Р Е Ш Е Н И Е

№65

гр. Перник, 21.02.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд–Перник, касационен състав, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева

Силвия Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 631 по описа на Административен съд–Перник за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на В.Й.Й., лично и като управител на „***“ООД, правоприемник на ЕТ „***“ против Решение № 511 от 05.10.2018г., постановено по АНД № 01066 по описа за 2018 година на Районен съд Перник.

В жалбата се изразяват доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно. Прави се искане същото да се отмени и съдът да постанови друго, с което да отмени издадения електронен фиш.

Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция „Национална полиция“ не е взел становище по жалбата.

Окръжна прокуратура–Перник, в определения и от съда срок по реда на чл. 217, ал. 4 от АПК, е представила писмено заключение. Изразено е становище за неоснователност на жалбата. Искането към касационната инстанция е да остави в сила решението, постановено от Районен съд – Перник като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл.218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Страните не са представили доказателства, в подкрепа на касационните основания.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд-Перник е приел за безспорно от фактическа страна, че на 22.10.2014 година, в 18:06часа на автомагистрала „Люлин“ при км. 14+785, тунел „Голямо Бучино“ с посока на движение от гр. София към гр. Перник, В.Й. управлява лек автомобил „***“, с рег. № РК **** АТ, като се движи със скорост от 125 км/ч, при ограничение на скоростта от 80 км/ч. Превишението на скоростта е с 45 км/ч и е установено от контролите органи с автоматизирано техническо средство № ЗМСС 388. За така установеното на собственика на автомобила, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП е издаден електронен фиш серия К, №0909870, с който му е наложена „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Електронният фиш е връчен на нарушителя на 05.01.2018г.

Електронният фиш е обжалван пред Районен съд-Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 1066 по описа на съда за 2018г., като електронният фиш е потвърден. За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство е приел, че същото е проведено съобразно процесуалните правила и без допуснати съществени нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. По същество, след анализ и оценка на събраните и приобщени по делото доказателства, решаващият първоинстанционен състав е приел за установено, като безспорно доказано, че на посочените в ЕФ дата и място и към посочения час, Й. е управлявал собственото си МПС със скорост от 125 км/ч, надвишаваща разрешената скорост от 80 км/ч с 45 км/ч, с което е осъществил състав на вмененото му нарушение на ЗДвП, съответно правно квалифицирано и административно наказано със следващото му се по вид наказание и в законов размер.

Настоящия състав намира, че горната фактическа обстановка е правилно установена от районния съд. При спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН са събрани писмени доказателства, относими към всички факти, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал, в неговата съвкупност. В съдебния акт е отговорено на всички наведени от жалбоподателя доводи.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В този аспект, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от Районен съд-Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира със събраните по делото доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. Доводите на касатора са срещу изводите на районния съд за процесуалната и материална законосъобразност на производството пред административния орган са без основание.

Районният съд, при извършената, дължима и цялостна проверка за законосъобразност на производството, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. На основание събраните по надлежния процесуален ред и в достатъчност доказателства, решението е взето по вътрешно убеждение, въз основа на закона, след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, без на определени доказателства и средствата за тяхното установяване да е придадена предварителна сила.

Първоинстанционният съд е отговорил и на всички доводи изложени в жалбата, с която е бил сезиран. В касационната жалба отново се излагат същите доводи.

Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от районния съд правни изводи за правилно прилагане на материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на административнонаказателната отговорност. Правилно районният съд е приел, че обжалваният правораздавателен акт е издаден при наличие на условията, визирани в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и съдържа изискуемите в същата разпоредба реквизити. Нарушението е установено със стационално техническото средство ЗМ система за измерване на средна скорост 388, което считано от 01.09.2014г. е вписано в регистъра за одобрените за използване типове средства за измерване и към момента на заснемането е било съответно на одобрения тип. В електронния фиш са отразени данни за териториалната структура издала акта, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. В указания в електронния фиш срок не е постъпила декларация с данни за лицето, извършило нарушението. От събраните в хода на съдебното следствие доказателства по безспорен начин се установява, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка „***“, с рег. № РК **** АТ, като на 22.10.2014г. в 18.06 ч. е заснет от измервателно средство на автомагистрала „Люлин“, тунел „Голямо Бучино“, посока на движение от гр. София към гр. Перник да се движи със скорост 125км./ч, след пътен знак В26, при разрешена скорост в пътния участък до 80 км./ч.

Неоснователен е и доводът на касатора, че решаващият съд е приложил неправилно материалния закон досежно института на погасителната давност. Изложените доводи в съдебния акт изцяло се споделят от настоящия състав. Към настоящия момент абсолютна погасителна давност по чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 5 от Наказателния кодекс (НК), във връзка с чл. 11 от ЗАНН (вж. ТП № 1 на ВКС и ВАС от 27.02.2015 година по ТД № 1/2014 година) по отношение на процесното нарушение не е изтекла. По силата на цитираните правни норми наказателното, респективно административнонаказателното, преследване се изключва, когато от извършване на нарушението до постановяване на окончателен правораздавателен акт е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК или 4 години и 6 месеца. Датата на нарушението е началният момент, в който по отношение на същото започва да тече абсолютният давностен срок по смисъла на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, приложим в административнонаказателното производство по силата на разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН. В този срок производството по налагане на административно наказание за извършено административно нарушение следва да приключи с влязло в сила наказателно постановление. Процесното нарушение е извършено на 22.10.2014г., съответно срокът от 4 години и 6 месеца не е изтекъл и към настоящия момент не е изтекла абсолютната погасителна давност по отношение на извършеното административно нарушение. Правилно е отчетено, че са извършвани действия прекъсващи давността след което започва да тече нова давност, поради което и от момента на издаване на фиша до момента на връчването му тригодишният срок не е изтекъл. Затова е правилен изводът на районния съд, че давностният срок за погасяване на административно – наказателното преследване на нарушителя за нарушението, предмет на обжалвания електронен фиш не е изтекъл.

Предвид изложеното настоящия състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба касационни основания за отмяната му. Затова на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд–Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 511 от 05.10.2018г., постановено по АНД № 01066 по описа за 2018г. на Районен съд-Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ:/п/

/п/