Р Е Ш Е Н И Е
№ 19
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
гр. ***, 12.02.2019 година
Административен съд-***, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ***
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря ***и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–***, прокурор ***, като разгледа докладваното от съдия *** КАНД № 653 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), представлявана от директора, с процесуалното представителство на ст. ю. к. *** ***, срещу решение № 585 от 01.11.2018г. на Районен съд – ***, постановено по АНД № 1053 по описа на съда за 2018г.
С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) №11-01-379 2017 от 06.02.2018 г., с което на В.Ц., в качеството й на кмет на Община ***, за извършено административно нарушение по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ) във вр. с във вр. с чл. 77 от Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2017 г. във вр. с чл. 94, ал. 3, т. 2 във вр. с чл. 7, ал. 5 във вр. с чл. 11, ал. 3 във вр. с §2 от ДР на Закона за публичните финанси (ЗПФ), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева.
Недоволен от постановения съдебен акт е останал административно наказващият орган – Агенцията за държавна финансова инспекция. В жалбата бланкетно се навеждат доводи за наличие на основания за отмяна на решението на районния съд поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, без да се излагат конкретни доводи и аргументи. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество, като отмени процесното наказателно постановление или алтернативно – да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първата съдебна инстанция.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от ст. ю. к. ***. Поддържа касационната жалба. Пледира, че наказателното постановление е законосъобразно и акцентира, че административнонаказателното производство е образувано въз основа на справка от счетоводната система на Община ***, изпратена на министерството на финансите от Община *** относно „Движението по счетоводна сметка 9200 - поети ангажименти за разходи и наличности за периода от 01.01.2017г. до 31.03.2017г. в Община ***, гр. *** (л. 51 от делото), в която са приложени поетите ангажименти за разходи и наличности за посочения период, които разходи надхвърлят определения в закона максимум, регламентиран за първото тримесечие на 2017г. със сумата от 42 779.25 лв., за което именно е и образувано административнонаказателно производство и е ангажирана административнонаказателната отговорност на В.Ц. в качеството й на кмет на Община ***. Въз основа на това прави искане решението на районния съд да се отмени и да се потвърди наказателното постановление. В писмени бележки доразвива тези аргументи.
Ответникът по жалбата, В.М.Ц., в качеството й на кмет на Община ***, редовно уведомена за касационната жалба и редовно призована, в проведеното съдебно заседание не се явява, представлява се от адв. ***, от АК–***, с пълномощно по делото. Възразява срещу касационната жалба и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Излага аргументи, че в административнонаказателното производство са нарушени процесуалните правила поради бланкетност на административнонаказателното обвинение в съставения за нарушението акт, рефлектирало и в издаденото НП, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице, съответно нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд–***. В писмени бележки доразвива доводите за отхвърляне на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура–*** дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Административен съд–***, след като извърши проверка на обжалваното решение, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на първоинстанционния съдебен акт с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
С наказателно постановление №11-01-3792017 от 06.02.2018 г. директорът на АДФИ е приел, че към 31.03.2017г. в гр. ***, В.Ц., в качеството си на кмет на Община *** и първостепенен разпоредител с бюджетни кредити по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ЗПФ, не е изпълнила задължението си да не допуска натрупването на поети ангажименти за разходи през отчетната 2017 г., като към поетите ангажименти за разходи, налични на 31.12.2016г. в размер на 32 517 570.36 лева, през първото тримесечие на 2017г. е натрупала нови поети ангажименти за разходи в размер на 42 779.25 лева, въпреки че към 31.12.2016г., като кмет на общината, не е привела показателя в съответствие с ограниченията по чл. 94, ал. 3, т. 2 от ЗПФ, с което е нарушила чл. 77 от ЗДБРБ за 2017г. във вр. с чл. 94, ал. 3, т. 2 от ЗПФ (ред. ДВ бр. 43/07.06.2016г.) във вр. с чл. 7, ал. 5 във вр. с чл. 11, ал. 3 във вр. с §2 от ДР на ЗПФ, поради което и на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ и е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд–***, който с решение № 585/01.11.2018г., постановено по АНД № 1053/2018г. го е отменил. За да постанови решението си районният съд, е приел от фактическа страна: че при извършена финансова инспекция на Община *** от инспектор в АДФИ, възложена му със заповед на директора на АДФИ, същият, след изискване на съответната информация и анализ на предоставените му финансови документи, е установил, че към 31.12.2016г. абсолютната стойност на общото крайно кредитно салдо по задбалансовата счетоводна сметка 9200 „Поети ангажименти за разходи – наличност“ на Община *** е в общ размер на 32 517 570 лева, както и че средногодишния размер на отчетените разходи в касовото изпълнение на бюджета на Община *** през последните четири години – 2013 г.; 2014 г.; 2015 г. и 2016 г., е 53 848 678 лева. Предвид действащата към края на 2016г. разпоредба на чл. 94, ал. 3, т. 2 от ЗПФ за 2016г., въвеждаща ограничение към края на 2016г. наличните поети ангажименти за разходи да не надвишават 50 на сто от средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години или в случая сумата от 26 924 339 лева (която е 50 % от 53 848 678 лева), при проверката е констатирано, че фактическото съотношение между средногодишния размер на отчетените разходи през последните четири години - 53 848 678 лева и наличните поети ангажименти за разходи – в размер на 32 517 570.36 лева, към 31.12.2016 г. е 60,39%, с което ограничението по чл. 94, ал. 3, т. 2 от ЗПФ е надвишено с 10,39%. При тези данни е направен извод, че кметът на Община *** не е привела показателя в съответствие с ограничението по чл. 94, ал. 3, т. 2 от ЗПФ. Прието от фактическа страна е също, че при анализа на възникнали за Община *** поети ангажименти за разходи за периода 01.01.2017г. до 31.03.2017г. при проверката е установено, че за посочения период кметът Община *** е поела нови ангажименти за разходи в размер на 42 779.25 лева. В хода на съдебното следствие и след допълнително събиране на гласни и писмени доказателства районният съд е установил, че актосъставителят не е изследвал произхода на поетите през посочения период на 2017г. ангажименти, съответно не се е запознал с договорите, въз основа на които са възникнали поетите ангажименти за разходи, а е сравнявал единствено салдото по представените от Община *** официални справки по нейните сметки. Установено е по делото също, че Община *** е сключила договори със срок за изпълнение по-дълъг от една година, както и такива, които са във връзка с издадени постановления на МС за ликвидиране на последствията от бедствия и аварии, за които се поемат задължения за разход, предвид провеждането на процедури за възлагане на обществена поръчка, но се изплащат след целевото им постъпване по сметката на Общината. Последното районният съд е приел за кореспондиращо с приетите като писмени доказателства по делото два броя договори (л. 146 и л. 157 от делото), разходите по които са целеви и са одобрени с постановления на МС (л. 100 – л. 167 от делото).
При така установеното от фактическа страна районният съд, след извършена служебно цялостна проверка за процесуална и материална законосъобразност на обжалваното наказателно постановление и производството по неговото издаване, е приел от правна страна, че актът за процесното нарушение (АУАН) и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, че НП законосъобразно е издадено срещу кмета на Общината по арг. от чл. 122, ал. 1 от ЗПФ и чл. 11, ал. 3 от ЗПФ и конкретно срещу В.Ц., заемаща длъжността кмет на Община ***, както към 31.12.2016г., така и в периода 01.01.2017г. до 31.03.2017г.
Районният съд не е установил допуснати в производството по издаване на НП съществени процесуални нарушения, що се отнася до съобразяване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, участие на наказаното лице в производството, съобразяване на изискванията за форма/реквизити на АУАН и НП, връчване и съобщаване на същите.
При извършената проверка на обстоятелствената част на акта във връзка с вмененото със същия административно нарушение, прието за извършено и от наказващия орган с издаването на процесното НП, районният съд е направил извод, че в акта за установяване на нарушението, в неговата обстоятелствена част, при описанието на нарушението, кореспондиращо с доказателствата по делото е отразено, че наличните към 31.12.2016г. задължения за разходи на Община *** са в размер на 32 517 570.36 лева при средногодишен размер на отчетените разходи на Общината за последните четири години от 53 848 678 лева, с което първите безспорно надвишават максимално допустимия размер от 50% по чл. 94, ал. 3, т. 2 от ЗПФ с 10,39%. За кореспондиращо с доказателствата е прието и отразеното в акта, че в периода 01.01.2017г. до 31.03.2017г. кметът на Община *** е допуснала поемането на нови задължения за разходи в размер на 42 779.25 лева, въпреки че към 31.12.2016г. Общината не е привела показателите си за поети ангажименти и задължения за разходи в съответствие с ограничението по чл. 94, ал. 3, т. 2 от ЗПФ, в който смисъл е забраната по чл. 77 от ЗДБРБ за 2017г. Въпреки тези си изводи районният съд е приел, че актосъставителят, не е извършил анализ на поетите нови ангажименти за разходи, което е задължително предвид легалните дефиниции в т. 22 и т. 27 на §1 от ДР на ЗПФ на „нови задължения за разходи“ и „поети ангажименти за разходи“, което е довело до непълно и неясно описание на нарушението, без посочени конкретни обстоятелства по неговото извършване, довело на свой ред до предявено непълно административнонаказателно обвинение, ограничило правото на защита на наказаното лице, препятствана с това да организира защитата си в пълен обем, с оглед вменените й за нарушени законови разпоредби. Същите изводи са направени и по отношение обстоятелствената част на НП, касателно изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Липсата на пълно описание на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване районният съд е възприел и за препятстващо и съдебната проверка относно правилното приложение на материалния закон.
Решението е правилно.
Не се приема за основателно бланкетното оплакване в касационната жалба за допуснати при постановяване на решението на районния съд съществени процесуални нарушения, към което се отнася и неправилно сочената „необоснованост“ на съдебния акт, каквото касационно основание за отмяна на решението НПК не предвижда. Първоинстанционният съд е постановил решението си в процесуално законосъобразно производство и без нарушения, които да съставляват основание за отмяна на решението в смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3 от НПК, приложим в касационното производство по административнонаказателни дела на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Районният съд се е произнесъл при съблюдаване процесуалния ред, след проведено в пълнота съдебно следствие и на база приобщените доказателства, с което е изпълнил задължението си по чл. 13, ал. 1, чл. 14 и чл. 18 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН.
Без основание са оплакванията на касатора и относно изводите в решението по приложението на закона. Касационният съд напълно споделя изводите на решаващия първоинстанционен състав за допуснато в производството по издаване на процесното наказателно постановление съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на наказаното лице, а същевременно и препятстващо съдебната проверка за материална законосъобразност на издадения акт на административнонаказателно правораздаване. Описанието на нарушението в акта, съответно в наказателното постановление, формално изпълва фактическия състав на административно нарушение по чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ във вр. с във вр. с чл. 77 от ЗДБРБ за 2017 г. във вр. с чл. 94, ал. 3, т. 2 във вр. с чл. 7, ал. 5 във вр. с чл. 11, ал. 3 във вр. с §2 от ДР на ЗПФ. Не могат да се направят такива изводи обаче по отношение обстоятелствата по извършване на нарушението, което следва да е и във връзка с доказателствата, събрани в хода на производството, с което без съмнение се ограничава както правото на защита на наказаното лице, така и се препятства проверката относно правилното приложение на материалния закон.
Посочената за нарушена в акта и НП материалноправна разпоредба на чл. 77 от ЗДБРБ във вр. с чл. 94, ал. 3, т. 2 от ЗПФ има за обективен елемент от фактическия си състав на първо място непривеждането на показателите на съответната община за поети ангажименти за разходи и задължения за разходи в съответствие с ограниченията по чл. 94, ал. 3, т. 1 от ЗПФ. По делото е безспорно установено, че Община *** не е привела в законоустановения срок–до 01.01.2017г. (§20 от ДР на ЗПФ), показателите си за наличните в края на годината поети ангажименти и задължения за разходи в съответствие с ограниченията по чл. 94, ал. 3, т. 2 от ЗПФ (ред. ДВ бр. 43 от 07.06.2016г.) По делото е безспорно, че съотношението на наличните към 31.12.2016г. задължения на общината в размер на 32 517 570.36 лева към средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години (2013г.–2016г.), възлизащ на 53 848 678 лева, е 60,39%, с което е надвишен максимално допустимият размер на това съотношение от 50%.
От друга страна обаче, за да е съставомерно деянието по чл. 77 от ЗПФ, следва да е безспорно установено също и натрупването на нови задължения за разходи и/или поемането на нови ангажименти за разходи от кмета на общината. Така формулирана диспозицията на материалноправната норма в тази й част визира два вида разходи - натрупването на нови задължения за разходи или поемането на ангажименти за разходи. Двете понятия са легално дефинирани в §1, т. 22 и т. 27 от ДР на ЗПФ. Процесният случай, видно е от справката предоставена от Община ***, както и от описанието на нарушението в акта и НП, деянието съставлява поети ангажименти за разходи, които, съгласно легалната дефиниция на в т. 27, са клаузи на договори, разпоредби на нормативни и административни актове, съдебни и арбитражни решения, които обвързват бюджетните организации с бъдещи плащания за разходи и/или нови задължения за разходи с определяема стойност. Актосъставителят, съответно наказващият орган, въз основа на справката (л. 50 от делото), предоставена от Община ***, са извели извод, че въпреки наличните към 31.12.2016г. задължения на общината в размер на 32 517 570.36 лева, в периода 01.01.2017г. до 31.03.2017г., кметът на Община *** е допуснала да бъдат поети ангажименти за разходи в размер на 42 779.25 лева, сума, съставляваща разликата между началното кредитно салдо (по сметка 9200) от 32 517 570.36 лева и крайно кредитно салдо, възлизащо на 32 560 349.61 лева. С тези изводи завършва съдържанието на обстоятелствените части на акта и НП, което обаче не е достатъчно да покрие хипотезата на чл. 77 от ЗДБРБ за 2017г., която е във вр. с §1, т. 27 от ДР на ЗПФ. Така в обстоятелствените части на акта и НП липсват конкретно описани, установени обстоятелства, относно начина на формиране на сумата от 42 779.25 лева, т.е. нейните конкретни източници, както същевременно нито актът, нито НП се основават в данните от справка изх. №17/СЛУ-4138-15 (л. 51 от делото). Т. е. липсват данни, съответно конкретизация, относно източниците на поетите ангажименти за разходи в смисъла на т. 27 от §1 на ДР на ЗПФ - конкретните договори, съответно клаузи, нормативни актове, съответно разпоредби, съдебни и арбитражни решения, които обвързват общината с бъдещи плащания за разходи и/или нови задължения за разходи и то с определяема стойност.
Изложеното мотивира касационния съд да приеме, че отменил процесното наказателно постановление на основание допуснато при издаването му съществено процесуално нарушение, ограничаващо съществено правото на защита на наказаното лице, а същевременно препятстващо съдебната проверка относно правилното приложение на закона, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Предвид това касационният състав не намира да са налице основания за касиране на първоинстанционния съдебен акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите, изложени в касационната жалба. Проверката по чл. 218, ал. 1 във вр. с ал. 2 от АПК не установи нищожност, недопустимост и несъответствие на обжалвания съдебен акт с материалния закон, както и не установи допуснато от районния съд съществено нарушение на процесуални правила или неправилно приложение на закона.
Предвид това и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – ***
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 585 от 01.11.2018г. на Районен съд–***, постановено по АНД № 1053 по описа на съда за 2018г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.