Р Е Ш
Е Н И Е
№28
гр. Перник, 05.02.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в
публично съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛОРА
СТЕФАНОВА
При секретаря А. М., с участието на
прокурора НИКОЛАЙ ЦВЕТКОВ, Като разгледа, докладваното от съдия Стефанова КАНД
№ 681/2018 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ
от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
С Решение № 175/09.11.2018 г.,
постановено по АНД № 281/2018 г. по описа на Районен съд – Радомир е потвърдено
наказателно постановление № 18-1158-002013/15.06.2018 г. на началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник, с което на К.А.В., ЕГН ********** *** на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са наложени административни наказания:
глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 12 месеца.
Решението е обжалвано с касационна
жалба от привлеченото към административно-наказателна отговорност лице.
Изложени са съображения за допуснати от решаващия съд съществени нарушения на
процесуалните правила, за неправилно приложение на закона и за явна
несправедливост на наложеното административно наказание „лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца“. Наведените оплаквания представляват касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1
от ЗАНН. Искането към съда е да отмени обжалваното решение и вместо него да
постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмена
молба заявява, че поддържа жалбата.
В съдебно заседание ответникът по
касационната жалба – ОДМВР – Перник, сектор „Пътна полиция“, редовно призован,
не е изпратил представител.
Окръжна прокуратура – Перник изразява
становище за неоснователност на жалбата. Предлага на съда да остави в сила
обжалваното решение.
Съдът на основание чл. 218 от АПК, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените от страните
съображения и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със
закона на обжалваното решение, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, районният
съд е приел, че на 14.05.2018 г. К.А.В. е управлявал собствения си лек
автомобил - марка „***“, с рег. № РК *** АН, по ПП Е-79, в село Долно Диканя,
община Радомир, посока на движение от гр. Дупница към гр. София, с концентрация
на алкохол в кръвта над 0.8 промила до 1.2 промила, а именно - 0.89 промила,
което е установено с лабораторно химическо изследване по реда на Наредба №
1/09.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, за което е издаден протокол № 473/15.05.2018 г. За
констатираното нарушение младши автоконтрольор при ОДМВР – Перник, сектор
„Пътна полиция“ е съставил АУАН, серия
Д, № 593398/14.05.2018 г. Въз основа на него е издадено обжалваното НП №
18-1158-002013/15.06.2018 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Перник.
Настоящият касационен състав намира, че
Районен съд - Радомир при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във
вр. с чл. 84 от ЗАНН правилно е установил фактическата обстановка. Събрал е
гласни и писмени доказателства, относими към всички факти, предмет на доказване
по делото. Формирал е изводите си след обективно, всестранно и пълно обсъждане
на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. При разглеждането
на делото не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила и е
приложил правилно закона.
Неоснователни са възраженията на
касационния жалбоподател за допуснати съществени процесуални нарушения при
образуване на административно-наказателното производство и налагане на
административното наказание, които не са отчетени от решаващия съд. Видно от
приложения АУАН, серия Д, № 593398/14.05.2018 г., същият е съставен от
компетентно за това лице съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, във вр. със заповед №
8121з/952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи. Съдържа всички,
посочени в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Подписан е от съставителя, свидетеля,
присъствал при установяване на нарушението и нарушителя и е връчен на
последния. Въз основа на АУАН, компетентният за това орган съгласно чл. 189,
ал. 12 от ЗДвП, във вр. със заповед № 8121з/952/20.07.2017 г. на Министъра на
вътрешните работи – началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник, е издал
НП № 18-1158-002013/15.06.2018 г. Същото е в изискуемата от закона писмена
форма, съдържа реквизитите, посочени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и е подписано от
издателя.
Правилно, с оглед установената в хода
на съдебното следствие фактическа обстановка, районният съд е приел, че
привлеченото към административно – наказателна отговорност лице е осъществило
състава на административното нарушение по 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, във вр. с
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП забранява на
водача на пътно превозно средство да го управлява с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда. В настоящия случай от събраните гласни и
писмени доказателства се установява по категоричен и безпротиворечив начин, че
на 14.05.2018 г. жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил - марка „***“, с рег. № РК ****
АН по ПП Е-79, в село Долно Диканя, община Радомир, посока на движение от гр.
Дупница към гр. София, след като е употребил алкохол, с концентрация в кръвта над 0.8 промила до
1.2 промила, а именно - 0.89 промила, което е установено с лабораторно
химическо изследване, за което е съставен протокол № 473/15.05.2018 г.
За извършеното нарушение нормата на чл.
174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвижда кумулативното налагане на две
административни наказания - глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца. Размерът, респективно срокът на административните
наказания са определени от законодателя по абсолютен начин. Административно-наказващият
орган не разполага с правомощие да извършва преценка на обстоятелствата по чл.
27 от ЗАНН и да ги индивидуализира съобразно с тях. Затова констатацията за
извършване на нарушението по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП има за последица
налагане на конкретно предвидените в същата разпоредба, по вид, размер и срок, предвидени наказания.
В настоящия случай, с потвърденото от районния съд наказателно постановление, са
наложени предвидените в чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП административни наказания.
Затова се явява неоснователно оплакването в касационната жалба за явна
несправедливост на административното наказание. До същият извод е достигнал
районният съд, поради което не е налице основанието на чл. 348, ал. 1, т. 3 от
НПК за отмяна на постановеното от него решение.
Предвид
всичко изложено настоящия състав намира, че обжалваното решение е валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в
касационната жалба касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от
НПК за отмяната му. Затова на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде
оставено в сила.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р
Е Ш И
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
175/09.11.2018 г., постановено по АНД № 281/2018 г. по описа на Районен съд –
Радомир.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/