Р Е Ш Е Н И Е

№29

гр. Перник, 01.02.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛОРА СТЕФАНОВА

При секретаря А. М., с участието на прокурора НИКОЛАЙ ЦВЕТКОВ, Като разгледа, докладваното от съдия Стефанова КАНД № 682/2018 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от на П.С.А., ЕГН **********, в качеството му на кмет на община Радомир, със служебен адрес: гр. ***, пл. *** № *** срещу Решение № 179/16.11.2018 г., постановено по АНД № 315/2018 г. по описа на Районен съд – Радомир, с което е потвърдено наказателно постановление № 24-А-17/31.08.2018 г. на Директора на РИОСВ – Перник, с което на касатора, на основание чл. 151, ал. 2, т. 6, пр. 1 от Закона за управление на отпадъците е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв. за нарушение по чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО.

В жалбата са изложени съображения за допуснати в хода на съдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила и за неправилно приложение на закона – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Искането към съда е да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество, като отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител адвокат Ж., поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – РИОСВ – Перник, редовно призован, не е изпратил представител.

Окръжна прокуратура – Перник изразява становище за основателност на жалбата. Предлага на съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост и на основание чл. 218 от АПК, обсъди изложените от страните съображения, провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Обжалваното въззивно решение е валидно, допустимо и съответстващо на закона. Не са налице релевираните касационни основания за отмяната му. Съображенията за това са следните:

За да постанови обжалвания съдебен акт, районният съд е приел за установено, че със заповед № РД – 17/03.02.2016 г., издадена от директора на РИОСВ – Перник, считано от 15.01.2016 г. е спряна експлоатацията на общинско депо за неопасни отпадъци, находящо се в землището на община Радомир, с. Кошарите, м. „***. Считано от същата дата - 15.01.2016 г., за общините Перник, Брезник, Земен, Ковачевци, Радомир и Трън е въведено в експлоатация регионално депо за неопасни отпадъци „Тева“.

Във връзка с подадена информация с писмо изх. № 328600-44664/13.07.2018 г. на Главна Дирекция „Национална полиция“ за намаляване на битовите отпадъци, генерирани от община Радомир през 2016 г. с повече от 1/3 в сравнение с предходните години, на 11.04.2018 г., е извършена проверка от служители на РИОСВ – Перник – свидетелите С. М. – главен експерт „КОС“ и С. Й. – главен експерт „КОС“. Установено е, че общинско депо за неопасни отпадъци, находящо се в землището на община Радомир, с. Кошарите, м. „***“, спряно за експлоатация от 15.01.2016 г., не е оградено; бариерата, поставена през 2016 г., ограничаваща достъпа до него – липсва; няма поставена обозначителна табела, че депото е спряно от експлоатация; в средната част на депото, на площ от около 1 дка има налични купчини от новоизсипани битови отпадъци, които не са били там при последната извършена проверка през 2017 г.; новозамърсената площ не е запръстена или уплътнена. Съставен е констативен протокол № 164-КОС – СМ – 14 от 11.04.2018 г., с който са дадени предписания към община Радомир. В констативен протокол № 287-КОС-СМ-19/18.05.2018 г. е отразено, че същите са изпълнени.

Въз основа на извършената на 11.04.2018 г. проверка е съставен АУАН № 17/10.07.2018 г., в който са посочени установените факти и е прието, че касационния жалбоподател, в качеството му на кмет на община Радомир не е предприел мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешено за това място – депо за неопасни отпадъци, което е спряно за експлоатация, считано от 15.01.2016 г. Описаното е квалифицирано като нарушение на чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО. АУАН е връчен на нарушителя. Последният го е подписал, като е посочил, че има възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е подал такива.

На 31.08.2018 г. Директора на РИОСВ – Перник е издал оспорваното наказателно постановление № 24-А-17/31.08.2018 г.

Въззивният съд при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН правилно е установил фактическата обстановка. Събрал е гласни и писмени доказателства, относими към всички факти, предмет на доказване по делото. Формирал е изводите си след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. Не е допуснал твърдените в касационната жалба процесуални нарушения. Законосъобразно и в съответствие с разпоредбата на чл. 91 от НПК, приложима на основание чл. 84 от ЗАНН, при направено възражение от насрещната страна, е отстранил от участие в производството, в качеството му на пълномощник на жалбоподателя – юрисконсулт А. Р. В съдебното производство П.С.А. участва, в качеството си на нарушител по смисъла на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, а не като представляващ община Радомир. Затова процесуалното му представителство може да се осъществява само от изчерпателно изброените в чл. 91, ал. 1 и ал. 2 от НПК лица – адвокат, съпруг, възходящ или низходящ. Видно от приложеното по делото пълномощно юрисконсулт Радуилова е служител в община Радомир и не е сред лицата, по чл. 91, ал. 1 или ал. 2 от НПК, които могат да представляват жалбоподателя в производството по обжалване на издаденото срещу него наказателно постановление. С отстраняването и от участие в съдебното заседание не са нарушени процесуалните права на жалбоподателя, тъй като присъствието му лично или чрез процесуален представител не е задължително. Той е бил редовно призован за съдебното заседание и изборът за начина, по който ще осъществява защитата си зависи от неговата преценка. Освен това в касационната жалба не са изложени оплаквания, че поради неучастието му в съдебно заседание не са приобщени доказателства, които не могат да бъдат събрани в касационното производство. С жалбата срещу въззивното решение и в открито съдебно заседание са представени писмени доказателства, които на основание чл. 219, ал. 1 от АПК са приети от касационната инстанция. Същите са за установяване на твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение, довело до неправилно приложение на закона. От тях е видно, че съгласно чл. 4, ал. 2 от Наредба за управление на отпадъците на община Радомир, в съответствие с разпоредбите на ЗУО, кметът на общината може да упълномощи длъжностни лица от общинската администрация, които да изпълняват задълженията му във връзка с управлението на битови и строителни отпадъци и третирането на масово разпространени и на опасни отпадъци от бита, образувани на територията на общината. Със заповед № 159/24.02.2017 г. на кмета на община Радомир, за длъжностни лица, извършващи контрол на дейностите, свързани с образуване, събиране, съхранение, транспортиране, оползотворяване и обезвреждане на битови и строителни отпадъци и на дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, са определени кметовете на населени места и кметските наместници на територията на община Радомир. От представените в съдебно заседание писмени доказателства се установява, че така определените длъжностни лица през месец април 2018 г. са подписали протоколи, с които са приели за качествено извършена услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Установява се също, че на 26.10.2016 г. на официалната електронна страница на община Радомир е публикувана информация за взето решение от Общински съвет Радомир за кандидатстване за финансиране за закриване и рекултивация на Кошарите.

Посочените писмени доказателства са неотносими към предмета на спора, поради което неприобщаването им към доказателствения материал от въззивния съд не представлява нарушение на процесуалните правила, тъй като той дължи събиране на доказателства само за правно релевантните факти. Неотносимостта им се обуславя от обстоятелството, че административно – наказателната отговорност на касатора е на основание чл. 151, ал. 2, т. 6, пр. 1-во от ЗУО. Цитираната разпоредба предвижда административно наказание глоба от 3000 лв. до 10 000 лв. за кмета на община и/или длъжностно лице, което не предприеме мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и/или организиране на почистването им. Съгласно чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО задължението за предприемане на мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и/или организиране на почистването им е възложено на кмета на община. Затова той е субект на нарушението по чл. 151, ал. 2, т. 6, пр. 1-во от ЗУО, независимо дали е възложил изпълнението на това свое задължение на други длъжностни лица. При неизпълнение от тяхна страна, те отговарят съвместно с него, а не вместо него. Това следва и от начина на формулиране на санкционната част на нормата на чл. 151, ал. 2 от ЗУО, която предвижда административно наказание както за кмета на община, така и за длъжностното лице, натоварено да изпълнява задълженията му по ЗУО. По тази причина без правно значение за съществото на спора е възражението на касатора, че е възложил задълженията си по ЗУО на други длъжностни лица, а представените доказателства в подкрепа на основателността му са неотносими към релевантните факти.

Въззивният съд не е допуснал и другото твърдяно в касационната жалба процесуално нарушение – необсъждане на констативен протокол от 18.05.2018 г. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е приел за установено, въз основа на посочения констативен протокол, че дадените предписания с протокол от 11.04.2018 г. за запръстяване и уплътняване на новозамърсената част на депото за отпадъци, са изпълнени. Тази констатация, обаче не води до извода, че нарушението по чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО не е извършено. Фактите, обуславящи съставомерността му са констатирани на 11.04.2018 г. от проверяващия екип на РОСВ – Перник, а дадените предписания са с цел отстраняване на последиците от него. Изпълнението им не изключва административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, а неизпълнението им би довело до основание за търсене на административно – наказателна отговорност за нарушение по чл. 156, ал. 1 от ЗУО.

Предвид всичко изложено, настоящия касационен състав, намира, че въз основа на установената фактическа обстановка, въззивният съд правилно е приел, че привлеченото към административно – наказателна отговорност лице е осъществило състава на административното нарушение по чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО, за което при съобразяване обстоятелствата по чл. 27 от ЗАНН административно-наказващият орган му е наложил глоба в минимално предвидения размер от 3000 лв.

С оглед на това обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за отмяната му. Затова на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 179/16.11.2018 г. , постановено по АНД № 315/2018 г. по описа на Районен съд – Радомир.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ:/п/

/п/