Р Е Ш Е Н И Е

№31

гр. Перник, 06.02.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛОРА СТЕФАНОВА

При секретаря А. М., с участието на прокурора НИКОЛАЙ ЦВЕТКОВ, като разгледа, докладваното от съдия Стефанова КАНД № 695/2018 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

С Решение № 562/22.10.2018 г., постановено по АНД № 1062/2018 г. по описа на Районен съд – Перник е потвърден електронен фиш серия „К“, № 1203731/12.09.2015 г. на Главна дирекция „Национална полиция“, с който на Р.Г.Д., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „Рентакар – 2015“ ЕООД, ЕИК 203481893, с адрес: гр. ***, ул. ***, бл. ***, ет. ***, ап. *** на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 150 лв., за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Срещу решението е постъпила касационна жалба от привлеченото към административно-наказателна отговорност лице. Изложени са оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Искането към касационния съд е да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество, като отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован не се е явил и не е изпратил представител.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Главна дирекция „Национална полиция“, редовно призован, не е изпратил представител.

Окръжна прокуратура – Перник изразява становище за неоснователност на жалбата. Предлага на съда да остави в сила обжалваното решение.

Настоящият касационен състав на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените от страните съображения и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалваният съдебен акт, районният съд е приел за установено, че 12.09.2015 г. в 19.01 ч. по автомагистрала „Люлин“, км. 15+233, тунел „Голямо Бучино“, посока на движение от гр. София към гр. Перник, след пътен знак В26, жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка ***, с ДК № Е **** КС, собственост на „***“ ЕООД, със законен представител Р.Г.Д., със скорост 114 км./ч., при разрешена скорост в пътния участък до 80 км./ч., като превишаването на разрешената скорост е заснето с автоматизирано стационарно техническо средство ЗМ „Система за скорост“ № 388. За така извършеното административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя, в качеството му на законен представител на „***“ ЕООД, с електронен фиш серия „К“ № 1203731/12.09.2015 г. на Главна дирекция „Национална полиция“, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 150 лв. Електронният фиш е връчен на нарушителя на 20.01.2018 г.

Горната фактическа обстановка е правилно установена от районния съд. При спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН са събрани писмени доказателства, относими към всички факти, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал, в неговата съвкупност.

При така изложеното, правилно районният съд е приел, че обжалваният правораздавателен акт е издаден при наличие на условията, визирани в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и съдържа изискуемите в същата разпоредба реквизити. Видно от приетите писмени доказателства, нарушението е установено със стационално техническото средство ЗМ система за измерване на средна скорост 388, сериен № 12283 и № 12284, което считано от 01.09.2014 г. е вписано в регистъра за одобрените за използване типове средства за измерване и към момента на заснемането е било съответно на одобрения тип. В електронния фиш са отразени данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неправилно приложение на закона, с оглед приетото, че нарушението е извършено от жалбоподателя. От събраните в хода на съдебното следствие доказателства по безспорен начин се установява, че лек автомобил марка „***“, с ДК № Е **** КС, на 12.09.2015 г. в 19.01 ч. е заснет от измервателно средство № 388, с камери със сериен №№ 12283 и 12284, на автомагистрала „Люлин“, км 14+651 и км 15+233, респективно преди и след тунел Голямо Бучино да се движи със скорост съответно 116.12 км/ч. и 117.023 км/ч. От приложената схема на организация на движението на АМ „Люлин“ е видно, че в посочения участък скоростта на движение е ограничена със знак В26 до 80 км/ч. Със знак Е24 е обозначено извършването на видеозаснемане. Видно от справка, извършана в база данни, собственик на посочения лек автомобил е „***“ ЕООД, с управител Р.Г.Д..

Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Следователно субект на нарушението може да бъде както законния представител на юридическото лице, така и посочено от него лице, на което той е предоставил за управление МПС. В чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е уредена процедура, с която е дадена възможност на собственика, респективно законния представител на юридическото лице, собственик на МПС в 14-дневен срок от връчването на електронния фиш да оспори авторството на нарушението, като предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. При изпълнението и, първоначално издаденият фиш се анулира. Видно от приложената административно-наказателна преписка, в настоящия случай, в предвидения в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП преклузивен срок, жалбоподателят не е оспорил авторството на нарушението. Законът не предвижда друга, предшестваща издаването на електронния фиш възможност за оспорване авторството на нарушението. Затова възражението на касационния жалбоподател, че не му е предоставена такава, преди да бъде издаден електронния фиш, е неоснователно. Доколкото в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП той не е оспорил авторството на нарушението по предвидения в същата разпоредба ред, то в качеството му на законен представител на юридическото лице, собственик на лекия автомобил – „***“ ЕООД, по силата на чл. 188, ал. 2, пр. 1-во от ЗДвП, е субект на административно-наказателната отговорност за това нарушение, както правилно е приел и районният съд.

Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че решаващият съд е приложил неправилно материалния закон досежно института на погасителната давност. Твърдението му е, че за извършеното на 12.09.2015 г. нарушение е изтекъл давностният срок за ангажиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя. Настоящият касационен състав намира, че районният съд правилно е приложил закона. По силата на разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН институтът на погасителната давност, уреден в НК е приложим и в административно-наказателното производство/в този смисъл Тълкувателно Постановление № 1/27.02.2015 г. на ВКС и ВАС по т. д. № 1/2014 г./. Доколкото към настоящия момент не е налице влязло в сила наказателно постановление, то спорен се явява въпросът погасено ли е по давност правото на държавата да наложи административно наказание на нарушителя. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН давностният срок за погасяване правото за административно-наказателно преследване е три години. Той е започнал да тече от извършване на нарушението – 12.09.2015 г. и на основание чл. 81, ал. 2 от НК е прекъснат с издаването на електронния фиш – 28.04.2016 г. и с връчването му на нарушителя – 20.01.2018 г. От прекъсванията е започвала да тече нова давност. Затова до настоящия момент не е изтекъл три годишният срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Не е изтекла и абсолютната давност по чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Съгласно цитираните разпоредби тя не зависи от спирането и прекъсването и надвишава с ½ давността по чл. 80, ал. 1 от НК. В случая абсолютният давностен срок е 4 г. и 6 м. и считано от датата на извършване на нарушението 12.09.2015 г. до настоящия момент, не е изтекъл. Затова е правилен изводът на районния съд, че давностният срок за погасяване на административно – наказателното преследване на нарушителя за нарушението, предмет на обжалвания електронен фиш не е изтекъл.

Законосъобразен е изводът на решаващия съд, че установеното нарушение е правилно квалифицирано от административно-наказващия орган, като такова по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Видно от приетите писмени и веществени доказателства – схема за организацията на движението на автомагистрала „Люлин“ и снимков материал, лек автомобил марка „***“, с ДК № Е *** КС, на 12.09.2015 г. в 19.01 ч. се е движил със скорост 114 км/ч. на автомагистрала „Люлин“, км 14+651 и км 15+233, при ограничение, въведено със знак В26 до 80 км/ч., т. е. с превишаване на скоростта от 34 км./ч. Съгласно нормата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, в редакцията и, действаща към момента на извършване на нарушението, водач, който превиши разрешената скорост извън населено място от 31 до 40 км/ч. се наказва с глоба в размер на 150 лв. Следователно деянието на жалбоподателят правилно е квалифицирано като нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и законосъобразно му е наложено предвиденото в същата норма административно наказание – глоба в размер на 150 лв. Посочената редакция на разпоредбата е по-благоприятна за нарушителя от сега действащата, тъй като предвижда по-малък размер на глобата. Затова същата е приложима на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.

Предвид всичко изложено настоящия състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за отмяната му. Затова на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 562/22.10.2018 г., постановено по АНД № 1062/2018 г. по описа на Районен съд – Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ:/п/

/п/