Р Е Ш
Е Н И Е
№32
гр. Перник, 01.02.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в
публично съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛОРА
СТЕФАНОВА
При секретаря А. М., с участието на
прокурора НИКОЛАЙ ЦВЕТКОВ, като разгледа, докладваното от съдия Стефанова КАНД
№ 696/2018 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ
от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
С Решение № 651/12.11.2018 г.,
постановено по АНД № 1654/2018 г. по описа на Районен съд - Перник е отменено
наказателно постановление № 14-0000564/20.08.2018 г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция на труда“ – Перник, с което на „***“ ЕООД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. ***, бл. ***, ап. ***,
представлявано от С. С. Г., в качеството му на работодател по смисъла на § 1,
т. 1 от ДР на КТ е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 1700 лв., на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 61,
ал. 1, във вр. с чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.
Недоволен от постановения съдебен акт е
останал административно наказващият орган – Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Перник. В подадената касационна жалба са изложени съображения за несъответствие
на правните изводите на районния съд с установената фактическа обстановка. Така
релевираното оплакване представлява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.
1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Искането към съда е да отмени
обжалваното съдебно решение и вместо него да постанови друго, с което да
потвърди наказателното постановление.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. поддържа жалбата
по изложените в нея съображения.
В съдебно заседание ответникът по
касационната жалба – „***“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. В.,
оспорва жалбата. Искането му към съда е да остави в сила обжалваното решение.
Окръжна прокуратура – Перник изразява
становище за неоснователност на жалбата. Предлага на съда да остави в сила обжалваното
съдебно решение.
Съдът, като провери законосъобразността
на решението и с оглед обхвата на служебната проверка съгласно чл. 218, ал. 2
от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Постановеното решение е валидно и
допустимо, поради което касационният състав, дължи обсъждане на посоченото в жалбата
оплакване за неправилно приложение на материалния закон.
Същото е основателно по следните
съображения:
С наказателно постановление №
14-0000564/20.08.2018 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция на
труда“ – Перник, на „***“ ЕООД, в качеството му на работодател по смисъла на §
1, т. 1 от ДР на КТ е наложено административно наказание – имуществена санкция
в размер на 1700 лв., на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 61,
ал. 1, във вр. с чл. 62, ал. 1, във вр. ал. 2 от КТ.
За да отмени обжалвания
правораздавателен акт, районният съд е приел, че не са били налице предпоставките
на чл. 1, ал. 2 от КТ за сключване на трудов договор между работодателя и
лицето С. З. С., тъй като съгласно постигнатите уговорки, последният е дължал
предоставяне на резултат, а не на работна сила. Затова и не е осъществено
административното нарушение, за което е санкциониран ответникът по касационната
жалба.
Настоящият състав намира, че този извод
не съответства на установената по делото фактическа обстановка.
От събраните във въззивното
производство писмени и гласни доказателства
се установява, че на 26.07.2018 г. свидетелите Е. Т. и Б. М., в
качеството им на инспектори при Д“ИТ“ – гр. Перник са извършили проверка за
спазване на трудовото законодателство в цех за преработка и обработка на
плоско стъкло, находящ се в гр. Перник,
кв. Мошино, Индустриална зона, стопанисван от „***“ ЕООД. В производствения
обект са установени няколко работници, сред които и лицето С. З. С. Всички са
били облечени в работно облекло. С. С. извършвал дейност, идентична с
извършваната от останалите работници - придвижвали количка със стъкло, а след
това започнали рязането му. С. С. попълнил предоставената му декларация по чл.
402, т. 3 от КТ. В нея отразил, че работи в дружеството от месец септември 2017
г., като „общ работник“, с работно време от 8.30 ч. до 17.00 ч. и почивни дни
събота и неделя.
Служителите на от Д „ИТ” – Перник
изискали от управителя на проверяваното дружество документи, необходими за
извършване на проверката, сред които и трудовите досиета на всички работещи при
него лица. Трудово досие на С. С. не било представено. Представен е граждански
договор за извършване на работа чрез личен труд, сключен на 01.09.2017 г.
Проверяващият
екип приел, че работодателят е нарушил разпоредбата на чл. 61, ал. 1, във вр. с
чл. 1, ал. 2 от КТ, като не е оформил като трудови отношенията със свидетеля С.
С., свързани с предоставяне на работна сила. За констатираното нарушение свидетелката
Е. А. Т. – старши инспектор при Д „ИТ” -
Перник, компетентна за това на основание чл. 416, ал. 1 от КТ, е съставила акт
за установяване на административно нарушение № 14-0000564/31.07.2018 г.
Съгласно изискванията на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, АУАН е подписан от съставителя,
свидетел при констатиране на нарушението и законния представител на
юридическото лице – работодател. На последния е връчен препис от АУАН. Изложени
са възражения, че отношенията между лицето С. С. и „Булглас“ ЕООД не са
трудови.
Съставеният
АУАН съдържа всички изискуеми реквизити съгласно чл. 47 от ЗАНН. Спазена е
процедурата, предвидена в същия закон. При това положение съгласно чл. 416, ал.
1 от КТ АУАН има доказателствена сила за отразените в него факти до
установяване на противното.
Настоящият
състав намира, че събраните в хода на съдебното следствие доказателства не
оборват законово установената доказателствена сила на съставения АУАН. Преценени
по отделно и в тяхната съвкупност, те подкрепят отразената от актосъставителя
фактическата обстановка.
Показанията
на свидетелите Е. Т., Б. М. и С. С. съвпадат относно обстоятелствата, че в
момента на проверката, извършена на 26.07.2018 г., свидетелят С. се е намирал в
производствения цех на „***“ ЕООД и е извършвал дейност, идентична с тази,
извършвана от останалите работници. Свидетелките установяват, че С. е бил в
работно облекло и заедно с другите работници е придвижвал количка, натоварена
със стъкло, а след това е участвал в рязането на последното. В попълнената от С.
С. декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, той е посочи, че работи при
ответника от 09.09.2017 г., като общ работник, с работно време от 08.30 ч. до
17.00 ч. и почивни дни събота и неделя. Безспорно установено е по делото, че
между С. и „***“ ЕООД не е сключен трудов договор.
Предвид горното,
настоящият състав намира, че изводът на въззивния съд за характера на
отношенията между С. С. и ответника е неправилен. Продължителността им във
времето - повече от година, спазването на петдневна работна седмица и
осем-часов работен ден сочи на отношения свързани с предоставяне на работна
сила, а не на извършване на конкретна работа. Този извод не се променя от
показанията на свидетеля С., дадени в съдебно заседание. Съобщеното от него, че
въз основа на сключения с ответника граждански договор, последният му се
обажда, когато следва да се извърши дейност, свързана с поддръжката на водопроводната
и канализационната мрежа, противоречи на казаното преди това, че се е намирал в
производствения цех, за да попита управителя дали има нужда от предоставяне на
В и К – услуги. Противоречи и на категорично установеното обстоятелство, че е
извършвал дейност, пряко свързана с установената от справката в търговския
регистър основна икономическа дейност на работодателя – търговия на едро със
стъкло. В момента на проверката той е изпълнявал работа, идентична с работата
на останалите работници. Затова и настоящият състав намира, че показанията му в
частта, че случайно е бил в производствения цех на дружеството и по принцип
осъществява само дейност по поддръжка на водоснабдителната и канализационната
мрежа, в случай на нужда, са недостоверни и са повлияни от трайно съществуващите
отношения между него и работодателя.
От
представения граждански договор за работа чрез личен труд, сключен на
01.09.2017 г. и сметка за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ също не може
да се направи извод, че отношенията между свидетеля С. и ответника са били
различни от трудовите. Нито едно от посочените писмени доказателства няма
достоверна дата или пореден номер, удостоверяващ, че е част от редовно воден
документо-оборот на издателя му. Справката за изплатени суми не съдържа дори
печат на дружеството. Предвид това, съдът счита че посочените доказателства не
удостоверяват отразените в тях обстоятелства. Освен това представения
граждански договор не съдържа съществените елементи на договора за изработка.
Съгласно чл. 258 от ЗЗД задължението на изпълнителя по него е да изработи нещо
съгласно поръчката. Т. е. да предостави конкретен резултат, за който
възложителят да му заплати уговорена цена. В представения договор изпълнителят
се е задължил за срок от една година да ремонтира и подменя връзки на
водоразпределителните системи по машини за обработка на стъкло и да почиства
водосборните шахти и канали, както и ваните за рецикличен режим за работа по
машини. Така поетото задължение е за извършване на продължителна във времето
дейност по поддръжка на производствените машини и системи на работодателя, с
които се осъществява основната му икономическа дейност. Така поетите задължения
са за предоставяне на работна сила, а не за постигане на конкретен резултат.
Предвид всичко изложено, настоящият
състав намира, че отношенията между свидетеля Стефан Стоянов и ответника по
касационната жалба са били трудови и това законосъобразно е констатирано в
съставения от свидетелката Т. АУАН.
Въз
основа на същия е издадено обжалваното НП. Същото е постановено от компетентен
орган, съгласно чл. 416, ал. 2 от КТ, в изискваната от закона писмена форма и
при спазване на предвидената процедура. Съдържа всички посочени в чл. 57 от
ЗАНН реквизити. С него ответникът по касационната жалба е санкциониран за
нарушение по чл. 61, ал. 1, във вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ и чл. 1, ал. 2 от КТ.
Цитираните разпоредби предвиждат, че
отношенията свързани с предоставянето на работна сила са трудови и за
уреждането им се сключва трудов договор, чиято форма за действителност е
писмената. В конкретния случай между свидетеля С. З. С. и „***“ ЕООД трудов
договор не е бил сключен, поради което е осъществен състава на нарушение по чл.
414, ал. 3, във вр. с чл. 61, ал. 1, във вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ.
Законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на ответника
по касационната жалба за този вид нарушение посредством налагане на имуществена
санкция.
Съгласно
чл. 414, ал. 3 от КТ имуществената санкция, която се предвижда за реализираното
нарушение е в размер от 1500 лв. до 15000 лв. Съдът намира, че административно
– наказващият орган при индивидуализация на административното наказание е
съобразил всички обстоятелства, посочени в чл. 27 от ЗАНН и правилно го е
определил при значителен превес на смекчаващи обстоятелства. Единственото
отегчаващо обстоятелство е продължителността във времето на предоставяне на
работна сила без сключване на трудов договор, което е приблизително една
година. Предвид изложеното, налагането на имуществена санкция в близост до
минималния размер предвиден в закона, а именно 1700 лв. е законосъобразно.
С оглед
горното, съдът намира, че е налице касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1
от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Затова на основание чл. 222, ал. 1 от
АПК обжалваното съдебно решение следва
да бъде отменено и да се постанови друго, с което да бъде потвърдено
наказателното постановление.
Мотивиран от
изложеното, Административен съд - Перник
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Решение №
651/12.11.2018 г., постановено по АНД № 1654/2018 г. по описа на Районен съд –
Перник, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
14-0000564/20.08.2018 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция на
труда“ – Перник, с което на „***“ ЕООД, ЕИК 113506543, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. ***, бл. ***, ап. ***, представлявано от С. С. Г.,
в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 1700 лв./хиляда и
седемстотин лева/, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 61,
ал. 1, във вр. с чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/