Р Е Ш Е Н И Е

№33

гр. Перник, 05.02.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛОРА СТЕФАНОВА

При секретаря А. М., с участието на прокурора НИКОЛАЙ ЦВЕТКОВ, като разгледа, докладваното от съдия Стефанова КАНД № 697/2018 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

С Решение № 609/01.11.2018 г., постановено по АНД № 1605/2018 г. по описа на Районен съд – Перник е потвърден електронен фиш серия „К“, № 1201790 на Главна дирекция „Национална полиция“, с който на М.А.Т., ЕГН ********** *** на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Срещу решението е постъпила касационна жалба от привлеченото към административно-наказателна отговорност лице. Изложени са оплаквания неправилно приложение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Искането към касационния съд е да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество, като отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован при условията на чл. 61, ал. 2 от ЗАНН, не се е явил и не е изпратил представител.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Главна дирекция „Национална полиция“, редовно призован, не е изпратил представител.

Окръжна прокуратура – Перник изразява становище за неоснователност на жалбата. Предлага на съда да остави в сила обжалваното решение.

Настоящият касационен състав на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените от страните съображения и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалваният съдебен акт, районният съд е приел за установено, че 11.09.2015 г. в 15.40 ч. по автомагистрала „Люлин“, км. 15+233, тунел „Голямо Бучино“, посока на движение от гр. София към гр. Перник, след пътен знак Е24, жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „***“, с рег. № СВ **** АР, със скорост 102 км/ч, при ограничение на скоростта в пътния участък до 80 км/ч, въведено с пътен знак В26. Превишаването на разрешената скорост е заснето с автоматизирано стационарно техническо средство ЗМ „Система за скорост“ № 388, сериен № 12283 и сериен № 12284. За така извършеното административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя, с електронен фиш серия „К“ № 1201790 на Главна дирекция „Национална полиция“, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лв. Електронният фиш е издаден на 26.04.2016 г. и е връчен на нарушителя на 31.07.2018 г.

Горната фактическа обстановка е правилно установена от районния съд. При спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН са събрани доказателства, относими към всички факти, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал, в неговата съвкупност.

При така изложеното, правилно районният съд е приел, че обжалваният правораздавателен акт е издаден при наличие на условията, визирани в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и съдържа изискуемите в същата разпоредба реквизити. Видно от приетите писмени доказателства, нарушението е установено със стационално техническото средство ЗМ система за измерване на средна скорост 388, сериен № 12283и № 12284, което считано от 01.09.2014 г. е вписано в регистъра за одобрените за използване типове средства за измерване и към момента на заснемането е било съответно на одобрения тип. В електронния фиш са отразени данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че решаващият съд е приложил неправилно материалния закон досежно института на погасителната давност. В случая административно-наказателната отговорност на нарушителя е ангажирана чрез съставянето на електронен фиш. Предвиденият ред за издаването му е облекчен, с оглед уредената в ЗАНН обща процедура. Това е така, защото нарушението се установява посредством обработка на постъпили данни от автоматизирано техническо средство или система, а електронният фиш се издава в отсъствие на контролен орган и нарушител, т. е. при напълно изключване на човешкия фактор при установяване на нарушението и санкциониране на нарушителя. Затова и процедурата не предвижда издаване на АУАН и НП. По тази причина са неприложими и давностните срокове, уредени в чл. 34 от ЗАНН. На основание чл. 11 от ЗАНН в производството по реализиране на административно-наказателната отговорност чрез издаването на електронен фиш е приложим институтът на погасителната давност, уреден в НК. /в този смисъл Тълкувателно Постановление № 1/27.02.2015 г. на ВКС и ВАС по т. д. № 1/2014 г./. Доколкото към настоящия момент не е налице влязло в сила наказателно постановление, то следва да се прави преценка относно обстоятелството погасено ли е правомощието на държавата, осъществявано чрез съответния наказващ орган, да наложи административно наказание на нарушителя. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН давностният срок за погасяване правото за административно-наказателно преследване е три години. В настоящия случай и предвид разпоредбата на чл. 80, ал. 3 от НК, той е започнал да тече от извършване на нарушението – 11.09.2015 г. На основание чл. 81, ал. 2 от НК е прекъснат с издаването на електронния фиш – 26.04.2016 г. и с връчването му на нарушителя – 31.07.2018 г. От прекъсванията е започвала да тече нова давност. Затова до настоящия момент не е изтекъл три годишният срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Не е изтекла и абсолютната давност по чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Съгласно цитираните разпоредби тя не зависи от спирането и прекъсването и надвишава с ½ давността по чл. 80, ал. 1 от НК. В случая абсолютният давностен срок е 4 г. и 6 м. и считано от датата на извършване на нарушението 11.09.2015 г. до настоящия момент, не е изтекъл. Затова е правилен изводът на районния съд, че давностният срок за погасяване на административно – наказателното преследване на нарушителя за нарушението, предмет на обжалвания електронен фиш не е изтекъл.

Законосъобразен е изводът на решаващия съд, че установеното нарушение е правилно квалифицирано от административно-наказващия орган, като такова по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Видно от приетите писмени и веществени доказателства – схема за организацията на движението на автомагистрала „Люлин“ и снимков материал, лек автомобил марка „***“, с рег. № СВ **** АР, на 11.09.2015 г. в 15.40 ч. се е движил със скорост 102 км/ч. на автомагистрала „Люлин км 15+233, при ограничение, въведено със знак В26 до 80 км/ч., т. е. с превишаване на скоростта от 22 км./ч. Съгласно нормата на чл. 182, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, в редакцията и, действаща към момента на извършване на нарушението, водач, който превиши разрешената скорост извън населено място от 31 до 30 км/ч. се наказва с глоба в размер на 100 лв. Следователно деянието на жалбоподателят правилно е квалифицирано като нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и законосъобразно му е наложено предвиденото в същата норма административно наказание – глоба в размер на 100 лв. Посочената редакция на разпоредбата е по-благоприятна за нарушителя от сега действащата, тъй като предвижда по-малък размер на глобата. Затова същата е приложима на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.

Предвид всичко изложено настоящия състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за отмяната му. Затова на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 609/01.11.2018 г., постановено по АНД № 1605/2018 г. по описа на Районен съд – Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ:/п/

/п/