Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 52
гр. Перник, 15.02.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в закрито съдебно заседание
на петнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛОРА СТЕФАНОВА
Като разгледа, докладваното от съдия Стефанова КАНД №
18/2019 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр. с
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Териториална
дирекция на Национална агенция по приходите – гр. София против Решение №
614/05.12.2018 г., постановено по АНД № 1525/2018 г. по описа на Районен съд –
Перник, с което е отменено наказателно постановление №
342965-F377406/22.06.2018 г. на заместник-директор при ТД НАП – София, с което на „***“ ЕООД, ЕИК 204427464, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. *** № 60, на основание чл. 185,
ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение
по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
В жалбата са изложени съображения за неправилно приложение
на закона при постановяване на обжалваното решение – касационно основание чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Посочено е, че
наказателното постановление, предмет на съдебен контрол, е издадено след като
по безспорен начин е установено извършването на административното нарушение, при
спазване на процесуалните правила и в съответствие със закона. Искането към
съда е да отмени обжалваното съдебно решение и вместо него да постанови друго,
с което да потвърди наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – „***“ ЕООД не е взел
становище по жалбата.
Окръжна прокуратура – Перник, в определения и от съда срок
по реда на чл. 217, ал. 4 от АПК, е представила писмено заключение. Изразено е
становище за неоснователност на жалбата. Искането към касационната инстанция е да
остави в сила решението, постановено от Районен съд – Перник.
Административен съд – Перник, в настоящия състав, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата
на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от
АПК, от лице с правен интерес съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
С решението, предмет на касационна проверка е отменено
наказателно постановление № 342965-F377406/22.06.2018 г. на заместник-директор
при ТД НАП – София, с което на „***“
ЕООД на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лв. за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ. За да постанови този резултат Районен съд – Перник е приел, че
административно-наказателното производство, в което е издадено наказателното
постановление, е образувано със съставянето на АУАН № F377406/20.03.2018 г. В
него са отразени констатациите от извършена на 13.03.2018 г. проверка в
търговски обект – кафе-аператив, находящо се в гр. Перник, ул. ***, стопанисван
от „***“ ЕООД. А именно, че в търговския обект е монтиран електронен касов
апарат с фискална памет модел „Daisi Expert SX - KL“, с индивидуален № DY
402548 и номер на фискална памет 36538120, с активирана функция „служебно
въведени суми“. Дневният оборот съгласно данните от същия е бил в размер на
58.10 лв., а при направения опис на парите в касата е установена наличност в
размер на 393.20 лв. Отразено е, че разликата е 335.10 лв., като посочената
сума е въведена в касата извън случаите на продажба и не е отразена на
фискалното устройство с точност до минута на извършеното действие, чрез функция
„служебно въведени“ суми. Описаната фактическа обстановка е квалифицирана като
нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Районен съд – Перник е приел, че така отразеното не
съдържа всички обективни елементи от фактическия състав на нарушението по чл.
185, ал. 2 от ЗДДС, за което е наложена имуществена санкция с процесното
наказателно постановление. Направен е извод, че непосочването на
обстоятелството води ли допуснатото нарушение до неотразяване на приходи, е
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е определящо за
правната квалификация на деянието. Прието е, че това е довело до накърняване
правото на защита на санкционираното юридическо лице, тъй като в хода на
административно-наказателното производство е било лишено от възможността да се
защити по всички факти, представляващи елемент от състава на нарушението.
Затова районният съд е стигнал до извода, че не са били налице предпоставките
на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН за издаване на обжалваното наказателно постановление.
Настоящият касационен състав на Административен съд –
Перник намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в
рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което е валидно и допустимо. Фактическата обстановка е
установена правилно. При спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр.
с чл. 84 от ЗАНН са събрани гласни и писмени доказателства относими към всички
факти, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно,
всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност.
С оглед установената фактическа обстановка, като е приел, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно, районният съд е приложил
правилно закона.
Безспорно установено е, че на 13.03.2018 г. при извършена
проверка в търговски обект – кафе-аператив, находящ се в гр. Перник, ул. ***,
стопанисван от „***“ ООД, е установена разлика във фактическата касова
наличност и отразената такава на монтираното в обект електронно фискално
устройство в размер на 335.10 лв. Посочената
сума е въведена в касата извън случаите на продажба и не е отразена на
фискалното устройство чрез функция „служебно въведени“ суми.
Нормата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда имуществена
санкция в размер от 3000 лв. до 10000 лв. за юридическо лице или едноличен
търговец, който извън случаите по ал. 1
извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт
по неговото прилагане, а в случаите, в които нарушението не води до
неотразяване на приходи се налага санкция от 500 лв. до 2000 лв. В случая
санкцията е наложена за нарушение по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Елемент от неговия
фактически състав е предвиденият по отрицателен начин в изречение 2-ро на чл.
185, ал. 2 от ЗДДС, резултат –неотразяване на приходи. Като обективен елемент
от състава на нарушението, посоченият факт подлежи на доказване в хода на
административно-наказателното и съдебното производство. Той е въздигнат от
законодателя като определящ за степента на обществена опасност на нарушението,
което е намерило отражение в разликата в размера на предвидените имуществени
санкции за формалното нарушение по чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС и за
резултатното нарушение чл. 185, ал. 2 по ЗДДС. Затова непосочването му в АУАН
представлява съществено нарушение на процесуалните правила – чл. 42, т. 4 от
ЗАНН, което е ограничило правото на защита на санкционираното юридическо лице и
е довело до незаконосъобразност на издаденото въз основа на него наказателно
постановление. Както в АУАН, така и в НП отсъстват факти, въз основа, на които
да може да се направи извод за наличие на предвидения в чл. 185, ал. 2, изр.
2-ро от ЗДДС резултат – неотразяване на приходи. В хода на
административно-наказателното и на съдебното производство не са ангажирани и
доказателства за установяване на такива обстоятелства.
Предвид изложеното изводът на районния съд за
незаконосъобразност на наказателното постановление е правилен. Обжалваното
съдебно решение е законосъобразно. Не са налице касационни основания за
отмяната му, поради което на основание чл. 221, ал. 1 от АПК следва да бъде
оставено в сила.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от
АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2-ро от ЗАНН, Административен съд – Перник
Р
Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 614/05.12.2018 г., постановено по
АНД № 1525/2018 г. по описа на Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: