Р Е Ш Е Н И Е

№61

гр. Перник,

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд-Перник, в закрито съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

Като разгледа, докладваното от съдия Георгиева КАНД № 21/2019г. по описа на Административен съд–Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от В.В.В.,*** против решение № 683 от 08.11.2018г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 1754 по описа на съда за 2018г.

С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия: К № 1976468, издаден от Главна Дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева.

Недоволен от решението на Районен съд–Перник, В.В.В. го обжалва с доводи за незаконосъобразност на съдебния акт и по конкретно излага оплаквания неправилно приложение на закона. Искането към касационния съд е да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество, като отмени наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – ГД“НП“ не е взел становище по жалбата.

Окръжна прокуратура–Перник, в определения и от съда срок по реда на чл. 217, ал. 4 от АПК, е представила писмено заключение. Изразено е становище за неоснователност на жалбата. Искането към касационната инстанция е да остави в сила решението, постановено от Районен съд – Перник като правилно и законосъобразно.

Настоящият касационен състав на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените от страните съображения и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Страните не са представили доказателства, в подкрепа на касационните основания.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалваният съдебен акт, районният съд е приел за установено, че 30.07.2015г. в 15.22ч. по автомагистрала „Люлин“, км. 15+233, тунел „Голямо Бучино“, посока на движение от гр. София към гр. Перник, след пътен знак В26, жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „****“, с ДК № РК ****АТ, собственост на В., със скорост 110 км./ч., при разрешена скорост в пътния участък до 80 км./ч., като превишаването на разрешената скорост е заснето с автоматизирано стационарно техническо средство ЗМ „Система за скорост“ № 388. За така извършеното административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя с електронен фиш серия „К“ № 1976468/30.07.2015г. на ГД „НП“, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание–глоба в размер на 100 лв. Електронният фиш е връчен на нарушителя на 03.08.2018г.

Електронният фиш е обжалван пред Районен съд - Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 1754 по описа на съда за 2018г., като електронният фиш е потвърден. За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство, е приел същото за проведено съобразно процесуалните правила и без допуснати съществени нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. По същество, след анализ и оценка на събраните и приобщени по делото доказателства, решаващият първоинстанционен състав е приел за установено, като безспорно доказано, че на посочените в ЕФ дата и място и към посочения час, В. е управлявал собственото си МПС със скорост от 110 км/ч, надвишаваща разрешената скорост от 80 км/ч с 30 км/ч, с което е осъществил състав на вмененото му нарушение на ЗДвП, съответно правно квалифицирано и административно наказано със следващото му се по вид наказание и в абсолютния законов размер.

Настоящия състав намира, че горната фактическа обстановка е правилно установена от районния съд. При спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН са събрани писмени доказателства, относими към всички факти, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал, в неговата съвкупност. В съдебния акт е отговорено на всички наведени от жалбоподателя доводи.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. Доводите на касатора са срещу изводите на районния съд за процесуалната и материална законосъобразност на производството пред административния орган са без основание.

Районният съд, при извършената, дължима и цялостна проверка за законосъобразност на производството, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. На основание събраните по надлежния процесуален ред и в достатъчност доказателства, решението е взето по вътрешно убеждение, въз основа на закона, след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, без на определени доказателства и средствата за тяхното установяване да е придадена предварителна сила.

Първоинстанционният съд е отговорил и на всички доводи изложени в жалбата, с която е бил сезиран. В касационната жалба отново се излагат същите доводи.

Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от районния съд правни изводи за правилно прилагане на материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на административнонаказателната отговорност. Правилно районният съд е приел, че обжалваният правораздавателен акт е издаден при наличие на условията, визирани в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и съдържа изискуемите в същата разпоредба реквизити. Нарушението е установено със стационално техническото средство ЗМ система за измерване на средна скорост 388, което считано от 01.09.2014г. е вписано в регистъра за одобрените за използване типове средства за измерване и към момента на заснемането е било съответно на одобрения тип. В електронния фиш са отразени данни за териториалната структура издала акта, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. От събраните в хода на съдебното следствие доказателства по безспорен начин се установява, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка „***“, с ДК № РК ****АТ, като на 30.07.2015г. в 15.22ч. е заснет от измервателно средство на автомагистрала „Люлин“, км. 15+233, тунел „Голямо Бучино“, посока на движение от гр. София към гр. Перник да се движи със скорост 110км./ч, след пътен знак В26, при разрешена скорост в пътния участък до 80 км./ч.

Неоснователен е и доводът на касатора, че решаващият съд е приложил неправилно материалния закон досежно института на погасителната давност. Изложените доводи в съдебния акт изцяло се споделят от настоящия състав. Към настоящия момент абсолютна погасителна давност по чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 5 от Наказателния кодекс (НК), във връзка с чл. 11 от ЗАНН (вж. ТП № 1 на ВКС и ВАС от 27.02.2015 година по ТД № 1/2014 година) по отношение на процесното нарушение не е изтекла. По силата на цитираните правни норми наказателното, респективно административнонаказателното, преследване се изключва, когато от извършване на нарушението до постановяване на окончателен правораздавателен акт е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК или 4 години и 6 месеца. Датата на нарушението е началният момент, в който по отношение на същото започва да тече абсолютният давностен срок по смисъла на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, приложим в административнонаказателното производство по силата на разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН. В този срок производството по налагане на административно наказание за извършено административно нарушение следва да приключи с влязло в сила наказателно постановление. Процесното нарушение е извършено на 30.07.2015г., съответно срокът от 4 години и 6 месеца не е изтекъл и към настоящия момент не е изтекла абсолютната погасителна давност по отношение на извършеното административно нарушение. Правилно е отчетено, че са извършвани действия прекъсващи давността след което започва да тече нова давност, поради което и от момента на издаване на фиша до момента на връчването му тригодишният срок не е изтекъл. Затова е правилен изводът на районния съд, че давностният срок за погасяване на административно – наказателното преследване на нарушителя за нарушението, предмет на обжалвания електронен фиш не е изтекъл.

Предвид всичко изложено настоящия състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба касационни основания за отмяната му. Затова на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 683/08.11.2018г., постановено по АНД № 1754/2018г. по описа на Районен съд–Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ:/п/

/п/