Р Е Ш Е Н И Е

№ 57

гр. Перник, 19.02.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛОРА СТЕФАНОВА

Като разгледа, докладваното от съдия Стефанова КАНД № 22/2019 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Районно управление – Радомир, представлявано от началника ***против Решение № 194/23.11.2018 г., постановено по АНД № 334/2018 г. по описа на Районен съд – Радомир, с което е отменено наказателно постановление № 23/12.09.2018 г. на началника на Районно управление - Радомир при ОДМВР – Перник, с което на В.К.К., ЕГН ********** *** на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, поради неправилно приложение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Посочено е, че районният съд неправилно е приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление не съответстват на изискванията съответно на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Изразено е становище, че производството, в което е ангажирана административно-наказателната отговорност на ответника, е проведено при спазване на процесуалните правила, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и съответства на закона. Искането към съда е да отмени обжалваното решение на Районен съд – Радомир и да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – В.К.К. не е изразила становище.

Окръжна прокуратура – Перник, в определения и от съда срок по реда на чл. 217, ал. 4 от АПК, е представила писмено заключение. Изразено е становище за основателност на жалбата. Искането към касационната инстанция е да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление.

Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице с правен интерес съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решението, предмет на касационна проверка е отменено наказателно постановление № 23/12.09.2018 г. на началника на РУ – Радомир, ОДМВР - Перник, с което на В.К.К. на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. За да постанови този резултат районният съд е приел, че с разпореждане от 10.07.2018 г. на младши автоконтрольор при РУ – Радомир, на ответника е разпоредено да не управлява лек автомобил с ограничена видимост и прозрачност на предните странични стъкла. На 20.08.2018 г. в с. Стефаново, на разклона за с. Друган, общ. Радомир, свидетелите ***и ***, в качеството им на служители на РУ – Радомир при ОДМВР – Перник, спрели за проверка лек автомобил марка ***, с рег. № ***, собственост на ***. Лекият автомобил бил управляван от В.К.К.. При проверка в ОДЧ при РУ – Радомир служителите на МВР установили наличието на разпореждане от 10.07.2018 г. ***, в качеството му на контролен орган при РУ – Радомир съставил АУАН № 23, сер. № 894540/20.08.2018 г., в който посочил, че на 20.08.2018 г. в с. Стефаново, общ. Радомир, В.К. не е изпълнила разпореждане с рег. № 328р-7176/10.07.2018 г., издадено от младши автоконтрольор ***. АУАН е връчен на нарушителя. Същият е отказал да го подпише, като е изложил възражения. Въз основа на съставения АУАН началникът на РУ – Радомир е издал обжалваното наказателно постановление. За да го отмени като незаконосъобразно, районният съд е приел, че при провеждане на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице. В обжалвания съдебен акт е посочено, че АУАН и НП не съответстват на изискванията на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и 57, т. 5 и т. 6 от ЗАНН – не се съдържат описание на нарушението и не е посочена разпоредба от ЗМВР – чл. 64, ал. 4, която вменява в задължение на гражданите да изпълняват разпорежданията на полицейските органи.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Перник намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо. Фактическата обстановка е установена правилно. При спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН са събрани гласни и писмени доказателства относими към всички факти, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. С оглед установената фактическа обстановка, крайният извод на районният съд за незаконсъобрзност на наказателното постановление, предмет на съдебен контрол, се споделя от настоящият състав, но по различни от изложените мотиви.

Чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, който е посочен в НП като основание за ангажиране административно-наказателната отговорност на нарушителя, предвижда административно наказание глоба в размер от 100 лв. до 500 лв. за лице, което не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление. Правомощието на полицейските органи да издават разпореждания е уредено в чл. 64 от ЗМВР. В цитираната норма са регламентирани предпоставките, формата, реквизитите, правните последици и реда за обжалването им. Съгласно чл. 64, ал. 4 от ЗМВР полицейските разпореждания са задължителни за изпълнение. За да бъдат изпълняеми, обаче, те следва да предписват конкретно правило за поведение - разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението/чл. 64, ал. 5, т. 4 от ЗМВР/. На адресатът им, трябва по ясен начин да е наредено да извърши конкретно действие или да се въздържи от такова. Действието/бездействието следва да са индивидуализирани по време, място, начин и обстоятелства. Това изискване не би било изпълнено, когато съдържанието на разпореждането се състои само в преповтарянето на правна норма. Това е така, защото законът съдържа общи правила за поведение, адресирани до всички. Виновното им нарушаване, в случаите, в които за това е предвидено административно наказание представлява административно нарушение, което е самостоятелно основание за реализиране на административно – наказателна отговорност. Разпореждането на полицейски орган, уредено в чл. 64 от ЗМВР, е индивидуален административен акт, който се издава въз основа на закона и представлява предписание за конкретно поведение на конкретен субект/права/задължения, начин и срок на извършване/. Само ясната индивидуализация на разпореденото поведение, би създала обективна възможност за адресата му да го изпълни, респективно - да понесе последиците на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР. В конкретния случай, разпореждане № З28р – 7176/10.07.2018 г. на младши автоконтрольор при РУ – Радомир съдържа частично преповтаряне на нормата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, с която се въвежда забрана за ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. С разпореждането, полицейският орган е задължил адресата му да не управлява МПС с ограничена видимост и прозрачност на предните странични стъкла. При това положение, той не е предписал конкретно правило за поведение, а е указал спазване на разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП. Наличието на конкретно задължение за действие или бездействие, наредено от полицейски орган с индивидуален административен акт по чл. 64 от ЗМВР е елемент от обективната страна на фактическия състав на нарушението по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР. В конкретния случай, макар оформено като разпореждане по чл. 64 от ЗМВР, даденото с него предписание не представлява нареждане за предприемане на конкретно поведение. Затова то не може да обоснове ангажиране на административно наказателна отговорност за нарушение по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР. В случай, че адресатът не изпълни общата забрана, формулирана в чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и преповторена в разпореждането, за управление на лек автомобил с ограничена видимост или прозрачност на стъклата, то отговорността му следва да бъде ангажирана за нарушение на посочената норма, за което административното наказание е предвидено в чл. 185 от ЗДвП и е глоба в размер на 20 лв. В настоящия случай, въпреки отсъствие на предпоставките за това, администратвно-наказателното производство е започнало със съставянето на АУАН за нарушение по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, а не за такова по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП. С наказателното постановление е наложено административно наказание също за нарушение по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР. Ангажирането на административно-наказателната отговорност за нарушение, което не е извършено е основание за незаконосъобразност на издадения от административно – наказателния орган правораздавателен акт, който правилно е отменен от районния съд.

Следва да се отбележи, че отсъствието на конкретно предписание в разпореждане № З28р – 7176/10.07.2018 г. на младши автоконтрольор при РУ – Радомир, в конкретния случай, е създало затруднение за актосъставителят да идентифицира правнорелевантните факти и да ги отрази в съставения от него АУАН. В последният е посочено, че нарушителят не е изпълнил разпореждане № З28р – 7176/10.07.2018 г. на мл. автоконтрольор при РУ – Радомир. Не е конкретизирано нито предписанието за поведение, наредено с процесното разпореждане, нито фактите, които са дали основание на да се приеме, че то не е изпълнено. При това положение, административно-наказващият орган не е имал основание да издаде процесното наказателно постановление, както и такова за налагане на административно наказание за нарушение по чл. 185, във връзка с чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, тъй като в АУАН не е отразен обемът от факти, от които да може да се направи извод за нарушение на правилото на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР или - на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП. Затова като е издал наказателно постановление, без да са налице предпоставките на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН административно-наказващият орган е нарушил закона. Да този извод е стигнал и Районен съд – Радомир в проверявания по касационен ред съдебен акт. Затова същият е законосъобразен. Не са налице касационни основания за отмяната му, поради което на основание чл. 221, ал. 1 от АПК следва да бъде оставен в сила.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2-ро от ЗАНН, Административен съд – Перник

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 194/23.11.2018 г., постановено по АНД № 334/2018 г. по описа на Районен съд – Радомир.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: