Р Е Ш Е Н И Е

№62

гр. Перник, 20.02.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в закрито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛОРА СТЕФАНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Стефанова КАНД № 23/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И.Г.Й., ЕГН ********** *** против Решение № 220/14.12.2018 г., постановено по АНД № 271/2018 г. по описа на Районен съд – Радомир, с което е потвърдено наказателно постановление № 18-0328-00698/19.07.2018 г. на началник група към ОДМВР – Перник, Районно управление – Радомир, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

В жалбата са изложени оплаквания за допуснати от районния съд съществени процесуални нарушения и за нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Касационният жалбоподател навежда твърдения за нарушение на правилата за обсъждане и преценка на събрания доказателствен материал, както и за неправилно приложение на материалния закон. Искането към касационния съд е да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество, като отмени наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – Районно управление – Радомир при ОДМВР – Перник не е изразило становище.

Окръжна прокуратура – Перник, в определения и от съда срок по реда на чл. 217, ал. 4 от АПК, е представила писмено заключение. Изразено е становище за неоснователност на жалбата. Искането към съда е да остави в сила обжалваното решение.

Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С решението, предмет на касационна проверка е потвърдено наказателно постановление № 18-0328-00698/19.07.2018 г. на началник група към ОДМВР – Перник, Районно управление – Радомир, с което на И.Г.Й. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. За да постанови този резултат решаващият съд е приел, че на 19.06.2018 г. в 23.00 ч. в с. Калище, общ. Ковачевци, жалбоподателят, като водач на лек автомобил марка „***“, с рег. № СА **** СХ, собственост на П.М. А. е бил спрян за проверка от свидетелите Б. Б. и К. К., в качеството им на служители на РУП – Радомир. Те установили, че водачът мирише на алкохол и му предложили да бъде изпробван с техническо средство. Жалбоподателят отказал. Бил му издаден талон изследване № 0037275, който той не подписал и не получил. За извършеното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП Р. Д., в качеството му на младши автоконтрольор при РУП – Радомир съставил АУАН № 736/19.06.2018 г. Въз основа на него началник на група при РУП – Радомир издал процесното наказателно постановление.

Районен съд – Радомир е приел, че при провеждане на административно наказателното производство са спазени процесуалните правила. Посочил е, че АУАН и НП са в изискуемата от закона форма и съдържат всички реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Формиран е извод, че от събраните доказателства е безспорно установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и вината му, поради което административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана законосъобразно чрез издаване на наказателното постановление, предмет на съдебен контрол. Прието е, че законосъобразно са наложени и кумулативно предвидените в закона административни наказания, индивидуализирани от законодателя по абсолютен начин по вид и размер.

Настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо. Решаващият извод на районния съд, обаче е направен при неправилно приложение на закона и нарушение на процесуалните правила. Събрани са гласни и писмени доказателства, относими към всички факти, предмет на доказване по делото. От тях по безспорен начин се установяват обстоятелствата от значение за правилното решаване на правния спор. При обсъждането им районният съд допуснал нарушения, които са довели до неправилно приложение на закона досежно преценката спазени ли са правилата за провеждане на административно-наказателното производство осигуряващи реализиране правото на защита на нарушителя в пълен обем.

Началото на административно наказателното производство се поставя със съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Той има установителна, сезираща и обвинителна функция. С него се установяват фактите, елемент от състава на нарушението, повдига се обвинение срещу извършителя и се сезира административно-наказващия орган за налагане на административно наказание. При това положение, за да бъде гарантирано правото на защита на лицето срещу което е съставен АУАН, то трябва да бъде запознато с фактите, които са му вменени във вина и с правната норма, която въздига осъществяването им в административно нарушение. Това се постига чрез предявяване на АУАН на нарушителя /чл. 43, ал. 1 от ЗАНН/. По съществото си това е запознаване на последния със съдържанието на АУАН. Извършването на предявяването е абсолютна предпоставка за законосъобразно продължаване на административно-наказателното производство. Аргумент за това са разпоредбите на чл. 43, ал 6 от ЗАНН и чл. 52, ал. 1 от ЗАНН. Съгласно първата – производството се спира в случай, че нарушителят, след щателно издирване не е открит, за да му бъда предявен АУАН. А съгласно втората – когато административно наказващият орган констатира, че не е извършено предявяване, връща на АУАН на актосъставителя. Следователно АУАН не може да изпълни която и да било от функциите си без да бъде осигурена възможност на нарушителя да се запознае със съдържанието му. Предявяването е процесуално действие, което законът вменява в задължение на актосъставителя. Фактическото му извършване е обусловено и от волята на нарушителя. Затова в ЗАНН е предвидена хипотезата, при която административно-наказателното производство може да продължи, независимо, че нарушителят не се е запознал с АУАН и не го е подписал/чл. 43, ал. 2 от ЗАНН/. Това е случаят, в който привлеченото към административно-наказателна отговорност лице откаже да се запознае с АУАН и/или да го подпише. В този случай, за да се развие и приключи законосъобразно административно-наказателното производство обстоятелството, че актосъставителят е изпълнил задължението си да предостави възможност на нарушителя да се запознае с АУАН и да го подпише, следва да бъда надлежно удостоверено. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН това става с полагането на подпис от един свидетел, името и точният адрес, на който се отбелязват в акта. За да е спазена нормата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, свидетелят трябва да е възприел лично както извършените от актосъставителя действия по предявяването, така и манифестираното от нарушителя нежелание да се запознае и/или да подпише АУАН. Полагането на подпис от свидетеля и вписването на имената и адреса му, без той да е възприел действията на актосъставителя и на нарушителя не представлява надлежно удостоверяване на отказа. Това е така, защото функцията на свидетеля е, като незаинтересовано от изхода на административно-наказателното производство лице, да удостовери, че са спазени процесуалните правила, предвиден за гарантиране упражняване правото на защита на нарушителя. Той не може да стори това без лично да е възприел фактите, настъпването на които удостоверява с подписа си.

В настоящия случай от приложената административно – наказателна преписка, разпита на свидетелите Б., К. и М. и писмо изх. № 328000-6099/21.11.2018 г. на началника на РУ – Радомир и приложенията към него, се установява, че съставения срещу жалбоподателя АУАН е оформен при наличие на отказ от нарушителя да се запознае с него и да го подпише. Отказът е удостоверен от Д. Д. М. Последният е служител на РУ – Радомир и на 19/20.06.2018 г. за времето от 20.30 ч. до 08.30 ч., като част от състава на АП – 462, е обслужвал територията на община Земен, като служебните си задължения е изпълнявал със служебен лек автомобил марка „***“, рег. № РК **** АХ. Проверката на касационния жалбоподател от служителите на МВР, при която е констатирано нарушението, е извършена в с. Калище, общ. Ковачевци за времето от 23.00 ч. до 23.35 ч. на 19.06.2018 г. Това е видно от отразяването в АУАН и от часа, в който е издаден талонът за медицинско изследване. От приложените два броя пътни листове за служебен лек автомобил марка „***“, рег. № РК **** АХ се установява, че за времето от 22.07 ч. на 19.06.2018 г до 00.14 ч. на 20.06.2018 г., същият се е намирал на територията на гр. Земен, като през по-голямата част от периода е бил в престой. От това следва, че свидетелят Д. М., поради отдалечеността си от мястото, на което са извършвани процесуалните действия на актосъставителя, е бил в обективна невъзможност да ги възприеме лично. Затова и положеният от него подпис не удостоверява по надлежен начин наличието на отказ на нарушителя да се запознае и да подпише АУАН. При това положение не може да се направи категоричен извод, че актосъставителят е изпълнил задължението си по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН за предоставяне на възможност на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице да се запознае със съдържанието на съставения срещу него акт за установяване на административно нарушение и да го подпише. Налице е съществено нарушение на процесуалните правила при образуване на административно-наказателното производство, което ограничава правото на защита на нарушителя. Допускането му е пречка за законосъобразното му продължаване. Затова издаденото въз основа на него наказателно постановление също е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Като е стигнал до противоположния извод, районният съд е приложил неправилно закона. Затова е налице основанието на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за отмяна на постановения от него съдебен акт.

Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК решението на Районен съд – Радомир следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.

Мотивиран от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд - Перник

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Решение № 220/14.12.2018 г., постановено по АНД № 271/2018 г. по описа на Районен съд – Радомир, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № № 18-0328-00698/19.07.2018 г. на началник група към ОДМВР – Перник, Районно управление – Радомир, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на И.Г.Й., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ:/п/

/п/