Р Е Ш Е Н И Е
№
56
гр. Перник, 11.03.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито
заседание на дванадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е. В., като разгледа
докладваното от съдия Димитрова административно дело № 401 по описа на съда за
2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е жалба на Б.М.С. ***, против
Заповед № *** от 09.07.2018 г. на кмета на община Р., с която се изземва имот,
представляващ част от улица о.т. 41а – о.т. 41 по плана на с. С., община Р.,
одобрен със Заповед № № *** и ***/1949 г и изменен със Заповед *** 1974 г., с
площ на изземваната част 129 кв.м.
Жалбоподателят твърди, че е собственик
на УПИ *** по регулационния план на с. С., общ. Р., при граници: улица, Й. Л. Д.,
Д. Х. Р. и С.З. Б., одобрен със Заповед № ***, *** от 14.04.1949 г. и Заповед №
*** от 14.03.1974 г., за който притежава Нотариален акт № ***дело № ***/1974 г.
Счита, че неправилно и незаконосъобразно кметът на община Р. е счел, че той –
жалбоподателят, е завладял неправомерно и ползва част от улица о.т. 41а – о.т.
41 по плана на с. С., община Р., тъй като такава улица не съществува,
предвижданията на плана за изграждането й не са реализирани, не е проведена отчуждителна
процедура за въпросните 129 кв.м, респ. земята, върху която е предвидено да се
изгради продължава да е негова собственост, а не общинска.
В съдебно заседание, а и в представени
по делото писмени бележки, процесуалният представител на жалбоподателя – адв. Р.,
поддържа доводите в жалбата, пледира за отмяна на процесната заповед като
незаконосъобразна и за присъждане на направените разноски. Сочи, че община Р.
не се е легитимирала като собственик на земята, върху която е предвидено да се
изгради улица /о.т. 41а – о.т. 41 по плана на с. С., община Р./, а с
отреждането на даден имот за определено мероприятие по регулационния план
същият не се счита за отчужден от предишния собственик, нито се придобива от
държавата/общината, а е необходимо да се проведе специална процедура по
отчуждаване и обезщетяване на собствениците на засегнатите имоти, каквото в
случая не е направено. Отделно се сочи, че съгласно чл.110 от ЗТСУ /отм./ във
вр. § 6 от ПЗР на ЗУТ непосредствено отчуждително действие има само
дворищнорегулационния план и то за места, които се отнемат от един имот и се
придават към съседния парцел.
Ответникът – кметът на община Р., чрез
процесуалния си представител ю.к. А.Р. с пълномощно по делото, счита че жалбата
на С. е неоснователна, а оспорваната заповед – съобразена с материалния и
процесуалния закон. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд Перник, като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа
страна:
Жалбоподателят Б.М.С. е собственик на
недвижим имот: УПИ*** по регулационния план на с. С., общ. Р., което е видно от
приложения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот по чл.7 от ЗСГ
№ ***, дело № ***/1974 г. /л.4/. Имотът е с граници: улица, Й. Л. Д., Д. Х. Р.
и С. З. Б.***.
Със Заповед №*** от 14.03.1974 г.
/л.18/, въз основа на решението на Съвета по планово изграждане на населените
места при Окръжния народен съвет – П. по чл.32, т.3 от ЗТСУ и чл.93 от ППЗТСУ,
председателят на Окръжен народен съвет, отдел „Архитектура и благоустройство“,
сектор „Кадастър, регулации и инвелации“ С. В.*** одобрил изменението на
уличната и дворищна регулация на част от кв.***, парцели ***, ***, ***, *** и ***,
при което се създава нова улица с ОК 41а – 41б, а новообразувания парцел *** се
отрежда за имот пл. №*** в кв.*** от плана на с. С. според сините и червени
линии, сините и червени щрихи и сините и червени букви и цифри от приложената
към заповедта скица /л.20/. Заповедта и скицата били изпратени до Общински
народен съвет – с. Д. Р., Пернишки окръг с Писмо № *** от 20.03.1974 г. /л.19/.
С последното било дадено указание, изменението да се съобщи на заинтересованите
собственици по реда, предвиден в § 63 от Правилника за приложение ЗПННИ. По
делото няма данни, нито са представени доказателства, това да е направено.
Самата улица също не е реализирана, което се установява от назначената
съдебнотехническа експертиза, макар по делото да са представени издадени от
община Р. скици на УПИ ***, квартал ***, образуван от имот *** по плана на с. С.,
одобрен със Заповед № *** от 18.04.1949 г. и изменен със Заповед № *** от
25.02.1983 г. /на л.7, 17, 36, 37/, на които е означена улица, представляваща
граница на имот ***, квартал *** с о.т. 41а – о.т.41б.
На 09.07.2018 г. кметът на община Р.
издал Заповед № *** от 09.07.2018 г. /л.3/ и с нея разпоредил изземване на ***
кв.м от Б.М.С. с постоянен адрес:***, която площ представлява част от улица
о.т. 41а – о.т. 41 по плана на с. С., община Р., одобрен със Заповед № № *** и ***/1949
г. и изменен със Заповед *** от 14.ІІІ.1974 г. /макар съдът да счита, че
номерът на последната е грешно изписан, тъй като същият е:*** /, и определил
срок за доброволно освобождаване на имота – 23.07.2018 г., до 10.00 часа. В
мотивите посочил, че „улицата е общинска собственост и че лицето няма права по
какъвто и да е ред и форма на стопанисване и управление на общинския имот и
възпрепятства единствения достъп до УПИ ***, кв.***, поради което не е налице
законово основание, въз основа на което лицето Б.М.С. да продължава ползването
на тази част от общинския имот.“.
Заповедта е връчена на жалбоподателя
срещу подпис на 10.07.2018 г. /видно от отбелязването върху нея/. На 27.07.2018
г. той депозирал жалба с вх. № *** /л.22/ и приложил към нея копие от
Нотариален акт за продажба на недвижим имот по чл.7 от ЗСГ №***, том ***, дело
№ ***/1974 г. /л.4/. Освен възраженията си /аналогични на изложените в
съдебното производство/ С. посочил, че не е получил отговор на нито една от
жалбите, които е подавал във връзка със случая в община Р.***. В уверение на
последното по делото са представени копия на жалби до кмета на община Р. /л.5,
л.6, л.22/, но няма данни да е вземано отношение по тях.
На 23.07.2018 г. кметът на община Р.
издал Заповед № *** /л.25/, с която назначил петчленна комисия със задача да се
събере на същата дата - 23.07.2018 г. от 10:00 часа „и да изземе неправомерно
завладяна и ползвана част от улица о.т. 41а – о.т. 41 по плана на с. С., община
Р.“. В изпълнение на заповедта комисията се събрала на място и „обсъдила начина
на принудително изпълнение, срока за изпълнение, необходимите средства и други“
като изложила становище, че общинският имот не е освободен, че е ограден с
ограда от метални колове и мрежа, поради което се наложило да бъдат премахнати
2 /два/ метални кола и 3 /три/ метра метална мрежа, освобождавайки улица –
тупик.
По делото, както се посочи и по-горе, са
допуснати и изслушани съдебнотехническа експертиза /СТЕ/ и допълнителна СТЕ,
които съдът кредитира изцяло като обективни, компетентно изготвени, съдържащи
подробни отговори на поставените задачи. Вещото лице е дало заключение, че УПИ***,
кв.*** по плана на с. С., одобрен със Заповед № *** от 18.04.1949 г. и изменен
със Заповед № *** от 25.02.1983 г., се владее от Б. М. С. – източната
регулационна линия е от о.т. 41 – о.т. 41а, южната граница е от о.т. 41а – о.т.
41б, северната граница е УПИ ***, кв.***, а западната граница е УПИ***, кв.***.
След оглед на място експертът е установил, че УПИ ***, кв.*** е ограден от три
страни с телена мрежа, монтирана върху метали колове, а откъм източната страна
мрежата е поставена върху бетонов фундамент. От юг имотът не е ограден, а
оградата е поставена от южната страна на проектираната улица, т.е. северната
граница на УПИ***, както и че заградената площ от Б.М. включва УПИ *** и
източната част от проектираната улица с о.т. 41а и о.т. 41б.
Вещото лице е отговорило на въпроса за
достъпа до УПИ ***, кв.*** като е посочило, че според регулационния план той е
чрез улица с о.т. 41а и о.т. 41б, западната му граница е край на регулацията и
тъй като улицата не е изградена реално достъпът до него се осъществява през
имот ***, представляващ земеделска земя.
От правна страна:
Административен съд - Перник, намира, че
жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е
основателна.
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1
от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 от АПК.
Заповед № *** от 09.07.2018 г. на кмета
на община Р. представлява индивидуален административен акт. Издадена е от
компетентен орган, с оглед правомощията му по чл.65, ал.1 от ЗОС, в писмена
форма и с посочване на фактическите и правни основания за това.
От доказателствата по делото, в т.ч. и
представените такива от административния орган, не може да се направи извод за
спазване на процесуалноправните разпоредби по издаване на оспорвания акт, тъй
като не става ясно кога, по какъв повод и по чия инициативата е започнато
производството, нито пък че е изпълнено задължението за уведомяване на
заинтересованите лица, според изискването на чл.26 от АПК. Не се установява на
последните да е била предоставена възможност да преглеждат документите по
преписката /като на практика такава липсва/ и да участват в производството
съобразно правата им по чл.34 от АПК, да правят искания и възражения. Нещо
повече, жалбите на Б.С.,***, са останали без разглеждане.
Заповедта е издадена и в несъответствие
с материалноправните разпоредби. Съгласно чл.65, ал.1 от ЗОС общински имот,
който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или
необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета
на общината. За да бъде законосъобразна заповедта е необходимо да са налице две
условия - първо: тя да се отнася за общински имот, и второ: да е налице някоя
от следните предпоставки – той да се владее или държи без основание, да не се
използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В
конкретната ситуация административния орган е приел, че общински имот се държи
без основание.
Съдебният състав обаче счита, че в
случая не е установено по безспорен начин наличието на първото условие, а
именно: заповедта да касае общински имот. С процесната заповед е разпоредено
изземване на *** кв.м, представляващи част от улица о.т. 41а – о.т.41 по плана
на с. С., община Р., одобрен със Заповед № № *** и ***/1949 г. и изменен със
Заповед *** от 14.03.1974 г. В мотивите административният орган е посочил, че
„улицата е общинска собственост и лицето няма права по какъвто и да е ред и
форма на стопанисване и управление на общинския имот и възпрепятства
единствения достъп до УПИ ***, кв.***, поради което не е налице законово
основание, въз основа на което лицето Б.М.С. да продължава ползването на тази
част от общинския имот“. Така изложените мотиви не намират опора в
доказателствения материал по делото. От една страна, жалбоподателят Б.М.С. се е
легитимирал като собственик на недвижим имот: УПИ*** в кв.*** по регулационния
план на с. С., общ. Р., видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот по
чл.7 от ЗСГ № ***, том ***, дело № ***/1974 г., с граници: улица, Й. Л. Д., Д.
Х. Р. и С.З. Б.. От друга, кметът на община Р. не е представил каквото и да е
доказателство в противната посока. За изземваният имот не е представен акт за
общинска публична собственост и не се твърди, че такъв е съставен, а от приложения
препис от Заповед № *** /14.03.1974 г. на председателя на ОНС, отдел „АБ“,
сектор „КРИ“ /л.18/, с която е одобрено изменение на уличната и дворищната
регулация на част от кв.***, парцели *** …, също не може да се направи извод,
че земята, върху която е било предвидено да се изгради новата улица с о.к. 41а
– о.к. 41б е общинска собственост. В тази връзка, кметът на община Радомир се
позовава на разпоредбата на чл.21а от ЗТСУ /отм./, за която счита, че е
действала към датата на издаване на Заповед № *** /14.03.1974 г., според която
със ЗРП за неурегулирани територии се определят необходимите площи за
изграждане на улиците, …, като за осъществяването на тези мероприятия с
влизането в сила на плана собствениците на недвижими имоти отстъпват в полза на
общината еднаква процентна част от имотите си, определени с плана, но не повече
от 25 на сто. С оглед на това ответната страна сочи, че в този случай, на всеки
собственик на недвижим имот общината определя равностоен парцел /парцели/, при
съблюдаване местоположението на имотите в местността, но не и точните им
кадастрални граници, но същевременно нито представя надлежни доказателства,
нито твърди това да е направено по отношение на жалбоподателя Б.С. или на
праводателя му Стоян Зарев Бурназки. Съдът обаче намира, че към датата на
издаване на Заповед № *** /14.03.1974 г. на председателя на ОНС, действащ е бил
ЗТСУ /отм./ в редакцията, публикувана в ДВ бр.32 от 20.04.1973 г. Според чл.22,
ал.1 на тогава действащия ЗТСУ „Със застроителен и регулационен план се предвиждат
мероприятия на държавата по архитектурно-градоустройственото изграждане,
преустройство и развитие на населеното място и свързаната с него зона на
влияние - изграждане на комуникационно-транспортни и съобщителни системи,
селищни центрове, сгради и комплекси на системите за обществено обслужване,
системи и инженерно-технически мрежи за благоустрояването, системи за отдих и
спорт, производствени и складови зони и др., а според чл.27, ал.1 „Със застроителен и регулационен план се образуват
дворищнорегулационни парцели за жилищно и вилно строителство“. Начинът за
образуване на дворищнорегулационните парцели е регламентиран в чл.28 от ЗТСУ /отм./,
но и видно от тази разпоредба, към онзи момент е бил предвиден не само ред за
осъществяване на благоустройствените мероприятия в населените места, но също
така и механизъм за обезщетяване и овъзмездяване собствениците на имотите и за
защита на техните права, доказателства за което не са ангажирани в настоящото
производство.
Отделно,
ответникът се позовава и на нормата на чл.63, ал.1, т.1 и т.2 от ЗТСУ /отм./,
която в приложимата редакция, предвижда че влизането в сила на плана от 1974 г.
има директно отчуждително действие и с него
в собственост на държавата преминават недвижимите имоти, предвидени за
улици, от което следвало, че жалбоподателя не е собственик на описания имот,
поради което е направен и извод, че се владее от него без правно основание.
Община Радомир обаче не представя акт за общинска публична собственост и не
твърди, че такъв е съставен, а в тази връзка процесуалният й представител
счита, че съгласно нормата на чл.56, ал.2 от ЗОС, за временните постройки,
улиците, площадите, общинските пътища и други линейни обекти на техническата
инфраструктура не се съставят актове за общинска собственост, освен ако в
специален закон е предвидено друго. Следва да се отбележи обаче, че в процесния
случай така посочената норма е неприложима, тъй като тя се отнася за обекти,
които са вече изградени, а не за такива, предвидени по действащите регулационни
планове и все още неосъществени /а от съдебнотехническата експертиза ясно,
недвусмислено и категорично се установява, че тази част от улицата към момента
на издаване на заповедта не е реализирана и не е изградена/.
В чл.63, ал.1, т.1 и т.2 от ЗТСУ (отм.)
в редакцията му, действала към момента на изменението на плана от 1974 г., е
предвидено, че недвижими имоти на граждани, кооперации и обществени организации
могат да бъдат отчуждавани за: 1) осъществяване на мероприятия на държавата,
кооперации и обществени организации, предвидени по застроителния и регулационен
план (чл. 22 - 25); 2) пробиви и разширения във връзка с прокарване или
преустройство на улици и булеварди и преустройство на площади; преустройство на
заварени сгради за съобразяването им с действуващите застроителни планове и
строителните правила и норми. Съгласно чл.68 от същия закон, за пробиви и
разширения във връзка с прокарване или преустройство на улици и булеварди и
преустройство на площади се отчуждават определени имоти или съответни части от
тях и съгласно чл.93, ал.2 отчужденията на урегулирани имоти, собственост на
граждани, кооперации и обществени организации, за нови или за преустройство и
разширение на улици, булеварди и площади, когато предходният план е бил
приложен, са изцяло за сметка на народния съвет, като в ал.3 на същия текст е
предвидено, че собствениците на отчуждените имоти се обезщетяват от народния
съвет, който събира платените суми от собствениците-длъжници, по реда за
събиране на държавните вземания в срок до пет години с два процента годишна
лихва. Съответно в чл.105, ал.1 на ЗТСУ (отм.) е посочено, че недвижимите
имоти, отчуждени за мероприятия на държавата, кооперации и обществени
организации, се заемат, след като инвеститорът обезщети правоимащите съгласно с
този закон.
Видно от така посочените разпоредби,
действалото законодателство, към момента на изменение на плана /1974 г./ е
предвиждало отчуждаване на собствеността на граждани за осъществяване на
предвидените мероприятия, като вземането на имотите се е извършвало след като
бъдат обезщетени техните собственици. Аналогични на посочените разпоредби са и
действащата към настоящия момент разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗОС, съгласно
която имоти - собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат
отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да
бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен
устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска
собственост, както и за изграждане на други обекти, определени със закон, след предварително и равностойно парично
обезщетение. Видно от изложеното, влизането в сила на плана, с който се
предвижда отчуждаване на част от имотите на гражданите за изграждане на улици,
няма вещнопрехвърлителен ефект, какъвто е предвиден в чл.110 от ЗТСУ (отм.) по
отношение на недвижимите имоти, придадени към парцели на други физически или юридически
лица, който се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила на
дворищнорегулационния план. Това обяснява и
наличието на заповед за отчуждаване, която в противен случай не би било
нужно да се издава, а още по-малко в нея да се определя стойност и да се
предвижда начин на обезщетяване. Ето защо, в случая не е безспорно установено,
че имотът предмет на заповедта за изземване по чл.65, ал.1 от ЗОС е собственост
на общината. Въпреки указанията на съда, ответникът не е представил
доказателства за собственост на имота, чието изземване се постановява с
процесната заповед, поради което не е изпълнена първата предпоставка на чл.65,
ал.1 от ЗОС и същата е издадена в противоречие с материалния закон.
Отделно от изложеното, следва да се
съобрази и следното: Нормата на чл.65, ал.1 от ЗОС предоставя възможност кмета
да осъществи фактическа власт върху имоти, чиято собственост по категоричен
начин е установена в полза на общината, като прекрати фактическата власт върху
тях, осъществявана от други физически или юридически лица. Този облекчен ред на
защита на правата на общината върху собствените й имоти предполага безспорност
на същите по отношение на третите лица. Настоящият съд не е компетентен да се
произнася по въпроса за собствеността на изземваната част, но от представените
по делото доказателства по категоричен начин се установява единствено
обстоятелството, че същата е спорна между общината и жалбоподателя. Община
Радомир не разполага с титул за собственост, като се позовава на отчуждителното
действие на улично-регулационния план, което се оспорва от жалбоподателя.
Налице е спор за собственост, който не може да бъде решен в рамките на
съдебно-административното производство. Административният съд не разполага с
компетентност да прави изводи за това придобила ли е общината собствеността
върху процесния имот. Въпреки това в редица свои решение ВАС е приел, че за
материалната незаконосъобразност на обжалваната заповед е достатъчно да се
констатира, че собствеността на общината не е установена по безспорен начин
чрез титул за собственост. В този смисъл е и трайната практика на ВАС,
обективирана в решение № 8531 от 15.06.2011г. по адм. дело № 3690/2011 г. на
ВАС; решение № 4427 от 22.04.2015 г. по адм. дело № 8230/2014 Г., на ВАС;
решение № 11775 от 26.09.2012г. по адм. дело 1123/2012 г. на ВАС.
При наличието на спор за собственост
разрешаването на същия може да стане само в рамките на исково производство.
Респ., в административното производство е недопустимо кметът на общината да
упражнява правомощията си по чл.65, ал.1 от ЗОС като административен орган и по
този начин да решава спор за собственост, изземвайки имот от лице, което го
държи на правно основание.
Липсата на основание по чл.65, ал.1 от
ЗОС означава да не е налице създадена по силата на закона или по волята на
страните правна връзка. Като е сторил това кметът на община Радомир е упражнил
превратно предоставената му от закона власт, поради което оспорваната заповед,
като издадена в противоречие с целта на закона, е незаконосъобразна и на
основание чл.146, т.5 от АПК. От събраните доказателства и доводите на
страните, става ясно, че в случая се касае за спор за собственост. В тази
връзка жалбоподателят твърди, че е придобил имотът чрез покупко-продажба, а с
отреждането на част от него за изграждане на улица тази част не следва да се
счита отчуждена, нито се придобива от държавата/общината преди да е била
проведена процедура по отчуждаване и обезщетяване, което в случая не е
направено. Същият сочи, че в процесния случай няма доказателства такава
процедура дори да е започната, няма Заповед за отчуждаване, не му е заплатено
обезщетение, няма открито производство по реда на Закона за държавната
собственост и на Закона за общинската собственост. В тази връзка, съдебният
състав констатира, че въпреки конкретно дадените указания, действително кметът
на община Радомир не е представил доказателства в тази посока.
с оглед на изложеното, жалбата на Б.М.С.
се явява основателна, а атакуваната Заповед №***/09.07.2018 г. на кмета на
община Радомир, като незаконосъобразна, следва да бъде отменена на основание
чл.172, ал.2 от АПК.
При горния извод относно изхода на делото,
съдът счита, че община Р. следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
направените от него разноски, които са в размер на 760,00 лв. /седемстотин и
шестдесет лева/, от които: 10,00 лв. – внесена държавна такса, и 750,00 лв. – внесено адвокатско възнаграждение за
един адвокат.
Така мотивиран и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Административен съд – Перник,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразна Заповед № *** от 09.07.2018 г. на кмета на община Р., с която
от Б.М.С. с ЕГН ********** се изземва имот, представляващ част от улица о.т.
41а – о.т. 41 по плана на с. С., община Р., одобрен със Заповед № № *** и ***/1949
г и изменен със Заповед*** от 14.ІІІ.1974 г., с площ на изземваната част 129
кв.м.
ОСЪЖДА община Р. да
заплати на Б.М.С. с ЕГН ********** и адрес: ***, и съдебен адрес:*** /чрез адв. Л.Р./, сумата от 760,00 лв. /седемстотин
и шестдесет лева/, представляваща направени по делото разноски, от които: 10,00
лв. – внесена държавна такса, и 750,00
лв. – внесено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок, от съобщаването му на страните
пред Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ:/п/