В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А
Административен
съд – ***, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов
ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева
Силвия Димитрова
при
съдебния секретар Теодора Маринкова и с участието на прокурор *** от Окръжна
прокуратура ***, като разгледа докладвано от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 575 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по протест на прокурор от Окръжна
прокуратура *** против разпоредбите на чл. 34, ал. 1, т. 13 и чл. 34, ал. 1, т.
35 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на община *** (НОАМТЦУТОК, Наредбата), приета с Решение №
128 от 28.09.2012 година по Протокол № 12 от редовно заседание на Общински
съвет (ОбС) ***, проведено на 28.09.2012 година, изменена и допълнена с няколко
последващи решения на ОбС ***, включително през 2018 година. В протеста се
излагат доводи за незаконосъобразност на посочените разпоредби на подзаконовия
нормативен акт, като издадени в противоречие с разпоредбата на чл. 110, ал. 2,
т. 4 на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), във връзка с чл. 60, ал. 1 от
Конституцията на Република България и Решение № 10/26.03.2003 година на
Конституционния съд на Република България по КД № 12/2003 година. На посочените
основания моли съда да отмени оспорените текстове на НОАМТЦУТОК.
В проведеното съдебно заседание на 27.02.2019 година вносителят на протеста
поддържа същия и пледира атакуваните разпоредби на НОАМТЦУТОК
да се отменят. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.
В проведеното
съдебно заседание на 27.02.2019 година ответникът по протеста – Общински съвет ***
редовно призован не изпраща процесуален представител. По изричните указания на
съда, дадени с определение от закрито заседание на 29.11.2018 година, както и дадена
допълнително такава възможност с определение, постановено в открито съдебно заседание,
проведено на 23.01.2019 година не представя доказателства във връзка с
производството по приемане на НОАМТЦУТОК.
Административен
съд – ***, в настоящия съдебен състав, след като прецени доводите в протеста и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
По
допустимостта:
Протестът
е процесуално допустим по смисъла на чл. 185, чл. 186 и чл. 187 от АПК. Насочен
е срещу подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 7, ал. 2 от ЗНА – наредба, във
връзка с чл. 75, ал. 1 от АПК, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност съгласно чл. 185 от АПК. Упражняването на правото на протест не
е обвързано с преклузивен срок съгласно чл. 187, ал. 1 от АПК. Протестът е подаден от прокурор, който по реда на чл. 186, ал. 2 от АПК
винаги може да оспори подзаконов нормативен акт, ако прецени че административния
акт или отделни негови разпоредби са незаконосъобразни (чл. 16, ал. 1, т. 1 от
АПК), тъй като по презумпция всеки незаконосъобразен административен акт
рефлектира негативно върху обществения интерес. В изпълнение на изискването,
залегнало в разпоредбата на чл. 188 от АПК, оспорването е съобщено в Държавен
вестник, бр. 97/23.11.2018 година.
Въз
основа на изложеното следва да се приеме,
че подаденият протест е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По
фактите:
В §7
от допълнителните разпоредби (ДР) на приложената от ответника по делото
редакция на НОАМТЦУТОК е посочено, че Наредбата е приета с Решение № 128 на ОбС
***, взето по Протокол № 12 от 28.09.2012 година, както и изменяна и допълвана
с решения на ОбС ***: № 159 по Протокол № 15/27.02.2013 година; № 205 по Протокол
№ 19 от 21.06. 2013 година; Решение № 245 по Протокол № 25 от 19.12.2013 година;
Решение № 254 по Протокол № 26 от 13.02.2014 година; Решение № 277 по Протокол
№ 27 от 24.04.2014 година; Решение № 22 по Протокол № 4 от 30.12.2015 година; Решение
№ 50 по Протокол № 7 от 01.03.2016 година; Решение № 81 по Протокол № 10 от
06.06.2016 година; Решение № 177 по Протокол № 19 от 28.02.2017 година; Решение
№ 204 по Протокол № 20 от 31.03.2017 година; Решение № 286 по Протокол № 32 от
30.03.2018 година и Решение № 296 по Протокол № 33 от 23.04.2018 година.
Съгласно
§4 от ДР на НОАМТЦУТОК същата е приета на основание чл. 9 от ЗМДТ.
От доказателствата,
представени с придружителното писмо вх. № 2775/01.11.2018
година на председателя на ОбС ***, с което протестът е изпратен на съда, се
установява единствено следното:
По
делото е приложена докладна записка рег. индекс № 52/10.04.2018 година на кмета
на Община *** до председателя на ОбС ***, с която се предлага ОбС *** да вземе
решение за изменение и допълнение на НОАМТЦУТОК в чл. 52 на същата. По делото е
приложен и доклад към тази докладна записка, както и мотиви към проекта за
изменение и допълнение на Наредбата. Така представените доказателства нямат
отношение към предмета на настоящото дело, образувано по протест на Окръжна
прокуратура *** срещу разпоредбите на чл. 34, ал. 1, т. 13 и чл. 34, ал. 1, т.
35 от Наредбата.
Съгласно
разпределената доказателствена тежест ответникът по протеста не представи
доказателства относно процедирането при първоначалното приемане на НОАМТЦУТОК,
включително на оспорените разпоредби, с посоченото в § 7 от ДР на Наредбата
решение № 128 на ОбС ***, взето по Протокол № 12 от 28.09.2012 година. По делото
не се представи и решението на ОбС ***, с което Наредбата е приета. Ответникът
не представи доказателства и относно процедирането за обнародване (довеждане до
знанието на жителите на Община ***) на НОАМТЦУТОК след първоначалното й
приемане.
Ответникът
не представи доказателства и относно процедирането при приемане на всички
посочени в § 8 на ДР на Наредбата последващи изменения и допълнения на
НОАМТЦУТОК с посочените по – горе решения на ОбС ***, описани в § 8 от ДР на
Наредбата. По делото не се представиха и доказателства, относно процедирането
за обнародване на последвали изменения и допълнения на
подзаконовия нормативен акт.
При така
установените факти настоящият съдебен състав на Административен съд – ***, като
извърши по реда на чл. 196, ал.1 от АПК във връзка с чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения подзаконов нормативен акт
на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
От
доказателствата по делото съдът не може да установи в коя именно редакция на
Наредбата – при първоначалното й приемане или при последвалите изменения и
допълвания на акта са приети протестираните в настоящото производство текстове
и са определени съответните размери на таксите. От извършена от съда справка на
интернет – страницата на Община *** се установява, че Наредбата към момента на
постановяване на настоящия съдебен акт е публикувана в последната й редакция, като
текстът на акта кореспондира като съдържание с приложения по делото незаверен
текст на Наредбата. От тази справка, макар същата да няма доказателствена
стойност без да са приложени по делото съответните актове, се установява също,
че последващите решения на ОбС ***, с които е изменяна и допълвана Наредбата, също
са публикувани на сайта на Общината, но нямат за предмет изменение и допълнение
на чл. 34, ал. 1, в т. 13 и т. 35. На основание изложеното се приема, че
въпреки че в ДР на Наредбата е посочено, че същата е многократно изменяна и
допълвана, не са налице твърдения, съответно доказателства, че текстовете на
оспорените разпоредби на чл. 34, ал. 1, т. 13 и т. 15 са приети, съответно
изменяни, след първоначалното им приемане.
С оглед на изложеното
следва да се приеме, че предмет на съдебен контрол е Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община ***,
приета с Решение № 128 на ОбС ***, взето по Протокол № 12 от 28.09.2012 година,
съответно редакцията към този момент на разпоредбите на чл. 34, ал. 1, т. 13 и
чл. 34, ал. 1, т. 35 от Наредбата.
Съдът
е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма,
наличие на съществено нарушение на административнопроизводствени правила,
противоречие с материалноправни разпоредби, несъответствие с целта на закона.
Относно
компетентност на издателя на нормативния акт:
Общинските
съвети, като органи на местното самоуправление на територията на съответната
община, решават самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е
предоставил в тяхната компетентност. Съобразно действащата вкл. към момента на приемане на наредбата нормативна
уредба и конкретно чл. 8 от ЗНА и чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА, всеки ОбС може да
издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по – висока
степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Правомощията
на ОбС да приеме Наредба за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услуги произтича от чл. 9 на ЗМДТ, на което и основание Наредбата е
приета, съгласно § 4 от ДР на НОАМТЦУТОК.
Предвид
изложеното настоящият съдебен състав намира, че Наредбата е издадена в
изпълнение на законово правомощие на ОбС ***, т.е. издадена е от компетентен
орган. Не е налице основание за отмяна на протестирания нормативен акт, в
частност на оспорените разпоредби, по смисъла на чл. 146, т. 1, във връзка с чл. 196 от АПК.
Относно
формалната законосъобразност на оспорения нормативен акт:
Като
структура, форма и обозначение на съдържанието НОАМТЦУТОК отговаря на
изискванията на ЗНА и чл. 24 – чл. 28 от Указ № 883 от 24.04.1974 година за
прилагане на ЗНА. Спазена е изискуемата от закона специална форма. В текста на
Наредбата са съобразени изискванията на чл. 24, ал. 1 от Указ № 883 от
24.04.1974 година, във връзка с чл. 75, ал. 3 и ал. 4 от АПК – посочен е видът
на акта (наредба) и е определен главният му предмет (за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община ***),
както и е посочен органът, приел решението за издаването му. В наредбата е посочено
и правното основание за приемането й – чл. 9 от ЗМДТ, съгласно изискването на
чл. 43 от Указ № 883 от 24.04.1974 година. Наредбата като цяло съответства и на
изискванията за съдържание, регламентирани в Глава трета от Указ № 883 от
24.04.1974 година за прилагане на ЗНА, във връзка с чл. 9, ал. 3 от ЗНА. Не е
съобразено изискването на чл. 24, ал. 2 от Указ № 883 от 24.04.1974 година за
номериране на акта. Последното се явява порок на формата, който съдебният
състав не оценява като съществен. С оглед изложеното се приема, че не е налице
основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК, във връзка с чл. 196 от АПК.
Относно спазване
на административнопроизводствените правила в производството по издаване на протестирания
нормативен акт:
Редът
за издаване на нормативен административен акт е регламентиран в чл. 77 от АПК,
съгласно която разпоредба компетентният орган издава нормативен акт, след като
обсъди проекта, заедно с представените становища, предложения и възражения. Приложими
към издаването на нормативни актове са и разпоредбите на ЗНА на основание чл.
80 от АПК. Съгласно императивната разпоредба на чл. 26, ал. 2 от ЗНА (ред. ДВ,
бр. 46 от 2007 година) преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване
или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на
интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно
доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най – малко 14 дневен срок
за предложения и становища по проекта. Съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗНА мотивите на
подзаконовия нормативен акт трябва да съдържат конкретно посочена информация.
Значимостта на мотивите към проекта на един нормативен акт е обоснована в
разпоредбата на чл. 28, ал. 3 от ЗНА, съдържаща като условие за обсъждане на
проект на нормативен акт – прилагането на мотиви към същия и то със
съдържанието по ал. 2 на чл. 28 от ЗНА. Съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗНА
мотивите, съответно докладът, имат изрично разписано съдържание. Съгласно чл.
28, ал. 3 от ЗНА (ред. ДВ бр. 46 от 2007 година) проект на нормативен акт, към
който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията на ал. 2,
не се обсъжда от компетентния орган. На следващо място чл. 27, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, във връзка с чл.
21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА регламентира императивно изисквания за кворум,
мнозинство и явно гласуване при приемането на наредби от страна на общинските
съвети. В конкретния случай ответникът не представи никакви доказателства за
процедиране в съответствие с посочените императивни правила, въпреки дадените
указания.
По
делото няма данни относно съставителя на проекта на Наредбата. Няма доказателства
и за публикуване на проекта на Наредбата от съставителя му на интернет
страницата на вносителя, придружен с мотиви, съответно доклад, с предоставена
на заинтересованите лица възможност за предложения и становища по проекта и
предоставен най – малко 14 дневен срок за това. Липсата на доказателства за
публикуване на първоначалния проект на Наредбата, ведно с мотивите и доклада
към същия, води до извод, че при приемането на Наредбата са нарушени едни от
основните принципи, залегнали в чл. 26, ал. 1 от ЗНА – за откритост и
съгласуваност. Целта на нормата е да се даде възможност на заинтересованите
лица да упражнят правото си на участие в производството по подготовка на
актове, засягащи техни законни интереси. Публикуването, разгласяването на
проекта на акта, ведно с мотивите е начинът, чрез който принципът за откритост
и съгласуваност, заложен в чл. 26, ал. 1 ЗНА,
намира своето проявление спрямо заинтересованите лица. Това по своя характер е съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и е самостоятелно основание за отмяна
на нормативния акт, в частност на оспорените негови разпоредби. В тази насока е
и трайната практика на Върховния административен съд.
По делото
не се представиха доказателства и за внасянето на проект на Наредбата за
нейното първоначално приемане от ОбС ***, ведно с мотиви, съответно доклад. Не
се представиха доказателства и относно същинската процедура по приемането на
Наредбата от ОбС ***. По делото не се представиха доказателства и за
процедиране съгласно чл. 27, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, във връзка с чл. 21, ал. 1,
т. 7 от ЗМСМА за кворум, мнозинство и явно гласуване, въпреки дадените от съда
указания в тази посока.
Въпреки
горните изводи съдът следва да извърши проверка и относно обнародването на НОАМТЦУТОК,
което е условие за влизане в сила на нормативния акт:
Съгласно
чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България всички нормативни актове се
публикуват, като влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в
тях е определен друг срок. Съгласно чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА актовете на общинския съвет се
разгласяват на населението на общината в срока по ал. 1 (7-дневен срок от
приемането им) чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата
на общината и по друг подходящ начин, определен в правилника по чл. 21, ал. 3
от ЗМСМА, като съдът възприема, че този начин на изброяване не е алтернативен –
т. е. обнародването следва да е по три начина. Последното
се възприема не само поради структурата на изречението и наличието на съюз „и“,
а не „или“, а и поради факта, че не всички граждани разполагат с възможност да
се информират посредством интернет и печатни издания, за което не могат да
бъдат и задължени, ако това е обвързано с влагането на средства. Поради това третият
способ следва да е и общодостъпен, без да изисква влагането на финансов ресурс.
От друга страна разгласяването по три различни начина гарантира в максимална
степен, че актът е доведен до знанието на адресатите си, с оглед липсата на
предвиждане същият да бъде обнародван в ДВ. Този
текст на ЗМСМА кореспондира и с чл. 37, ал. 3 от ЗНА (ред. ДВ, бр. 46 от 2007 година), регламентиращ
правило нормативните актове на общинските съвети да се обнародват в печата или
да се разгласяват по друг начин на територията на общината.
По
делото не се представиха каквито и да било доказателства, че така разписаната
процедура е спазена. Въпреки изискани неколкократно от съда, по делото не се
представиха доказателства, които да удостоверяват, че компетентният орган – ОбС
*** е довел до знанието на населението този акт по начините, указани в чл. 22,
ал. 2, изр. 2 от ЗМСМА (ред. ДВ, бр. 69 от 2003 година). От извършените от съда
справки на интернет страницата на Община *** се установява единствено факт на
наличие на публикуван текст на Наредбата, без данни за датата на това
публикуване. Това не е достатъчно да обоснове извод, че нормативният акт е
обнародван, като освен това не се представиха и доказателства за обнародване по
другите два указани в ЗМСМА начини.
Публикуването
на нормативния акт е началният момент, от който този акт произвежда своето правно
действие. До момента на обнародване наредбата е „недовършен“ нормативен акт.
Обнародването е елемент от предписаната от Конституцията на РБ, ЗНА и ЗМСМА
процедура по издаването на нормативни административни актове на общинските
съвети и неизвършването му е съществено нарушение на процесуалните правила,
защото е пречка актът да произведе своето правно действие. Прилаган до датата
на обнародването, необнародваният нормативен акт създава нежелана от правния
ред привидност, че има правно действие и валидно регулира обществените отношения.
По делото не се установява, поради липса на
доказателства (за обнародване чрез средствата за масово осведомяване на
установена дата и/или чрез интернет страницата на общината на установена дата и
по друг подходящ начин – също на установена дата), че Наредбата е имала правно
действие като нормативен административен акт към момента, както и до подаване
на протеста.
Ето
защо се налага изводът, че при приемането на НОАМТЦУТОК, в частност на
протестираните разпоредби, ОбС *** е допуснал съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, поради което е налице основание за отмяна
на протестираните разпоредби по чл. 146, т. 3, във връзка с чл. 196 от АПК.
Относно
съответствие на оспорените разпоредби с материалния закон.
Общинският
съвет, като орган на местно самоуправление (чл. 18, ал. 1 от ЗМСМА), решава самостоятелно, в кръга на предоставената му
от закона компетентност, въпроси от местно значение. Съгласно чл. 76, ал. 3 от
АПК общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно
нормативните актове от по – висока степен обществени отношения с местно
значение. Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА ОбС, в изпълнение на правомощията си
по ал. 1, приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и
обръщения.
Наредбата
е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или други
подразделения на нормативен акт от по – висока степен (чл. 7 ал. 2 от
ЗНА).Всеки ОбС може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните
актове от по – висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно
значение (чл. 8 от ЗНА). В чл. 15, ал. 1 от ЗНА е предвидено, че нормативният
акт трябва да съответства на Конституцията на РБ и на другите нормативни актове
от по – висока степен. Ако постановление, правилник, наредба или инструкция
противоречат на нормативен акт от по – висока степен, правораздавателните
органи прилагат по – високия по степен акт (чл. 15, ал. 3 от ЗНА).
С
протестираните разпоредби на чл. 34, ал. 1 от НОАМТЦУТОК са определени: т. 13 –
такса за „съставяне на актове за гражданско състояние на български граждани,
които имат актове, съставени в чужбина“, диференцирана по размер според срока за
извършване на услугата, а именно – обикновена (7 дни) – 20 лева, бърза (3 дни)
– 40 лева и експресна (8 часа) – 60 лева; т. 35 – такса за „признаване и
изпълнение на съдебно решение или друг акт на чуждестранен съд или друг орган“,
диференцирана по размер според срока за извършване на услугата, а именно –
обикновена (7 дни) – 40 лева, бърза (3 дни) – 80 лева и експресна (8 часа) – 120
лева. В тази част протеста е основателен срещу предвидената в разпоредбата на чл.
34, ал. 1 т. 13 от НОАМТЦУТОК такса за „съставяне на актове за гражданско
състояние на български граждани, които имат актове, съставени в чужбина“. Гражданската
регистрация на физическите лица в Република България е предмет на нормативна
уредба в ЗГР и Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012 година. Гражданската регистрация
на физическите лица в Република България се основава на данните в актовете за
гражданско състояние (АГС) и на данните в други актове, посочени в закон (чл. 2 ал. 1 от ЗГР). Гражданската
регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от
другите лица в обществото и в семейството му в качеството му на носител на
субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен
адрес и др. (чл. 1, ал. 3 от ЗГР). Актове за гражданско състояние са акт за
раждане, акт за сключване на граждански брак и акт за смърт (чл. 34а, ал. 1 от
ЗГР). Събитията, свързани с гражданското състояние, настъпили в чужбина за
лица, които са български граждани към момента на събитието, се регистрират в
Република България въз основа на заверен препис или извлечение от съставения от
чуждестранен местен орган по гражданско състояние или български дипломатически
или консулски представител АГС. Глава трета на ЗГР регламентира специалните правила
относно съставянето на отделните видове АГС, като предмет на изрична законова
регламентация в раздел VII е съставянето на
АГС във основа на съставени в чужбина АГС на български граждани. Съгласно чл.
69 от ЗГР гражданите на Република България, които се намират в чужбина, могат
да поискат при спазване на българските или местните закони съставянето на АГС
от съответния български или дипломатически или консулски представител, или от
чуждестранните местни органи по гражданско състояние в мястото, където са настъпили
събитията, подлежащи на регистрация. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба №
РД-02-20-9 от 21.05.2012 година събитията по гражданско състояние, настъпили в
чужбина за лица, които към момента на събитието са български граждани, се
регистрират въз основа на препис или извлечение от съставения от чуждестранен
местен орган или от български дипломатически или консулски представител АГС.
Съгласно ал. 2 на същия член за регистриране на събитията по гражданско
състояние, настъпили в чужбина, се съставят актове за гражданско състояние в
административния център на общината. Разпоредбата на чл. 72, ал. 3 от ЗГР
създава задължение за длъжностното лице по гражданско състояние в съответната
община по постоянен адрес съгласно чл. 72, ал. 2, т. 1, 2, въз основа на препис
от съставения акт от местен чуждестранен орган или от дипломатическото или
консулско представителство на РБ в съответната чужда държава, да състави АГС.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1, изр. 1 от ЗГР актовете за гражданско
състояние, независимо от техния вид, т. е. вкл. АГС, съставени въз основа на
АГС, съставени в чужбина се издават безплатно. Съставянето на АГС не подлежи на
таксуване и предвид разпоредбата на чл. 110, ал. 2, т. 1, т. 2 и т.
3 от ЗМДТ.
Съгласно
чл. 5, б. „з“ от Закона за държавните такси регистрацията на актове за раждане,
смърт и осиновяване и първоначалните свидетелства за регистрация на актове за
гражданско състояние е освободена и от държавна такса.
На
основание изложеното се приема, че предвиденото в разпоредбата на чл. 34, ал.
1, т. 13 от НОАМТЦУТОК е лишено от правно основание, като същевременно и
противоречи на нормативни актове от по – висока степен, а именно чл. 72, във връзка
с чл. 40, ал. 1 от ЗГР, във връзка с чл. 110, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ и чл. 5 от ЗДТ,
поради което протеста в тази част е основателен.
Основателен
е и протестът по отношение разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 35 от НОАМТЦУТОК,
предвиждаща заплащане на такса за „признаване и изпълнение на съдебно решение
или друг акт на чуждестранен съд или
друг орган“. По силата на чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България
гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно
техните доходи и имущество. Във връзка с тази конституционна разпоредба
Конституционният съд на РБ с решение № 10/26.06.2003 година по к. д. № 12/2003 година е приел, че
единствено законът посочва за какви действия и услуги, както и кому, следва да
се заплаща такса, като е приел и че няма пречка законът, въвел една такса,
която не е публично държавно или общинско вземане, да предостави определянето
на нейния размер на изпълнителната власт. Аналогично следва да се приеме, че
това правомощие (да определи, но само размера, не и вида на таксата) може да бъде
предоставено и на местната власт в лицето на общинския съвет. В този смисъл с
нормата на чл. 141, ал. 4 от Конституцията на Република България, като на
общинските съвети е възложена компетентност да определят размера на местните
такси, по ред, установен със закон.
В
съответствие с така цитираните конституционни разпоредби чл. 9 от ЗМДТ съдържа
и изрична законова делегация, даваща право на общинските съвети да приемат
наредби за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. НОАМТЦУТОК
е издадена именно на основание чл. 9 от ЗМДТ, но разпоредбата на чл. 9 не
предоставя в компетентност на ОбС да въвежда нови видове местни такси, а
единствено му делегира да определи размера на въведените в ЗМДТ или в специален
закон такси. В случая със закон не е предвидена такъв вид такса „за признаване
на чуждестранни съдебни решения“, поради което ОбС *** не разполага с
компетентност да определя и размер на такава такса. Чрез въвеждането на цена за
услуга, която не е регламентирана в закон като вид, ОбС *** незаконосъобразно с
Наредбата е въвел нов вид такса – за признаване на чуждестранни съдебни
решения.
В
тази връзка следва да се отбележи, че производството по признаване на
чуждестранни съдебни решения е изрично регламентирано в Кодекса на
международното частно право (КМЧП), като съгласно чл. 118 от Кодекса признаването на чуждестранно съдебно решение
се извършва от органа, пред който то се представя. Цитираната разпоредба
овластява общините да признават чуждестранни съдебни решения, които се
представят пред тях. По своята правна същност това „признаване“ не представлява
„услуга“, предоставяна от общината, а е делегирано със закон правомощие,
съответно задължение, на органа, пред който това решение се представя, да
признае правните последици на чуждестранния съдебен акт (при наличие на
съответните предпоставки) преди те да бъдат отразени чрез вписване на промените
в регистъра на населението. Т. е. това производство (по признаване) е във
връзка с друго висящо производство – по вписване на обстоятелства във връзка с
гражданската регистрация в регистъра по гражданско състояние (което е главното
производство) и което по своята същност представлява услуга по чл. 110 от ЗМДТ
(виж Решение № 11570 от 03.11.2015 година, постановено по адм. дело № 6350/2015 година на ВАС.) При наличие на
предпоставките по чл. 117 от КМЧП, за наличието на които органът по
признаването на чуждестранно съдебно решение – съответната община, проверява
служебно, органът по висящото производство – лицето по гражданско състояние,
следва да зачете правните последици на това решение. Признаването на
чуждестранно съдебно решение означава, че съответната община е приела
(посредством изрична резолюция на кмета или юриста на общината, че решението се
признава) постановената с решението промяна в гражданското състояние на лицето
и същата трябва да бъде отразена в регистрите по гражданско състояние и в
регистрите на населението по реда, определен в ЗГР, като длъжностното лице по
гражданско състояние пристъпва към вписване на промяната. Въз основа на
чуждестранни съдебни решения служителите в отделните ЕСГРАОН на общинските
администрации отразяват промените в гражданското състояние на лицата в
регистрите по гражданско състояние и регистрите на населението (Указание № 5240
от 13.06.2005 година на МРРБ относно реда и условията за признаване на
чуждестранни съдебни решения и други актове съгласно КМЧП). Отразяването на
промени в гражданското състояние по своя характер е услуга по
отбелязване/допълване/ поправка в АГС, която съгласно разпоредбата на чл., 110, ал. 2 от ЗМДТ не подлежи
на таксуване.
На
свой ред оспорената подзаконова нормативна разпоредба на чл. 34, ал. 1, т. 35 от НОАМТЦУТОК противоречи
на чл. 110, ал. 2, т. 4 от ЗМДТ, КМПЧ, както и не се основава в Конституцията
на РБ, поради което и в тази част протеста е основателен.
Налице
е основание по чл. 146, т. 4, във връзка с чл. 196 от АПК за отмяна на
протестираните разпоредби на чл. 34, ал. 1, т. 13 и чл. 34, ал. 1, т. 35 от НОАМТЦУТОК,
тъй като при издаването им са нарушени чл. 8 и чл. 15 от ЗНА, във връзка с
цитираните разпоредби на ЗМДТ, ЗГР, КМПЧ и Конституцията на РБ.
Относно
разноските:
С
оглед изхода на делото направеното искане от вносителя на протеста за
присъждане на направените съдебни разноски е основателно, поради което Общински
съвет *** следва да заплати на Окръжна прокуратура *** сумата от 20.00
(двадесет) лева,
представляваща такса за обнародване в Държавен вестник.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен
съд – ***
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ разпоредбите на чл. 34,
ал. 1, т. 13 и чл. 34, ал. 1, т. 35 от Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община ***,
приета с Решение № 128 на Общински съвет ***, взето по Протокол № 12 от
28.09.2012 година, като незаконосъобразни.
ОСЪЖДА
Общински съвет *** да заплати на Окръжна прокуратура *** съдебни разноски по
делото в размер на 20.00 (двадесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА
на решението, на основание чл. 194 от АПК, във връзка с чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА,
съдебният акт да бъде обнародван от Общински съвет *** по реда, по който следва
да се обнародват приетите от него подзаконови нормативни актове, а именно: чрез
средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата на общината и по
друг подходящ начин, съгласно чл. 21, ал. 3 от ЗМСМА.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: