Решение по Административно дело 576/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 61

гр. Перник, 18.03.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в открито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

при секретаря Е. В., като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 576 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на В.И.Д. *** срещу Решение № *** от 10.10.2018 г. на директора на ТП на НОИ – П., с което е отхвърлена жалбата му против Задължителни предписания № *** /31.08.2018 г., в частта в която е определен за отговорно длъжностно лице за изпълнението им, а именно: да издаде документ за осигурителен доход УП-2 на лицето Д. К. К.с ЕГН ********** за периода от 01.01.1994 г. до 31.12.1996 г. съгласно изискванията на чл.5, ал.7 от КСО.

Същата е основана на твърдения, че със задължителните предписания, които е обжалвал пред директора на ТП на НОИ – П. е определен за отговорно длъжностно лице по издаването на документ за осигурителен доход УП-2, но той самият нямал нужната квалификация, знания и професионален опит за това /т.е. да изготви документ за осигурителен доход УП-2 на лицето Д. К.К. с ЕГН ********** за периода от 01.01.1994 г. до 31.12.1996 г./. Счита, че неправилно в оспорваното решение директорът на ТП на НОИ – П. е приел, че именно той „има право и задължение да поема отговорности по съставянето, подписването, обработката и предоставянето на счетоводните документи в държавните институции, включително и прилагане разпоредбите на КСО“, тъй като „няма нормативен документ или длъжностна характеристика, която да му вменява цитираното право и задължение. Отделно сочи, че в обжалваното решение са изложени противоречиви данни и нарушения от процесуален характер.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – П., представляван от ст.юрисконсулт Й. С.***, счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, представени и от двете страни по спора, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 06.08.2018 г., в Дирекция „Инспекция по труда П.“ – гр. П., постъпил сигнал от Д. К. с ЕГН ********** срещу „***“ АД – гр. Р., в който твърдял, че предприятието му отказва издаване на документ, необходим за пенсиониране – УП-2 /л.12/. Сигналът бил препратен по компетентност на директора на ТП на НОИ – гр. П. с Писмо изх. № 18082832/14.08.2018 г., вх. № 2113-13-867#3 от 22.08.2018 г. /л.11/. Във връзка с изнесените в него данни била извършена проверка и М.Б. А. – старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ, на основание чл.108, ал.1, т.3 от Кодекса за социално осигуряване и чл.37, ал.1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, издал Задължителни предписания № *** /31.08.2018 г. /л.10/. Последните включвали задължение за „***“ АД, в качеството му на осигурител“ да издаде документ за осигурителен доход УП-2 на лицето Д. К. К. ЕГН ********** за периода от 01.01.1994 г. до 31.12.1996 г. съгласно изискванията на чл.5, ал.7 от КСО, като в тях бил посочен срока за изпълнението им: 20 работни дни от получаването му, и отговорното длъжностно лице за изпълнението им: В.Д. – счетоводител.

Задължителни предписания №***/31.08.2018 г. били връчени срещу подпис на жалбоподателя В.Д. на 03.09.2018 г. На 10.09.2018 г. той подал срещу тях Жалба вх. № *** от същата дата /л.7/, с която възразил срещу вмененото задължение да ги изпълни като издаде на лицето Д. К. К.с ЕГН ********** документ за осигурителен доход УП-2 за периода от 01.01.1994 г. до 31.12.1996 г. В жалбата изложил, че се намира в обективна невъзможност да изпълни предписанията, тъй като няма право да се разполага с финансите на дружеството, нито да назначава служители в него, а единствената служителка, която извършвала дейностите по издаване на удостоверения УП-2 вече не била в трудови правоотношения с „***“ – гр. Р.. Тези възражения на Д. били разгледани от директора на ТП на НОИ – гр. П., който се произнесъл по тях с Решение № *** от 10.10.2018 г. /л.5/ в производство по реда на чл.117, ал.1, т.3, вр. ал.2 от КСО. Същият извършил проверка в информационната система на НОИ и установил, че жалбоподателят В.Д. има сключен трудов договор с осигурителя „***“ АД, при когото заема длъжност „финансов мениджър на предприятието“, поради което приел, че „в качеството му на ръководител на финансовата дейност на акционерното дружество има право и задължение да поема отговорности по съставянето, подписването, обработката и предоставянето на счетоводните документи в държавните институции, включително и прилагане разпоредбите на КСО“. С оглед на това, директорът на ТП на НОИ – гр. П. И.П. приел, че това длъжностно лице /В.Д./ е посочено правилно, тъй като съставянето на документи за осигурителен доход става въз основа на разплащателни ведомости за съответния период, които по своята същност представляват първични счетоводни документи съгласно Закона за счетоводството, и съответно отговорно за съставянето и подписването им е длъжностно лице при осигурителя, което има функциите и задължението да съставя и обработва счетоводни документи и на което е възложено ръководството на финансовата дейност. Отделно, директорът направил заключение, че „изложеното в жалбата относно липсата на лице, което да изготвя удостоверение за осигурителен доход УП-2 и изтъкването като „единствен“ начин да се изпълни предписанието сключването на облигационно правоотношение с определен служител е извън предмета на контрол в настоящото производство и касае вътрешно-организационни взаимоотношения в търговското дружество“. С оглед на тези констатации и разсъждения той счел, че Задължителни предписания № *** /31.08.2018 г., издадени от старши инспектор по осигуряването при ТП – П. следва да бъдат потвърдени като правилни и законосъобразно постановени и издал процесното Решение №*** от 10.10.2018 г., с което отхвърлил жалба с вх. № *** при ТП на НОИ от 10.09.2018 г., подадена от В.И.Д. против Задължителни предписания № *** /31.08.2018 г., издадени от старши инспектор по осигуряването М. А.. Решението е изпратено на жалбоподателя Д. с писмо с обратна разписка и видно от отбелязването /л.6/ му е връчено на 25.10.2018 г. Същото е обжалвано от него с Жалба вх. № *** от 26.10.2018 г., по която е образувано настоящото дело.

В хода на съдебното производство страните са представили и други писмени доказателства, а именно: Писмо изх. № 2113-13-867#3 от 20.09.2018 г. от директора на ТП на НОИ – П.до Д. К. К., в което го уведомява за предприети действия във връзка с подадения сигнал /л.8/, и известие за доставянето му на адресата /л.9/; Удостоверение от ТП на НОИ – П. с изх. № *** от 09.11.2018 г. /л.19/, Писмо от „***“ АД – гр. Р. с изх. № ***/03.12.2018 г. /л.27/, с което изпълнителния директор А. М. уведомява съда, че В.И.Д. се намира в трудово правоотношение с дружеството и изпълнява длъжността „финансов мениджър“, Трудов договор № ***/28.08.2017 г. /л.28/, сключен между „***“ АД – гр. Р. и В.И.Д. на длъжност „финансов мениджър“, Длъжностна характеристика за длъжността „финансов мениджър“ при „***“ АД – гр. Р. /л.29 – 30/.

Адмнинистративен съд – Перник, след като обсъди доводите в жалбата и данните по делото, приема следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, за която обжалваното решение /Решение № *** от 10.10.2018 г. на директора на ТП на НОИ – П./ е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна по следните съображения:

С обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – гр. П.е оставена без уважение жалбата на В.И.Д. против Задължителни предписания № *** /31.08.2018 г., издадени от старши инспектор по осигуряването М. А.. С последните е задължен осигурителя „***“ – гр. Р.да издаде документ за осигурителен доход УП-2 на лицето Д. К. К.*** за периода от 01.01.1994 г. до 31.12.1996 г., съгласно изискванията на чл.5, ал.7 от КСО; даден е срок за изпълнение: 20 работни дни от получаването му; определено е отговорното длъжностно лице за изпълнение на предписанията: В.Д. – счетоводител.

Задължителните предписания са издадени на 31.08.2018 г., а на 03.09.2018 г. са връчени на Д. срещу подпис /видно от отбелязването върху тях – л.10/. Последният, в качеството си определен за отговорно длъжностно лице за изпълнението им, е подал жалба до ръководителя на ТП на НОИ – П. именно срещу това предписание. Жалбата е подадена в законоустановения срок – на 10.09.2018 г. С Решение № *** от 10.10.2018 г. директорът на ТП на НОИ – П.*** е отхвърлил жалбата му, считайки че същата е насочена срещу задължителните предписания в цялост. Решението е връчено на Д. на 25.10.2018 г., а жалбата срещу него е подадена на 26.10.2018 г.

Съгласно разпоредбата на чл.108, ал.1, т.3 от КСО контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт. Задължителните предписания по чл.108, ал.1, т.3, като административен акт, подлежат на контрол по законосъобразност първо пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт /уредено в чл.117, ал.1, т.3 от КСО/, който се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването на жалбата, а това решение /не самите задължителни предписания/ могат да се обжалват в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд /чл.118, ал.1 от КСО/. Т.е. законодателят е изключил възможността за пряко обжалване на задължителните предписания пред съда, като е предвидил специален ред, различен от реда за оспорване на първоначалния индивидуален административен акт в случай, че е проведено административно обжалване и с решението си горестоящият административен орган е потвърдил този акт /по арг. от чл.145, ал.2, т.2 от АПК/.

Жалбата на Д. срещу частта от задължителните предписания, в която е определен за отговорно длъжностно лице за изпълнението им, е подадено при спазване на този ред, от което следва че на съдебен контрол в това производство подлежи не първоначалния индивидуален административен акт, а решението на директора на ТП на НОИ, т.е. акта на горестоящия административен орган, вкл. и в хипотезата, когато е потвърден първоначалния акт, за разлика от общия ред, предвиден в АПК. Съгласно чл.145, ал.2, т.2 от АПК на оспорване пред съда подлежи това решение на по-горестоящия административен орган, с което е изменен актът по т.1 или е отменен и въпросът е решен по същество. Следователно, по аргумент от цитираната норма в случай, че първоначалният индивидуален административен акт е потвърден от горестоящия орган, на съдебен контрол подлежи първоначалният акт.

В тази връзка обаче, настоящият съдебен състав счита за необходимо да отбележи, че в издадените задължителни предписания се съдържат няколко волеизявления на административния орган, едно от които е определянето на В.Д. – счетоводител, за отговорното длъжностно лице за изпълнението им, като всяко от тях по правната си същност представлява индивидуален административен акт. Жалбоподателят е оспорил именно това волеизявление, макар с решението си административният орган да е потвърдил задължителните предписания изцяло /дори и в частите, за които не е бил сезиран/. Същевременно, жалбоподателят е активно легитимиран да подаде жалба именно срещу това задължително предписание, тъй като само по отношение на него има пряк и непосредствен правен интерес. Това определя рамките на настоящия съдебен контрол, който следва да се концентрира върху изследване на въпроса правилно и законосъобразно ли е определянето на жалбоподателя за отговорно длъжностно лице да изпълни издадените Задължителни предписания № *** /31.08.2018 г. и в този смисъл правилно и законосъобразно ли е решението на директора на ТП на НОИ – гр. П.. Отговорът е отрицателен, а съображенията са следните:

Оспореното решение е постановено по реда и при условията на чл.117, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от КСО, т.е. актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Потвърденото с решението задължителното предписание също е издадено от компетентен орган по смисъла на чл.108, ал.1, т.3 от КСО. И двата акта са обективирани в изискуемата писмена форма и са подписани от издателите си.

Същевременно, оспореният акт и потвърдените с него задължителни предписания са немотивирани. Същите не съдържат фактически и правни основания за ангажиране отговорността на жалбоподателя, респ. налице е противоречие в съдържанието им и разнопосочни, несъвпадащи волеизявления. От една страна, същите са издадени на „***“ АД, в качеството му на осигурител, и на дружеството е вменено конкретно посочено задължение, а от друга: изпълнението на същото задължение е възложено на жалбоподателя Д.. Видно от справката от Търговския регистър /л.42/ „***“ е акционерно търговско дружество, което се представлява от съвсем други лица: Е. Т. Е. и А. П. М. заедно и поотделно. Жалбоподателят В.И.Д. се намира в трудово правоотношение с него, възникнало на основание сключен Трудов договор № ***/28.08.2017 г. и изпълнява длъжността „финансов мениджър“, но няма представителни функции. Той няма права да влияе върху вътрешноорганизационните взаимоотношения в дружеството, да определя организационната структура на предприятието, да създава звена или да открива работни места, нито да възлага трудови функции и задължения извън правомощията си, определени с длъжностната му характеристика.

Със задължителните предписания е наредено издаването на документ за осигурителен доход УП-2, което според чл. 5, ал.7 от КСО е задължение на осигурителя и реално няма нормативен документ, който да вменява това като задължение на финансовите мениджъри, какъвто е жалбоподателя. Според легалната дефиниция на понятието, дадена в чл.5, ал.1 от КСО „Осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица“. Следователно, осигурител в случая е юридическото лице „***“ – гр. Р., с което Д. е в трудови правоотношения, но няма права да го представлява и управлява, а вменената му със задължителните предписания отговорност не намира опора в закона.

С оглед на изложените съображения Административен съд - Перник намира, че оспореното решение и потвърдените с него задължителни предписания следва да бъдат отменени в частта, в която са обжалвани от В.И.Д., поради което и на основание чл.172, ал.2 от АПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № *** от 10.10.2018 г. на директора на ТП на НОИ – П. и потвърдените с него Задължителни предписания №***/31.08.2018 г., издадени от старши инспектор по осигуряването М. А., в частта в която за отговорно длъжностно лице за изпълнението им е определен В.Д. - счетоводител.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:/п/