Р Е Ш Е Н И Е

№ 52

гр. Перник, 01.03.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в открито заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

при секретаря Е. В., като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 595 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.4, ал.5 от Закона за местните данъци и такси.

Образувано е по жалба на И.Л.Г. с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адвокат Г.Б. ***, против Отказ на кмета на община Перник, обективиран в писмо, с изх. № *** от 22.10.2018 година,да му бъде възстановена сума в размер на 75,71 лв., заплатена като данък върху МПС, касаеща негова идеална част върху същото.

В хода на съдебното производство жалбоподателят се представлява от адв. Г.Б. ***. Последният поддържа жалбата и пледира за отмяна на оспорения акт. Представя писмени бележки, в които излага доводите си за незаконосъобразност на същия. Прави искане за присъждане на направените по делото съдебни разноски и представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът по жалбата – кмета на община П., чрез пълномощника си адв. Р.К., оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Счита, че издаденият отказ е правилен и законосъобразен. Излага съображения в тази насока. Моли да му бъдат присъдени съдебните разноски. Представя списък на същите.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК във вр. с чл.211 от ЗМВР и изхожда от адресата на индивидуалния административен акт. Последният подлежи на съдебен контрол. С оглед на това жалбата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

По фактите:

Жалбоподателят твърди, а и не се спори по делото, че е съпруг на З. И. Г. с ЕГН **********. Същата е освидетелствана от *** и е установено, че е лице с трайно намалена работоспособност. С Експертно решение на ТЕЛК № *** от ***/10.11.2014 г. комисията й определила 73 % т.н.р., а след преосвидетелстване на 18.10.2017 г. с Експертно решение на ТЕЛК № *** от *** й била определена 53 % т.н.р. /л.7/.

Същевременно, на 06.08.2015 г. Г. закупила лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. №***, което се установява от Договор за покупко-продажба на МПС /л.15/. Той бил регистриран на нейно име, което е видно от Свидетелство за регистрация част І с № *** от 18.08.2015 г. /л.6/. В законоустановения срок - на 19.08.2015 г., подала в отдел „МДТ“ при община П. Данъчна декларация вх. №*** от същата дата /л.13/, в която посочила, че придобитият от нея лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, е с обем на двигателя*** куб. см и мощност ***. Декларирала също, че е налице основание за освобождаване от данък върху превозните средства, тъй като е лице с намалена работоспособност от 50 до 100 %, а закупеният автомобил е с мощност до*** и обем на двигателя до*** куб.см.

На 20.03.2018 г. З. И. Г. подала нова данъчна декларация за същия автомобил, а именно: с вх. № *** /л.18/, в която като съсобственик посочила съпруга си – жалбоподателя И.Л.Г.. Въз основа на това последният заплатил данък в размер на 75,71 лв.

На 12.04.2018 г. Г. ***, с която направил искане да му бъде възстановена сумата от 75,71 лева, заплатена като недължимо платен данък върху посоченото по-горе МПС. В нея посочил, че превозното средство е собственост на съпругата му, която е лице с намалена работоспособност и поради това същото е освободено от данък.

Жалбата му била разгледана от В.Ц. - кмет на община П., която в качеството си на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.4, ал.5 от ЗМДТ постановила процесния отказ, обективиран в писмо, с изх. № *** от 22.10.2018 година.

От правна страна:

След анализ и оценка на събраните по делото доказателства съдът прие следното за установено:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

По делото не се спори, че жалбоподателят И.Л.Г. е съпруг на З. И. Г. с ЕГН **********, която е лице с над 50 % трайно намалена работоспособност. Това се установява от представените по делото експертни решения на *** /л.14 и л.20/. Същата е придобила МПС – лек автомобил, което обстоятелство е декларирала пред община П., подавайки Данъчна декларация вх. №***/19.08.2015 г. /л.13/, а впоследствие и в Данъчна декларация вх. № ***/20.03.2018 г. /л.18/. В този аспект, с оглед посочените в свидетелството за регистрация характеристики на моторното превозно средство и трайно намалената работоспособност на З. И. Г., съдът намира, че е безспорно доказано, че същата отговаря на изискванията за освобождаване от данък върху лекия автомобил по чл.58, ал.1, т.4 от ЗМДТ.

Спорният въпрос е дали жалбоподателят, като съпруг на З. Г., дължи данък върху превозното средство по силата на възникналата семейна имуществена общност /СИО/.

Данъчнозадължени лица, според чл.53 от ЗМДТ, са собствениците на превозни средства. Когато лекият автомобил, за който се претендира освобождаване от данък, принадлежи на две или повече лица, преференцията се прилага само относно идеалната част, притежавана от лицето с намалена работоспособност.

Съгласно чл.21, ал.1 от Семейния кодекс /СК/ вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Съпрузите имат равни права върху общото имущество /чл. 24, ал.1 от СК/.

Съпружеска имуществена общност възниква върху вещите и вещните права, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити - чл.21, ал.1 от СК /в този смисъл и Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г., ОСГТК/. Доколкото за жалбоподателя, като съпруг на З. Г. е възникнало право на собственост по силата на императивните разпоредби на СК, независимо, че страна в сделката, с която е придобито правото, е била само съпругата му, същият е данъчнозадължено лице за идеалната част, която по презумпцията на СК е равна на една втора. Чл.21, ал.3 от СК съдържа оборима презумпция, според която съвместният принос се предполага до доказване на противното. В настоящото производство обаче не бяха представени доказателства, че процесният лек автомобил представлява лична собственост на Г. - вещ, придобита през време на брака по наследство, дарение, или в замяна на имущество, представляващо лична собственост, или със средства, получени от продажба на вещи, които представляват лична нейна собственост. Няма и доказателства и за това И.Г. и З.Г. да са договорили режим на разделност по реда на чл.37, ал.3 от СК преди придобиване на лекия автомобил. Следователно съгласно чл.18, ал.2 от СК по отношение на имуществото, придобито по време на брака, се прилага законовия режим на общност по чл.21 и сл. от СК.

Твърдението на жалбоподателя, че законът обвързва дължимостта на данъка с вещта, а не с данъчнозадълженото лице не намира опора в закона. Законът изрично свързва задължението за плащане на данък с лицето /чл. 53 от ЗМДТ/, а обстоятелствата, при които не се заплаща данък върху МПС по чл.58, ал.1, т.4 от ЗМДТ, са обстоятелства свързани не само с характеристиките на МПС, но и с личността на данъчнозадълженото лице.

ЗМДТ не създава друг режим на семейна имуществена общност, различен от предвидения по СК, нито въвежда изключения от презумпцията за равни идеални части в СИО на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити вещите. Действително по отношение на процесния лек автомобил са налице основанията за освобождаване от задължение за заплащане на данък по ЗМДТ, касаещи техническите му характеристики, но кумулативно изискваното от закона основание, свързано с личността на собственика, е налице само за З.Г., поради което само тя, като данъчнозадължено лице, подлежи на освобождаване от заплащане на данък за собствената идеална част от процесното МПС.

Доколкото в настоящия случай лекият автомобил не е изцяло лична собственост, независимо, че е регистриран на и се ползва от лицето с намалена работоспособност, то няма законово основание за освобождаване от данък за целия автомобил, а само за неговата собствена идеална част. Без никакво правно значение относно режима на съпружеската имуществена общност и за данъчното облагане е на чие име е закупен и регистриран автомобилът.

С оглед на изложеното съдът счита, че предявената жалба е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.

Предвид горния извод, претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски също се явява неоснователна. Такова е и искането на адв. Кирилов, направено в качеството му на процесуален представител на административния орган, издал оспорения акт, тъй като по делото липсват доказателства за направени разноски, в т.ч. и за платено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на И.Л.Г. с ЕГН ********** и адрес: ***, против отказ на кмета на община П., обективиран в писмо, с изх. № *** от 22.10.2018 година, да му бъде възстановена сума в размер на 75,71 лв., заплатена като данък върху МПС – лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд - Перник пред Върховен административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: