Решение по Административно дело 670/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 72

гр. Перник, 20.03.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд-Перник в открито заседание на осми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Съдия: Слава Г.

при секретаря Валентина Христова и при участието на прокурор М. Л.при Окръжна прокуратура-Перник, като разгледа докладваното от съдия Г. административно дело № 670 по описа на Административен съд-Перник за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по искова молба от „*********“ЕООД, със седалище и адрес на управление на дейността гр. ***, ул. ***чрез адв. С.И.,*** против Национална агенция по приходите, със седалище гр. София, ул. „Аксаков“ № 21. Претендира се заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 900.00 /деветстотин/ лева, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения по повод оспорване на наказателни постановления, по които са образувани АНД № 104/2018г. и АНД № 105/2018г. по описа на Районен съд-***. С решение № 128 от 13.07.2018г., постановено по АНД № 104/2018г. е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 320487-0118006/22.02.2018г., издадено от началник сектор „Оперативни дейности“-София. Решението е обжалвано от настоящия ответник. С решение № 358 от 11.10.2018г., постановено по КАНД № 453/2018г. по описа на Административен съд-Перник е оставено в сила пърноинстанционното решение. С решение № 80 от 08.05.2018г., постановено по АНД № 105/2018г. е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 320494-0328342/22.02.2018г., издадено от началник сектор „Оперативни дейности“-София. Решението е обжалвано. С решение № 324 от 21.09.2018г., постановено по КАНД № 389/2018г. по описа на Административен съд-Перник е оставено в сила. В исковата молба се сочи, че в производството по АНД № 104/2018г. и пред касационната инстанция по КАНД № 453/2018г. ищецът бил защитаван от адвокат, на когото заплатил адвокатски възнаграждения пред двете инстанции в размер на 600.00лв., както и е заплатил и адвокатско възнаграждение в размер на 300.00лв. в производството по АНД № 105/2018г., поради което се заявява претенция за присъждане на направени разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 900.00лв. /по 300лв. в производството по АНД № 104/2018г. и КАНД № 453/2018г. по описа на Административен съд-Перник и по АНД № 105/2018г. по описа на Районен съд-***/, които са заплатени изцяло и в брой, като договорите за правна защита и съдействие са приложени по посочените дела. С исковата молба се иска и присъждане на законната лихва върху претендираната сума, считано от дата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Иска се и присъждане на направените по делото разноски.

В проведеното съдебно заседание процесуалния представител на ищеца адвокат С.И.,*** излага доводи, че искът е доказан по основание и размер. Пледира искът да се уважи, както и да се присъдят сторените по делото разноски, съобразно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът–Национална агенция по приходите, чрез процесуалния си представител–главен юрисконсулт М. К., оспорва исковите претенции и счита, че са неоснователни и недоказани. Отделно от това счита, че претендирания размер на обезщетение не съответствал на минималния размер предвиден в чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а и не били налице доказателства за заплащане на претендираната сума. Въз основа на това пледира исковете да се отхвърлят.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник намира иска за основателен и доказан. Счита, че в случая е осъществен фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ. Налице са незаконосъобразни актове, отменени по съответния ред, както и са претърпени имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от тези актове. Предлага искът да се уважи в предявения размер.

Административен съд–Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не е спорно, че с наказателно постановление № 320487-0118006/22.02.2018г., издадено от началник сектор „Оперативни дейности“-София, на ищеца „*********“ЕООД е била наложена на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 500.00 лв., за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.

Наказателното постановление е обжалвано и е образувано АНД № 104/2018г. по описа на районен съд-***. Пред районен съд-***, „*********“ЕООД е ползвал адвокатска защита в лицето на адв. С.И., съгласно представено по делото пълномощно. Съгласно договор за правна защита и съдействие представен по делото и направено в същия отбелязване, уговореното и платено в брой възнаграждение за един адвокат по делото на районен съд-*** е в размер на 300 лева. С Решение № 128/13.07.2018г., постановено по АНД № 104/2018г. по описа на Районен съд–***, наказателно постановление № 320487-0118006/22.02.2018г., издадено от началник сектор „Оперативни дейности“-София е отменено, като незаконосъобразно.

Настоящият ответник е останал недоволен от постановеното съдебно решение и е депозирал касационна жалба пред Административен съд-Перник. Образувано е КАНД № 453/2018г. по описа на Административен съд-Перник. По това дело „*********“ЕООД е ползвал адвокатска защита в лицето на адв. С.И., съгласно представено по делото пълномощно. Съгласно договор за правна защита и съдействие от 26.09.2018г. представен по делото и направено в същия отбелязване, уговореното възнаграждение за един адвокат по делото на Административен съд-Перник е в размер на 300.00 лева. С окончателно Решение № 358/11.10.2018г., постановено по КАНД № 453/2018г. по описа на Административен съд-Перник, образувано по повод касационна жалба от ответника по иска решението на районния съд, е било оставено в сила.

Видно от протоколите от проведените съдебни заседания, както и намиращите се в кориците на АНД № 104/2018г. по описа на РС-*** и КАНД № 453/2018г. на АС-Перник, от договори за правна защита и съдействие, процесуалното представителство и защита на дружеството е осъществено от адв. С.И.. Договорите за правна защита са на одобрените бланки и са с визиран предмет: процесуално представителство и защита. По двата договора е уговорено възнаграждение. Договорите са своевременно представени в производствата пред въззивната и касационната инстанция, а уговореното в тях адвокатско възнаграждение, е отбелязано като изплатено в брой в момента на подписване им. Горните обстоятелства се установяват от доказателствата, събрани в хода на настоящето производство.

По делото не е спорно, също така, че с наказателно постановление № 320494-0328342/22.02.2018г., издадено от началник сектор „Оперативни дейности“-София, на ищеца „*********“ЕООД е била наложена на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 500.00 лв., за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.

Наказателното постановление е обжалвано и е образувано АНД № 105/2018г. по описа на районен съд-***. Пред районен съд-***, „*********“ЕООД е ползвал адвокатска защита в лицето на адв. С.И., съгласно представено по делото пълномощно. Съгласно договор за правна защита и съдействие с № 09720 от 23.04.2018г. представен по делото и направено в същия отбелязване, уговореното и платено в брой възнаграждение за един адвокат по делото на районен съд-*** е в размер на 300 лева. С Решение № 80/08.05.2018г., постановено по АНД № 105/2018г. по описа на Районен съд–***, наказателно постановление № 320494-0328342/22.02.2018г., издадено от началник сектор „Оперативни дейности“-София е отменено, като незаконосъобразно.

Настоящият ответник е останал недоволен от постановеното съдебно решение и е депозирал касационна жалба пред Административен съд-Перник. Образувано е КАНД № 389/2018г. по описа на Административен съд-Перник. С Решение № 324/21.09.2018г., постановено по КАНД № 389/2018г. по описа на Административен съд-Перник, образувано по повод касационна жалба от ответника по иска решението на районния съд, е било оставено в сила.

Видно от материалите намиращи се в кориците на АНД № 105/2018г. по описа на РС-***, в т.ч. протокол от открито съдебно заседание, от договор за правна защита и съдействие, процесуалното представителство и защита на дружеството е осъществено от адв. С.И.. Договорът за правна защита и съдействие е на одобрена бланка и е с предмет: процесуално представителство и защита по НАД № 105/2018г.. Договорът е своевременно представен пред въззивната инстанция, а уговореното него адвокатско възнаграждение, е отбелязано като изплатено в брой в момента на подписването му. Това се установява от доказателствата, събрани в хода на настоящето производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим. Изпълнено е условието на чл. 204, ал. 1 от АПК-искът е подаден от лице с надлежна процесуална легитимация и е насочен против ответник, притежаващ характеристиките по чл. 205 от АПК. Ответникът е юридическо лице, като в неговата структура е именно органа, издал незаконосъобразните актове.

Искът за обезщетение е предявен пред съда по място на увреждането, съгласно чл. 7 от ЗОДОВ, с което се приема, че Административен съд-Перник е компетентния съд, който да разгледа и да се произнесе по исковите претенции.

Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същия да е предявен след отмяна на административния акт, по съответния ред. В процесния случай се претендират имуществени вреди от две отменени наказателни постановления, издадени от началник сектор „Оперативни дейности“-София в ЦУ на НАП. По отношение на характера на дейността по административното наказване, е прието Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, според което, независимо от правораздавателния й характер, тази дейност е административна, тъй като се осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по административен ред и чрез упражняване на властнически метод, като определящо в случая е обстоятелството, че това са властнически актове, издавани от административен орган по повод възложени му от закона правомощия, и по своето съдържание представляват изпълнение на административна дейност.

По изложените съображения и тъй като в случая се установи, че процесните наказателни постановления са отменени с решения на районен съд-***, съответно оставени в сила с окончателни решения на АС-Перник, предявеният иск се явява допустим за разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Разгледана по същество исковата претенция е основателна. Доводите за това са следните:

Предявения иск за обезщетение е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като е предвидено исковете да се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Горните две разпоредби съответстват и доразвиват предвиденото в нормата на чл. 7 от Конституцията на РБ, според която държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. За да възникне право на обезщетение в настоящото производство е необходимо да са налице едновременно следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган, отменен по съответния ред; 2. вреда от този акт, действие или бездействие на административен орган; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди така както му е указано с определението за насрочване на делото.

Налице е първата от визираните в чл. 204, ал.1 от АПК предпоставки, а именно отменени като незаконосъобразни актове-наказателни постановления, отменени с влезли в сила съдебни решения.

Съдът намира, че е налице и причинена на ищеца имуществена вреда от отменените актове, както и причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразния акт.

Ищецът претендира имуществени вреди в размер на 900.00 лв., представляващи платени адвокатски възнаграждения по договори за правна защита и съдействие във връзка с оспорване на наказателното постановление № 320487-0118006/22.02.2018г., издадено от началник сектор „Оперативни дейности“-София и наказателно постановление № 320494-0328342/22.02.2018г., издадено от началник сектор „Оперативни дейности“-София, във връзка с които оспорвания са образувани АНД № 104 и 105 по описа на районен съд-*** и КАНД № 453/2018г. и 389/2018г. по описа на Административен съд-Перник. Ищецът в настоящото производство е упълномощил адвокат и е заплатил адвокатски хонорар общо в размер на 900.00 лв. /по 300.00лв. по АНД № 104/2018г., АНД №105/2018г. и по КАНД № 453/2018г./ уговорен и изплатен, според представените договори за правна защита и съдействие с № 9720 от 23.04.2018г.; с № 9719 от 23.04.2019г. и с 13843 от 26.09.2018г.. Ищецът не би ангажирал адвокат и не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не бяха издадени незаконосъобразните наказателни постановления, като намаляването на неговото имущество, поради заплащане на съответните адвокатски възнаграждения, е предизвикано от издаването на посочените актове. В този смисъл, издадените от административния орган актове са необходимо условие за съществуване на договорите за правна помощ и съдействие, сключени именно с цел защита срещу конкретните актове.

В случая претендираната имуществена вреда произтича пряко от отменените наказателни постановления. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие, като цитираната разпоредба е приложима и по отношение на вредите, причинени от незаконосъобразни наказателни постановления, отменени по съдебен ред. Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима предпоставка за отмяната на наказателното постановление и единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по съдебно обжалване съответното лице е ползвало адвокатска защита, защото не е могло само да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на незаконосъобразното наказателно постановление. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Заплащането на адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина и следствие. Хонорарът, платен за осъществяване на тази защита не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последици от него. Независимо, че плащането на адвокатското възнаграждение е извършено въз основа на изрично писмено пълномощно и по силата на облигационно отношение между адвоката и ищеца, несъмнено съществува пряка причинно-следствена връзка, тъй като единствената причина за упълномощаването и използването на адвокатска услуга, за реализиране на правото на защита, включително и чрез съдействие на защитник-адвокат е издаденото наказателно постановление. При това положение се приема, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане на съответно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление и е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси. С оглед на това и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Респективно намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано от издаването на тези наказателни постановления, които впоследствие са отменени от съда. В тази връзка ще се отбележи единствено това, че нито чл. 204, ал. 1 от АПК, нито чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държат сметка на какво основание е отменен акта. Необходимо условие за допустимост на иск с такъв характер е отмяна на акта, като в случая тези отмени са налице. Без значение за основателността на иска за присъждане на обезщетение на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е и основанието, на което е било отменено наказателното постановление. За да се реализира отговорността на държавата е необходимо наличието на незаконосъобразен акт, отменен с влязло в сила съдебно решение. В настоящото производство съдът не може да извършва косвен контрол за материалната законосъобразност на наказателните постановления, отменени поради констатирани нарушения при издаването им. В случая не намират и приложение разпоредбите на чл. 5 от ЗОДОВ, защото не може да се вмени във вина на ищеца, че е положил необходимата грижа да опази своите интереси и да се защити срещу издадените от администрацията актове, за което е заплатил претендираните като вреда адвокатски възнаграждения.

По въпроса за доказването на разноските в исковото производство, ВКС се е произнесъл с Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по ТД № 6/2012г., ОСГТК. В него е прието, че когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Предпоставките в случая са налице: по АНД № 104/20184г., № 105/2018г. и по КАХД № 453/2018г. има приложени договори за правна защита и съдействие и в тях е отбелязано плащане в брой. Договорите са оформени надлежно и имат значението на разписка за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 900.00лева за осъщественото от адвоката процесуално предствателство. Въз основа на това и като взе предвид, че са налице безспорни доказателства се приема, че във връзка с обжалването пред съда на наказателните постановления, издадени срещу ищеца от началник на сектор „Оперативни дейности“-София ищецът е ангажирал адвокат, на когото е заплатил сума от 900.00 лв. за оказване на правна помощ и съдействие. Наказателните постановления са отменени като незаконосъобразни, с влезли в сила съдебни актове. Въз основа на това е налице и следващата кумулативна предпоставка, а именно претърпяна имуществена вреда. С оглед на това и като се съобрази напълно с изложените в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело № 2/2016г. доводи, настоящият състав намира предявеният иск за имуществени вреди за доказан по основание.

По отношение на размера на иска, съдът следва да се съобрази с предвиденото в чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване.

ССъгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.. В конкретния казус делата са от административно наказателен характер. Адвокатът се е явил в откритите съдебни заседания, като е ангажирал писмени и гласни доказателства и е пледирал в полза на доверителя си. Следователно същият е осъществил в пълна степен предмета на договорите за правна помощ и съдействие. Наложените административни наказания с двете наказателни постановления са имуществени санкции в размер на по 500.00лв. и адвокатските възнаграждения са определени в минимален размер. Следователно възнагражденията са определени по реда на чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които са действащи правни норми указващи начина на определяне на адвокатските възнаграждения и договорените и заплатени адвокатски възнаграждения са в минимален размер.

С оглед на изложеното и разгледан по същество предявеният иск за сумата от 900.00 лв., представляващ обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, ведно със законната лихва от 12.12.2018г. е основателен и доказан. Безспорно по делото е и се установява и от приложените по наказателно административен характер дело № 104/2018г. и № 105/2018г. по описа на Районен съд-***, и КАНД № 453/2018г. по описа на Административен съд-Перник, писмени доказателства, че ищецът, за да се защити против незаконните административно наказателни обвинения е ползвал услуги на адвокат С.И.. Между адвоката и наказаното лице са сключени три договора за правна защита и съдействие, с договорено възнаграждение в размер на по 300 лева, които възнаграждения са заплатени изцяло и в брой при подписването им. Договорите са надлежно оформени и имат характер на разписка и удостоверяват факта на извършеното плащане в брой. По разбиране на състава в това производство е ирелевантно обстоятелството дали и как дружеството е осчетоводило извършените разходи. Така направените разноски представляват имуществена вреда съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, настъпила в резултат на незаконното обвинение в извършване на административно нарушение и тази вреда е пряка последица от проведените срещу ищеца административни наказателни производства приключили с отмяна на наказателните постановления като незаконосъобразни. Тези разноски се явяват пряка и непосредствена последица от незаконните обвинения, по които е оправдан ищеца, т. е. се явяват такива, които са включени в обхвата на чл. 4 във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, които подлежат на репариране по този ред. Поради това искът за имуществени вреди следва да бъде уважен до размера, в който е предявен.

Предявеният иск е основателен и доказан. Същият ще бъде уважен в предявения размер. Ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 900 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отменените по съответния ред актове.

При този изход на спора и съобразявайки се изцяло с Решение № 7709 от 19.06.2017г. на ВАС по АД № 4087/2016г., Решение № 7496 от 14.06.2017г. на ВАС по АД № 4099/2016г., Решение № 7111 от 7.06.2017г. на ВАС по АД № 4286/2016г. съдът намира за основателно и акцесорното искане за присъждане на лихва върху претендираната сума от 900.00 лв.. Ответникът ще бъде осъден да заплати законната лихва върху сумата от 900.00лева, считано от предявяването на исковата молба - 12.12.2018г. до датата на окончателното й изплащане.

ППри този изход от делото ищеца има право на разноски. Искането за присъждане е направено своевременно и е придружено със списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по иска не прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по настоящото дело. Въз основа на изложеното ответникът ще бъде осъден за заплати на ищеца съдебни разноски в размер на 350лв., представляващи заплатена държавна такса в размер на 50лв. и 300лева адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, със седалище гр. София, ул. „Аксаков“ № 21 да заплати на „*********“ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление на дейността гр. ***, ул. ***сумата от 900.00 /деветстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда в резултат на отмяна на наказателно постановление № 320487-0118006/22.02.2018г., издадено от началник сектор „Оперативни дейности“-София и наказателно постановление № 320494-0328342/22.02.2018г., издадено от началник сектор „Оперативни дейности“-София, ведно със законната лихва върху тази сума от дата 12.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

Решението подлежи на обжалване чрез Административен съд-Перник пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.

СЪДИЯ: /п/