Р Е Ш Е Н И Е

№ 60

гр. Перник, 18.03.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в открито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

при секретаря Е. В., като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 683 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. § 8 от АПК и чл.55, ал.1 от ЗКИР.

Образувано е по жалба на Е.А.А. с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу изричен отказ за извършване на административна услуга по Заявление – КККР вх. № ***/29.11.2018 г. за издаването на скица за ПИ с идентификатор *** с. Р. м. С***, обективиран в Писмо изх. № 20-81979/03.12.2018 г. на началника на СГКК – гр. П..

Жалбоподателката сочи, че със Заявление – КККР вх. № ***/29.11.2018 г. е поискала да й бъде извършена услуга по смисъла на чл.7, ал.1, т.5 от Наредба № РД-02-20-4 от 11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри, а именно: издаване на скица за ПИ с идентификатор *** с. Р., м. С.***. Към него тя приложила притежавани от нея документи за собственост /нотариален акт и удостоверение за наследници/, както и други такива, даващи й правото да заявява и получава услугата. Вместо да й бъде издадена исканата скица обаче, тя получила отказ, който счита за незаконосъобразен, тъй като не отговаряло на истината, че ПИ с идентификатор *** с. Р., м. С.*** не е нанесен в кадастралната карта. Доказателство за това била приложената извадка от електронната страница на АГКК, от която е видно, че имотът е нанесен в кадастралната карта, а това че за него е посочено, че се стопанисва от община Перник не изключва факта, че за нея е налице право да заяви и получи исканата услуга: издаване на скица, тъй като към заявлението е представила и заповеди с № № ***/25.08.2017 г. и ***/10.10.2018 г. на кмета на община П., с които този поземлен имот е деактуван изцяло и се предоставя на наследниците на А.Й. А.***, един от които е жалбоподателката. Тъй като за границите и площта на ПИ не са настъпили никакви промени след одобряването на кадастралните карти и регистри със Заповед № *** /31.05.2018 г. на ИД на АГКК, където той фигурирал, то за него няма предпоставки, които да налагат изработването на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, респ. промяната в лицата, носители на права на собственост също не налагало изготвянето на такъв проект.

В съдебно заседание, оспорващата поддържа депозираната жалба, моли съда да я уважи и да задължи началника на СГКК – гр. Перник да издаде заявената скица.

Ответникът по жалбата – началника на СГКК – гр. П., чрез представителя по пълномощие адв. Д. М., оспорва жалбата. Сочи, че в одобрената кадастрална карта поземлен имот с идентификатор*** с. Р***, м. С.*** е вид собственост: земи по чл.18 от ЗСПЗЗ – стопанисвани от общината, вид територия: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, с площ 4157 кв.м, а представеният от жалбоподателката нотариален акт е за недвижим имот: дворно неурегулирано място с площ от 3000 кв.м в м. Ш.. Тъй като в кадастралната карта на с. Р. реално не е нанесен имот с площ от 3000 кв.м, съставляващ дворно неурегулирано място, така както е индивидуализиран в акта за собственост, представен от А., то и заявената услуга не може да бъде извършена.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, представени и от двете страни по спора, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

В кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №***/31.05.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, е нанесен поземлен имот с идентификатор ***, с. Р. м. С., вид собственост: земи по чл.18 от ЗСПЗЗ – стопанисвани от общината, вид територия: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, с площ *** кв.м, стар номер ***. Същото е видно и от представената по делото справка на л.37.

Със своя Заповед №***/25.08.2018 г. /л.11/ кметът на община П. е наредил отписването от актовите книги за общинска собственост ТЕРЕН от 3000 кв.м /три хиляди квадратни метра/, находящ се в землището на с. Р., собственост на А.Й.А., съгласно Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № ***, том ***, дело № *** от 11.08.1970 г., който е част от терен, представляващ земеделска земя с планоснимачен № ***, площ *** дка /четири декара сто петдесет и осем кв.м/, находящ се в землището на с. Р., община Перник, ЕКАТТЕ ***, местност „***“, Начин на трайно ползване – ливада, Категория на земята***, при съседи ***,***, ***, ***, ***,***,***, актуван с АОС № *** от 08.04.2016 г.

С друга заповед - Заповед № ***/10.10.2018 г. /л.17/, кметът на община П.*** наредил да се отпише от актовите книги за общинска собственост част от терен с площ от 1158 кв.м /хиляда сто петдесет и осем кв.м/, находящ се в землището на с. Р., собственост на А.Й. А., съгласно договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.02.1958 г., който представлява земеделска земя с планоснимачен № ***, площ: *** дка /четири декара сто петдесет и осем кв.м/, находящ се в землището на с. Р., община П., ЕКАТТЕ ***, местност „***“; начин на трайно ползване – ливада; категория на земята –***; при съседи: ***, ***, ***, ***, ***,***, ***, за който е съставен АОС №***8 от 08.04.2016 г., утвърден от кмета на Община П..

С цитирания в двете заповеди нотариален акт /л.10/ А.Й. А. е признат за собственик по давностно владение върху недвижим имот, находящ се в землището на с. Р. – П., а именно: дворно неурегулирано място от 3000 кв.м /три хиляди квадратни метри/ е в местността „***“. Същият, след смъртта си оставил наследници по закон, посочени в Удостоверение за наследници изх. № *** от 31.07.2017 г. на община П. /л.9/, а именно: Л. П. А. /съпруга/, жалбоподателката Е.А.А. /дъщеря/ и Р. А.А. /дъщеря/.

На 20.08.2018 г. Л. П. А. /съпруга на общия наследодател/ подала в Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. П. Заявление с рег. №*** от същата дата, в което посочила, че към свое Заявление с № ***/01.08.2018 г. прилага и геодезически план на имота, изготвен от „Геопроинженеринг“ ЕООД /приложен на л.40 – 44/. Отделно, на 01.10.2018 г. отново подала в Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. П.*** Заявление с вх. № *** /л.38/, за нанасяне на имота, находящ се в с. Р. /предмет на двете кметски заповеди по-горе/ в кадастралната карта, като в т.3 от същото посочила, че желае да се смени собствеността – от общинска в частна - на наследниците на А.А..

Заявление за нанасяне на имот от 3000 кв.м, находящ се на територията на с. Р., община П., било подадено от Л. П. А. ***. То било входирано с № ***/29.08.2018 г. в деловодството на общината, а после цялата преписка била изпратена на началника на СГКК – гр. П. с Писмо изх. №***от 18.10.2018 г. /л.45/, ведно с един брой папка с геодезическо заснемане, копие от Нотариален акт № ***от 1970 г., копие от удостоверение за наследници на А.Й. А. и копие от Заповед № *** от 25.08.2017 г. на кмета на община П.. По делото няма данни за финализиране на процедурата по нанасяне на имота в кадастралната карта, а напротив: от Становище изх. № ***/13.02.2019 г. на инж. М. М. – началник СГКК – гр. П. /л.34 – 36/ става ясно, че заявителката е уведомена, че видно от приложеното геодезическо заснемане представеният проект не отговаря на изискването на чл.51, ал.5 от ЗКИР и тя следва да представи проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, който да бъде в пълно съответствие с изискването на закона и да съдържа всички реквизити съгласно чл.75 от Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, да бъде изработен от правоспособно лице, в съответствие с актовете за собственост и в с нормативноустановената геодезическа система.

Независимо от горните действия на Л. П. А. /съпруга на А.А./, жалбоподателката Е.А.А. подала в СГКК – гр. П. Заявление – КККР с вх. №***-29.11.2018 г. /л.6/ за извършване на услуга: издаване на скица за ПИ с идентификатор ***с. Р., м.***, вид собственост: стопанисвано от общината, вид територия: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, площ *** кв.м, стар номер***. Към него приложила документ за внесена държавна такса /л.7/ и други притежавани от нея документи за собственост /нотариален акт и удостоверение за наследници/. В отговор Е.А.А. получила Писмо изх. № ***/03.12.2018 г. /л.4/ - предмет на настоящото производство и представляващо по същество изричен отказ за извършване на услугата. Няма данни отказът да е бил обжалван пред органа, който го е постановил, нито той да е бил преразгледан от него.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното производство годни, относими и допустими доказателства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на база всички приложени към административната преписка и по делото писмени доказателства, които не са оспорени от страните по предвидения в закона ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес, срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Оспореният отказ е постановен и обективиран в Писмо изх. № ***/03.12.2018 г. на началника на СГКК – гр. П.. По делото не са представени доказателства за датата, на която той е сведен до знанието на жалбоподателката, поради което следва да се приеме, че жалбата срещу него е подадена в регламентирания в чл.149 от АПК срок.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Процедурата по издаване на скица представлява административна услуга по смисъла на чл.55 от ЗКИР. Същата се извършва от административния орган, който изпълнява това вменено му задължение в условията на обвързана компетентност – без право на преценка. По своето естество скицата представлява графично изображение - извадка от действащия към момента на поискването й план по отношение на конкретен имот, и при поискване на такава услуга, административният орган е длъжен да извърши същата, отбелязвайки всички данни и относими факти и обстоятелства, но не й да откаже издаването й. В този смисъл е практиката на ВАС, изразена в решение по адм.дело № 2523/2010 г.

В конкретния случай, жалбоподателката Е.А.А. е направила искане да й бъде издадена скица за ПИ с идентификатор *** с. Р., м. С.***, вид собственост: стопанисвано от общината, вид територия: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, площ ***кв.м, стар номер***. Същевременно обаче не се спори, а и е установено по категоричен начин /от справката на СГКК – гр. П., на л.37 от делото/, че в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед *** /31.05.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК е нанесен поземлен имот със същия идентификатор, а именно:***, и с кадастрално описание, идентично на описанието, направено от жалбоподателката в заявлението. Следователно, от гледна точка на закона няма пречка да бъде издадено исканата скица за имота, така както е нанесен в кадастралната карта към конкретния момент и съдържаща относимите за него данни, така както са отбелязани. В случая правния интерес на жалбоподателката, като наследник на А. Й. А., се открива в това, че същата се легитимира като съсобственик на имот, за който наследодателят й притежавал надлежно съставен нотариален акт и същевременно представляващ земеделска земя с планоснимачен №***, находящ се в землището на с. Р., община П., за който е бил съставен АОС № *** от 08.04.2016 г. и който видно от представените по делото Заповед № ***/25.08.2018 г. и Заповед №***/10.10.2018 г. на кмета на община П. е отписан от актовите книги за общинска собственост. В справката на СГКК – гр. П. /л.37/ изрично е отбелязано, че старият номер на имота е 001681 и същият съвпада с номера, посочен в двете кметски заповеди.

Доколкото редът и условията за заявяване и предоставяне на услуги от Агенцията по геодезия, картография и кадастър съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), както и техният вид, формат и съдържание са уредени в Наредба № РД-02-20-4 от 11 октомври 2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри, съдът намира, че предвид на гореизложеното жалбоподателката е изпълнила и изискванията на този нормативен акт, тъй като е депозирала заявление за извършване на конкретна услуга, към което е приложила изискващите се документи и е удостоверила правен интерес. От една страна, тя има право да получи административната услуга, а от друга: органът, пред който е заявена, е компетентен да я извърши. Както ЗКИР, така и Наредба № РД-02-20-4 от 11 октомври 2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри /за краткост: „наредбата“/, не предявяват изискване спрямо лицата, които могат да получат такава услуга, изисквайки същите да притежават вещни права върху съответната кадастрална единица. Според чл.8, ал.1 от закона, кадастърът и имотният регистър са публични. Също така според чл.93 от закона всеки може да получи устна справка за вписванията по партида на недвижим имот, препис или извлечение от нея или удостоверение за вписано или невписано в нея обстоятелство. Това означава, че законът е уредил публичен достъп до цялата информация, свързана с местоположението, границите, предназначението и титулярите на вещни права върху недвижими имоти. ВАС е имал възможността да се занимае с въпроса за необходимостта да се изисква доказване на правен интерес у лицата, които се обръщат за информация за горните обстоятелства посредством Решение № 2195/05.03.2007 г. по адм. д. № 10514/2006 г., с което е отменил заповед на кмета на гр. Варна, с която се забранява предоставянето на информация на лица, които не установяват вещни права, чрез предоставяне на устни и писмени справки от данните по кадастралните планове и регистрите при поискване. Издаването на скицата е задължение на административния орган, което същият следва да изпълнява в условия на обвързана администрация. Административният орган е длъжен да извърши тази услуга като отбележи всички данни и относими факти и обстоятелства върху документа, но не може да откаже издаването му. В същото решение ВАС приема, че отказът да се издадат исканите документи на лица, които не могат да удостоверят правото си на собственост върху съответния имот е незаконосъобразен. Това е така, защото законодателят е регламентирал отделно реда за установяване на правото на собственост върху недвижим имот. Признаването и установяването на право на собственост е извън компетенциите на административния съд, а разрешаването на спор за собственост е от компетентността на гражданския съд. Поради това, дори и при данни за конкуренция на права върху имота, индиция за невярно определени граници и местоположение, административният орган е длъжен да издаде искания документ, тъй като противното би означавало разрешаване на граждански спор и намеса между равнопоставени в това отношение граждански субекти, каквито правомощия началникът на СГКК не притежава. Тези изводи настоящият съдебен състав споделя напълно по отношение предоставяне на справки относно информацията, съдържаща се в кадастралните планове. На това основание АГКК и структурните й териториални звена следва да предоставят поискана информация на всички лица, които се интересуват и без да доказват основателността на мотивите, с които искат информация, тъй като самият закон не предявява претенции за налична мотивация на искането за извършване на съответната услуга. В смисъл на горното е и Решение № 49 от 20.10.2008 г. на ВАС по адм. д. № 4852/2008 г., IV о.

При подадено искане за извършване на административна услуга и постановен отказ от извършване на такава, обект на правен спор е дали услугата е била дължима. Спорът относно твърденията дали КК и КР отразяват верни данни не следва да е обект на обсъждане по настоящото дело. Кадастралната карта и кадастралните регистри са одобрени със Заповед *** 31.05.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК и отразяват съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти. Същите нямат правопораждащо действие, а според чл.2, ал.5 от ЗКИР данните от плана са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното, т.е. те са такива, каквито се съдържат и са отразени в него, а оспорването на тяхната достоверност става в специално производство, което обаче не е производството по издаване на скици.

Съгласно чл.4, ал.1 от ЗКИР, ангажимент на АГКК е да поддържа кадастъра в актуално състояние. Кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние въз основа на информацията, получена по реда на чл.52 и чл.86, ал.1 от закона, както и от геодезически измервания. Одобрените и влезли в сила КК и КР могат да се изменят при наличието на изчерпателно изброените в чл.53 от ЗКИР основания. Жалбоподателката се позовава на наличието на такова обстоятелство, но следва да се отбележи, че поправката не е задължение, а възможност за заинтересованите лица, съгл. ал.2 на тази правна норма - непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри се допълват или поправят по молба на заинтересуваното лице. Допускането на поправка в КП е процедура, отделна от процедурата по предоставяне на кадастрални данни и не е задължителна предпоставка за изпълнение на последната. Преди да бъде извършена процедура за изменение на КП не може да се направи категоричен извод, че действащият кадастър е погрешен, напротив, същият, като одобрен с влязъл в сила АА, следва да се счита за правилен и законосъобразен до установяване на противното по изрично предвидения в закона ред.

С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че заявителката правилно е адресирала искането си за извършване на допустима по закон административна услуга до оправомощен орган, който следва да я извърши, с оглед на което жалбата срещу отказа следва да се счита за основателна. Не съществува законова пречка за издаване на скица на имота, тъй като той е индивидуализиран на плана, а молителката представя документи за собственост върху същия, което не е отразено в кадастъра, тъй като не е проведена процедура по чл.53 от ЗКИР.

Предвид извода относно изхода на спора, съдебният състав счита, че претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, предложение ІІ-ро, във вр. с ал.1, във вр. с чл.173, ал.3, чл.174 от АПК, Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като незаконосъобразен ОТКАЗ за извършване на заявена услуга – издаване на скица за имот или сграда в неурбанизирана територия, за обект: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ***, с. Р., м.***, вид собственост: стопанисвано от общината, вид територия: земеделска, НТП: ливада, площ: *** кв.м, стар номер ***, обективиран в Писмо изх. № ***/03.12.2018 г. на началника на СГКК – гр. П. и постановен във връзка със Заявление – КККР вх. № ***/29.11.2018 г. на Е.А.А. с ЕГН ********** и адрес ***.

ВРЪЩА преписката на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. П., за извършване на заявената услуга – издаване на скица за имот или сграда в неурбанизирана територия, за обект: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ***, с. Р., м. ***, вид собственост: стопанисвано от общината, вид територия: земеделска, НТП: ливада, площ: *** кв.м, стар номер***, в срока, предвиден за заплатената от жалбоподателката Е.А.А. вид поръчка, но не по-късно от 14 /четиринадесет/ дни.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд – гр. Перник пред Върховен административен съд на Република България.

СЪДИЯ:/п/