Р Е Ш
Е Н И Е
№ 76
гр. Перник, 25.03.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично
съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
В присъствието на секретаря Е.В., като
разгледа докладваното от съдия Стефанова административно дело № 9/2019 г. по
описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 – 207 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ по иск с
правна квалификация чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 204, ал. 1 от АПК.
Образувано
е по искова молба, подадена от Ю.Б.П., ЕГН ********** *** против ОДМВ – П., ЕИК***,
със седалище и адрес на управление: гр. П.***.
Ищецът
твърди, че с наказателно постановление № ***/01.08.2018 г. на началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – П. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП
му е била наложена глоба в размер на 50 лв. Сочи, че наказателното
постановление е отменено с решение № ***/02.11.2018 г., постановено по АНД № ***/2018
г. по описа на Районен съд – гр. П.. Твърди, че в хода на съдебното
производство е упълномощил адвокат, който да го представлява, за което на 14.08.2018 г. е сключил договор за правна
защита и съдействие и е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Сочи, че заплатената сума представлява претърпяна от него имуществена вреда в
резултат на отмененото, поради незаконосъобразност, наказателно постановление.
Искането
към съда е да осъди ответника да му заплати сумата от 300 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатени съдебни разноски,
причинени в резултат на незаконосъобразен акт на администрацията – наказателно
постановление №***/01.08.2018 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
П., отменено с влязло в сила съдебно решение № ***/02.11.2018 г., постановено
по АНД № ***/2018 г. по описа на Районен съд – гр. П., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
28.12.2018 г. до окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане на
направените по делото разноски.
Исковата
молба с приложенията е връчена на ответника и на Окръжна прокуратура – П..
В срока
по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е постъпил писмен отговор от
ответника – ОДМВР – П.. Искът е оспорен като неоснователен. Ответникът твърди,
че наказателното постановление не представлява акт, действие или бездействие на
администрацията, поради което не могат да се търсят вреди от адресата му, в
случай, че същото е отменено. Сочи, че съгласно ЗАНН в производствата по
административно наказателни дела страните нямат право на разноски, затова с
претендирането им в отделно исково производство се заобикалят уредените в него
процесуални правила. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
отмененото наказателно постановление и твърдяната от ищеца имуществена вреда.
Оспорва размера на исковата претенция, като твърди, че с оглед фактическата и
правна сложност на съдебното производство по което е отменено наказателното
постановление, заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно.
Искането
към съда е да отхвърли предявения иск, евентуално да намали размера на
претендираното обезщетение.
В срока
по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, изтекъл на 15.02.2019 г. Окръжна
прокуратура – П*** не е изразила становище.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Д., поддържа
предявения иск. Моли съда да го уважи. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
В
съдебно заседание ответникът, редовно призован, не е изпратил представител.
Съдът,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата
на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:
Искът е
предявен от надлежно легитимирана страна по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу
надлежен ответник съгласно чл. 205 от АПК, във вр. с чл. 37, ал. 2 от ЗМВР и
при спазване условията на чл. 204, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално
допустим.
Разгледан
по същество е основателен по следните съображения:
За
уважаването му, в тежест на ищеца е да установи, че акт на администрацията, чийто адресат е той, е
отменен като незакосъобразен и че в резултат на издаването му е претърпял
имуществени вреди.
От изисканото
и представено АНД № ***/2018 г. по описа на Районен съд – П. се установява, че
с Решение № ***/02.11.2018 г., постановено по АНД № ***/2018 г. по описа на
Районен съд – гр. П., влязло в сила 21.11.2018 г., е отменено наказателно
постановление № 18-1158-002791/01.08.2018 г. на началник сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР – П., с което на ищеца на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение
по чл. 137, ал. 1 от ЗДвП. Затова настоящият състав приема, че е налице първата
предпоставка за уважаване на предявения иск – отменен по съответния ред акт на
администрацията.
Неоснователно е възражението на
ответника, че наказателното постановление не е акт на администрацията по
смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК и по тази
причина отмяната му не е основание за търсене на отговорност, за причинените с
него вреди. Действително, наказателното постановление не съдържа белезите на
индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК и не се издава по реда на
АПК. По естеството си то е правораздавателен акт, тъй като е издаден в резултат
на дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор,
възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно
производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е
осъществена в защитата на реда на държавното управление. Представлява
санкционираща управленска дейност, която е една формите на административна
/изпълнителна/ дейност, извършвана по административен ред, чрез властнически
метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна
компетентност. Затова в обхвата на незаконосъобразните актове, обуславящи
отговорността по чл.
1, ал. 1 ЗОДОВ
попадат и наказателните постановления, отменени в с влязло в сила съдебно
решение. За определяне приложното поле на цитираната законова норма, определяща
е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на
органа, който го е издал. Затова независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл.
21 АПК,
то е властнически акт, издаден от административен орган, в резултат на
изпълнение на нормативно възложени задължения, в рамките на административната
му правосубектност. Следователно наказателното постановление е резултат от
изпълнение на административна дейност и отмяната му като незаконосъобразно е
основание за търсена на отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В посочения
смисъл са и мотивите на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по т. д. №
2/2014 г., постановено от ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.
Видно от
приложеното АНД №***/2018 г. по описа на Районен съд – П., жалбата срещу
наказателното постановление е изготвена и подписана от адвокат К. С.***. Той е
представлявал ищеца, в качеството му на жалбоподател по АНД № 1693/2018 г. по
описа на ПРС в проведеното едно открито съдебно заседание, в което са събрани
гласни и писмени доказателства. Като негов процесуален представител е получавал
изпращаните призовки и съобщения. Тези процесуални действия са извършени въз
основа на упълномощаване от ищеца от 14.08.2018 г. и сключен на 14.08.2018 г.
договор за правна защита и съдействие, приложен към андминистративнонаказателното
дело. За предоставената му правна помощ и съдействие, ищецът е заплатил на
адвокат Сотиров, в брой, сумата от 300 лв. Това е отразено в представения
договор. Следователно, съдът приема, че в резултат на издаването на
незаконосъобразния акт на администрацията ищецът е претърпял имуществени вреди,
които следва да бъдат обезщетени.
Настоящият
състав не споделя становището на ответника, че е недопустимо претендирането на
съдебни разноски в настоящото производство, при положение, че ЗАНН и НПК не предвиждат
присъждането на такива. Направените в административно-наказателното
производство разноски се претендират от ищеца като вреди от незаконосъобразна
изпълнителна дейност. Допустимостта на претенцията се основава на общия правен
принцип да не се вреди другиму, регламентиран в чл. 45 от ЗЗД. Той почива на
правилото, че всеки трябва да обезщети вредите, които е причинил. Точно затова
отсъствието на законова норма, уреждаща правилата за разпределяне на разноските
в административно – наказателното производство, обуславя допустимостта на
претендирането им в отделно исково производство, основано на чл. 1, ал. 1 от
ЗОДОВ и представляващо частен случай на задължението за обезщетяване на
причинените на другиму вреди.
Неоснователни
са и възраженията на ответника, че твърдените вреди не са в причинно-следствена
връзка с отменения акт, тъй като защитата от адвокат в производството по
съдебно обжалване на наказателно постановление не е задължителна. Съгласно чл.
204, ал. 1 от АПК условие за допустимост на предявения иск е отмяната на акта
на администрацията по съответния ред. „Съответният ред“ за отмяна на
незаконосъобразно наказателно постановление е съдебното обжалване. Правото на
ползване на адвокатско защита в административните и съдебните процедури е
гарантирано от чл. 56 от Конституцията на РБ и е уредено в ЗА. За
предоставената адвокатска защита, освен в изрично уредените в ЗА хипотези, се
дължи заплащане на адвокатско възнаграждение. По тази причина и доколкото
ищецът не би направил разход за ангажирането на адвокат, ако
незаконосъобразното наказателно постановление не е било издадено, то
заплатеното възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие,
представлява пряка и непосредствена имуществена вреда по смисъла на чл. 4 от
ЗОДОВ./в този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д.
№ 2/2016 г., ОСС, I и II колегия/.
Настоящият състав намира за неоснователно и
възражението за прекомерност на така заплатеното възнаграждение. По силата на
чл. 36, ал. 2 от ЗА размерът му се определя по договаряне между адвоката и
довереника. Той трябва да отговаря на критериите за справедливост и
обоснованост и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба
на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа. В конкретния случай
съгласно чл. чл. 18, ал. 1, във вр. чл. 7, ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният размер на възнаграждението за осъществената от адв.
С. правна защита и съдействие по АНД № ***/2018 г. по описа на ПРС, е 300 лв. Това
е и уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение. Затова предявеният иск е
изцяло основателен и следва да се уважи.
Основателен е
и акцесорният иск за присъждане на законната лихва за забава, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във вр. с § 1, т. 6 от ДР на
АПК в тежест на ОДМВР – П. следва да се присъдят направените от ищеца разноски
в настоящото съдебно производство. Съдът намира за неоснователно възражението
на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение. Видно от приложения договор за правна
защита и съдействие от 02.01.2019 г., ищецът е заплатил за осъщественото от
адв. Д. процесуално представителство адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. това е минималния размер
на адвокатското възнаграждение за извършената работа. Затова не са налице
основания за прилагане разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ответникът следва
да поеме и разноските за заплатена държавна такса в размер на 10 лв.
Мотивиран от
горното, Административен съд – Перник
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА на
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. П., ЕИК ***, с адрес: гр. П.***
да заплати на Ю.Б.П., ЕГН ********** *** по банкова сметка: *** *** сумата от 300 лв. /триста
лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатено адвокатско
възнаграждение, причинени в резултат на незаконосъобразен акт на
администрацията – наказателно постановление № ***/01.08.2018 г. на началник
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П., отменено с влязло в сила съдебно решение
№ ***/02.11.2018 г., постановено по АНД №***/2018 г. по описа на Районен съд –
гр. П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 07.01.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл.
144 от АПК Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. П., ЕИК
***, с адрес: гр. П.*** да заплати на Ю.Б.П., ЕГН ********** *** по банкова сметка: *** *** сумата от 300 лв.
/триста лева/, представляваща направени съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните и на Окръжна прокуратура - Перник.
СЪДИЯ:/п/