Р Е Ш Е Н И Е № 64

гр. Перник, 06.03.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

С участието на секретаря АННА МАНЧЕВА, като разгледа административно дело № 29/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 10, ал. 4 от Наредба на Общински съвет – Перник за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Перник.

Образувано е по жалба, подадена от Б.Й.И., ЕГН ********** *** против Решение № 13, взето с протокол № 17/04.12.2018 г. на Комисията по чл. 10, ал. 1 от Наредба на Общински съвет – Перник за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Перник, с което е отказано искането му за включване в списъка за картотека за 2018 г. на крайно нуждаещи се граждани, направено със заявление вх. № ***

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Жалбоподателя счита, че отговаря на изискванията за включване в списъка за картотека за 2018 г. на крайно нуждаещи се граждани, тъй като притежаваните от него ½ ид. ч. от жилище не са закупени със собствени средства и негови роднини имат претенции за ползването на имота; жилището, в което живее е негодно за обитаване и не е негова собственост; с призната намалена работоспособност е, за което му е издадено решение на ТЕЛК. Искането към съда е да отмени обжалваното решение, взето от ответния административен орган.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата. Моли съда да я уважи. В представена след приключване на съдебните прения молба заявява искане за присъждане на направените съдебни разноски.

В съдебно заседание, ответникът – Комисия по чл. 10, ал. 1 от Наредба на Общински съвет – Перник за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Перник, чрез процесуалния си представител юрисконсулт ***, оспорва жалбата. Излага съображения за законосъобразност на оспорения административен акт. Моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна. Заявява претенции за присъждане на направените по делото разноски.

Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, което има правен интерес да обжалва административния акт. Последният подлежи на съдебен контрол за законосъобразност съгласно чл. 10, ал. 4 от Наредба на Общински съвет – Перник за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Перник. Предвид изложеното жалбата, с която е сезиран съда, е процесуална допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Видно от представената административна преписка, жалбоподателят е подал заявление по образец, приложение № 1 към Наредбата, с вх. № ***, с което е заявил желанието си си да бъде настанен в общинско жилище. Към заявлението е приложена декларация по образец, приложение № 2 от Наредбата, за която не е спорно, че е попълнена и подписана от заявителя. С нея, той е декларирал, че притежава право на собственост върху ½ ид. ч. от жилище и моторно превозно средство на стойност 300 лв. Посочил е, че не притежава други недвижими имоти, движими вещи и парични средства. С допълнителна декларация от 15.10.2018 г. е уточнил, че считано от 01.01.2017 г. не е реализирал никакви доходи. От служебна бележка изх. № ПУ-02-00730 на Агенцията по заетостта, представена с жалбата, е видно, че е безработен, считано от 13.10.2016 г. В преписката се съдържа удостоверение изх. № 3422/2018 г. на Служба по вписванията при Районен съд – Перник, от което е видно, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 136/2010 г. по н. д. № 854/14.06.2010 г., жалбоподателят е придобил в собственост ½ идеална част от жилище, представляващо апартамент от 88.98 кв. м., с идентификатор № 55871.514.81.1.15, с административен адрес: гр. Перник, бл. 87, вх. А, ет. 6, ап. 15. От представеното пред административния орган експертно решение № 4190/12.11.2018 г. се установява, че жалбоподателят е с призната намалена работоспособност от 50%, считано от 24.04.2018 г. за срок от две години.

В хода на административната процедура и на основание чл. 11 от НРУУРОЖ административният орган е извършил проверка на декларираните от заявителя обстоятелства, като за извършеното посещение на място е съставен констативен протокол от 13.11.2018 г. В него е отразено, че жалбоподателят живее в къща, находяща се в гр. Батановци, ул. Младост № 8, собствена на баща му, състояща се от две стаи и тоалетна. Жилището е във видимо добро състояние и се обитава от Б.И. и баща му.

От представените в хода на съдебното оспорване удостоверения за постоянен и настоящ адрес, е видно че жалбоподателят е с регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, считано съответно от 12.08.2016 г. и 08.10.2015 г.

При така установената фактическа обстановка административният орган е взел оспореното решение, като е отказал на жалбоподателя да бъде включен в списъка за картотека за 2018 г. на крайно нуждаещи се граждани, тъй като същият е сключил договор за покупко-продажба на недвижим имот и не отговаря на изискванията на чл. 5, ал. 2, т. 5 от НРУУРОЖ.

Постановеният административен акт е законосъобразен.

Чл. 45а от ЗОбС предоставя правомощие на общинските съвети да определят условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилища общинска собственост. В изпълнение на делегираната компетентност Общински съвет – Перник, с решение № 1147, взето с протокол № 9/23.07.2015 г. е приел Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Перник. Глава ІІ, раздел І от същата урежда процедурата по установяване на жилищните нужди на лицата, заявили желание да ползват общински жилища и картотекирането им.

Съгласно чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от НРУУРОЖ органът, компетентен да вземе решение за включването в картотеката на лицата, с жилищна нужда, е комисия, назначена от кмета на общината. Видно от приложените заповеди с №№ 2288/18.20.2016 г., 516/24.03.2017 г. и 1730/04.10.2017 г., всички издадени от кмета на община Перник и протокол № 17/04.12.2018 г. оспореният административен акт е издаден от комисия, назначена по реда и от органа по чл. 10, ал. 1 от НРУУРОЖ и в определения от последния персонален състав. Следователно обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентния за това административен орган.

Според чл. 10, ал. 3 от НРУУРОЖ решението на комисията се оформя в протокол по образец и съдържа мотиви и правно основание за издаването му. Видно от протокол 17/04.12.2018 г. оспореното решение е обективирано в изискуемата писмена форма/приложение № 3 към НРУУРОЖ/, подписано е от всички членове на колективния орган, съдържа фактически и правни основания за издаването му. Независимо от констатираното несъотвествие между установените в хода на административното производство факти и правната норма, посочена от административния орган като основание за взетото от него решение, настоящият състав намира, че оспореният акт отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за мотивираност. От съвкупната преценка на отразеното в обжалвания акт и съдържанието на административната преписка, следва извода, че волята на административния орган е да откаже да включи заявителя в списъка за картотека, тъй като не отговаря на едно от кумулативно изискуемите условия, посочени в чл. 5, ал. 2, т. 1 – т. 9 от НРУУРОЖ. Видно от удостоверение изх. № 3422/2018 г. на Служба по вписванията при Районен съд – Перник, жалбоподателят е собственик на ½ ид. ч. от жилище на територията на гр. Перник. Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 2 от НРУУРОЖ това обстоятелство е пречка за кандидатстването му за настаняване под наем в общинско жилище. Посоченото обуславя действителните фактически и правни основания за оспореното решение. Те се извеждат от съдържанието на административната преписка. Затова не достатъчно точното отразяване в административния акт, че мотив за издаването му е наличието на извършена сделка и погрешното посочване на правното основание за това – чл. 5, ал. 2, т. 5 от НРУУРОЖ, не препятстват установяването на волята на административния орган. Стават ясни, както основанията, поради които е взел оспореното решение, така и съдържанието на конкретното волеизявление. По тази причина настоящият състав намира, че обжалваният административен акт е издаден в предвидената от закона форма.

Спазена е и уредената в глава ІІ, раздел І от НРУУРОЖ процедура. Решението е взето след надлежно сезиране на административния орган за издаването му – подадена молба вх. № *** съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата. Преписката е попълнена в всички, посочени в чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от НРУУРОЖ декларации и писмени доказателства. Извършена е проверка на декларираните обстоятелства по реда на чл. 11, ал. 1 от НРУУРОЖ. По този начин административният орган е изпълнил задълженията си по чл. 35 и чл. 36 от АПК за изясняване на всички относими обстоятелства, посредством събиране на достатъчно доказателства за установяването им. Въз основа на тях е издал оспорения административен акт, като го е съобщил на заявителя по реда на чл. 10, ал. 4 от НРУУРОЖ.

Оспореният административен акт съответства на закона и на поставената с него цел. В процедурата, регламентирана в глава ІІ, раздел І от НРУУРОЖ се установяват жилищните нужди на лицата, заявили желание да ползват под наем общински жилища, нуждаещите се - се подреждат в групи и подгрупи, в зависимост от критериите на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата и се включват в картотека, която служи за планиране на последващото настаняване. За да бъде преценено едно лице като нуждаещо се да бъде настанено в общинско жилище, то трябва да отговаря кумулативно на изискванията, посочени в чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от НРУУРОЖ. Една от предпоставките е, заявителят да не притежава жилище, вила или идеални части от такива имоти, годни за постоянно обитаване, или право на ползване върху тях на територията на община Перник и в районите на населените места от 0 до 3 категория включително. В настоящия случай видно от удостоверение изх. № 3422/2018 г. на Служба по вписванията при Районен съд – Перник, жалбоподателят е собственик на ½ ид. ч. от жилище. Това е достатъчно основание, за да му бъде отказано картотекиране, тъй като притежанието на идеална част от жилищен имот, изключва наличието на жилищна нужда. Правно ирелевантни са оплакванията на жалбоподателя, че други негови роднини имат претенции за ползването на този имот, че той не иска да влиза в спор с тях и че жилището не е закупено с негови средства. Това е така, защото съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗОбС имотите и вещите - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. В тази връзка, настаняването под наем в общински жилища има за цел да осигури жилищни условия за лица, които поради отсъствие на собствено жилище, друго имущество или средства, не могат сами да обезпечат такива за себе си и семейството си. Тази цел се постига чрез настаняването в общински жилища на лица, които не притежават жилищен имот и не разполагат движимо, недвижимо имущество или доходи, с които могат да подсигурят необходимите им жилищни условия. Затова и в картотеката на лица с жилищни нужди се включват само тези заявители, които не разполагат с жилище или не биха могли сами да си осигурят такова. Тъй като жалбоподателят е собственик на ½ ид. ч. от жилищен имот – апартамент, находящ се на територията на гр. Перник, той не е лице, с жилищни нужди по смисъла на чл. 43, т. 1 от ЗОбС, във вр. с чл. 5, ал. 2 от НРУУРОЖ. Следователно отказът да бъде картотекиран като такъв е съобразен с разпоредбите на закона и целта му.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че е жилищно нуждаещ се, тъй като е с призната намалена работоспособност, поради което и жилищните условия в обитавания от него имот са неподходящи. На първо място, освен жилището, което обитава и е собствено на баща му, е установено, че той притежава ½ ид. ч. и от друго жилище, за което няма спор, че е годно за ползването му по предназначение. На следващо място от извършената по реда на чл. 11 от НРУУРОЖ проверка е установено, че ползването от жалбоподателя жилище е в добро състояние. Таза констатация в хода на административното производство не е оборена при съдебното обжалване. По аргумент от чл. 8, ал. 2 от НРУУРОЖ наличието на призната намалена работоспособност няма отношение към преценка на жилищната нужда, а представлява предимство между лицата, определени в една и съща група и то само в случаите, в които намалението на работоспособността е над 90%. Настоящият случай не е такъв, тъй като жалбоподателят е с намалена работоспособност от 50%.

Предвид всичко изложено настоящият състав намира, че оспореният индивидуален административен акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба – неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

На основание чл. 143, ал. 4 от АПК следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

По изложените мотиви, Административен съд – Перник

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Й.И., ЕГН ********** *** против Решение № 13, взето с протокол № 17/04.12.2018 г. на Комисията по чл. 10, ал. 1 от Наредба на Общински съвет – Перник за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Перник, с което му е отказано да бъде включен в списъка за картотека за 2018 г. на крайно нуждаещи се граждани, за което е подал заявление вх. № ***

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 4 от АПК Б.Й.И., ЕГН ********** *** да заплати на община Перник сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: