Р Е Ш Е Н И Е

№ 80

Гр. Перник, 29.03.2019 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия: ***при съдебния секретар ***, като разгледа докладваното от съдия ***административно дело № 99 по описа за 2019 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 106а и следващите от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.

Образувано е по жалба на К.Й.Б. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Я.С. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № *** от 01.02.2019 година издадена от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Перник, с която е спряно от движение за срок от 6 /шест/ месеца, чрез сваляне и отнемане на предна табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация част II № *** на лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на жалбоподателя, както и е заповядано в срок от два часа МПС да бъде придвижено до определено място за домуване. С жалбата се оспорва заповедта, като се излагат съображения, че същата е неправилна, поради допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, постановена в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответстваща на действителната фактическа обстановка.

В проведеното открито съдебно заседание на 25.03.2019 година жалбоподателя редовно призован не се явява, представлява се от процесуалния си представител адвокат Я.С. ***, която заявява, че поддържа жалбата и излага доводи по същество. Моли съда да отмени оспорената заповед, като незаконосъобразна. Подробни съображения излага в представените писмени бележки. Претендира присъждане на направените съдебни разноски в настоящото съдебно производство по приложен списък по реда на чл. 80 от ГПК.

В проведеното открито съдебно заседание на 25.03.2019 година ответникът по жалбата началника на областен отдел „Автомобилна администрация“ Перник редовно призован не се явява и не се представлява. В приложеното придружително писмо моли съда да потвърди процесната заповед, като законосъобразна и постановена при безспорно установено нарушение.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 106а, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1 и ал. 6 от Закона за автомобилните превози, с която е постановено спиране от движение за срок от 6 /шест/ месеца, чрез сваляне и отнемане на предна табела с регистрационен номер ***, както и отнемане на свидетелство за регистрация част ІІ № *** на лек автомобил „***“, собственост на жалбоподателя К.Й.Б., както и е заповядано в срок от два часа МПС да бъде придвижено до определено място за домуване.

С оглед спазване разпоредбите на Закона за автомобилните превози и Закона за движение по пътищата на 30.01.2019 година, около 14.00 часа в гр. ***, преди бензиностанция „***“, в посока гр. *** е извършена съвместна специализирана полицейска операция /проверка/ от полицейски служители на РУ *** към ОДМВР Перник и областен отдел „Автомобилна администрация“ Перник, при която е установено, че *** ***като водач на лек автомобил „***“, с рег. № *** /собственост на жалбоподателя – негова съпруга К.Й.Б./, извършва нерегламентиран обществен превоз на пътници срещу заплащане на цената на билета на непълнолетните пътници ***и ***, които са заплатили общо сумата от 2.80 /два лева и 80 стотинки/ или по 1.40 /един лев и 40 стотинки/ всеки пътник, за която сума не е издаден превозен документ от водача и без лекият автомобил да е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. С тези си действия водача на МПС е нарушил чл. 6, ал. 1, изр. първо, предложение трето от ЗАвтП, тъй като автомобила не е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превоз на пътници. След извършената проверка е съставен е Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия А – 2017 № 247201 от 30.01.2019 година, в който актосъставителя ***/инспектор в ОО „АА“/ в присъствието на свидетелите ***/главен инспектор в ОО „АА“ Перник/ и ***/водач на патрулен автомобил, старши полицай в РУ ***/ е установил, че водача *** ***управлява лек автомобил „***“, с рег. № *** /собственост на жалбоподателя – негова съпруга К.Й.Б./, като извършава нерегламентиран превоз на пътници срещу цената на билета, съответно е получил сумата от 2.80 /два лева и 80 стотинки/ от непълнолетните пътници ***и ***. С отразените и посочените по-горе факти е прието, че водача е извършил нарушение на чл. 6, ал. 1, изр. първо, предложение трето от ЗАвтП.

Със съставения АУАН са приобщени събраните в хода на административнонаказателното производство писмени обяснения, дадени от пътуващите в автомобила непълнолетни пътници непълнолетните пътници ***и ***. В придружителното писмо административния орган е заявил, че е представил в пълнота цялата административна преписка, което твърдение беше опровергано, с оглед направеното искане на процесуалния представител на жалбоподателя, като в последствие беше представено и обяснение дадено от едно от четирите лица пътували в автомобила – свидетеля ***.

Съставеният АУАН е връчен на нарушителя, като последния е възразил срещу констатациите в съставения АУАН.

При извършената проверка се оказва, че са снети писмени обяснения от три лица, въпреки изложеното в оспорената заповед и административна преписка по издаването й от две лица, като такива сведения са дали две непълнолетни лица /пътници/ ***и *** и свидетеля *** /пътник/, като от четвъртото лице /пътник/ не са снемани сведения от настоящия ответник по жалбата.

От сведенията на непълнолетните лица ***с ЕГН ********** *** и *** с ЕГН ********** *** се установява, че на 30.01.2019 година, след училище тръгнали към автогарата на гр. Перник, където *** /водача на лекия автомобил/ ги попитал дали ще пътуват за гр. ***, при което двете момчета отговорили положително и се качили в автомобила. Преди да тръгнат в автомобила се качили още двама мъже, след което отпътували за гр. ***. Двете непълнолетни лица заявяват, че са заплатили по 1.40 лева, като водача не им дал билети. Наред с това заявяват, че и другите двама пътници били платили /дали му пари/ видно от даденото сведение от ***. Около 14.00 часа преди гр. *** били спрени от пътна полиция и служители на областния отдел. Непълнолетните лица били заведени в РУ *** и в присъствието на ***– инспектор „Детска педагогическа стая“ дали писмени сведения, които сведения били приподписани от инспектор Ивайло Галев и главен инспектор ***– служители в ОО „АА“.

Така дадените сведения от непълнолетните лица ***с ЕГН ********** и *** с ЕГН ********** настоящия съдебен състав не ги кредитира, тъй като са на първо място дадени в пълно противоречие на императивната разпоредба на чл. 15, ал. 5 от Закона за закрила на детето, според която норма съдът или административният орган разпорежда изслушването да се извършва и в присъствието на родител, настойник, попечител, друго лице, което полага грижи за детето, или друг близък, когото детето познава, с изключение на случаите, когато това не отговаря на интереса на детето. като са последователни, непротиворечиви и се допълват от приетите по делото писмени доказателства. В случая децата са дали сведения в нарушение на посочената правна норма, който факт кореспондира и с приетото по делото като писмено доказателство – вестник „***“, бр. 25 от 06.02.2019 година, съдържащ статия за подадена жалба от *** – баща на непълнолетното лице ***. От друга страна така дадените сведения от непълнолетните лица напълно се опровергават от изисканото и непредставено с административната преписка сведение, дадено от пътника ***, в което безспорно се установява, че посоченото лице не е плащало, съответно факта на неплащане се подкрепя от показанията на разпитания в настоящото съдебно производство свидетел ***.

От сведенията на *** се установява,че последния живее в гр. ***, ул. „***“ № 15 и са близки с водача *** /*** ***/, като не му е заплащал и на никой не е искал пари. Така дадените сведения настоящия съдебен състав ги кредитира, тъй като напълно кореспондират с дадените свидетелски показания на *** и ***дадени в хода на съдебното производство.

Ето защо настоящия съдебен състав приема от събраните по делото доказателства, че на посочената в АУАН серия А – 2017 № 247201 дата 30.01.2019 година, водачът на лек автомобил „***“, с рег. № *** /собственост на жалбоподателя К.Й.Б./ не е осъществил нерегламентиран обществен превоз на пътници срещу заплащане на цената на билета по маршрут от гр. Перник към гр. ***.

Пред настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите *** и ***водени от страна на жалбоподателя. От показанията на свидетелите се установява, че на 30.01.2019 година срещнали ***, тъй като живеят в един град и са близки познати, поради което двамата свидетели, заедно с двамата ученика се качили в неговия автомобил и тръгнали за гр. ***. Свидетелите категорично заявяват, че нито те двамата, нито двете деца са плащали пари на ***, както и никой не е говорил за пари. На влизане в гр. ***, на бензиностанция „***“ водача бил спрян за проверка, която продължила около два часа при лоши метрологични условия /дъжд/. Така дадените показания от свидетеля *** са напълно идентични с даденото сведение пред административния орган. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав ги кредитира напълно, тъй като се базират на лични и непосредствени впечатления, последователни са и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

При така установената фактическа обстановка административният орган е приел, че се извършва обществен превоз на пътници в нарушение на чл. 6, ал. 1, изр. първо, предложение трето от ЗАвтП, тъй като процесното моторно превозно средство не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз и с него е извършен обществен превоз на пътник срещу заплащане. Въз основа на това е издал и атакуваната заповед, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1 е разпоредил спиране от движение за срок 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация част II № *** на лек автомобил „***“ с рег. ***, собственост на жалбоподателя и придвижване до определено мястото за домуване на процесния автомобил.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП, принудителните административни мерки по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или упълномощени от него длъжностни лица. По делото е представена Заповед № РД–01–212 от 15.05.2015 година на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която е упълномощил главните инспектора на Областен отдел “Автомобилна администрация“ да прилагат мерките по чл. 106 и чл. 106а от Закона за автомобилните превози. От Заповед № 781 от 20.07.2017 година на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ се установява, че подписалият оспорената заповед ***е назначен на длъжност „Началник отдел“ в Областен отдел „Автомобилна администрация“ Перник към Главна дирекция „Автомобилна инспекция“. С оглед на това оспорената заповед е издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяна на индивидуалния административен акт в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорената заповед е мотивирана, като в нея са изложени правни и фактически основания за издаването й. Същата освен правното основание, на което е издадена, съдържа и фактическо такова, а освен това е налице изрична препратка към съставения Акт за установено административно нарушение № 247201 от 30.01.2019 година, чието съдържание изцяло е възпроизведено в мотивната част на оспорваната заповед. С оглед на това не са налице нарушения на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, които да послужат като самостоятелно основание на отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 2 от АПК.

Не се установиха и допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила при издаване на оспорения индивидуален административен акт.

В оспорената заповед не са налице материалноправните предпоставки за прилагане на този вид принудителна административна мярка по Закона за автомобилните превози, от което следва, че обжалваната заповед е незаконосъобразна.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, обществен превоз може да се извършва от превозвач, който притежава лиценз или удостоверение за регистрация. Разпоредбата предвижда, че обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води регистър на моторните превозни средства към всеки лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България и издава удостоверение по образец, определен с Наредба № 34/1999 година на министерство на транспорта по чл. 7, ал. 3 за всяко превозно средство. Видно от представена по делото справка за процесното ППС липсва информация да е включено в този регистър. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници без издаден лиценз и удостоверение в закона е предвидено налагането на ограничителните мерки, визирани в чл. 106а от ЗАвтП. Според чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и ал. 6 от ЗАвтП, за преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна административна мярка – спиране от движение за срок 6 /шест/ месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.

Въз основа на изложеното, за да се наложи принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП е необходимо да е осъществен състав на административно нарушение – извършване на обществен превоз на пътници или товари с ППС, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. По смисъла на ЗАвтП „обществен превоз“ е превоз, който се извършва с МПС срещу заплащане предвид разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП. Безспорно извършването на таксиметров превоз попада сред понятието „обществен превоз“.

В настоящия случай по делото от събраните писмени доказателства и свидетелски показания категорично и безспорно се установява, че с моторното превозно средство водача *** ***не е извършил превоз на пътници срещу заплащане, съответно не е необходимо управляваното от него МПС да е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. От показанията на свидетелите *** и ***се установява, че на 30.01.2019 година срещнали ***, тъй като живеят в един град и са близки познати, поради което двамата свидетели, заедно с двамата ученика се качили в неговия автомобил и тръгнали за гр. ***. От дадените свидетелски показания категорично се установява, че нито те двамата, нито двете деца са плащали пари на ***, както и никой не е говорил за пари. Така дадените свидетелски показания се подкрепят от даденото сведение от свидетеля ***. От друга страна така дадените свидетелски показания не се опровергаха от дадените сведения от непълнолетните деца, тъй като същите са дадени в грубо нарушение на императивната разпоредба на чл. 15, ал. 5 от Закона за закрила на детето и като такива не следва да бъдат кредитирани за установяване на факти в подкрепа на изложената фактическа обстановка в оспорената заповед. С оглед на това не е налице извършван обществен превоз по смисъла на разпоредбите на Закона за автомобилните превози.

По силата на чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.

Издаденият АУАН е официален документ с обвързваща материална доказателствена сила по отношение на изложеното в него факти и обстоятелства. В настоящия случай в хода на съдебното производство жалбоподателя проведе пълно обратно доказване, като оспори и опроверга констатациите на съставения Акт за установяване на административно нарушение, поради което се приема, че същият няма материална доказателствена сила. От изложеното по-горе се установи, че констатациите в съставения АУАН бяха напълно опровергани и оборени в съдебното производство, поради което може да се направи категоричен и обоснован извод, че не е нарушена разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП, тъй като водача не е извършвал обществен превоз на пътници, без да е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.

В хода на съдебното производство напълно се опровергаха дадените сведения от непълнолетните деца, послужили за издаване на АУАН. Същите не са дадени по надлежния ред, както се посочи по-горе и като такива не са годно доказателство в процеса. Въз основа на изложеното и с оглед разпределената по делото доказателствена тежест, както и от събраните по делото доказателства се приема, че органът по силата на чл. 170, ал. 1 от АПК не доказа, че водача на лекия автомобил е извършвал обществен превоз на пътници, срещу заплащане без лекият автомобил да е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. В хода на съдебното производство настоящият жалбоподател ангажира доказателства, от които категорично следва да се приеме, че не е извършвал превоз на пътници срещу заплащане. С оглед на това не са налице материалноправните предпоставки на чл. 106а, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1 и ал. 6 от ЗАвтП за издаване на заповедта за налагане на ПАМ, като незаконосъобразно органът е прилага като принудителна административна мярка спиране от движение за срок от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация част II № *** на лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на жалбоподателя на лек автомобил, съответно придвижване на МПС до определено място за домуване.

Въз основа на изложеното настоящия съдебен състав приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и без да са допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила. Заповедта е издадена в нарушение материалноправните разпоредби и в противоречие на целта на закона. С оглед на това оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски следва да се уважи, като ответника по жалбата му заплати съдебни разноски в общ размер на 510.97 лева, от които 10.97 лева платена държавна такса и 500 лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 13.02.2019 година.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № *** от 01.02.2019 година издадена от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Перник, с която е спряно от движение за срок от 6 /шест/ месеца, чрез сваляне и отнемане на предна табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация част II № *** на лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на жалбоподателя К.Й.Б. с ЕГН ********** ***, както и е заповядано в срок от два часа МПС да бъде придвижено до определено място за домуване, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областен отдел „Автомобилна администрация“ Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Отец Паисий“ № 2 да заплати на К.Й.Б. с ЕГН ********** *** направените съдебни разноски в размер на 510.97 /петстотин и десет лева и 97 стотинки/.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия: