О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 113

гр. Перник, 27.03.2019г.

Административен съд-Перник, в закрито заседание проведено на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Слава Георгиева

като разгледа административно дело номер 142 по описа за 2019 година докладвано от съдия Георгиева, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 197 – чл. 202 от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Х.В.Т.,*** против определение № *** от 31.01.2019г. на ръководител на ПО при ТП-Перник към НОИ. С определението е оставено без разглеждане и е прекратено административно производство по заявление с № ***от 23.01.2019г., с което е поискано да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Жалбоподателят твърди, че акта на пенсионния орган е неправилен. Моли съда да отмени определението на административния орган и да даде указания на административния орган за преразглеждане на представените документи и за произнасяне по искането му за отпускане на пенсия.

Административен съд-Перник, като обсъди оплакванията в жалбата и данните по приложената административна преписка, намира жалбата за основателна. Доводите в тази връзка са следните:

Със заявление вх. № ***от 23.01.2019г. Т. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за изслужено време и старост. Към заявлението си е приложил набор от документи свързани с изслужено време.

Ръководител пенсионен отдел се е запознал с постъпилото искане и е приел, че подаденото искане е недопустимо. Посочил е, че е налице влязло в сила разпореждане № *** от 28.08.2017г., с което е отказано отпускане на пенсия, както и е налице висящо съдебно производство-АД № 15240/2018г. по описа на ВАС с предмет оспорване на решение на директора на ТП-Перник към НОИ, с което е отхвърлена жалба против разпореждане № *** от 21.12.2017г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което разпореждане е постановен отказ за отпускане на пенсия. Въз основа на това е приел, че са налице предпоставките на чл. 27, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК и е оставил без разглеждане искането и е прекратил административното производство по подаденото заявление.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата срещу определение № *** от 31.01.2019г. на ръководител ПО е подадена в срок от надлежна страна имаща право и интерес от оспорването. Насочена е срещу акт, който има белезите на индивидуален административен акт, поради което същата се приема за процесуално допустима. Разгледана по същество и по реда на чл. 197 и сл. от АПК жалбата се приема за основателна. Доводите за това са следните:

За административните производства пред органите на НОИ по отпускане, изменение, спиране и прекратяване на пенсии и други осигурителни плащания се прилага КСО и съответните издадени по законова делегация подзаконови нормативни актове, като общите правила на АПК се прилагат субсидиарно за неуредените тях въпроси.

В разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2 от КСО е направено изчерпателно посочване на разпорежданията, по който ръководителят на териториалното поделение на НОИ е овластен с компетентност да се произнесе при подадена жалба, в съответствие с правомощията си дадени му с разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО. Оспореният акт не попада в кръга на разпорежданията, който съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2 от КСО следва да бъдат контролирани по специалния ред за осъществяване на административния контрол, който е предвиден в разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО. Настоящият съдебен състав счита, че в случая не е приложимо и общото правило на чл. 148 от АПК за изборност на оспорването, защото съгласно чл. 197, ал. 1 от АПК, изричният отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ административен акт може да се обжалва чрез него пред съда от лицето, направило искането, в 14-дневен срок от съобщаването му, т. е. законодателят императивно е изключил осъществяването на административен контрол над актовете от категорията на процесното, респективно по отношение на тях е допустима само съдебна проверка по специалния ред на раздел Х от глава IV на дял III от АПК. Поради тази причина се приема, че оспорения акт не подлежи на оспорване по административен ред пред по-горестоящия административен орган, а следва да се разгледа от съда.

В случая с определение № *** от 31.01.2019г. ръководител ПО е приел, че са налице предпоставките на чл. 27, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК и е отказал да образува административно производство по заявление вх. № ***от 23.01.2019г., с което оспорващият е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да достигне до този извод административния орган се е позовал, че е налице влязло в сила разпореждане № *** от 28.08.2017г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като заявителят не отговаря на условията по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО и по чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО и не му е зачетен осигурителен стаж за изрично посочен период от през който Т. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. Разпореждането е обжалвано от Т. и с решение № *** от 26.10.2017г. директорът на ТП-Перник към НОИ го е оставил в сила. Същото не е обжалвано от Тендафилов.

Административния орган е посочил и това, че с последващо разпореждане № *** от 21.12.2017г. длъжностното лице отново е отказало отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като заявителят не отговаря на условията по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО и по чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Разпореждането е обжалвано и с решение № 550212 от 19.04.2018г. директорът на ТП-Перник към НОИ е потвърдил разпореждането. Решението е оспорено от Т. ***, който с решение № 400 от 08.11.2018г. постановено по АД№ 263/2018г. е отхвърлил жалбата като неоснователна. Пред Върховен административен съд е образувано АД № 15240/2018г., което към настоящия момент е висящо и не е приключило.

Въз основа на изложеното настоящия състав приема, че не са били налице основания, пенсионният орган да откаже да издаде административен акт. До настоящият момент на жалбоподателят не е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст и респективно няма правна възможност същата да бъде спирана, изменяна или прекратявана в условията на чл. 99 от КСО във вр. с чл. 98 от КСО.

Не е спорно, че жалбоподателят е направил трето поредно искане за отпускане на пенсия. Не е спорно, че е налице влязло в сила разпореждане № *** от 28.08.2017г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като заявителят не отговаря на условията по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО и по чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Не е спорно, че с разпореждане № *** от 21.12.2017г. длъжностното лице отново със същите мотиви е отказало отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и не е спорно, че по това разпореждане е налице висящо съдебно производство пред ВАС.

По разбиране на състава така отправените до настоящия момент искания не са пречка за подаване на ново заявление за отпускане лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Подаденото ново заявление с вх. № ***от 23.01.2019г. от Т. е придружено с доказателства. Същото е следвало да се разгледа по същество от административния орган, защото е налице промяна в обстоятелствата, които е следвало да бъдат съобразени при новото произнасяне. Между предходните заявления е изминал период от време от близо две години. Административният орган следва да изследва наличието на евентуални промени свързани с възрастта и трудовия стаж на молителя, като се произнесе с мотивирано разпореждане, в което да изложи фактическите и правни основания във връзка с искането. В това производство същият разполага и с възможността да спре производството по заявлението до постановяване на окончателно решение на ВАС по АД № 15240/2018г..

Въз основа на това следва да се отмени изричният отказ на административният орган да разгледа по същество отправеното до него искане за издаване на индивидуален административен акт, и преписката да се изпрати на административния орган за решаване на искането по същество.

Воден от горното и на основание чл. 200, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 197 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ изричния отказ на Ръководител на ПО при ТП-Перник при НОИ, обективиран в определение № *** от 31.01.2019г., с което е оставено без разглеждане като недопустимо заявлението вх. № ***от 23.01.2019г. подадено от Х.Т. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и е прекратено административното производство.

ИЗПРАЩА преписката на административния орган-Ръководител на ПО при ТП-Перник при НОИ за произнасяне по същество.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в 7-мо дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Република България.

Съдия: