О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 85

гр. Перник, 11.03.2019 г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в закрито съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

Като разгледа административно дело № 150/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 197 – чл. 202 от АПК, във вр. с чл. 103, ал. 3 от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от Е.З.И., ЕГН **********,*** против отказ на кмета на община П., обективиран в писмо изх. № ******г. за възобновяване на административно производство, образувано по декларация № ****г. по описа на община П., с която З. Г. И., ЕГН ********** припознава за свое детето М. Е. И., ЕГН **********, по което в акт за раждане № *****. на община П., на 14.09.2018 г. е вписан баща – З. Г. И. и имена на детето – М. З.И..

В жалбата се излага оплакване за нищожност на оспорения административен акт, поради издаването му от некомпетентен орган. Твърди се, че след като административното производство е протекло пред длъжностно лице по граждански състояние Л. П., то тя, а не кмета на община П., е била компетентна да се произнесе по искането за възобновяването му. При условията на евентуалност се навеждат съображения за незаконсъобразност на обжалвания отказ, поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателят счита за несъобразен с разпоредбата на чл. 21 от АПК изводът на ответния административен орган, че производството по чл. 99 – чл. 106 от АПК е неприложимо, тъй като актът за раждане, в който е извършено вписване не е индивидуален административен акт. Сочи, че е налице предпоставката на чл. 99, т. 6 от АПК за отмяна на оспорения акт, тъй като в резултат на нарушаване на процесуалните правила за връчване на съобщения – чл. 46, ал. 2, изр. последно от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК, е била лишена от възможност да участва в производството. Искането към съда е да отмени обжалвания отказ и да възобнови административното производство.

Ответникът – кмет на община П., заедно с административната преписка, е представил писмено становище по жалбата, изготвено от процесуалния представител – юрисконсулт Й.. Жалбата е оспорена като неоснователна. Посочено е, че вписването в акта за раждане на извършеното припознаване е при спазване на административно производствените правила, затова не са налице предпоставките за възобновяване на административното производство. Изложено е, че отразените в акта за раждане обстоятелства относно произхода на лицето могат да бъдат оборени само след провеждане на исково производство пред гражданския съд. Изразено е становище, че тъй като актът за раждане не е индивидуален административен акт, не е приложимо производството по чл. 99 – 106 от АПК. Искането към съда е да отхвърли жалбата като неоснователна.

Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 197 от АПК, от лице, с правен интерес – заявило искане за издаване на административен акт, по което е постановен изричен отказ, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност съгласно чл. 103, ал. 3 от АПК. Затова същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

От представените с жалбата писмени доказателства и окомплектованата от ответника административна преписка се установява, че на *** г. жалбоподателката е родила дете от женски пол, за което на ****г. е съставен акт за раждане № **** на община П.. В същия като майка на роденото дете е записана Е.З.И.. Не е посочен баща. Вписаните имена на детето са М. Е. И..

С декларация вх. № **** г. З. Г. И. е заявил пред длъжностно лице по гражданско състояние при община П., че припознава за свое дете М. Е. И., родено от майка Е.З.И. и желае в регистъра за раждане да бъде вписан като негов баща, а името на детето да бъде М. З.И.. До жалбоподателката, на регистрирания към този момент постоянен и настоящ адрес:***, е изпратено писмо изх. № ****г., с което се уведомява за извършеното от З. Г. И. припознаване на детето и. Писмото е връчено на З. Г.– племенник на 11.06.2018 г. Същото съобщение на ****г. е публикувано на официалната страница на община П.. За извършеното припознаване е изпратено писмо изх. № ГР.62-437/14.09.2018 г. до Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. П., за което няма данни по преписката да е получено.

На 14.09.2018 г. длъжностно лице по гражданско състояние при община П. – Л. П., в графа „Бележки“ на акт за раждане № *****. на община П. е вписала припознаването на М. Е. И., извършеното от З. Г. И. с декларация вх. № **** г. по описа на община П..

На 11.12.2018 г. жалбоподателката е подала до община П. искане с вх. № ****г. за възобновяване на административното производство, тъй като вписаното припознаване не и е било надлежно съобщено по реда на чл. 65, ал. 2 от СК и по тази причина тя не е могла своевременно да го оспори. Депозирала е и заявление вх. № ****г., с което е заявила, че оспорва извършеното от З. Г. И. припознаване на детето М. Е. И..

По така направеното искане е постановен оспореният отказ на кмета на община Перник да бъде възобновено административно производство, по което в акт за раждане № *****. на община П., като баща на М. Е. И., е вписан З. Г. И., припознал я с декларация вх. № **** г., а детето е записано с имена М. З.И..

На първо място следва да се посочи, че чл. 64 – чл. 66, ал. 1 от СК уреждат припознаването като административно производство. Съгласно чл. 65, ал. 1 от СК то се развива пред административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК – длъжностно лице по гражданско състояние. Регламентирана е процедурата и формата на извършването и отразяването му. /чл. 64 – чл. 66, ал. 1 от СК, чл. 49 от ЗГР/. Вписването му в акта за раждане се извършва след осъществяване на преценка от административния орган, че са налице предпоставките на чл. 64 – 66, ал. 1 от СК. Компетентността за това му е предоставена със закон – чл. 66, ал. 1 от СК. По съществото си, вписването, представлява волеизявление, с което се признава факт с правно значение, а именно, че припознаващият е родител на припознатото лице. С отразяването на това обстоятелство по реда на чл. 49 от ЗГР в акта за раждане, то има доказателствена сила до установяване на неистинността му. Следователно вписването от длъжностно лице по гражданско състояние на декларирано припознаване в акт за раждане, има всички белези на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. А от ДР на ЗА и съответно представлява индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК. В тази връзка административното производство, което е приключило с издаването му подлежи на възобновяване по реда и при условията на чл. 99 – чл. 106 от АПК. Затова и законосъобразността на отказа за възобновяването му може да бъде проверена по съдебен ред по силата на чл. 103, ал. 3 от АПК.

Административният акт, предмет на оспорване в настоящото производство е издаден от компетентен за това орган – кмет на община Плавен. Съгласно чл. 99, ал. 1 от АПК влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е бил оспорен по административен ред може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред – от органа, който го е издал. В случая с искане вх. № ****г. жалбоподателката претендира да бъде отменено вписването в акт за раждане № ***/****г. на община П. на припознаването на М. Е. И. – нейна дъщеря, извършеното от З. Г. И.. Индивидуалният административен акт не подлежи на оспорване по административен ред, затова компетентен да се произнесе по искането за отмяната му по реда на чл. 99 – 106 от АПК е органът, който го е издал. Съгласно чл. 65, ал. 1 от СК това е длъжностното лице по гражданско състояние при община П.. Според разпоредбата на чл. 35, ал. 3, изр. 1-во от ЗГР лице по гражданско състояние е кметът на община. Затова той е компетентен да се произнесе по направеното искане. Обстоятелството, че административният акт, чиято отмяна по реда на чл. 99 и сл. от АПК , се иска, е издаден от лице оправомощено на основание чл. 35, ал. 3, изр. 2-ро от ЗГР да осъществява функциите на длъжностно лице по гражданско състояние, не изключва наличието на такова длъжностно качество на кмета на община, тъй като то следва по силата на закона. По тази причина е неоснователно и оплакването на жалбоподателката за нищожност на оспорения акт, поради издаването му от некомпетентен орган.

Оспореният отказ е изричен. Обективиран е в писмена форма /писмо изх. № ******г./ и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК.

Настоящият състав на съда го намира за незаконосъобразен, поради допуснато от ответния административен орган съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 103, ал. 2 от АПК искането за възобновяване се разглежда по реда на глава VІ от АПК. Разпоредбата на чл. 86, т. 4 от АПК, съдържаща се в глава VІ от АПК, предвижда задължение за сезиращото административния орган лице да представи препис от жалбата и приложенията за другите страни в производството. Следователно административният орган, по силата на чл. 8, ал. 1 от АПК, има задължение да им ги връчи, да ги уведоми за образуваното му и да им осигури възможност да участват в него. Страни в производството по отмяна на влязъл сила административен акт, са всички лица по чл. 15, ал. 1 от АПК, а по силата на чл. 103, ал. 1 от АПК и всички трети лица, придобили права от него. Чл. 103, ал. 1 от АПК вменява в задължение на административния орган служебно да конституира всички лица, които не са били страни в процедурата по издаване на административния акт, но са придобили права от него. На още по-силно основание той има задължение да уведоми за сезирането му, с искане да бъде отменен влезлият в сила административен акт всички лица, които са участвали като страни в производството по издаването му. С оглед регламентацията, дадена в чл. 64 – чл. 66, ал. 1 от СК, страни в това производство са: припознаващият; детето, което се припознава, ако е навършило 14 години; другият родител, ако е известен и Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес на детето. В настоящия случай, доколкото припознатото дете е родено на *** г. и не е навършило 14 години, страни в производството по чл. 64 – 66 от СК са жената, вписана в акта за раждане, като негова майка, припознаващият и Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес на детето. Затова при сезирането на административния орган от жалбоподателката с искане да за отмяна по реда на чл. 99 и сл. от АПК на вписаното припознаване, той е бил длъжен да конституира като страни в новообразуваното административно производство: припознаващият – З. И. и Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес на детето; да ги уведоми за същото и да им осигури възможност да участват в него. Видно от представената административна преписка това не е сторено. Следователно нарушено е задължението за уведомяване на всички страни за образуваното административно производство, което е довело до лишаване от възможност на З. И. и Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес на детето, да участват в него. При това положение е налице основанието на чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на оспорения административен акт. Така констатираното съществено процесуално нарушение, впоследствие е довело и до неизпълнение на задължението на административния орган, следващо от чл. 198 от АПК за администриране на жалбата срещу акта, предмет на съдебно оспорване. Той е следвало да я връчи на останалите страни в административното производство, като им даде 7-дневен срок за становище и едва след изтичането му да я изпрати на съда за разглеждане, което не е извършено.

Предвид изложеното обжалваният административен акт следва да бъде отменен, без да бъдат проверявани основанията по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, а преписката - да се върне на административния орган – кмет на община П. за ново произнасяне при спазване на задължението му за конституиране на всички страни в производството – З. Г. И. и Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес на детето.

Страните не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася за разпределянето на направените такива.

Мотивиран от горното и на основание чл. 200, ал. 1 от АПК, Административен съд – Перник

О П Р Е Д Е Л И

ОТМЕНЯ отказа на кмета на община П., обективиран в писмо изх. № ******г. по искане с вх. № ****г., подадено от Е.З.И., ЕГН ********** *** за възобновяване на административно производство, образувано по декларация № ****г. по описа на община П., с която З. Г. И., ЕГН ********** припознава за свое детето М. Е. И., ЕГН **********, по което в акт за раждане № *****. на община П., на 14.09.2018 г. е вписан баща – З. Г. И. и имена на детето – М. З.И..

ВРЪЩА делото, като преписка на кмета на община П. за ново произнасяне при спазване на задължението му за конституиране на всички страни в административното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-мо дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /п/