Р Е Ш Е Н И Е
№ 90
гр. Перник, 13.03.2019 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, касационен състав, в закрито заседание, проведено на тринадесети
март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов
ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева
Силвия
Димитрова
като разгледа
докладваното от съдия Силвия Димитрова КАНД № 26 по описа за 2019 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е
по касационна жалба от Регионална
здравна инспекция – гр. П., представлявана от директора д-р Ю.Т., срещу Решение
№ *** от 15.11.2018 г., постановено по АНД № ***/2018 г. по описа на Районен
съд – П.. С атакуваното съдебно решение е отменено Наказателно постановление № ***/30.07.2018
г., издадено от д-р Ю.Т. – директор на РЗИ – гр. П., с което е наложено
административно наказание имуществена санкция на ЕТ***, със седалище и адрес на
управление: гр. П.***, в размер на 5000 лв. /пет хиляди лева/ за нарушение по чл. 288, ал. 1, вр. с чл. 219, ал. 1,
вр. с чл. 220, ал. 1 и ал. 3 от Закона за лекарствените продукти в хуманната
медицина /ЗЛПХМ/.
Касационният жалбоподател счита, че решението на
първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Моли за неговата
отмяна и за потвърждаване на оспореното НП.
Ответникът по касационната жалба не изразява
становище по нея.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. П. дава
заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение - правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок, поради което производството по нея е процесуално
допустимо, а разгледана по същество е основателна.
Административен
съд – Перник, след като разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата
касационни основания, намира за установено следното:
С оспореното пред ПРС наказателно постановление ЕТ ***, със седалище и адрес на управление: гр. П.***,
бил санкциониран
за това, че в качеството си на търговец на дребно с лекарствени продукти, на
04.06.2018 г., допуснал в стопанисваната от него аптека, находяща се в гр. П.***,
помощник-фармацевтът М. В. С. да отпусне /продаде/ на служител на НАП – П.
лекарствени продукти с режим на отпускане „по лекарско предписание“ – два броя
„***“ прах 100 мг и един брой „***“ сол 20 мл, без да поиска лекарско
предписание /рецепта/ и без да е представено такова, както и без същата да има
необходимата образователна степен „магистър-фармацевт“. Това деяние било
установено чрез извършване на контролна покупка на посочената дата, в която
връзка срещу ответника по касационната жалба със съставянето на Акт № ***/04.07.2018
г. било образувано административнонаказателно производство. Деянието било
квалифицирано като нарушение по чл.288, ал.1, вр. чл.219, ал.1, вр. чл.220,
ал.1 и ал.3 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/.
Тази фактическа обстановка била възприета изцяло от административнонаказващият
орган, който след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН и базирайки се на
събраните по преписката доказателства, приел, че са налице основанията по
чл.53, ал.1 от ЗАНН, поради което издал Наказателно постановление №***/30.07.2018 г., с което ангажирал административнонаказателна отговорност на
едноличния търговец за констатираното нарушение по чл.288, ал.1, вр. чл.219,
ал.1, вр. чл.220, ал.1 и ал.3 от ЗЛПХМ и му наложил административно наказание имуществена санкция 5000 лв.
/пет хиляди лева/.
След обжалване на горепосоченото наказателно постановление пред
Районен съд – П., същото било отменено с Решение № *** от 15.11.2018 г., постановено по АНД №***/2018 г.
За да отмени акта, ПРС приел, че съставеният АУАН и
издаденото въз основа на него НП не отговарят на изискванията съответно на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че са
допуснати съществени нарушения на административнонаказателната процедура. За да
стигне до този извод съдът е отчел дейностите по чл.219, ал.1 от ЗЛПХМ, които
аптеката като здравно заведение може да извършва, както и че според чл.220, ал.1 от ЗЛПХМ тези дейности се извършват
от магистър-фармацевт. Съдът правилно е приел, че съгласно чл.220, ал.3 от същия закон
помощник-фармацевтът може да извършва всички дейности по чл.219, ал.1 в
присъствието и под контрола на магистър-фармацевт, с изключение на: отпускане
на лекарствени продукти по лекарско предписание, контрол и даване на
консултации. Същевременно обаче е счел, че предвид съдържанието на цитираните
разпоредби, които в случая са вменени за нарушени, при описанието на деянието в
АУАН и в НП са нарушени императивните разпоредба на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, като поради липса на
точно и ясно описание на нарушението се е стигнало до несъответствие с неговата
правна квалификация, което на свой ред представлява съществено нарушение на
закона.
Първоинстанционният съд е счел, че от описанието на
нарушението не става ясно за кое конкретно нарушение се търси отговорността на
санкционираното лице, доколкото вменената за нарушена разпоредба на чл.220,
ал.1 от ЗЛПМС е самостоятелно административно нарушение и е свързана с
посоченото в чл.219 от същия закон задължение за отпускане
/продажбата/ на лекарствени продукти по лекарско предписание. Отделно, същият е
приел, че съгласно чл.2 от Наредба № 4/04.03.2009 г.
на МЗ за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти,
режимът на предписване на лекарствените продукти е определен в разрешението за
употреба на лекарствения продукт, а по преписката липсват приложени разрешения
за употреба на "***" 20 мл и "***" на прах 100 мл, респективно
съответните опаковки на закупените продукти или пълно описание на същите със
съответния партиден номер, поради което е счел, че не е установено по несъмнен
начин, че закупените лекарствени продукти се отпускат само по лекарско
предписание.
При съвкупната преценка на събрания доказателствен
материал по делото, касационният състав намира процесното решение за валидно,
допустимо, но неправилно. Описаната в НП и възприета от районния съд фактическа
обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин, както от показанията на
разпитаните свидетелки, така и от приложените по делото писмени доказателства,
събрани в хода на развилото се съдебното производство. С оглед на това същата
се възприема изцяло. Пред настоящата съдебна инстанция не са представени нови
писмени доказателства.
Възприетото от първоинстанционния съд становище, че
в АУАН и НП не се съдържа точно и ясно описание на нарушението и е налице
несъответствие с неговата правна квалификация не се споделя от настоящата
съдебна инстанция. Последната намира, че и в двата акта деянието е описано с
необходимата конкретика и изчерпателност, така че санкционираното лице да може
в пълна степен да разбере какво му се вменява във вина. Отделно, така
отразените обстоятелства съответстват на посочените от актосъставителя и
административнонаказващия орган законови разпоредби, очертаващи състава на
нарушението и напълно кореспондират с посочената като нарушена правна норма.
Именно затова съдът намира за неоснователно, че е налице неяснота в АУАН и НП,
водеща до нарушаване правото на защита на наказаното лице и същевременно – до
смесване на различни административнонаказателни състави, а оттам и до
постановен при съществено нарушение на закона санкционен акт.
С оспореното пред първата инстанция наказателно
постановление едноличния търговец *** – гр. П., е санкциониран
за това, че е отпуснал неправилно лекарствен продукт с режим на отпускане по
лекарско предписание, без да изиска и без да му бъде представено лекарско
предписание. В тази връзка следва да бъде съобразено, че съгласно разпоредбата
на чл.219, ал.1 от ЗЛПХМ,
аптеката е здравно заведение, в което се извършват следните дейности:
съхраняване, приготвяне, опаковане, контролиране, даване на консултации,
отпускане по лекарско и без лекарско предписание на разрешени за употреба в
Република България лекарствени продукти, на медицински изделия, на диетични
храни за специални медицински цели и храни за кърмачета и преходни храни, както
и хранителни добавки, козметични и санитарно-хигиенни средства. Съгласно чл.220, ал.1 от ЗЛПХМ, дейностите по чл.219,
ал.1 се извършват от магистър-фармацевт и в тази връзка отпускането на
лекарствени продукти от лице, което няма нужната правоспособност /в случая от
помощник-фармацевт/ представлява нарушение на това законоустановено
предписание. От дейностите, които може да извършва помощник-фармацевта са
изключени отпускането на лекарствени продукти по лекарско предписание, контрол
и даване на консултации, свързани с лекарствените продукти. Лекарствените
средства, които са отпуснати/продадени при извършване на проверката са такива,
които се отпускат по лекарско предписание. Същевременно, данните по делото
сочат, че към момента на проверката в аптеката не е присъствал
магистър-фармацевт, под чийто контрол помощник-фармацевтът да извършва
дейностите по чл.219, ал.1 от закона, респ. част от тях да извършва единствено
магистър-фармацевтът. Напротив, данните по делото сочат, че е създадена такава
организация на работа, при която към момента на проверката всички дейности в
аптеката са били извършвани от помощник-фармацевта – факт, който не се оспорва
по делото и в частност не се отрича от санкционирания търговец, поради което
правото му на защита не може да се счете за нарушено.
С оглед на горните мотиви следва да се приеме, че
отговорността на едноличния търговец е законосъобразно ангажирана, респ. като е
отменил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е
постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
Същевременно, размерът на санкцията е определен в
нейния минимум и не е налице възможност за редуциране.
Предвид всичко гореизложено и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № *** от 15.11.2018 г., постановено по АНД № ***/2018
г. по описа на Районен съд – П. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №***/30.07.2018 г., издадено от д-р Ю.Т. – директор
на РЗИ – гр. П., с което на ЕТ***, със седалище и адрес на управление: гр. П.***,
представляван от Н. С. М., е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 5000 лв. /пет хиляди лева/ за нарушение по чл. 288, ал. 1, вр. с чл. 219, ал. 1, вр. с чл. 220, ал. 1 и ал. 3 от Закона за лекарствените
продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/ /п/