Р Е Ш Е Н И Е

№ 95

гр. Перник, 15.03.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в закрито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛОРА СТЕФАНОВА

Като разгледа, докладваното от съдия Стефанова КАНД № 35/2019 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. П. чрез процесуалния представител юрисконсулт М. против Решение №***/24.10.2018 г., постановено по АНД № ***/2018 г. по описа на районен съд – Т. с което е отменено наказателно постановление № ****/12.06.2018 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. П., с което на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Т.***, представлявано от управителя А.Р. А., на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

В жалбата е посочено, че при постановяване на обжалваното решение районният съд е допуснал съществени процесуални нарушения и неправилно е приложил материалния закон – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Развити са подробни съображения за нарушение на закона. Касаторът сочи, че районният съд неправилно е приел, че не е осъществено нарушението, за което е наложена имуществена санкция на работодателя. Изложено е, че административнонаказателното производство е протекло при спазване на процесуалните правила, а наказателното постановление е издадено от компетентния орган, в изискуемата от закона форма при наличие на материалноправните предпоставки за това. Искането към съда е да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови друг, с който да потвърди наказателното постановление, предмет на съдебен контрол.

Ответникът по касационната жалба – „***“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Д., в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК е подал писмен отговор. Касационната жалба е оспорена като неоснователна. Изложени са подробни съображения за законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Искането към съда е да го остави в сила.

Окръжна прокуратура – П., в определения и от съда срок по реда на чл. 217, ал. 4 от АПК, е представила писмено заключение. Изразено е становище за неоснователност на жалбата. Искането към съда е да остави в сила обжалваното решение.

Административен съд – П., в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което постановеното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Затова е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

След извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящия касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо. Същото е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на закона. Съображенията за това са следните:

С наказателно постановление № ***/12.06.2018 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник на „Румасия-2005“ ЕООД на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв., за нарушение по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

За да отмени обжалвания правораздавателен акт, районният съд е приел, че при извършена на 16.05.2018 г. проверка в обект „кафе - аперитив“, находящо се в гр. Т. стопанисвано от „***“ ЕООД, свидетелите П. и С., в качеството им на инспектори в ДИТ – П., установили, че Х.В. работи като барман в заведението. В момента на проверката, тя приемала и изпълнявала поръчки. В предоставена на основание чл. 403, ал. 1, т. 3 от КТ писмена декларация, посочила, че работи в обекта като барман от 14.05.2018 г., с работно време от 08.00 ч. до 24.00 ч. и с трудово възнаграждение 500 лв. Не е отразила има ли сключен трудов договор.

При така установеното контролните органи приели, че работодателят е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, тъй като не е сключил трудов договор с лице, което предоставя работна сила. За констатираното нарушение свидетелят Ч. П. – главен инспектор при Д „ИТ” – П. е съставил акт за установяване на административно нарушение № ***/31.05.2018 г., а въз основа на него е издадено наказателното постановление, предмет на съдебно обжалване. Районен съд – Т.го е отменил, като е приел, че доказателствената сила по чл. 416, ал. 1 от КТ на съставения АУАН е оборена от представените в хода на съдебното следствие писмени доказателства – трудов договор №***/15.05.2018 г. Направил е извод, че от последния се установява, че към момента на извършване на проверката, между работодателя и Х. В.е бил сключен трудов договор, но не е било изпълнено изискването на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5, във вр. чл. 62, ал. 5 от КТ за подаване на уведомление до НАП и връчване на работника, преди постъпването му на работа, на копие от същото, заверено от ТД на НАП и на екземпляр от трудовия договор – нарушение по чл. 63, ал. 1 от КТ. Позовал се е и на приложената по делото справка за уведомление по чл. 62, ал. 4 по КТ, от която е видно, че за сключения между работодателя и Х. В. Г. трудов договор е регистрирано уведомление по чл. 62, ал. 4 от КТ на 16.05.2018 г. в 17.22 ч. При така приетото за установено, районният съд е счел, че нарушението, за което е наложена имуществената санкция не е извършено и затова е отменил наказателното постановление.

Административен съд – П. не споделя решаващия извод на Районен съд – Т.. От съвкупната преценка на всички събрани в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства по-безспорен начин се установява, че на 16.05.2018 г. - 12.00 ч. лицето Х. В. е работила като барман в „кафе – аперитив“ , находящо се в гр. Т., стопанисвано от „****“ ЕООД, без да е сключен трудов договор между нея и работодателя. В подкрепа на този извод е попълнената по реда на чл. 403, ал. 1, т. 3 от КТ декларация, непредставянето на трудов договор от работодателя при проверката на място и по-късно в Д „ИТ“ – П., както и отсъствието на регистриран трудов договор в системата на НАП към 12.00 ч. на 16.05.2018 г. Горната фактическа обстановка е отразена и в съставения АУАН, който законният представител на работодателя е подписал без да изложи възражения. Настоящия съдебен състав намира, за неправилен изводът на районния съд, че представения в хода на съдебното следствие трудов договор опровергава констатираните в АУАН факти. Трудов договор № *** от 15.05.2018 г. няма достоверна дата. Същият е регистриран в системата на НАП след извършване на проверката – 16.05.2018 г. – 17.22 ч. В него са отразени обстоятелства, които категорично противоречат на установеното по делото - вписано е, че Х. В. е постъпила на работа на 17.05.2018 г., при положение, че разпитаните свидетели непосредствено са възприели, че тя е полагала труд на 16.05.2018 г. и е декларирала, че работи от 14.05.2018 г. Предвид всичко изложено настоящият състав намира, че трудов договор № 98 от 15.05.2018 г. е съставен след извършване на проверката от служителите на Д „ИТ“ и е антидатиран. Той не е бил наличен към 12.00 ч. на 16.05.2018 г. Затова към този момент лицето Х. В. е полагала труд като барман в кафе аперитив без да има сключен трудов договор. Посоченото субсимира фактическия състав на нарушение по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. За същото, Ч. П. – главен инспектор при ДИТ, компетентен за това на основани чл. 416, ал. 1 от КТ, е съставил АУАН № ***/31.05.2018 г. Същият отговаря на изискванията на чл. 47 от ЗАНН, подписан е от актосъставителя, свидетеля при установяване на нарушението и от нарушителя. Връчен е на последния. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление. То е постановено от компетентен орган, съгласно чл. 416, ал. 2 от КТ, в изискваната от закона писмена форма и при спазване на предвидената процедура. Съдържа всички посочени в чл. 57 от ЗАНН реквизити. С него ответникът по касационната жалба е санкциониран за нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ и чл. 1, ал. 2 от КТ. Цитираните разпоредби предвиждат, че отношенията свързани с предоставянето на работна сила са трудови и за уреждането им се сключва трудов договор, чиято форма за действителност е писмената. В конкретния случай между Х.В. и работодателя, трудов договор не е бил сключен, поради което е осъществен състава на нарушение по чл. 414, ал. 3, във с чл. 62, ал. 1 от КТ. Законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на ответника по касационната жалба за този вид нарушение посредством налагане на имуществена санкция.

Съгласно чл. 414, ал. 3 от КТ имуществената санкция, която се предвижда за реализираното нарушение е в размер от 1500 лв. до 15000 лв. Съдът намира, че административно – наказващият орган при индивидуализация на имуществената санкция е съобразил всички обстоятелства, посочени в чл. 27 от ЗАНН и правилно я е определил при наличие само на смекчаващи обстоятелства. Предвид изложеното, налагането и в минималния размер, предвиден в закона, а именно 1500 лв. е законосъобразно.

С оглед горното, съдът намира, че е налице касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Затова на основание чл. 222, ал. 1 от АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което да бъде потвърдено наказателното постановление.

Мотивиран от изложеното, Административен съд - Перник

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Решение № **/24.10.2018 г. по АНД № 22/2018 г. по описа на районен съд – Т., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ***/12.06.2018 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. П., с което на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Т., представлявано от управителя А. Р. А., на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв./хиляда и петстотин лева/ за нарушение по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ:/П/ /П/