Р Е Ш Е Н И Е

№ 80

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 06.03.2019г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в закрито съдебно заседание на шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 38 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XII от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Българска Телекомуникационна Компания“ (БТК) ЕАД, ЕИК 831642181, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №115И, представлявано от Атанас Добрев–изпълнителен директор, чрез пълномощника му ю.к. Андрей Михайлов, против решение № 612 от 06.12.2018г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 1617 по описа на съда за 2018г.

С атакувания съдебен акт е изменено наказателно постановление (НП) № К-14532 от 10.07.2018г. на директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград, към Главна дирекция „Контрол на пазара“ (ГДКП) при Комисията за защита на потребителите (КЗП), издадено срещу БТК ЕАД, гр. София, като на същото основание-по чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 222а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), за същото неизпълнение-на задължението по чл. 113, ал. 2 от ЗЗП, наложената имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева е намалена на 500 (петстотин) лева.

Недоволен от решението на Районен съд–Перник, касаторът го обжалва с доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, като твърди, че решението е постановено при съществени процесуални нарушения, при неправилно приложение на закона и при липса на изложени мотиви за правните изводи на съда. По същество излага доводи за недоказаност на административнонаказателното обвинение. Искането към касационния съд е да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество, като отмени наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба–КЗП, в депозиран в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК отговор по касационната жалба, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че в решението са обсъдени всички доводите в първоинстанционната жалба, както и че правилно е приложил материалния закон. Със съставения акт за установяване на процесното нарушение на наказаното лице е предявено ясно и конкретно административнонаказателно обвинение, съответно правно квалифицирано, поради което правото на защита на санкционирания търговец не е ограничено. Въз основа на това сочи, че изводите на районния съд са основани и в приложимия към установените факти материален закон, включително не са налице и предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Окръжна прокуратура–Перник, в писмено становище дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените от страните съображения и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК-страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане. За установяване на касационните основания за обжалване не са представени писмени доказателства.

В пределите на извършената касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

С НП № К-14532 от 10.07.2018г. директорът на РД за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград, към ГДКП при КЗП, упълномощена със заповед № 891/12.10.2016г. на председателя на КЗП, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 222а от ЗЗП, е наложил на БТК ЕАД, гр. София, имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева, за това, че в едномесечен срок от предявяване на потребителска рекламация на 06.11.2017г. на стока–преносим компютър, предмет на договор за продажба, за което е издадена сервизна карта №5295191013, в търговски обект – магазин Виваком, находящ се в гр. Перник, стопанисван от дружеството, продавачът не е привел стоката, предмет на рекламация, в съответствие с договора за продажба на същата, с което не е изпълнил задължението, вменено с разпоредбата на чл. 113, ал. 2 от ЗЗП.

Обжалвано пред Районен съд–Перник, наказателното постановление е изменено, като за същото неизпълнено задължение – по чл. 113, ал. 2 от ЗЗП, наложената на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 222а от ЗЗП имуществена санкция е намалена от 1 000 (хиляда) лева на 500 (петстотин) лева. За да постанови този резултат районният съд е приел от фактическа страна за безспорно установено отразеното в съставения за процесното нарушение акт. Районният съд е сторил това след проведено съдебно следствие и извършени съвкупно и поотделно анализ и оценка на доказателствата. От правна страна съдът е приел, че производството по налагане на процесната имуществена санкция за водено от компетентни органи и че е проведено съобразно процесуалните правила-без допуснати съществени нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и имат реквизитите разписани в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. При извършената проверка относно правилното приложение на материалния закон районният съд е приел, че безспорно установените по делото релевантни факти покриват всички обективни елементи от състава на нарушение именно по чл. 113, ал. 2 във вр. с чл. 222а от ЗЗП, за което е и ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. При извършената проверка за законосъобразност, съответно справедливост на наложената имуществена санкция, решаващият първоинстанционен състав е приел същата за законосъобразна по вид, но в размер – немотивирано наложен над минимума, предвиден за процесното нарушение и без доказателства за наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което и на основание правилата в чл. 27 от ЗАНН, размерът на имуществената санкция е намален на 500 лева.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1  от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустими от закона доказателства извършването на административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. При тези доказателства, за да потвърди обжалваното наказателно постановление е приел, че АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено, от компетентни длъжностни лица, при спазване формалните изисквания за реквизити на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като при ангажиране на административно - наказателната отговорност на лицето не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на атакуваното наказателно постановление. Наред с това е приел, че административнонаказващият орган /АНО/ е посочил точната правна квалификация. Приложил е чл. 27 от ЗАНН и е намалил размерът на имуществената санкция на 500 лева.

Настоящият касационен състав на Административен съд-Перник намира постановеното решение за правилно. Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал по предвиденият в НПК процесуален ред относимите към спора писмени и гласни доказателства. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав на съда. Споделят се и правните изводи за изменение на размера на наложената имуществена санкция.

При извършената проверка от касационната инстанция не се установиха твърдяните в касационната жалба съществени нарушения при съставяне на акта за административно нарушение и при издаване на наказателното постановление, които да доведат до отмяната му на самостоятелно основание. Правилни са изводите на районния съд при извършената от него служебна проверка на акта за установяване на административното нарушение и наказателно постановление, че формално са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН за реквизити. И в акта, и в наказателното постановление пълно и точно е описано нарушението, с оглед спецификата на конкретното, изразяващо се в бездействие нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, и законовата разпоредба, която е била нарушена. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. В образуваното административно наказателно производство не се констатира да е нарушено или ограничено по някакъв начин правото на защита на дружеството, реализирано в пълнота и в проведеното съдебното производство.

Доводите на касатора за допуснати от районния съд при разглеждане на делото и постановяване на решението съществени процесуални нарушения се преценяват като касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. ал. 2 от НПК. Същите са без основание. Решаващият първоинстанционен състав, в изпълнение на задължението си по чл. 13 във вр. с чл. 14 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина, като е постановил решението си въз основа на закона и по вътрешно убеждение, без да е допуснал ограничаване на процесуалните права на никоя от страните в производството. Фактическата страна на спора е правилно установена, въз основа на съвкупна преценка и анализ на доказателствата, както и при достатъчност на ангажираните доказателства.

По делото е установено, за което са събрани безспорни и относими доказателства, че жалбоподателят не е привел стоката, предмет на рекламация, в съответствие с договора за продажба в рамките на едномесечния срок по чл. 113, ал. 2 от ЗЗП–до 06.12.2017г. (вкл.), както включително не е предал стоката на потребителя в рамките на този срок във вид – съответен на договора за продажба. Завеждането на нови рекламации за същия „дефект“ е заобикаляне на закона, съдържащ изискване към търговеца да действа и отстрани дефекта/несъответствието, предмет на рекламация, в едномесечен срок.

Не се възприемат и аргументите свързани с това, че стоката не е потърсена от потребителя. Да се вмени на последния задължение да потърси или да търси ежедневно стоката, без да е информиран, че несъответствието е отстранено, е несъответно на целите на ЗЗП и обществените отношения, които този закон регулира. В тази връзка, видно от сервизната карта от 06.11.2017г. (л. 35 от делото), разписката за приемане на стоката от потребителя не е подписана. Други доказателства за предаване на стоката, във вид, съответен на договора за продажба и в едномесечния срок не са представени. Не са представени доказателства и за отправяне на покана до потребителя да се яви да получи стоката в рамките на едномесечния срок, съответно за неговото неявяване в този срок, т. е. за неговата недобросъвестност. Справката, издадена от оторизирания сервиз, обслужващ гаранционно продавани от търговеца стоки, също не установява изпълнение на задължението за привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба в рамките на едномесечния срок. Предвид изложеното не се установи районният съд да е допуснал съществено процесуално нарушение що се отнася до събиране на необходимите му за изясняване на спора доказателства.

Направил относими и въз основа на достатъчност на доказателствата изводи по фактите, районният съд е приложил правилно и материалния закон. По делото е установено, че касаторът, в качеството му на търговец по смисъла на ЗЗП, продавач по силата на договор за продажба на стока, като не е отстранил в едномесечен срок несъответствие на тази стока с договора за продажба, е осъществил състав на административно нарушение по чл. 113, ал. 2 във вр. с чл. 222а от ЗЗП във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН. В тази връзка правилно, като мотивирано, кореспондиращо с правилата за определяне размера на наказанието по чл. 27 от ЗАНН, е и решението на решаващия първоинстанционен състав да намали размера на наложената имуществена санкция поради немотивирано определяне на същата в размер над минимума и липса на доказателства за наличие на отегчаващи отговорността на търговеца обстоятелства.

Предвид всичко изложено настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба основания за отмяната му. Затова на основание чл. 221, ал. 2 от АПК съдебният акт ще да бъде оставен в сила.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 612 от 06.12.2018 г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 1617 по описа на съда за 2018 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/п/