Р Е Ш Е Н И Е

№ 75

Гр. Перник, 01.03.2019 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в закрито заседание, проведено на първи март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева

Силвия Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Силвия Димитрова КАНД № 44 по описа за 2019 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ – С., чрез главен юрисконсулт Т. Н., против Решение № *** от 09.11.2018 година, постановено по АНД № *** по описа за 2018 година на Районен съд – П.. С решението е отменен Електронен фиш (ЕФ) серия***, издаден от Главна дирекция „Национална полиция“ С., с който на М.С.А., на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложена „глоба“ в размер на 100 (сто) лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Касаторът изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд и твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Моли съда да отмени същото и да постанови друго, с което да потвърди издадения електронен фиш. В допълнение към касационната жалба касаторът чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Найденчовски излага допълнителни доводи в подкрепа на касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба М. С.А. е получил препис от касационната жалба на 21.01.2019 година, по която не е подал отговор.

Със становище вх. № 381/07.02.2019 година представителят на Окръжна прокуратура П. – прокурор Н. Ц. заявява, че касационната жалбата следва да се уважи, а решението на Районен съд П., като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено. Счита, че съображенията във връзка с давността са неправилни и същата би следвало да е изтекла ако се касаеше за закъсняло връчване на административен акт или наказателно постановление, а не и за електронен фиш.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл.218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд – П. е приел за безспорно от фактическа страна, че на 16.10.2014 г., в 16:56 часа, на АМ „Люлин“, КМ 14+785, след тунел Голямо Бучино, в посока на движение от гр. С.към гр. П. се движело МПС ***, с рег. № *** със скорост от 108 км/ч. Превишението на скоростта - 28 км/ч, било установено от контролите органи с автоматизирано техническо средство № ЗМСС 388. За така установеното, на собственика на автомобила на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е издаден електронен фиш, с който му е наложена „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 03.09.2018 г. Същият не упражнил правата си по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В този аспект, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от Районен съд - Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира със събраните по делото доказателства. Въз основа на същите и при направен задълбочен анализ същият е постановил правилно решение.

Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора, като настоящата касационна инстанция напълно споделя и направените от него правни изводи относно изтекла давност в хипотезата на чл.81, ал.2 вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. ч.11 от ЗАНН.

Същият правилно е отбелязал, че погасителната давност ограничава във времето възможността на държавата, чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца, както и че давността за преследване започва от деня, в който е довършено престъплението, респ. нарушението (чл.80, ал.3 от НК), и тече до реализирането на наказателната/административнонаказтелната отговорност на дееца с влязъл в сила акт.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в общата част на Наказателния кодекс намира приложение и в административнонаказателното производство по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН. Институтите на преследвателната давност по НК са приложими в административнонаказателното производство не само относно абсолютната давност, но и относно обикновената давност за преследване. В процесния казус това безспорно е така, тъй като специалните давностни срокове по чл. 34 от ЗАНН тук са неприложими, доколкото те регламентират съставянето на АУАН и издаването на наказателно постановление, а електронният фиш не е нито едното, нито другото. Законовата препратка в чл.189, ал.14 ЗДвП не се отнася за електронните фишове. Напротив, разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН предвижда, че доколкото в този закон няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на ЗДвП. Особени правила относно производството по издаване на електронни фишове ЗАНН не съдържа.

Поради това, относно институтът на погасителната давност за административнонаказателно преследване, по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, са приложими разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, в частност срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /ред. ДВ, бр.26/2010 г./, а именно 3 години.

Първоинстанционния съд правило е отбелязал, че в процесния случай административнонаказателното преследване е било възбудено със съставянето на ЕФ, което процесуално действие е от категорията на прекъсващите давността по чл.81, ал.2 от НК, тъй като е предприето срещу конкретно лице, за конкретно деяние, т.е. има необходимата предметна и персонална насоченост. ЕФ срещу А. е издаден на 18.03.2015 г., т.е. в срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК спрямо датата на нарушението. Съгласно нормата на чл.81, ал.2 от НК след свършване на действието, прекъсващо давността, започва да тече нова тригодишна давност. След издаване на процесния електронен фиш ГДНП е предприела действия за връчването му на административнонаказателноотговорното лице, но същият е достигнал до адресата М.А. на 03.09.2018 г. В този смисъл, от последното прекъсващо давността действие - 23.03.2015 г., до датата на връчване на електронния фиш – 03.09.2018 г,. е изминал срок по-дълъг от три години. Следователно, изтеклата към 03.09.2018 г. тригодишна давност за преследване по чл.81, ал.2, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН има за последица отпадане на възможността спрямо нарушителя да може да бъде завършено започналото административнонаказателно преследване с реализиране на отговорността му за констатираното административно нарушение.

Становището на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ С., чрез главен юрисконсулт Т. Н., по отношение приложимия давностен срок, погасяващ възможността за преследване, е неправилна. Становището му, че след като давността е прекъсната с изпращането на горецитираното писмо на 23.03.2015 г. „започва да тече нова давност - абсолютната погасителна“ /т.е. четири години и половина/, не намира опора в закона. Както се посочи, съгласно нормата на чл.81, ал.2 от Наказателния кодекс, обикновената погасителна се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност, което в случая означава нова тригодишна давност. Срокът на абсолютната давност за преследване /четири години и половина/ е обвързан единствено с началния момент на започването на давността за преследване - датата на довършване на престъплението/нарушението, а не с датата на някое от действията, които я прекъсват. Абсолютната давност за преследване е приложима само когато не е изтекла обикновената давност. Чрез института на абсолютната давност за преследване се създава гаранция за необосновано бездействие на компетентния орган по реализиране наказателната, респ. административнонаказателната отговорност на дееца за извършено от него наказуемо деяние. Именно затова, в нормата на чл.81, ал.3 от НК е предвидено, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80 от НК.

Въз основа на изложеното настоящият касационен състав приема, че касационната жалба е неоснователна, а решението, с което е отменен Електронен фиш (ЕФ) серия ***, издаден от Главна дирекция „Национална полиция“ С. - правилно, поради изтичане на срока на обикновената давност за преследване в хипотезата на чл.81, ал.2, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН и като такова следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 685 от 09.11.2018 година, постановено по АНД № 01806 по описа за 2018 година на Районен съд Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ:/п/ /п/