Р Е Ш Е Н И Е

№ 87

гр. Перник, 12.03.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в закрито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛОРА СТЕФАНОВА

Като разгледа, докладваното от съдия Стефанова КАНД № 45/2019 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – гр. София против Решение № 650/20.11.2018 г., постановено по АНД № 1051/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е отменено наказателно постановление № 334748-F374630/23.04.2018 г. на заместник-директор при ТД НАП – София, с което на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. ***, общ. Трън, представлявано от управителя ***на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение по чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства.

В жалбата са изложени съображения за неправилно приложение на закона при постановяване на обжалваното решение – касационно основание чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Посочено е, че наказателното постановление, предмет на съдебен контрол, е издадено след като по безспорен начин е установено извършването на административното нарушение, при спазване на процесуалните правила и в съответствие със закона. Искането към съда е да отмени обжалваното съдебно решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – „***“ ООД в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК, чрез процесуалния си представител адв. *** е представил писмен отговор. Изразено е становище за неоснователност на касационната жалба. Наведени са съображения за законосъобразност на постановеното от ПРС решение. Искането към съда е да го остави в сила.

Окръжна прокуратура – Перник, в определения и от съда срок по реда на чл. 217, ал. 4 от АПК, е представила писмено заключение. Изразено е становище за неоснователност на жалбата. Искането към касационната инстанция е да остави в сила решението, постановено от Районен съд – Перник.

Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице с правен интерес съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решението, предмет на касационна проверка е отменено наказателно постановление № 334748-F374630/23.04.2018 г. на заместник-директор при ТД НАП – София, с което на „***“ ООД, ЕИК *** на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, във вр. с чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

За да постанови този резултат Районен съд – Перник е приел, че административно-наказателното производство е образувано със съставянето на АУАН № F374630/27.02.2018 г. В него са отразени констатациите от извършена на 15.02.2018 г. от служители ТД – София на НАП, проверка в транспортна база, находяща се в гр. Перник, ***, ***, стопанисвана от „***“ ООД. В акта за установяване на административно нарушение е посочено, че дружеството притежава един брой метален стационарен надземен резервоар, с вместимост около 2000 литра, в който съхранява дизелово гориво, използвано за зареждане на собствената му техника. В момента на проверката наличното количество дизелово гориво е 790 литра. Отразено е, че към резервоара има един брой помпа за зареждане на течни горива и един брой пистолет и механичен брояч, без монтирана електронна система за фискална памет за отчитане на извършените зареждания на горива. Описаната фактическа обстановка е квалифицирана като нарушение по чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Районен съд – Перник е приел, че така отразеното не съдържа всички обективни елементи от фактическия състав на нарушението по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, за което е наложена имуществена санкция с процесното наказателно постановление. Направен е извод, че непосочването на обстоятелството води ли допуснатото нарушение до неотразяване на приходи, е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е определящо за правната квалификация на деянието. Прието е, че това е довело до накърняване правото на защита на санкционираното юридическо лице, тъй като в хода на административно-наказателното производство е било лишено от възможността да се защити по всички факти, представляващи елемент от състава на нарушението. Затова районният съд е стигнал до извода,

че не са били налице предпоставките на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН за издаване на обжалваното наказателно постановление.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Перник намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо.

Фактическата обстановка е установена правилно. При спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН са събрани гласни и писмени доказателства относими към всички факти, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. С оглед установената фактическа обстановка, като е приел, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, районният съд е приложил правилно закона.

От събраните по делото доказателства, безспорно установено е, че на 15.02.2018 г. е извършена проверка от служители на ТД на НАП – София, в транспортна база, находяща се в гр. Перник, ул. Юрий Гагарин, ***, стопанисвана от „***“ ООД. Проверяващият екип е констатирал че на територията на транспортната база е разположен стационарен наземен резервоар за съхранение за течни горива/дизелово гориво/, с вместимост около 2000 лв. Същият е ползван от дружеството за зареждане на техниката, с която е осъществявана развиваната от него търговска дейност. В него е имало налични 790 литра дизелово гориво. Резервоарът не е регистриран в НАП.

При така установената фактическа обстановка, правилно районният съд е приел, че е реализирано нарушение по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, във вр. с чл. 3, ал. 12 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ. Цитираните норми предвиждат данъчно задължените лица, които извършват зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива да регистрират и отчитат зареждането, извършвано от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята резервоари с вместимост над 1000 литра чрез издаване на фискална касова бележка от ЕСФП и чрез предаване на НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества, за което се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП.

Санкциите за извършено нарушение по чл. 118 от ЗЗД или нормативен акт за неговото прилагане са предвидени в чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Според посочената разпоредба имуществена санкция в размер от 3000 лв. до 10000 лв. се налага на юридическо лице или едноличен търговец, който извън случаите по ал. 1/не издаде фискален или системен бон/ извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, а в случаите, в които нарушението не води до неотразяване на приходи се налага имуществена санкция, предвидена в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС в размер от 500 лв. до 2000 лв. В настоящия случай търговецът е санкциониран за нарушение по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Елемент от неговия фактически състав е предвиденият по отрицателен начин в изречение 2-ро на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС - съставомерен резултат – неотразяване на приходи. Като обективен елемент от състава на нарушението, посоченият факт подлежи на доказване в хода на административно-наказателното и съдебното производство. Той е въздигнат от законодателя като определящ за степента на обществена опасност на нарушението, което е намерило отражение в разликата в размера на предвидените имуществени санкции за формалното нарушение по чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС и за резултатното нарушение по чл. 185, ал. 2 по ЗДДС. Затова непосочването му в АУАН представлява съществено нарушение на процесуалните правила – чл. 42, т. 4 от ЗАНН, което е ограничило правото на защита на санкционираното юридическо лице и е довело до незаконосъобразност на издаденото въз основа на него наказателно постановление. Както в АУАН, така и в НП отсъстват факти, въз основа, на които да може да се направи извод за наличие на предвидения в чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДДС резултат – неотразяване на приходи. В хода на административно-наказателното и на съдебното производство не са ангажирани и доказателства за установяване на такива обстоятелства.

Предвид изложеното, изводът на районния съд за незаконосъобразност на наказателното постановление е правилен. Обжалваното съдебно решение е законосъобразно. Не са налице касационни основания за отмяната му, поради което на основание чл. 221, ал. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2-ро от ЗАНН, Административен съд – Перник

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА № 650/20.11.2018 г., постановено по АНД № 1051/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, ІІ наказателен състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: