Р Е Ш Е Н И Е

№ 108

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 22.03.2019 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛОРА СТЕФАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 70 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XII от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на А.И.С.,*** против решение № 591 от 25.10.2018г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 720 по описа на съда за 2018г.

С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 17-1158-004904 от 14.11.2017 г. на началник сектор „Пътна полиция“ (ПП) към ОД на МВР–Перник, с което на А.И.С., за извършено административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 174, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) , са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева и административно наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.

Недоволен от решението на Районен съд–Перник А.И.С. го обжалва с доводи за незаконосъобразност на съдебния акт поради постановяването му при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Искането към касационния съд е да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество, като отмени наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба, редовно уведомен за касационната жалба по реда на чл. 213а, ал. 1 от АПК, не депозира отговор в 14-дневния срок по чл. 213а, ал. 1, предл. последно от АПК.

Окръжна прокуратура–Перник, в определения й от съда срок по чл. 217, ал. 4, изр. последно от АПК, в писмено становище дава заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените от страните съображения и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК-страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

За установяване на касационните основания за обжалване не са представени писмени доказателства. Искането на касатора, за приобщаване по делото на диск, съдържащ видеозаписи, „показващи“ посещението на касатора в ЦСМП, е неоснователно. В жалбата не се сочи какво именно ще установява този запис, а отделно от това в първоинстанционното производство дори не се навеждат доводи за съществуването му. В производството по касационно обжалване по реда на глава XII от АПК, съгласно чл. 219, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, не се допускат доказателства, несвързани с касационните основания, а нормата на чл. 220 от АПК въвежда забрана за фактически установявания в касационното производство, като указва, че касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Това произтича и от правомощията на касационния съд, уредени в чл. 354 от НПК, приложим в производствата по разглеждане на касационни жалби по административнонаказателни дела съгласно правилото на чл. 84 от ЗАНН–касационният контрол е за процесуална и материална законосъобразност на оспорвания съдебен акт. В хода на съдебното следствие пред районния съд касаторът не е сочил този запис, нито е правил искане същият да бъде приобщаван към материалите по делото.

В пределите на извършената касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

С НП № 17-1158-004904 от 14.11.2017г. началник сектор ПП към ОД на МВР – Перник, е наложил на А.И.С. административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева и административно наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца за това, че на 15.09.2017г. в 21:10 часа, в гр. Перник, на кръстовището на ул. Раковска и ул. Стримон, е управлявал МПС – товарен автомобил „****“ с рег. № ******, собствен на „******“ ООД, под въздействието на алкохол, а именно – с 0.55 ‰ алкохол в кръвта, с което е осъществил състав на административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд–Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 720 по описа на съда за 2018г., като НП е потвърдено.

За да постанови този резултат районният съд е приел от фактическа страна за безспорно установено отразеното в съставения за процесното нарушение акт, каквато фактическа обстановка е възприета за безспорна и от наказващия орган.

От правна страна районният съд е приел процесното административнонаказателно производство за водено от компетентни органи, за проведено съобразно процесуалните правила-без допуснати съществени нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. Актът и НП са приети за съставени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, в съответна на законовите изисквания форма и с реквизитите, установени в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

При извършената проверка относно правилното приложение на материалния закон първоинстанционния съд е приел, че безспорно доказаните по делото релевантни факти покриват всички обективни и субективни елементи от състава на нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което е и ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

При извършената проверка за законосъобразност, съответно справедливост на наложените административни наказания решаващият първоинстанционен състав е приел същите за законосъобразни по вид и в размер, съответно срок, абсолютно определени в ЗДвП.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1  от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Настоящият касационен състав на Административен съд–Перник намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо. При спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН фактическата обстановка е установена правилно. Събрани са гласни и писмени доказателства, относими към всички факти, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и законът е приложен правилно.

Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за неправилно приложение на закона. Правилно районният съд е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при образуване на административно-наказателното производство и налагане на административното наказание. АУАН съдържа всички, посочени в чл. 42 от ЗАНН реквизити и е съставен от компетентно за това лице. Подписан е от съставителя, свидетелите, присъствали при установяване на нарушението и нарушителя и е връчен на последния. Въз основа на АУАН, компетентният за това орган, съгласно заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на министъра на вътрешните работи, е издал оспореното НП. Същото е в изискуемата от закона писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и е подписано от издателя. И АУАН и НП са съставени съобразно правилата на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Доводите на касатора за непосочване в акта на всички свидетели, присъствали при съставянето му, съответно непосочени точни имена и адреси на същите, са несъстоятелни. Актът е съставен за нарушение, съставляващо управление на МПС под въздействието на алкохол, установено с техническо средство–дрегер, технически изправно и от одобрен тип. Изпробването на водача с това техническо средство, съответно установяването на концентрация на алкохол в кръвта, е станало в присъствието именно на вписания като свидетел в акта И. В., част от екипа на автопатрула, установил вкл. управлението на МПС от касатора. Същият е дал свидетелски показания пред районния съд. При това положение правилно е прието, че АУАН е съставен в съответствие с изискването на чл. 42, т. 7 от ЗАНН, тъй като същият е подписан от свидетел по извършване и установяване на нарушението, възприел както факта на управление от страна на С. на МПС, така и факта на установяване наличието на наказуема концентрация на алкохол на водача към този момент. Доводът в жалбата–за некоректно посочен в НП акт, въз основа на който същото се издава, съответно липса на АУАН с номера, посочен в НП е без основание. Съставеният акт за нарушение е серия Д № 0265704 с дата 15.09.2017г, а в НП е вписан акт № Д265704 с дата 15.09.2017г. Липсата на изписване на думата „серия“, както и невписването на първата цифра-0 от номера на АУАН, не прави НП, издадено без съставен за нарушението АУАН. Това е несъответствие, което обаче не представлява основание за отмяна на акта.

Доводите за липса на компетентност у издалия наказателното постановление орган са също са без основание. По делото е приобщена като доказателство заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на министъра на вътрешните работи, съгласно т. 2, подточка 2.9 от която наказателни постановления по ЗДвП са оправомощени да издават началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР на обслужваната територия. Част от структурата на ОД на МВР–Перник е отдел „Охранителна полиция“, в който е обособен сектор „Пътна полиция“, чийто началник е издателят на процесното наказателно постановление.

Без основание са и твърденията в жалбата, че в решението е възприета фактическа обстановка, неотговаряща на действителното фактическо положение. Решаващият първоинстанционен състав, съобразно задължението си по чл. 13 във вр. с чл. 14 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина, като е постановил решението си въз основа на закона и по вътрешно убеждение, без да е допуснал ограничаване на процесуалните права на страните в производството. Фактическата страна на спора е установена от районния съд след проведено в пълнота съдебно следствие и събиране на относими, допустими и достатъчни, съобразно спецификата на спора, доказателства, както и след извършена оценка на ангажираните доказателства. По делото е безспорно установено, че жалбоподателят на посочената дата и място и при сочените обстоятелства, е управлявал МПС след употреба на алкохол, с концентрация в кръвта от 0.55‰, установена с техническо средство. Правилни са изводите на решаващия съд, че в съставения АУАН касаторът, подписал го, не е вписал възражение, съставляващо оспорване на показанията на техническото средство. От друга страна по делото е безспорно, че на водача е издаден и талон за медицинско изследване, каквото е изискването на чл. 3, ал. 2 от Наредба №30/27.06.2001г. (отм.). Районният съд е направил правилен извод, че водачът, по зависещи от последния причини, не се е явил в указания му в талона времеви период, който извод се основава в съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства и се възприема напълно от касационния съд. В тази връзка доводите в жалбата, относно издаване и връчване на заповед за ПАМ на касатора, които обобщено „обосновават“ забавяне на водача да даде кръвна проба за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, не кореспондират с показанията на актосъставителя (че до 22:20 часа водачът не се е явил в ЦСМП–Перник), като от друга страна не се подкрепят категорично и еднопосочно от показанията на свидетелите, посочени и доведени пред съда от наказания водач. Правилно, като основано в доказателствата районният съд е приел, че водачът не се е явил в указаното му в талона време в ЦСМП–Перник, съответно не му е извършено медицинско изследване, поради което основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора са показанията на техническото средство.

Без основание са и доводите на касатора, че районният съд е приложил неправилно материалния закон–касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК. Направил относими и въз основа на достатъчност на доказателствата изводи по фактите, районният съд е приложил правилно материалния закон. По делото е  безспорно установено, че на 15.09.2017г. в 21:10 часа, в гр. Перник, на кръстовището на ул. Раковска и ул. Стримон, А.И.С. е управлявал МПС–товарен автомобил „****“ с рег. № ******, собствен на „******“ ООД, под въздействието на алкохол, а именно–с концентрация от 0.55 ‰ алкохол в кръвта. Деянието покрива от обективна и субективна страна състав на административно нарушение именно по чл. 5, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП. Възраженията на касатора, относно приложимост към реда за установяване на употребата на алкохол в процесния случай на разпоредбите на Наредба №30/27.06.2001г. (отм.), а не на Наредба №1/19.07.2017г. (в сила от 29.09.2017г.) са основателни, но не променят крайния резултат. По делото е безспорно установено, че водачът е изпробван с техническото средство по установения ред, не е оспорил показанията на същото, не се е явил в указаното му време за медицинско изследване. В тази им част изискванията на Наредба №1/19.07.2017г. са идентични с тези, по Наредба № 30/27.06.2001г. Същото се отнася и до разпоредбата на чл. 6 от Наредба №1/19.07.2017г., която разпоредба има съдържание, идентично със съдържанието на разпоредбата на чл. 6 на Наредба № 30/27.06.2001г.–в случай, че водачът не се е явил в определеното лечебно заведение употребата на алкохол се установява въз основа на показанията на техническото средство. Тук следва да се има предвид разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 30 (идентичен с текста на чл. 6, ал. 6, т. 2 във вр. с ал. 7 от Наредба № 1), съгласно който текст в талона за медицинско изследване се вписва и срок на явяването, който в случай на нарушение, извършено в населено място е до 45 мин. като същият се определя от длъжностното лице от службите за контрол в зависимост от отдалечеността на лечебното заведение и възможността за ползване на обществен или друг превоз за отиване до него–т. е. водачът освен да се е явил, следва да се е явил и до указания му в талона час. Съгласно чл. 11, ал. 3 от Наредба № 30/27.06.2001г. вземането на кръв при изследване за алкохол се извършва в срока за явяване, определен в талона за медицинското изследване, което в случая не е сторено. Поради това и съгласно чл. 6 от Наредба № 30 от 27.06.2001г. употребата на алкохол от водача се установява въз основа на показанията на техническото средство. При тези данни, правилно водачът на МПС е бил наказан с предвиденото в чл. 174, ал.1, б.“б“ от ЗДвП наказание, тъй като от приложените по делото доказателства се установи по безспорен начин, че последният е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,55 на хиляда.

Правилно, като мотивирано и кореспондиращо с правилата за определяне размера на наказанията по чл. 27 от ЗАНН, е решението на решаващия първоинстанционен състав да потвърди НП и в частта му, определяща вида и размера на наказанията за това нарушение на ЗДвП. Наказанията са от съответния вид, предвидени за налагане в кумулация, с абсолютен размер и срок, което е отражение на преценката на законодателя за високата степен на обществена опасност на нарушения на ЗДвП от такъв вид.

Предвид всичко изложено настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба основания за отмяната му. Затова на основание чл. 221, ал. 2 от АПК съдебният акт ще да бъде оставен в сила.

Водим от изложеното,  съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 591 от 25.10.2018г. на Районен съд–Перник постановено по АНД № 720 по описа на съда за 2018г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

2. /п/