Р Е Ш Е Н И Е

№ 100

Гр. Перник, 20.03.2019 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева

Силвия Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Силвия Димитрова КАНД № 73 по описа за 2019 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Г.К.Р. с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адвокат Г.Б. ***, със съдебен адрес:***, офис 3, срещу Решение № *** от 02.01.2019 година, постановено по АНД № *** по описа на Районен съд П. за 2018 година. С обжалвания акт е потвърдено изцяло Наказателно постановление №*** от 03.08.2018 година, издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР П., с което на Г.К.Р. с ЕГН ********** са наложени следните административни наказания: на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП за осъществен състав на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за това че е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не е изпълнил предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1-во и 2-ро от ЗДвП, за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - административно наказание глоба в размер на 10 лв., за това, че не носел свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролен талон към него; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3-то от ЗДвП, за осъществен състав на административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - административно наказание глоба в размер на 10 лв., за това че на посочените в същото дата и място не носел свидетелство за регистрация на моторното превозно средство,което управлява; на основание чл. 183, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за осъществен състав на административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лв., за това че на посочените в него дата и място не носел задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за моторното превозно средство, което управлявал; на основание чл. 185 от ЗДвП за осъществен състав на административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лв., за това че на посочените дата и място не носел удостоверение за периодичен преглед на техническата изправност на моторното превозно средство, което управлявал.

Касаторът твърди, че постановеното съдебно решение на районния съд е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, за което излага доводи в касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението предмет на касационна проверка и реши делото по същество, като отмени издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ е получил препис от касационната жалба на 18.01.2019 година, по която не е подал отговор.

Представителят на Окръжна прокуратура П. – прокурор М. Л. в заключение вх. № 572 от 26.02.2019 година, излага становище, че решението на Районен съд П.** е правилно, законосъобразно и обосновано и следва да се остави в сила.

Административен съд – П., като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Със съдебно решение № 738 от 02.01.2019 година, постановено по АНД № *** по описа за 2018 година на Районен съд П. е потвърдено наказателно постановление № *** от 03.08.2018 година, издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР П., с което на Г.К.Р. с ЕГН ********** са наложени следните административни наказания: на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП за осъществен състав на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за това че е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не е изпълнил предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 месеца; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1-во и 2-ро от ЗДвП за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 10 лв., за това, че не носел свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролен талон към него; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3-то от ЗДвП, за осъществен състав на административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - административно наказание глоба в размер на 10 лв., за това че на посочените в същото дата и място не носел свидетелство за регистрация на моторното превозно средство,което управлява; на основание чл. 183, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за осъществен състав на административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП - административно наказание глоба в размер на 10 лв., за това че на посочените в него дата и място не носел задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за моторното превозно средство, което управлявал; на основание чл. 185 от ЗДвП за осъществен състав на административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв., за това че на посочените дата и място не носел удостоверение за периодичен преглед на техническата изправност на моторното превозно средство, което управлявал.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е събрал писмени и гласни доказателства като по реда на чл.84 от ЗАНН, вр. чл.283 от НПК е приложил към делото и материалите от административнонаказателната преписка. Гласните доказателства съдът е събрал чрез разпит на две групи свидетели, като е направил разбор и съпоставка на същите и е изложил съображенията си относно вярата, която им дава, респ. причините поради които кредитира показанията на едната група и отхвърля показанията на другата. Настоящият съдебен състав намира тази преценка за правилна, тъй като кореспондира и с останалия събран по делото доказателствен материал. Въз основа на гласните и писмените доказателства, и след направен анализ поотделно и в тяхната съвкупност първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че настоящият касатор на 23.06.2018 година, в 17:59 часа, в с. Д., общ. П. , ул. “***“ като водач на собствения си лек автомобил марка „***“ с ДК № ***, при проверка от младши автоконтрольор Д. И. Ч. пред дом № ***, отказал да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер модел 7410+ с номер ARSJ-0156. Издаден му бил талон за медицинско изследване с номер 0019189. При проверката Г.К.Р. имал силен мирис на алкохол, нестабилна походка и завален говор. Същият не представил СУМПС, СРМПС част втора, талон за годишен технически преглед и знак за сключена застраховка „Гражданска отговорност“. За посочените нарушения е съставен АУАН серия Д, № 529866 от 23.06.2018 година, подписан от касатора без възражения. Въз основа на него е издадено НП №***от 03.08.2018 година на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР П..

Първоинстанционният съд е достигнал до правен извод, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на материалното и процесуално право, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача (нарушителя) по реда чл. 174, ал. 3 от ЗДвП за извършените административни нарушения, поради което е потвърдил издаденото НП.

Пред настоящата касационна инстанция не са представени нови писмени доказателства.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от Районен съд П. фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора. Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от районния съд правни изводи за правилно прилагане на материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността и наложените административни наказания, а именно: по чл. 174, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП за осъществен състав на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 месеца; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1-во и 2-ро от ЗДвП, за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - административно наказание “глоба” в размер на 10 лв., за това, че не носел свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролен талон към него; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3-то от ЗДвП, за осъществен състав на административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв., за това че на посочените в същото дата и място не носел свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява; на основание чл. 183, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за осъществен състав на административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП - административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв., за това че на посочените в него дата и място не носел задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за моторното превозно средство, което управлявал; на основание чл. 185 от ЗДвП, за осъществен състав на административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 6 от ЗДвП - административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв., за това че на посочените дата и място не носел удостоверение за периодичен преглед на техническата изправност на моторното превозно средство, което управлявал.

Настоящата касационна инстанция счита, че не следва да повтаря направените правни изводи, тъй като ги възприема напълно като правилни и обосновани. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на административното производство от наказващия орган. Така мотивиран, настоящият касационен състав намира атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд П*** за законосъобразно, правилно и обосновано.

При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото. В обжалваното решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи, които настоящият касационен състав изцяло споделя.

Изложените касационни основания са напълно неоснователни, тъй като след преценка на събраните по делото доказателства вменените административни нарушения са доказани по безспорен начин, съответно законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора, което настоящата касационна инстанция възприема напълно.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение №*** от 02.01.2019 година, постановено по АНД №*** по описа за 2018 година на Районен съд П..

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/ /п/