Р Е Ш Е Н И Е

№ 102

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 20.03.2019 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в закрито съдебно заседание на двадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 80 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XII от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Р.Н.К.,***, против решение № 677 от 05.12.2018г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 1700 по описа на съда за 2018г.

С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 18-1158-002138 от 12.07.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция“ (ПП) към ОД на МВР–Перник, с което на Р.Н.К., за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), са наложени: административно наказание „глоба“ в размер на 700 (седемстотин) лева и административно наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 3 (три месеца).

Недоволен от решението на Районен съд–Перник Р.Н.К. го обжалва. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобрзаност на обжалвания съдебен акт. Според жалбоподателя административно-наказателното производство е образувано със съставянето на АУАН, който не отговаря на изискванията на ЗАНН, затова и издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно. Искането към касационния съд е да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба, редовно уведомен за касационната жалба по реда на чл. 213а, ал. 1 от първо от АПК, не депозира отговор.

Окръжна прокуратура–Перник, в определения й от съда срок по чл. 217, ал. 4, изр. последно от АПК, в писмено становище дава заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Настоящият касационен състав при Административен съд-Перник, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените от страните съображения и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК - страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане. За установяване на касационните основания за обжалване не са представени писмени доказателства.

В пределите на извършената касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество касационната жалбата е неоснователна. ДОводите в тази връзка са следните:

С НП № 18-1158-002138 от 12.07.2018г. Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР–Перник е наложил на Р.Н.К. административно наказание „глоба“ в размер на 700 (седемстотин) лева и административно наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 3 (три месеца), за това, че на 28.08.2017г. в 14:18 часа в гр. Перник, на път I-6 в посока гр. Радомир – гр. София, км 74+600 (при бензиностанция „Дилас“), е управлявал собствения си лек автомобил „БМВ 323 ЦИ“ с рег. № **** със скорост от 104 км/ч при въведена забрана за движение в населено място със скорост, надвишаваща 50 км/ч, с което е осъществил състав на административно нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд–Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 1700 по описа на съда за 2018г., като НП е потвърдено.

За да постанови този резултат районният съд е приел от фактическа страна за безспорно установено отразеното в съставения за процесното нарушение акт, каквато фактическа обстановка е възприета за безспорна и от наказващия орган.

От правна страна районният съд е приел процесното административнонаказателно производство за водено от компетентни органи, за проведено съобразно процесуалните правила-без допуснати съществени нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. Актът и НП са приети за съставени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, в съответна на законовите изисквания форма и с реквизитите, разписани в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

При извършената проверка относно правилното приложение на материалния закон първоинстанционния съд е приел, че безспорно установените по делото релевантни факти покриват всички обективни и субективни елементи от състава на нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за което е и ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

При извършената проверка за законосъобразност, съответно справедливост на наложените административни наказания решаващият първоинстанционен състав е приел същите за законосъобразни по вид и в размер и срок, определени в ЗДвП.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1  от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Доводите на касатора не са обвързани конкретно с някое от касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, приложими на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Твърденията в жалбата, за неправилно възприета от районния съд фактическа обстановка не са скрепени с доказателства. Същите се преценяват като доводи във връзка с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК, но са несъстоятелни. Решаващият първоинстанционен състав, съобразно задължението си по чл. 13 във вр. с чл. 14 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина, като е постановил решението си въз основа на закона и по вътрешно убеждение, без да е допуснал ограничаване на процесуалните права на страните в производството. В тази връзка фактическата страна на спора е установена след проведено в пълнота съдебно следствие и събиране на относими, допустими и достатъчни, съобразно спецификата на спора, доказателства, както и след извършена съвкупно и поотделно оценка и анализ на ангажираните доказателства. В тази връзка по делото е безспорно установено, че именно жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил на посоченото място и с посочената в акта и НП скорост. Тези факти кореспондират както с разпечатката от използваното за установяване на нарушението АТС – TFR1-M с радар №576, така със справката в централна база КАТ по рег. номер на автомобила, установяваща, че К. е собственик на автомобила, с който нарушението е извършено, така и с данните в декларацията по чл. 188 от ЗДвП, попълнена лично от касатора. Не се възприемат и доводите в жалбата срещу изводите в решението, относно мястото на извършване на процесното нарушение. Жалбоподателят не оспорва, че мястото на процесното нарушение е описаното в акта и НП–в гр. Перник на път I-6 в посока гр. Радомир – гр. София, км 74+600 (при бензиностанция „Дилас“). Единствено твърди, че този път, като част от републиканската пътна мрежа, а не „градски път“, следва да е с ограничение на скоростта от 90 км/ч. Мнението на касатора относно това, какво следва да е ограничението на скоростта в конкретен пътен участък е ирелевантно за правния спор. Задълженията му, в качеството му на водач на МПС, съответните ограничения и правилата за поведение на участниците в движението по пътищата от републиканската пътна мрежа, са установени в ЗДвП. Техен адресат е всеки участник в движението, какъвто участник без съмнение се явява и всеки водач на МПС. В тази връзка законодателят не е предоставил на водачите на ППС възможност да определят какво да бъде максималното ограничение на скоростта в съответен пътен участък. На водачите е вменено задължение, да съобразят скоростта, с която управляват МПС, което „съобразяване“ следва да е в рамките на допустимата от закона максимална скорост, или в случая разрешената за населено място максимална скорост от 50 км/ч.

Доводите свързани с воденото административнонаказателно производство, в т.ч. за съставяне на акта за установяване на процесното нарушение след изтичане на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН са без основание. Както правилно се отбелязва и в жалбата, този срок започва да тече от установяване на нарушителя. В процесния случай нарушителят е установен при попълване от К. на 01.11.2018г. на декларацията във връзка с разпоредбата на чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП. На тази дата е установен нарушителят, съответно тримесечния срок за съставяне на акт за извършване на нарушението изтича на 01.02.2019г. Актът за процесното нарушение е съставен на 19.01.2018г. или в рамките на тримесечния срок. Тук следва да се отбележи, че никоя разпоредба на ЗДвП не предписва, в случай на регистрирано посредством АТСС нарушение на правилата на ЗДвП, свързани с ограниченията на скоростта на движение, контролните органи да спрат водача, за да му бъде съставен на място акт. Не такава е целта на предвижданото използване на АТСС за установяване на нарушения от такъв вид. По аргумент от чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с АТСС, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Същите притежават установена в закона презумптивна доказателствена сила в производството до издаване на НП. Дали и кога, на база такова веществено доказателствено средство, ще бъде образувано административнонаказателно производство-с издаване на електронен фиш или съставяне на АУАН, е в преценката на компетентния контролен орган, и е в зависимост от вида на нарушението и предвижданото за същото наказание. Компетентният орган разполага със законовата възможност да действа валидно в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, какъвто е настоящият случай.

По делото е установено безспорно, че актът е съставен в отсъствие на нарушителя, след като последният е бил надлежно поканен да се яви в двуседмичен срок от получаване на поканата, връчена му лично на 01.11.2017г., но не се е явил. При това положение правилно актът е съставен в условието на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и не са налице процесуални нарушения, които да се приемат за съществени.

Неоснователно е и оплакването за предявяване и връчване на процесния АУАН след издаване на НП. Видно е от датата, вписана в разписката за връчване на процесния акт, същият е предявен, съответно връчен на нарушителя на 17.05.2018г. Процесното наказателно постановление е издадено на 12.07.2018г., т. е. след предявяването и връчването на АУАН.

Несподеляемо е и твърдението, че НП е издадено след изтичане на 6-месечния срок. Актът е съставен на 19.01.2018 г., а НП–издадено на 12.07.2018г., т. е. преди изтичане на 6-месечния срок.

Направил относими и въз основа на достатъчност на доказателствата изводи по фактите, районният съд е приложил правилно и материалния закон. По делото е  безспорно установено, че на 28.08.2017г. в 14:18 часа в гр. Перник, на път I-6 в посока гр. Радомир–гр. София, км 74+600 (при бензиностанция „Дилас“), Р.Н.К. е управлявал собствения си лек автомобил „БМВ 323 ЦИ“ с рег. № **** със скорост от 104 км/ч при въведена забрана за движение в населено място със скорост, надвишаваща 50 км/ч. Деянието покрива от обективна и субективна страна състав на административно нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. В тази връзка правилно, като мотивирано и кореспондиращо с правилата за определяне размера на наказанията по чл. 27 от ЗАНН, е решението на решаващия първоинстанционен състав да потвърди НП и в частта му, определяща вида и размера на наказанията за това нарушение на ЗДвП. Наказанията са от съответния вид, предвидени за налагане в кумулация, с абсолютен размер и срок, което е отражение на преценката на законодателя за високата степен на обществена опасност на нарушения на ЗДвП от такъв вид.

Предвид всичко изложено настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба основания за отмяната му. Затова на основание чл. 221, ал. 2 от АПК съдебният акт ще да бъде оставен в сила.

Водим от изложеното,  съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 677 от 05.12.2018г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 1700 по описа на съда за 2018г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

2. /п/