Р Е Ш Е Н И Е

№ 101

Гр. Перник, 20.03.2019 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева

Силвия Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Силвия Димитрова КАНД № 81 по описа за 2019 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на А.А.В. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат В.Б. ***, със съдебен адрес:***/6 срещу съдебно решение № *** от 14.12.2018 година, постановено по АНД №*** по описа за 2018 година на Районен съд П.. С обжалваното решение е потвърдено изцяло Наказателно постановление № *** от 08.12.2017 година, издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР П., с което на А.А.В. с ЕГН **********, на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП са наложени следните административни наказания: лишаване от право да управлява МПС за срок от две години /двадесет и четири месеца/ и глоба в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Касаторът твърди, че постановеният от Районен съд – П. съдебен акт е неправилен, изготвен в нарушение на материалните закони и процесуалните правила и необоснован, за което излага доводи в касационната жалба. Моли Адиминистративен съд – П. да постанови решение, с което да отмени решението, предмет на касационна проверка, и да реши делото по същество като отмени издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба: ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ е получил препис от касационната жалба на 14.01.2019 година, но не е подал отговор.

Представителят на Окръжна прокуратура П*** – прокурор М. Л., в Заключение вх. № 574 от 26.02.2019 година, излага становище, че решението на Районен съд П. е правилно, законосъобразно и обосновано и следва да се остави в сила.

Административен съд – П, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Със съдебно решение № *** от 14.12.2018 година, постановено по АНД № *** по описа за 2018 година на Районен съд П. е потвърдено Наказателно постановление №*** от 08.12.2017 година, издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР П.***, с което на А.А.В. с ЕГН **********, на основание чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП са наложени следните административни наказания: лишаване от право да управлява МПС за срок от две години /двадесет и четири месеца/ и глоба в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

За да постанови решението си първоинстанционният съд е събрал писмени и гласни доказателства /чрез свидетелски показания/ като е приложил и писмените такива, съдържащи се в административнонаказателната преписка и ги е приобщил към делото по реда на основание чл.84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК. Въз основа на тях и след направен анализ поотделно и в тяхната съвкупност безспорно е приел за установено, че настоящият касатор на 12.10.2017 година, в 00:15 часа, се е движел в гр. П., по ул.***, с посока от ул. *** към кв.***, управлявайки лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на А. Т. В. с ЕГН **********, и при извършена му проверка от младши автоконтрольор Г. А.Г. срещу дом № ** е имал мирис на алкохол и нестабилна проверка. При покана да бъде изпробван с техническо средство Дрегер 7510 № 0156 същият отказал, поради което му било издаден Талон за медицинско изследване № 0047929, но той не изпълнил и предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо изследване за установяване на концентрацията на алкохола в кръвта му, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. За установеното е съставен АУАН серия Д, № *** от 12.10.2017 година, въз основа на който е издадено НП № *** от 08.12.2017 година. С последното, за така установеното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на водача е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и същият е лишен от право да управлява МПС за срок от две години /двадесет и четири месеца/.

Първоинстанционният съд е достигнал до правен извод, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на материалното и процесуално право, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача (нарушителя) по реда чл. 174, ал. 3 от ЗДвП за извършеното административно нарушение, поради което е потвърдил издаденото НП.

Пред настоящата касационна инстанция не са представени нови писмени доказателства.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от Районен съд П. фактическа обстановка, която напълно кореспондира със събраните по делото доказателства.

Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора. Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от районния съд правни изводи за правилно прилагане на материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността и наложеното административно наказание, а именно: на основание чл. 174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП – лишаване от право да управлява МПС за срок от две години /двадесет и четири месеца/ и глоба в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Настоящата касационна инстанция счита, че не следва да повтаря направените правни изводи. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на административното производство от наказващия орган. Мотивиран така, настоящият касационен състав намира атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд П. за законосъобразно, правилно и обосновано.

При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точно съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото в обжалваното решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил, и въз основа на последните е направил изводи, които настоящият касационен състав изцяло споделя.

Изложените касационни основания са напълно неоснователни, тъй като след преценка на събраните по делото доказателства вмененото административно нарушение е доказани по безспорен начин, съответно законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора, което настоящата касационна инстанция възприема напълно.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 703 от 14.12.2018 година, постановено по АНД № *** по описа за 2018 година на Районен съд П..

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/