Р Е Ш
Е Н И Е
№ 109
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
гр. Перник, 22.03.2019 г.
Административен съд - Перник, касационен състав, в
закрито съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД №
101 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XII от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на В.В.В.,*** против решение № 746 от 09.01.2019г. на
Районен съд–Перник, постановено по АНД № 1464 по описа на съда за 2018г.
С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 18-1158-001525 от 23.05.2018г. на Началник сектор „Пътна
полиция“ (ПП) към ОД на МВР – Перник, с което на В.В.В.:
-
за извършено
административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 2 000
(две хиляди) лева и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 24
(двадесет и четири) месеца;
-
за извършено
административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 183, ал. 1, т.
1, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10
(десет) лева.
Недоволен от решението на Районен съд–Перник В.В.В. го
обжалва с доводи за незаконосъобразност на съдебния акт поради постановяването
му при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния
закон. Искането към касационния съд е да
отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество,
като отмени наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба, редовно уведомен за
касационната жалба по реда на чл. 213а, ал. 1, предл. първо от АПК, не депозира отговор по същата в 14-дневния
срок по чл. 213а, ал. 1, предл. последно от АПК.
Окръжна прокуратура–Перник, в определения й от съда
срок по чл. 217, ал. 4, изр. последно от
АПК, в писмено становище дава заключение за неоснователност на касационната
жалба. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.
Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от
АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените
от страните съображения и провери служебно валидността, допустимостта и
съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК-страна в производството по делото
пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за
разглеждане. За установяване на касационните основания за обжалване не са
представени писмени доказателства.
В пределите на извършената касационната проверка по
чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за
валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма, по допустима жалба.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
С НП № 18-1158-001525 от 23.05.2018г. началник сектор
ПП към ОД на МВР – Перник, е наложил на В.В.В.:
-
административно
наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева и административно
наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и
четири) месеца за това, че на 06.04.2018г. в 23:45 часа с. Мещица, община
Перник, на път II-63, с посока на движение към
центъра на селото, спрян във време на управление на личния си лек автомобил „/////“
с рег. № *******, е отказал да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол
в кръвта с техническо средство „Алкотест дрегер“ 7510 с фабричен № ARBA-0156. Издаден му е
талон за медицинско изследване с №
0019103. С това е осъществил състав на
административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
-
административно
наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева, за това, че на 06.04.2018г. в
23:45 часа с. Мещица, община Перник, на път II-63, с посока на движение към центъра на селото, спрян
във време на управление на личния си лек автомобил „/////“ с рег. № *******, не
носи у себе си свидетелство за право на управление на МПС от съответната
категория, с което е осъществил състав на административно нарушение по чл. 100,
ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен
съд–Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 1464 по описа на съда
за 2018г., като НП е потвърдено.
За
да постанови този резултат районният съд е приел от фактическа страна за
безспорно установено отразеното в съставения за процесните нарушения акт, каквато
фактическа обстановка е възприета за безспорна и от наказващия орган. От правна
страна районният съд е приел процесното административнонаказателно производство
за водено от компетентни органи, за проведено съобразно процесуалните
правила-без допуснати съществени нарушения, които да са ограничили правото на
защита на наказаното лице. Актът и НП са приети за съставени в сроковете по чл.
34 от ЗАНН, в съответна на законовите изисквания форма и с реквизитите,
установени в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
При извършената проверка относно правилното приложение
на материалния закон първоинстанционния съд е приел, че установените по делото
релевантни факти покриват всички обективни и субективни елементи от състава на
административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на административно
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 от
ЗДвП, за които правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя.
При извършената проверка за законосъобразност, съответно
справедливост на наложените
административни наказания за всяко от двете административни нарушения
решаващият първоинстанционен състав е приел същите за законосъобразни по вид и
в размер, съответно срок, абсолютно определени в ЗДвП.
Решението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от
АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в
жалбата пороци на решението.
Съдебното решение
е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му,
съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените
от него мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност
на касатора се споделят и от настоящия касационен състав и не следва да бъдат
преповтаряни.
Касаторът е
изложил доводи за допуснати нарушения от районния съд само за административното
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (Изм. ДВ бр. 77 от
2017г., в сила от 26.09.2017г.) водач на моторно превозно средство, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок от 2 години и глоба в размер на 2000 лева.
Възраженията на
касатора са неоснователни.
Настоящият
касационен състав изцяло споделя извода на първостепенния съд, че авторството
на деянието е безспорно установено. Районният съд е изложил ясни и логични
мотиви защо кредитира свидетелските показания на разпитаните от него
свидетелите, които са очевидци на нарушението. Обсъдил е и защо фактическите
констатации не се опровергават от показанията на свидетелите Т. и Н.. Защитната
теза на касатора, че не е управлявал собственото си МПС на посочената дата и
час не се подкрепя от събраните доказателства. Следва, че правилно е съставен
акт за установяване на административно нарушение, в който поведението на лицето
е квалифицирано като нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
За да бъде
законосъобразно ангажирана административно-наказателната отговорност на
касатора и да му бъдат наложени предвидените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП наказания
"глоба" и "лишаване от право да управлява МПС", по делото
трябва да е установен отказа на водача на МПС да бъде изпробван с техническо
средство за употребата на алкохол или отказът да изпълни предписанието за
медицинско изследване. В настоящия случай установените пред първоинстанционния
съд обстоятелства, сочат на извършено от В. нарушение по чл. 174, ал.3, предл.І от ЗДвП–отказ на
водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол. Независимо кое от предвидените в закона
изпълнителни деяния е осъществено-отказ от изпробване с техническо средство или
отказ да извърши медицинско изследване, деецът извършва едно и също нарушение -
това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за което е
ангажирана отговорността му. Налице е единство в описанието на нарушението и
правната му квалификация в АУАН и НП. Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е посочена точно, а
от словесното описание на нарушението в обстоятелствената част на НП става
напълно ясно в какво се състои нарушението на касатора.
Районният съд е
приложил правилно материалния закон. По делото е безспорно
установено, че на 06.04.2018 г. в 23:45 часа с. Мещица, община Перник, на път
II-63, с посока на движение към центъра на селото, В.В.В., спрян във време на
управление на личния си лек автомобил „/////“ с рег. № *******, е отказал да му
бъде извършена проверка за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство
„Алкотест дрегер“ 7510 с фабричен № ARBA-0156, не е изпълнил предписание за
медицинско изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, както
и не е носил у себе си свидетелство за право на управление на МПС от
съответната категория. Деянията покриват
от обективна и субективна страна състави на административни нарушения именно по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 183, ал. 1, т.
1, предл. 1 от ЗДвП.
В този смисъл и касационната съдебна
инстанция приема, че административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е доказано, като е
доказано и неговото авторство. Предвидените наказания за същото административно
нарушение в нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са фиксирани -
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, за срок от две години
и глоба 2000 лева, като нито административнонаказващият орган, нито съдът могат
да намалят размера на установените в закона административни наказания.
Предвид всичко изложено настоящият състав намира, че
обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
Не са налице релевираните в касационната жалба основания за отмяната му. Затова
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК съдебният акт ще да бъде оставен в сила.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА № 746 от 09.01.2019 г. на Районен
съд – Перник, постановено по АНД № 1464 по описа на съда за 2018 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/ /п/