Р Е Ш Е Н И Е

№ 115

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 28.03.2019 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 134 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „*********“ЕООД, с ЕИК *********чрез пълномощника му адв. Е.Е. против решение № 724 от 19.12.2018г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 1120 по описа на съда за 2018 г.

С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 15-А-2/18.04.2018г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Перник, с което на „*********“ЕООД, за извършено административно нарушение по чл. 156, ал. 1 във вр. с чл. 113, ал. 3 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 (пет хиляди) лева.

Касаторът твърди, че решението на районния съд е неправилно. Решаващият първоинстанционен състав неправилно оценил обстоятелствата по случая, включително без да вземе предвид наличието на конкретни, единствено възможни обективни действия по изпълнение на даденото му предписание, което е довело и до погрешни изводи по фактите, съответно неправилно ангажиране на административнонаказателната му отговорност. Касаторът моли съда да постанови решение, с което да отмени съдебния акт, предмет на касационна проверка, като по същество постанови друг, с който да отмени процесното наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба, редовно уведомен за касационната жалба по реда на чл. 213а, ал. 1, предл. първо от АПК, не депозира отговор по същата в 14-дневния срок по чл. 213а, ал. 1, предл. последно от АПК.

Окръжна прокуратура–Перник, в определения й от съда срок по чл. 217, ал. 4, изр. последно от АПК, в писмено становище дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените от страните съображения и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК-страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане. За установяване на касационните основания за обжалване не са представени писмени доказателства.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С наказателно постановление № 15-А-2/18.04.2018г. директорът на РИОСВ–Перник е наложил на „*********“ЕООД, административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000лв. за това, че на 28.10.2017г. не е изпълнил задължително предписание, дадено му на основание чл. 113, ал. 3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), обективирано в т. 1 на писмо с изх. № 26-00-770 от 19.05.2017г., а именно: да предаде в едномесечен срок от получаване на предписанието констатирани по време на проверката извършена на 16.05.2017г. -38 броя излезли от употреба моторни превозни средства на лице притежаващо необходимия разрешителен документ по чл. 35 от ЗУО. Деянието е квалифицирано правно като административно нарушение по чл. 156, ал. 1 във вр. с чл. 113, ал. 3 от ЗУО.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд–Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 1120 по описа на съда за 2018г., като наказателното постановление е потвърдено. За да постанови решението си районният съд, основал се в доказателствата, приобщени по делото, е приел за установено от фактическа страна, че на 16.05.2017г. служители на РИОСВ – Перник, при извършена проверка в обект стопанисван от дружеството са установени 38 броя ИУМПС. Съставен е констативен протокол № 254-КОС-СМ-41 от 16.05.2017г., в който е описано състоянието на всяко едно от установените на място ИУМПС. Въз основа на констатациите са издадени задължителни предписания, обективирани в писмо с изх. № 26-00-770 от 19.05.2017г. Същите са дадени на основание чл. 113, ал. 3 от ЗУО и в тях под т. 1 е преписано „*********“ да предаде излезлите от употреба МПС на лице, притежаващо необходимия разрешителен документ по чл. 35 от ЗУО. Констативния протокол и задължителните предписания са връчени на управителя на фирмата на 31.07.2017г.. Същият е поискал срокът да изпълнение да се удължи с още един месец и същият е удължен до 27.10.2017г.. След извършена на 28.10.2017г. проверка от контролни органи на РИОСВ–Перник, е установено, че дружеството не е изпълнило в цялост така даденото му предписание, тъй като на площадката са били налични 10 броя ИУМПС, установени и посочени и в първия констативен протокол. На 08.01.2018г. със съставяне на акт за установяване на административно нарушение № 02/2018г. срещу „*********“, с управител Г. Г. е образувано административнонаказателно производство, завършило с издаване на процесното наказателно постановление.

При така установеното от фактическа страна от правна страна районният съд е приел, че производството по налагане на административно наказание е проведено съобразно процесуалните правила, с издадени акт и НП от компетентни органи, в изискваната форма и съответно на изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. По съществото на спора районният съд е приел за доказано, че дружеството е осъществило състава на нарушение по чл. 156, ал. 1 във вр. с чл. 113, ал. 3 от ЗУО. Районният съд е извършил и проверка за наличие на основания за приложимост на чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на случая и е отказал да преквалифицира деянието поради липса на смекчаващи отговорността обстоятелства. Наложеното административно наказание съдът е приел за законосъобразно по вид и в границите за съответното нарушение. С изложените аргументи наказателното постановление е потвърдено.

Решението е правилно.

Настоящият съдебен състав възприема изцяло установените от районния съд факти и правните му изводи. Не се установяват допуснати от районния съд нарушения при събирането и преценката на доказателствата. От фактическа страна безспорно се установява, че към датата на издаване на НП предписанието не е изпълнено, няма данни да е изпълнено и до приключване на въззивното производство. Това неизпълнение, обективира състава на нарушение по  чл. 156, ал.1 от ЗУО, което обосновава и налагане на административно наказание.

Касаторът не ангажира доказателства, които да опровергаят констатациите на наказващия орган, а същевременно, с оглед събраните пред първоинстанционния съд такива се установява, че дружеството е осъществило състава на вмененото му нарушение, с оглед на което правилно е била ангажирана отговорността му на соченото основание.

Ирелевантни за съставомерността на конкретното деяние са количеството на установените отпадъци, техният брой и размери, причините поради което същите са се намирали на посоченото място, тъй като тези обстоятелства не могат да доведат до отпадане отговорността на търговеца. По правило даденото предписание представлява индивидуален административен акт, който е могъл да се оспори от настоящия касатор в производство различно от настоящето. Само в производство по оспорване на предписанието би могъл да бъде изследван и въпросът за неговата законосъобразност, включително и дали установените МПС-та са отпадък по смисъла на ЗУО.

В конкретния случай, от събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че настоящия касатор е бил адресат на задължително предписание по чл. 113, ал. 3 от ЗУО, както и че в дадения му срок не е изпълнил същото. Именно това са релевантните факти, които обуславят приложението на предвидената в  чл. 156, ал. 1 от ЗУО санкция. Предписаните мерки са били конкретни, с ясно зададени параметри и естество на необходимите за предприемане действия, а за изпълнението им е бил даден и конкретен краен срок, който по искане на наказаното дружество е и удължен. Ето защо, предвид всичко изложено по-горе, настоящият състав напълно споделя изводите на районния съд за доказаност и правилна правна квалификация на нарушението. Решението на въззивния съд е и материално законосъобразно. Наказателното постановление е издадено за неизпълнение на предписание по чл. 113, ал. 3 от ЗУО, за което се налага имуществена санкция в размер от 5000 лв. до 20 000 лв. Наложената такава е в минимален размер. С оглед на това касационния състав приема, че напълно законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на касатора на соченото основание, а районният съд е приложил правилно закона.

Съобразявайки горното настоящият съдебен състав не намира основания за отмяна на решението на районния съд. Проверката по чл. 218, ал. 1 във вр. с ал. 2 на АПК не установи нищожност, недопустимост и несъответствие на обжалвания съдебен акт с материалния закон, както и не установи наличие на основания за касиране на решението по изложените в касационната жалба доводи. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 724 от 19.12.2018г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 1120 по описа на съда за 2018г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/п/