Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 83

 

гр. Перник, 25.04.2019 г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, в открито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                        

                                                        СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

 

при секретаря Е. В., като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 288 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.211 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Същото е образувано по жалба на Б.Н.Г. – мл. автоконтрольор в РУ – Трън при ОДМВР - Перник, срещу Заповед № ******., издадена от директора на Областна дирекция на министерството на вътрешните работи /ОДМВР/ – Перник, с която му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 6 /шест/ месеца.

В жалбата се излагат съображения, че заповедта е  издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби, както и че същата е необоснована. Иска се нейната отмяна като незаконосъобразна.

В хода на съдебното производство жалбоподателят се представлява от адв. В.Б. ***. Същият поддържа жалбата и доразвива доводите в нея. Претендира присъждане на направените по делото разноски, които са в размер на 460,00 лв. и представя списък по чл.80 от ГПК /л.118/.

Ответникът по жалбата - директорът на ОДМВР – Перник се представлява от главен юрисконсулт З. В.. Тя оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Счита, че заповедта, предмет на производството, е законосъобразна. Излага съображения в тази посока, както и доводи относно наличието на основания за налагане на дисциплинарно наказание.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл.211 от ЗМВР. Същата изхожда от адресата на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол. С оглед на това тя е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

По фактите:

На 09.06.2017 г., в 10:00 часа, жалбоподателят Б.Н.Г. – мл.автоконтрольор в РУ – Трън при ОДМВР – Перник, който бил на работа на тази дата и час и изпълнявал служебните си задължения, констатирал неправилно паркирано МПС, за което съставил на собственика му О.Т.С. фиш серия М, № ****** за неправилно паркиране в гр. Трън, на ул. Петко Д. Петков. Фишът бил съставен в условията на чл.186, ал.3 от ЗДвП – в отсъствие на водача. След като го получил нарушителят С. установил, че единният му граждански номер е записан грешно и подал Молба рег. № 361000-1260/23.06.2017 г. до началника на РУ – Трън за анулиране на фиша. По молбата била извършена проверка от инсп. Петър Александров, която приключила със Справка рег. № ******г. Било констатирано, че производството по издадения фиш може да продължи на основание чл.53, ал.2 от ЗАНН. За резултата от проверката, О.Т.С. бил уведомен с Писмо рег. № 361000-1393/12.07.2017 г.

На 06.12.2017 г., АП 424 на РУ – Трън, в състав: младши инспектор Б.Г. – мл.автоконтрольор, и полицай ООР Ц. А., в 14:20 часа, на път ІІ-63, км.34+100, на разклона за с. Лялинци, по повод неизправна къса светлина и шумна изпускателна уредба на лек автомобил с рег. № ****, спрели същия за проверка и установили, че негов водач е О.Т.С.. Проверката била отразена съгласно нормативните разпоредби в РСОД и автомобилът бил продиктуван на ОДЧ Трън. Тъй като нарушителят С. заявил, че има готовност да смени ел.крушка незабавно, контролните органи му дали тази възможност и той веднага отстранил първото нарушение. За второто деяние, изразяващо се в управление на технически неизправно МПС – нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, на О.С. била наложена глоба с фиш.

На 11.12.2017 г. в ОДМВР – Перник постъпила Жалба рег. № *****г. /л.22/, депозирана от О.Т.С. с ЕГН **********,*** /разпитан в качеството на свидетел по настоящото производство/, с приложени към нея: Глоба с фиш серия М, № 0737108 /л.23/; Глоба с фиш серия М, № ****** /л.24/ и Молба рег. № 361000-1260/2017 г. до началника на РУ – Трън. В нея С. изложил твърдения, че след извършена му проверка от автопатрул по пътен контрол на РУ – Трън и по-конкретно от младши инспектор Б.Г. Б., му е наложена глоба по фиш за неизвършено от него нарушение на ЗДвП, а не е наказан за нарушение на ЗДвП, констатирано както от автоконтрольора, така и от самия водач. За проверка на изнесените в жалбата данни,  директорът на ОДМВР – Перник възложил извършване на проверка със Заповед № 313з-244/05.02.2018 г.

В хода на административното производство комисията събрала сведения от Б.Н.Г. /л.36/, Ц. А. А. – служител в РУ – Трън /л.35/ и свидетеля О.Т.С. /л.37/, както и писмени документи: Информация за наряд /л.38/, Справка картон на водача О.Т.С. /л.39 – л.41 вкл./, Протокол рег. № 3481/11.06.2013 г./л.42/, Типова длъжностна характеристика рег. № У-52915 от 17.05.2013 г. на длъжността „младши автоконтрольор ІІ – І степен в група/звено „Пътен контрол“ на сектор/група/звено „Охранителна полиция“ към РУП /УП/ при ОДМВР /л.43 – л.46 вкл./, Заповед № 313з-1464/08.08.2017 г. на директора на ОДМВР – Перник /л.47/, Учебен план /л.48 – л.66 вкл./ и Учебен план /л.67 – л.71 вкл./ и др. Въз основа на тях комисията, извършваща проверката установила и посочените по-горе в настоящото решение обстоятелства и те били описани в Справка рег. № 1158/1440 от 02.03.2018 г. /л.14/. В същата били вписани и констатациите от Справка рег. № *****г., направени въз основа на същите данни, а именно: „1. Наложената глоба с фиш серия М, № ****** е правилна и законосъобразна. Същата не следва да бъде отменяна и подлежи на изпълнение от дата 20.07.2017 г.; 2. При осъществяване на контрол по пътното движение и извършена полицейска проверка на 06.12.2017 г. младши инспектор Б.Н.Г. – младши автоконтрольор от състава на АП 424 на РУ – Трън, вследствие на лошо изпълнеие на заповеди, регламентиращи служебната дейност, не е започнал административнонаказателно производство съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН за констатираните от него административни нарушения по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП – управление на МПС с неизправни светлини и чл.190, ал.3 от ЗДвП – управление на МПС с незаплатена в срок глоба, което се явява нарушение на служебната дисциплина …“.

Въз основа на констатациите, направени в хода на проверката, в Справка рег. № *****г., комисията направила предложение мл. инспектор Б.Н.Г. да бъде наказан с писмено предупреждение за срок от три месеца, съгласно чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР за „констатирани пропуски от страна на мл. инспектор Б.Н.Г. в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, а именно: „На 06.12.2017 г., в 15:30 часа, на път ІІ-63, км.34+100, при осъществяване на пътен контрол /включен като старши на наряда и водач на МПС в състава на АП 424 на РУ – Трън/ и извършване на проверка на О.Т.С., не прилага спрямо водача принудителни административни мерки по чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП … и чл.171, т.2, б.“а“ от ЗДвП … и разпоредбите на чл.190, ал.3 от ЗДвП …“.

На 28.03.2018 г. дисциплинарноразследващият орган изпратил до Г. Покана рег. №  *****. за запознаване със справката и всички материали по дисциплинарното производство и за даване на допълнителни обяснения или възражения /л.13/. Поканата му била връчена на 29.03.2018 г., в 11:00 часа. В нея на жалбоподателя било указано, че има право да даде допълнителни обяснения или възражения в срок от 24 часа след запознаването с обобщената справка да даде допълнителни, адресирани до директора на ОДМВР – Перник.

На следващия ден – 30.03.2018 г., дисциплинарноразследващият орган съставил Протокол рег. № 1158р-2105 от същата дата /именуван „Протокол за отказ от даване на писмени обяснения от служител, извършил дисциплинарно нарушение“/, в долната част на който Б.Н.Г. собственоръчно написал, че не е съгласен с изнесеното в справката и желае да се вземе предвид изложеното от него в Сведение с рег. № 361р-1344/26.02.2018 г. /л.17/ и се подписал.

На 16.04.2018 г. ст. комисар Д. П. - директор на ОДМВР – Перник, издал процесната Заповед № 313з-648 от същата дата, с която приел, че жалбоподателят Б.Н.Г. – мл. автоконтрольор при РУ – Трън, е извършил нарушение на служебната дисциплина, като на 06.12.2017 г., на път ІІ-63, км.34+100, при осъществяване на пътен контрол /включен като старши на наряд и водач на МПС в състава на наряд АП-424 на РУ – Трън/ при извършена проверка на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ****, управляван от О.Т.С., въпреки наличието на съответните правни и фактически предпоставки и възложените му съобразно заеманата длъжност контролни функции по ЗДвП, не е приложил спрямо водача принудителна административна мярка съобразно чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП, както и принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б.“а“ от ЗДвП. Въз основа на тези данни, директорът на ОДМВР – Перник счел, че с деянието си Г. виновно е извършил нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР „неизпълнение на служебни задължения“ като при наличието на съответните правни и фактически предпоставки и възложените му съобразно заеманата длъжност контролни функции по ЗДвП и вменените с длъжностната характеристика задължения „да работи по предотвратяването и пресичането нарушенията по пътищата и обществения ред“ и да „изпълнява и други задачи, възлагани от служебното ръководство в рамките на предоставените му правомощия“ не е приложил спрямо водача на МПС с рег. № **** разпоредбите на чл.171, т.1, б.“д“, вр. чл.190, ал.3 от ЗДвП и чл.171, т.2, б.“а“ от ЗДвП, изпълващо според наказващия орган състава на чл.199, ал.1, т.5, предл.2-ро от ЗМВР „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност“, за което и на основание чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.2 и чл.199, ал.1, т.5, предл.2-ро и чл.204, т.3 от ЗМВР наложил на Б.Н.Г. дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 6 /шест/ месеца.

Процесната заповед е връчена на жалбоподателя на 20.04.2018 г., което е видно от собственоръчно направеното му отбелязване и положения върху нея подпис.

Съдът възприе така описаната фактическа обстановка въз основа на представените по делото доказателства, представляващи административната преписка по издаването на оспорваната заповед, както и от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Въз основа на същата се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването му, като провери дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е същият с целта на закона.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в чл.146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна. Доводите за това са следните:

Проверката относно законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание на първо място обхваща компетентността на органа, който го е наложил. Актът е издаден от компетентен за това административен орган. Съгласно чл.204, т.3 от ЗМВР във връзка с чл.37, ал.1, т.2 от ЗМВР дисциплинарното наказание „писмено предупреждение“ се налага от ръководителя на структурата по чл.37. В случая това е директорът на ОДМВР, който е компетентен да налага дисциплинарни наказания по чл.197, ал.1, т.1-3 от ЗМВР, в качеството му на ръководна, спрямо заеманата от жалбоподателя, длъжност. В случая заповедта е издадена от директора на ОДМВР – Перник, който е компетентния орган и с оглед на това не са налице отменителните основания по чл.146, т.1 от АПК.

Оспорваната заповед е изготвена в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити по чл.210, ал.1 от ЗМВР, поради което не се налага нейната отмяна в условията на чл.146, т.2 от АПК.

При издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заявените в противоположен смисъл твърдения на оспорващия са неоснователни.

Дис 

 

 

 

циплинарното наказание е наложено в срока по чл.195, ал.1 във връзка с чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР. Съгласно чл.195, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В нормата на чл.196, ал.1 от ЗМВР е определено, че дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а съгласно чл.196, ал.2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган. В разглеждания случай е установено, че материалите от дисциплинарното производство заедно с обобщената Справка рег. № 1158р-1440/02.03.2018 г., изготвена от комисията, на която е възложена дисциплинарната проверка, са постъпили при директора на ОДМВР – Перник на 02.03.2018 г., а процесната заповед е издадена на 16.04.2018 г., за нарушение, извършено на 06.12.2017 г. Следователно, към датата на издаване на дисциплинарната заповед не е изтекъл преклузивният срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР, т.е. спазени са законовите правила, които регламентират сроковете, в рамките на които ДНО упражнява правомощието си да санкционира дисциплинарно служителите.

Заповедта е издадена въз основа на извършена проверка и се позовава на резултатите от нея, а наказаният служител е запознат с констатациите.

Друг е въпроса обаче дали и доколко дисциплинарнонаказващият орган е изпълнил  

 

 

 

законововмененото му задължение по чл.206, ал.1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят Г. е дал Сведение с рег. № 1158-00-17334 от 18.12.2017 г. /л.36/ и Сведение рег. № 361р-1344 от 26.02.2018 г. /л.17/. Последното е адресирано до председателя на комисията, определена със Заповед рег. № 313з-244/05.02.2018 г. и в него е отбелязано, че е изготвено във връзка с извършена проверка по сигнал на О.Т.С. с № 313 000-10670/11.12.2017 г. Сами по себе си обаче те не представляват даване на писмени обяснения по смисъла на чл.206, ал.1 от ЗМВР, чиято цел е държавният служител да даде изрази становище и да направи обяснение във връзка със събраните материали в хода на административнодисциплинарното  производство, както и да поиска или да посочи доказателства във връзка с нарушението, които следва да бъдат събрани или обсъдени от наказващия орган. Следователно, сведенията на наказания служител в случая нямат характер на писмени обяснения, дадени във връзка с дисциплинарното производство. Това на практика води до липсата на такива, в който случай е било задължително неговото изслушване от компетентния орган. Последният не само, че не го е изслушал, но и липсват доказателства да го е поканил да направи това в определен ден. Поканата за запознаване с обобщена справка и даване на допълнителни обяснения или възражения, изготвена от член на дисциплинарно разследващия орган, въпреки, че е връчена на служителя, не доказва изпълнение на процедурата по чл.206, ал.1 от ЗМВР. Това е така, защото това процесуално действие е извършено от  некомпетентен орган. Липсват доказателства, от които да е видно, че директорът на ОДМВР - Перник, в качеството му на дисциплинарнонаказващ орган, е поканил за изслушване държавния служител за определена дата, както и да е поискал писмените му обяснения. Всъщност изготвянето на справка, в която се констатират нарушения на служебната дисциплина е последното действие на комисията, която извършва проверка по чл.205, ал.2 от ЗМВР. С нея се запознава държавният служител, срещу когото е насочена проверката, и едва тогава, при установени данни за извършено дисциплинарно нарушение, материалите се изпращат на  дисциплинарнонаказващия орган. Императивното изискване, регламентирано в чл.206, ал.1 от ЗМВР задължава дисциплинарнонаказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените обяснения, както и да събере и оцени посочените от него доказателства и събраните при проверката такива, съгласно  ал.4 на чл.206 от ЗМВР. От събраните в дисциплинарното, а и в настоящото производство, доказателства се установява, че тези изисквания не са спазени. Липсата на всяко от алтернативно предвидените в чл.206, ал.1 от ЗМВР самостоятелни действия на дисциплинарнонаказващия орган е основание за отмяна на заповедта. Същото представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изслушването на държавния служител или приемането на писмени обяснения имат за цел гарантиране на всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата, свързани с налагане на дисциплинарното наказание. Предоставянето на възможност да изслушването на държавния служител или определянето на срок за изготвяне на писмените му обяснения са в прерогативите единствено на наказващия орган. Служителят може да упражни или не това си право, т.е. за него това е правна възможност да защити правата и интересите си, за наказващият орган обаче е правно задължение да осигури възможност за реализирането на това право. В този смисъл, настоящият съдебен състав намира, че разпоредбата на чл.206, ал.1 - 4 от ЗМВР са пределно ясни и точни и не предполагат друго тълкуване. С оглед на това съдът приема, че при издаване на оспорената заповед дисциплинарнонаказващият орган не е изпълнил императивното изискване на чл.206, ал.1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша или да приеме писмени обяснения от наказваното лице, което се преценява като съществено административнопроцесуално нарушение. Правото на защита на служителя е нарушено, тъй като не му е предоставена възможност както за обяснения, така и за изслушване по конкретно вмененото му нарушение. В тази връзка е и практиката на ВАС - Решение № 10225 от 03.10.2016 г. на ВАС по АД № 8693/2015 г.; Решение № 8015 от 30.06.2016 г. на ВАС по АД № 3228/2015 г.; Решение № 5615 от 4.05.2017 г. на ВАС по АД № 2085/2017  г., 5-членен с-в; Решение № 14235 от 20.11.2018 г. на ВАС по АД № 1232/2018 г. С оглед на това заповедта е незаконосъобразна като постановена при съществени процесуални нарушения и като такава подлежи на отмяна в условията на чл.146, т.3 от АПК.

Отделно от горното, следва да се посочи, че процесната заповед страда и от други пороци, а именно: тя е постановена при противоречие с материалноправните разпоредби и не съответства на целта на закона. Това е така, защото от материалите по делото се установява по безспорен и категоричен начин, че наказания жалбоподател Б.Н.Г. не само, че не е извършил твърдяното нарушение на служебната дисциплина, но дори напротив: действал е законосъобразно и професионално отговорно.

При проверката, която същият е извършил на 06.12.2017 г., в 14:20 часа, на път ІІ-63, км.34+100, на разклона за с. Лялинци, като член от състава на АП 424 на РУ – Трън, Г. е установил неизправна къса светлина и шумна изпускателна уредба на лек автомобил с рег. № ****. Действително, така описано, първото деяние /управление на МПС с неизправни светлини/ изпълва състава на нарушението по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като според посочената разпоредба движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни, но същевременно: според разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание, още повече че в случая на О.С. е дадена възможност да отстрани нарушението, което той е сторил незабавно. Относно второто деяние /изразяващо се в управление на неизправно МПС – с неизправно шумозаглушително устройство/ Г. е издал на нарушителя фиш /л.23/, с който е наложена глоба от 10,00 лева. Освен това, действително, според разпоредбата на чл.171, т.2, б.“а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно спиране от движение на пътно превозно средство, но „до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми“. В конкретния случай жалбоподателят Г. е констатирал неизправно шумозаглушително устройство, за което е и съставил на нарушителя фиш, но не е установил, а и е било абсолютно невъзможно да установи /тъй като това се прави по определен начин и със съответната апаратура, с каквато той не е разполагал/, че шумът е над установените норми. В този смисъл, предпоставките за налагане на ПАМ по чл.171, т.2, б.“а“ от ЗДвП не са били налице, поради което от Г. не може да се търси отговорност за действията му, които са били абсолютно адекватни и съобразени с този факт.

Аналогично е положението и с неприлагането от страна на Г. на принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП. Същата се налага на водач, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба. В случая обаче Г. е направил справка в информационната база данни и е констатирал, че на нарушителя О.С. е наложена глоба с серия М, ****г., но липсвало отбелязване дали същият е платен. От обяснението на С. останал с убеждението, че фишът се оспорва и не е влязъл в сила и това го накарало да не предприема действия по чл.190, ал.3 от ЗДвП, както лично отбелязал във Сведение рег. № 361р-1344/26.02.2018 г. /л.17/. В последното Г. изразил и мнението си, че в противен случай би се стигнало до неправомерно отнемане на свидетелството за правоуправление, което становище съдебният състав напълно споделя, още повече, че по делото е представена Справка картон на водача О.Т.С. /л.39 – л.41 вкл./, в която е вписан и Фиш серия М, № ****, съставен на дата: 09.06.2017 г. от РУ – Трън при ОДМВР – Перник за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, с наложена глоба в размер на 20,00 лева на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП. Относно плащането е отбелязано „не“, но и в графа „статус“ липсват каквито и да е вписвания, от които да се направи извод влязъл ли е същия в сила или не. Тази справка картон на водача е представена от ответника по делото и обективира данните, въведени в информационната база данни на МВР. От нея се установява, че както към момента на извършване на проверката на С. /на 06.12.2017 г/, така и към момента на изпращане на административната преписка в съда с писмо рег. № ****., статуса на Фиш серия М, № **** е неясен, а това доказва, че жалбоподателят Г. е действал абсолютно правилно и законосъобразно и с поведението си е доказал, че не само че няма „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите“, но дори напротив: същият познава много добре действащите нормативни актове.

Г. е опитал да обясни това в даденото от него Сведение с рег. № 361р-1344/26.02.2018 г. /л.17/, към което е препратил и при връчването на Протокол рег. № 1158р-2105/30.03.2018 г., но същото е било явно игнорирано, не е било разгледано и не е взето впредвид от дисциплинарния орган, тъй като в противен случай не би се стигнало до наказването му с оспорената заповед.

Друго нарушение при издаването на процесната заповед е свързано с определянето на вида и размера на наложеното дисциплинарното наказание "писмено предупреждение", което представлява съществено процесуално нарушение по чл.206, ал.2 от ЗМВР. Последният законов тест регламентира обстоятелствата, които трябва да бъдат отчетени при определяне на дисциплинарното наказание на държавните служители в МВР. Липсата на мотиви в тази връзка препятства съдебната проверка. Това е така, защото дисциплинарните наказания са изброени в чл.197 от ЗМВР, но също така са степенувани и по тежест /което е видно от следващите законови текстове/. Като вид наказание „писменото предупреждение“ е поставено на второ място и изборът на дисциплинарнонаказващият орган да наложи именно него следва да бъде мотивиран. В този смисъл е и константната съдебна практика на Върховния административен съд / 

 

 

 

Решение № 1136 от 03.02.2016 г., постановено по адм. дело № 8032/2015 г. на ВАС/.

Въз основа на извършената проверка на оспорената заповед по реда на чл.168 от АПК, настоящият съдебен състав приема, че е налице основанието по чл.146, т.3 от АПК, но също така и на чл.146, т.4 и т.5 от АПК, поради което същата следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

По разноските:

Предвид гореизложените съображения относно изхода на спора, съдът намира, че следва да бъде уважено като основателно и искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Същият е заплатил държавна такса в размер на 10,00 лв. /десет лева/, за което е представил преводно нареждане/вносна бележка /л.5/. Отделно, в съдебното производство той се е представлявал от пълномощник, комуто е платил адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/ - видно от представения Договор за правна защита и съдействие от 27.04.2018 г. /л.4/, а освен това е направил и разноски за призоваване на свидетел, за което е заплатил сумата от 50,00 лв. /петдесет лева/ /л.86/. Представен е и списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.118/. С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в размер на 460,00 лв. /четиристотин и шестдесет лева.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Заповед № ******., издадена от директора на Областна дирекция на министерството на вътрешните работи /ОДМВР/ – Перник, с която на Б.Н.Г. – мл. автоконтрольор в РУ – Трън при ОДМВР - Перник е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 6 /шест/ месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на министерство на вътрешните работи - Перник да заплати на Б.Н.Г. с ЕГН ********** ***, сумата от 460,00 лв. /четиристотин и шестдесет лева/, представляваща направени по делото разноски, от които: 10,00 лв. /десет лева/ - платена държавна такса за образуване на производство, 400,00 лв. /четиристотин лева/ - платено адвокатско възнаграждение, и 50,00 лв. /петдесет лева/ - разноски за призоваване на свидетел.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ: /п/