РЕШЕНИЕ

№ 73

гр. ******, 02.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-******в открито съдебно заседание проведено на осми март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия: Слава Георгиева

при секретаря Валентина Христова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 612 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145-178 от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 215 и сл. от Закона за устройство на територията/ЗУТ/.

Образувано по жалба от Л.Д.Д.,*** против мълчалив отказ на Кмета на ***да се произнесе по заявление вх. № ****** от 04.10.2018г., с което да се издаде разрешение за изработване на ПУП-ПЗ за поземлен имот № ****** по КВС на с. ****** с цел провеждане на процедура по промяна на предназначението на земеделска земя в земя за неземеделски нужди.

В жалбата е изложено, че мълчаливия отказ е постановен при липса на форма, при съществено нарушение на административно производствените правила, в нарушение на материалния закон и не съответства на целта на закона. Въз основа на това се иска да бъде постановено решение, с което обжалваният мълчалив отказ на Кмета на ***да бъде отменен.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с адв. А.А.,***. Поддържа жалбата по съображенията изложени в същата и допълнително развити такива в съдебно заседание. Моли за отмяна на мълчаливия отказ. Претендира присъждане на съдебни разноски. В указания срок не представя писмени бележки.

Ответникът по жалбата–Кмет на Община ******, редовно призован, за представител изпраща юрисконсулт Д. Е.. Оспорва жалбата и пледира същата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски, за което депозира списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В указания срок представя писмени бележки.

Административен съд-******, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление с вх. № ******от 04.10.2018г. Л.Д. е депозирала искане до Кмета на ***да се разреши изработване на Подробен устройствен план-план за регулация и план за застрояване за поземлен имот № ******, находящ се в с. ******, общ. ******. Искането е придружено от доказателства за собственост, задание за изработване на ПЗ и скица-предложение за изготвяне на ПУП-ПЗ.

Л.Д. се легитимира за собственик на поземлен имот-ливада с площ от 1100 кв.м., пета категория, находяща се в землището на с. ******, общ. ******, представляваща имот № ****** по КВС, съгласно нотариални актове за покупко-продажба с ******. и ******.

С писмо изх. № ******от ******. жалбоподателката е уведомена, че имотът и попада в територия на необратваеми земеделски земи, съгласно ОУП, който е приет от Общински експертен съвет по устройство на територията и предстои приемането на същия от Общински съвет-******. След приемането му следва да предприеме постъпки за провеждане на процедура по промяна на ОУП.

С решение № 1016 от 10.12.2018г. Общински съвет-******е одобрил общ устройствен план на община ******. Решението е публикувано в ДВ бр. 104 от 14.12.2018г.

В хода на съдебното производство се допусна и изслуша съдебно-техническа експертиза. Заключението на експерта като неоспорено от страните се цени в цялост. Въз основа на него се приема, че към момента на депозиране на заявлението за имота на жалбоподателката няма одобрен ПУП и това е първо искане за изработване на ПУП. Към момента на депозиране на заявлението няма одобрен ОУП. Съгласно одобрения Общ устройствен план предвижданията и общото предназначение на територията, в което е процесния имот е необратваеми земеделски земи-ливади. Същият не отговаря на предвижданията на ОУП доколкото не попада в територия за застрояване. Граничещия от север имот е със сменено предназначение, съгласно изготвен ПУП-ПЗ и е с предназначение за жилищно строителство. Граничещия от юг имот попада в територия необработваема земеделска земя-ливада.

Така възприетата фактическа обстановка се установи от представените от административния орган документи представляващи годни писмени доказателства, както и от събраните в хода на съдебното производство доказателства.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, адресат на акта, и срещу акт, подлежащ на оспорване. Същата се приема за подадена в законоустановения срок доколкото органът изрично е посочил в какъв срок ще се произнесе и съответно жалбата е депозирана в 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ следващ срока за произнасяне от органа.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите на страните изложени в съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция, както и тези в жалбата и след като извърши цялостна служебна проверка за законосъобразността на обжалвания административен акт на основание чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 от АПК, съдът намира жалбата за основателна. Доводите в тази връзка са следните:

Мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК е налице при сезиране на компетентен административен орган да издаде съответен акт, за който орган съществува пряко законово правомощие, респективно задължение, да проведе конкретно инициирано административно производство и да се произнесе с индивидуален административен акт, който орган в законовия срок мълчи, без да се произнесе с изричен акт. При мълчаливия отказ липсва волеизявление, но то е приравнено на такова по силата на законова фикция, с оглед гарантиране правото на защита на гражданите и организациите срещу пасивността на администрацията.

Административното производство е стартирало въз основа на заявление, подадено от жалбоподателката до кмета на Община ******, с което е поискано  да се  разреши изработване на Подробен устройствен план-план за застрояване за поземлен имот № ******, находящ се в с. ******, общ. ******. Искането е придружено със задание по чл. 125 от ЗУТ. От заключението на съдебно техническата експертиза се приема, че за процесния поземлен имот № ****** до настоящия момент няма одобряван ПУП. Този имот представлява необработваема земеделска земя-ливада, видно от скица приложена по делото и с това си преназначение попада в територия с необратваеми земеделски земи в ОУП, одобрен и приет след постъпване на искането. Този поземлен имот е извън строителните  граници на урбанизираната територия. Следователно в случая се иска изработване на план за застрояване по чл. 110, ал. 1, т. 3 от ЗУТ във вр. с чл. 59 от ЗУТ за застрояване в неурегулирани територии. Създаването, обявяването и одобряването на устройствените планове става по реда на чл. 124 и сл. от ЗУТ и този вид план не изключен от приложното поле на тези разпоредби.  По отношение на ПУП-ПЗ в такива територии е въведено и изискване за промяна на предназначението на земята. Съгласно чл. 124а, ал. 2 от ЗУТ разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план на част от урбанизирана територия (с изключение на селищните образувания с национално значение) в обхват до един квартал се дава със заповед на кмета на общината по предложение на главния архитект. Съгласно разпоредбата на  чл. 124б, ал. 5 от ЗУТ "Отказите за издаване на разрешение за изработване на устройствен план по чл. 124а, ал. 5 се дават с мотивирано решение или заповед на компетентния орган в едномесечен срок от постъпване на искането. Отказите се съобщават по реда на Административнопроцесуалния кодекс и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 215". 

Анализът на така посочените разпоредби обосновават извода, че кметът на ***е бил компетентен да се произнесе по искането, с което е бил сезиран. Същият е дължал и изрично произнасяне. С решението си единствено компетентния орган може да уважи искането или да го откаже, но това е следвало да стане с нарочен акт.

Обжалваният административен акт-мълчалив отказ, е на компетентен орган – Кмет на ***по аргумент от чл. 124а, ал. 2 от ЗУТ. Както и по-горе се посочи съгласно цитираната по-горе разпоредба на  чл. 124б, ал. 5 от ЗУТ отказите за издаване на разрешение за изработване на устройствен план по чл. 124а, ал. 5 от ЗУТ /т.е. по искане на заинтересовано лице, какъвто е процесният случай/ се дават с мотивирано решение или заповед на компетентния орган. По този начин нормата изрично задължава административния орган да се произнесе с писмен акт, който в случая следва да е заповед. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението в случаите на отказ. В ЗУТ не е предвидена възможност за мълчалив отказ по направено искане за даване на разрешение за изработване на ПУП, доколкото както вече се посочи нормата на  чл. 124б, ал. 5 от ЗУТ предвижда изрично формите на отказ-мотивирано решение или заповед съобразно компетентния да ги издаде административен орган. Освен това, от текста на същата разпоредба е видно, че законодателят е въвел изрично изискване отказът да съдържа мотивите на органа за постановяването му, които съставляват задължителен реквизит на взетото решение. Липсата им води до порок във формата на постановения административен акт. Липсващите мотиви е недопустимо да бъдат замествани с доводи на органа в хода на съдебното производство по оспорване на мълчаливия отказ. Изложеното до тук води до единствения правно обоснован извод за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ поради наличие на отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК - неспазване на установената форма.

В случая поисканото разрешение има за предмет издаване на разрешение за изработване на ПУП-ПЗ на поземлен имот, който не е урегулиран с подробен устройствен план. Такова застрояване се допуска само ако е предвиден с влязъл в сила ПУП и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Такъв специален закон е ЗОЗЗ, който изисква наличие на одобрен ПУП-ПЗ инициран от собственика на земята, който предхожда процедурата по промяна предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди, изхождайки от разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ. Следователно за застрояване на поземлени имоти, попадащи в територии които не са урегулирани с ПУП е необходимо изработване и одобряване на ПУП-ПЗ по чл. 59 от ЗУТ. Това застрояване може да съответства на предвижданията на ОУП, но е възможно и при липса на одобрен ОУП, изхождайки от чл. 109 от ЗУТ. Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗУТ, извън границите на урбанизираните територии застрояване се допуска при спазване кумулативно предвидените предпоставки-предвиждания на действащ ОУП и въз основа на действащ ПЗ на поземления имот, след промяна предназначението на земята, когато такова се изисква по реда на специалния закон. При това положение доводите на ответника залегнали и в писмото му с изх. № ******от ******. са ирелевантни, тъй като към онзи момент не е налице действащ ОУП. Писмото на зам. кмета не обективира изричен отказ по заявлението, а има само уведомителен и разяснителен характер относно процедурата по приемане на ОУП. То не се възприема за изричен отказ, който да е последвал обжалването на мълчаливия отказ и по който съдът да дължи произнасяне. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗУТ без промяна на предназначението на земята застрояване в поземлени имоти по ал. 1 от същия законов текст се допуска при условията на чл. 12, ал. 3. Следователно извън границите на урбанизираните територии застрояване се допуска отново при същите условия на чл. 12, ал. 3 от ЗУТ, съответно въз основа на ПУП или виза, издадена от главния архитект на общината алтернативно. Независимо, че разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от ЗУТ препраща към чл. 8, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗУТ, изрично текста на чл. 59, ал. 2 от ЗУТ относно поземлени имоти извън границите на урбанизираните територии препраща отново към същия текст на чл. 12, ал. 3 от ЗУТ. Безспорно, процесният имот се намира извън урбанизираната територия, неурегулиран е и не представлява част от селищно образувание по смисъла на ЗУТ, поради което за него важат правилата за застрояване за поземлени имоти извън урбанизираните територии, при което отново приложими се явяват правилата на чл. 12, ал. 3 от ЗУТ, които са подробен устройствен план, респ. виза за проектиране.

Въз основа на изложеното обжалваният мълчалив отказ на кмета на ***да се произнесе по заявление вх. № ******от 04.10.2018г. е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен в условията на чл. 146, т. 2 от АПК. Преписката следва да бъде върната на ответника за постановяване на изричен писмен акт.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в тежест на ответника следва да се възложат направените от жалбоподателката съдебни разноски. Същите са доказани в размер на 150лв. и представляват заплатен депозит за съдебно техническа експертиза, поради което ще бъдат възложени в тежест на ответника.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Л.Д. мълчалив отказ на Кмета на ***да се произнесе по искане за издаване на разрешение за изработване на подробен устройствен план-план за застрояване по заявление вх. № ******от 04.10.2018г..

ИЗПРАЩА преписката на Кмета на ***за произнасяне по заявление вх. № ******от 04.10.2018г..

Осъжда ***да заплати на Л.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** съдебни разноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението.

СЪДИЯ: /п/