Р
Е Ш Е Н И Е
№ 84
гр. Перник, 22.04.2019
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито
заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Емилия Владимирова, като
разгледа докладваното от съдия Димитрова аминистративно дело № 641 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.256 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искова молба на „***“ ЕООД
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от
управителя В. И. Г., чрез изричния пълномощник В.Ж.И. /с нотариално заверено
пълномощно № *** от 23.08.2018 г., заверено от нотариус ***– нотариус с район
на действие РС Перник, рег. № 462 на Нотариалната камара/ и адв. Валентин
Донков от Адвокатска колегия Русе, против бездействие на общинската
администрация на община Перник, изразяващо се в незавеждане на искания и
заявление за извършване на административни услуги, а именно: за издаване на
препис от акт за смърт и удостоверение за наследници на Г. И. А. с ЕГН ********** - едноличен собственик на капитала на „***“
ЕООД – гр. Перник, както и удостоверения за постоянен и настоящ адрес на
наследниците на едноличния собственик на капитала на „***“ ЕООД – гр. Перник Г.
И. А..
В молбата се
сочи, че
едноличен собственик на капитала на „***“ ЕООД – гр. Перник е Г. И. А. с ЕГН **********, който по устно получена от
служителите информация, е починал. Същевременно, според разпоредбата на чл.157,
ал.1 от ТЗ, дружеството, в което капиталът се притежава от едно физическо лице,
се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не
поискат да продължат дейността. Тъй като на известният на Андонов адрес не са
открити наследниците му и тяхното становище не може да бъде взето, за дружеството
е възникнала необходимост да поиска от общинската администрация на община
Перник да издаде препис
от акт за смърт на Г. И. А. с ЕГН **********, удостоверение за
наследници на Г. И. А. и удостоверения за постоянен и настоящ адрес на
наследниците, но посочените документи не само че не са били издадени, но и
исканията на „***“ ЕООД – гр. Перник да бъдат извършени административните
услуги не са заведени по надлежния ред в деловодството на общината. В тази връзка
се сочи, че бездействието е незаконосъобразно, тъй като е в нарушение на
материалния закон и не съответства на целта на закона. Поддържа се също и
становището, че дружеството има качеството на трето лице по смисъла на чл.5,
ал.2 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г., а искането за издаване на
посочените удостоверения е необходимо за изпълнение на негови законоустановени
правомощия. По тези съображения се моли за отмяна на бездействието на
общинската администрация на община Перник като се задължи същата да заведе
исканията за издаване на удостоверенията по надлежния ред.
Ответникът – кметът на община Перник, чрез процесуалния си представител ю.к. Калина Левтерова,
изразява становище, че молбата е неоснователна, тъй като лицето, поискало
удостоверенията не попада в кръга на лицата по чл.5 от Наредба №
РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения, въз основа на регистъра
за населението.
Административен
съд Перник, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Едноличен собственик на капитала на „***“
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, е Г. И. А. с ЕГН **********, а негов управител - В. И. Г. /това се установява
от справка, приложена на л.9 и 10/. Служителите в дружеството получили устна
информация, че Г. А. е починал. Тъй като според чл.157,
ал.1 от ТЗ, дружеството, в което капиталът се притежава от едно физическо лице,
се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не
поискат да продължат дейността, управителят В. Г. подал Молба вх. №
4300/24.08.2018 г. /л.25/ до Окръжен съд - Перник, с която поискал да бъдат
издадени удостоверения, по силата на които да се снабди с препис от акт за
смърт на Г. И. А., удостоверение за наследници на същия и удостоверения за
постоянен и настоящ адрес на наследниците. С определение ПОС отказал да издаде
поисканите удостоверения и Г. го обжалвал пред Софийски апелативен съд.
Последният с Определение № 3547/15.11.2018 г. по ч.гр.д. № 4903/2018 г. оставил
без разглеждане частната жалба като недопустима. Това накарало В.Ж.И.,
упълномощена от управителя В. И. Г. да представлява дружеството с нотариално
заверено пълномощно № *** от 23.08.2018 г., заверено от нотариус ***– нотариус
с район на действие РС Перник, рег. № 462 на Нотариалната камара, да поиска
издаване на удостоверенията от общинската администрация на община Перник. Тя отнесла
в деловодството документи във връзка с това, но те не били заведени с входящ
номер. На 28.11.2018 г. В.И. отново се поинтересувала какво става с
документите, но получила категоричен отказ за завеждане на исканията й за
издаването на удостоверенията. Това се установява по категоричен начин от:
Искане за издаване на удостоверение за наследници на Г. И. А. /л.17/ и
Заявление за издаване на препис-извлечение от акт за смърт за втори и следващ
път на Г. И. А. /л.18/. И двата формуляра са представени от ответника, но върху
тях не е поставен входящ номер и дата, което доказва, че те не са заведени в
деловодството на община Перник, в което именно се изразява бездействието срещу
което е подадена настоящата молба.
От съдържанието и петитума на иска следва,
че не е обжалван отказ за извършване на административни услуги,
респ. издаване на административни актове, а искането е за осъждане на ответника
да преустанови неоснователно бездействие, изразяващо се в незавеждането на
исканията за издаване на препис
от акт за смърт и удостоверение за наследници на Г. И. А. и удостоверения за
постоянен и настоящ адрес на наследниците на Г. И. А..
Защитата срещу действията и бездействията на администрацията е регламентирана в глава ХV на АПК.
Предвиденото в раздел втори,
глава ХV от дял трети на АПК производство за защита срещу неоснователни
бездействия на административни органи се отнася само до фактически действия,
които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, съгласно
очертания в чл.256 АПК предмет на оспорването. Защитата по този ред
обхваща неизвършването на фактически действия, но не и неизпълнение на
задълженията за волеизявление, т.е. за издаване на индивидуален административен
акт. Когато по силата на закона административният орган е длъжен да издаде
определен административен акт, но не го прави, е налице мълчалив отказ за
издаването на акта, който може да бъде оспорван от заинтересованото лице по
реда, предвиден за оспорване на отказите, включително мълчаливи такива, като
видове индивидуални административни актове по чл.21, ал.1 АПК. Предвиденият специален ред и
предпоставки за оспорване и защита против неоснователни бездействия на
административни органи изключва възможността да бъдат приравнявани на
неоснователни бездействия всички случаи, при които административният орган не
издава индивидуален административен акт, който е задължен да издаде по закон.
Нормата на чл.256 от АПК е относима към бездействията на компетентния
административен орган при нормативно въведено задължение за извършване на
конкретни фактически действия. Бездействието по смисъла на чл. 256 от
АПК представлява закононарушение,
в което попадат всички фактически действия, при които не съществува задължение
за волеизявление.
В обобщение:
предмет на осъдителния иск по чл.256 от АПК е правото на лице или организация на конкретни фактически действия от
административен орган, които той е длъжен да извърши по силата на закон.
Нормата е относима само към фактически действия, при които не се произнася
волеизявление и не се постановява административен акт.
Предвид
горното, в настоящото производство следва да се установи:
1. Съществувало
ли е задължение за ответника по силата на закона да извърши твърдяните в
искането фактически действия /приемане на заявление за издаване на
препис-извлечение от акт за смърт, искане за издаване на удостоверение за
наследници и искания за издаване на удостоверения за постоянен и настоящ
адрес/;
2.Направено ли
е такова искане от страна на ищеца за извършването им;
3.Ако е
направено – приети ли са заявлението и исканията и регистрирани ли са те в
деловодството на ответника с поставяне на входящ номер и дата.
От всичко
гореизложено следва, че в конкретния случай е приложима именно нормата на
чл.256 от АПК, тъй като от ответника се иска да извърши едно фактическо
действие – завеждане на искане за издаване на препис-извлечение от акт за смърт на Г. И. А., завеждане на искане за издаване на удостоверение за наследници на Г. И. А. и завеждане на искане за издаване на удостоверения за постоянни и настоящи
адреси на наследниците на
Г. И. А.. Посочените удостоверения се издават въз основа на регистъра на
населението, за данните, поддържани по чл.25 от Закона за
гражданската регистрация. Редът и условията за издаването им е регламентиран в Наредба №
РД-02-20-6 от 24 април 2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на
регистъра на населението. Съгласно чл.2, ал.1 от наредбата, компетентен да
направи това е кмета на общината, на района или на кметството или от
определени от тях длъжностни лица от общинската администрация. Според чл.6 от
наредбата производството по издаване на удостоверенията започва с подаване на писмено
искане по образец съгласно приложение № 1 или приложение № 2 от лице по чл. 5,
ал. 1 и 2, а подаденото искане се регистрира с входящ номер и дата.
Следователно, административният орган е длъжен да приеме искането, а преценката
дали то е основателно или не, е въпрос по същество, от решаването на който
зависи дали ще издаде поискания документ или ще постанови отказ.
Задължението на
общинската администрация да регистрира искането за издаване на удостоверения
въз основа на регистъра на населението като постави входящ номер и дата,
произтича пряко от нормативен акт, а именно: от Наредба № РД-02-20-6 от 24 април
2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението,
поради което проявеното й бездействие, срещу което е насочена настоящата молба,
е незаконосъобразно, в който смисъл следва да бъде и съдебното решение.
С оглед на горния извод и предвид
направеното от страна на молителя искане за присъждане на направените по делото
разноски, съдът намира, че същото следва да бъде уважено. Предвид това община
Перник следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 50,00 лв., представляващи
внесена държавна такса за разглеждане на делото.
Водим от всичко гореизложено,
Административен съд Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯ бездействието на кмета на община Перник и определените от него длъжностни лица от общинската
администрация на община Перник, изразяващо се в нерегистриране по надлежния ред
на заявление за издаване на препис-извлечение от акт за смърт на Г. И. А. с ЕГН **********, искане за
издаване на удостоверение за наследници на Г. И. А. с
ЕГН ********** и искания за издаване на удостоверения за постоянен и
настоящ адрес на наследниците на Г. И. А. с
ЕГН **********, изготвени от В.Ж.И., в качеството й на пълномощник на
управителя на „***“
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***.
ОСЪЖДА кмета на община Перник и определените от него длъжностни лица от общинската
администрация на община Перник, в едноседмичен срок от влизане на решението в
сила, ДА ИЗПЪЛНИ задължението си по
чл.6, вр.
чл.2, ал.1 от Наредба №
РД-02-20-6 от 24 април 2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на
регистъра на населението като регистрира по надлежния
ред /с входящ номер и дата/ заявление за издаване на препис-извлечение от акт
за смърт на Г.
И. А. с ЕГН **********, искане за издаване на удостоверение за наследници на Г. И. А. с ЕГН ********** и искания за
издаване на удостоверения за постоянен и настоящ адрес на наследниците на Г. И. А. с ЕГН **********, изготвени от В.Ж.И., в качеството й
на пълномощник на управителя на „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***.
ОСЪЖДА община Перник да заплати на „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, представлявано от управителя В. И. Г., сумата от 50,00
лв. /петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред Върховния административен съд,
в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/