Р Е Ш E
Н И Е
№ 101
Гр. Перник, 17.04.2019 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на осми април през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при
съдебния секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло
Иванов административно дело № 659/2018 година по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ), във връзка с чл. 214, т. 2 от ЗУТ.
Образувано е по жалба
на Ж.Г.Т. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Б.В. *** с адрес ***, ет. 2, кантора 223 срещу Отказ за
издаване на удостоверение за търпимост, обективиран в писмо изх. № ***от
29.11.2018 година, издаден от главния архитект на община Перник, относно тавански
етаж от масивна жилищна сграда със застроена площ (ЗП) – 100 м², находяща
се в урегулиран поземлен имот (УПИ) ***, кв.
20 по плана на гр. Перник, кв. „***“, с идентификатор ***по КК и КР на гр.
Перник и гараж със ЗП 18 м², находящ се в УПИ ***, кв. 20 по плана на гр. Перник, кв. „***“, с
идентификатор ***по КК и КР на гр. Перник.
В жалбата се твърди, че отказът е неправилен и
незаконосъобразен. Излагат се доводи за немотивираност на административния акт,
съобразно представените към заявлението документи, и за необоснованост от
фактическа и правна страна. Претендира отмяна на оспорения акт и връщане на
преписката на главния архитект за издаване на исканото удостоверение за
търпимост. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание на 08.04.2019 година жалбоподателя
Ж.Г.Т. редовно призована се явява лично и се представлява от процесуалния си представител
адвокат Б.В. ***, който поддържа жалбата и пледира същата да се уважи.
Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък по реда
на чл. 80 от ГПК.
В проведеното съдебно заседание на 08.04.2019 година ответникът
по жалбата главния архитект на община Перник редовно призован не се явява,
представлява се от процесуалния си представител адвокат М.М. ***, която оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана. Твърди наличие на основанията за отказ
за издаване на процесните удостоверения за търпимост, посочени в
административния акт. Моли съда да отхвърли жалбата.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото
писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството пред
административния орган е започнало с подаване на заявление вх. № 18/ТР-5145/20.11.2018
година по описа на община Перник от Ж.Г.Т. (настоящ жалбоподател), с което е
поискала от главния архитект на община Перник да издаде удостоверение за
търпимост на следните обекти: тавански етаж от масивна жилищна сграда със
застроена площ (ЗП) – 100 м², находяща се в урегулиран поземлен имот (УПИ)
***, кв. 20 по плана на гр. Перник, кв. „***“, с
идентификатор ***по КК и КР на гр. Перник и гараж
със ЗП 18 м², находящ се в УПИ ***, кв.
20 по плана на гр. Перник, кв. „***“, с идентификатор ***по КК и КР на гр.
Перник. Към заявлението настоящия жалбоподател е приложил нотариални актове,
скица издадена от Агенцията по геодезия,
картография и кадастър (АГКК) Перник, комбинирана скица на имота, изготвена от
правоспособно лице по ЗКИР, удостоверение от нотариус, че удостоверението за
търпимост е необходимо във връзка с нуждите на нотариално производство –
снабдяване с констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот и снимков материал. С резолюция от 21.11.2018 година
подаденото заявление е насочено към главния архитект.
С писмо изх. № 18/ТР-5145-1/29.11.2018 година главния
архитект на община Перник е отказал издаване на исканото удостоверение за
търпимост относно двата, посочени в заявлението обекти, със следните мотиви:
относно жилищната сграда в УПИ *** по плана на гр.
Перник, кв. „***“, видно от приложените документи жилищната сграда е построена
в отклонение от налични строителни книжа – изграден е тавански етаж. Удостоверение
за търпимост може да бъде издадено по искане на собственика на имота и
жилищната сграда; съгласно нотариални актове № 8/1975 година, № 23/1989 година
и № 159/1989 година собственици на УПИ *** по плана на гр. Перник, кв. „***“ и на жилищната сграда
са Тодор и Георги Игнатови, съответно относно гараж със ЗП – 18 м²,
находящ се в УПИ *** по плана на гр. Перник, кв. „***“,
в архива на община Перник се съхранява одобрен проект от 07.08.1990 година и
издадено Разрешение за строеж № 136/09.08.1990 година на ***. Ж.Г. не представя
документ за собственост, с който да се легитимира като заинтересовано лице.
По делото е представена нотариално заверена декларация,
от която се установява, че строителството на таванския етаж е извършено през
1963 – 1964 година, а строителството на процесния гараж е извършено през 1991
година.
От приетото по делото удостоверение за наследници изх.
№ 281 от 26.01.2016 година на община Перник, се установява, че Тодор Г. Игнатов
е починал на 23.01.2016 година и е оставил свои законни наследници, между които
е и Ж.Г.Т. – сестра /настоящ жалбоподател/.
Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетеля
Снежана Борянова Крумова, воден от страна на жалбоподателя. От показанията на
свидетеля се установява, че жалбоподателя живее в гр. Перник, на ул. „Търново“, като обитава
тавански етаж, построен върху голяма двуетажна къща. На двата етажа от къщата
са живеели нейните братя, а таванското помещение е построен от Ж. и нейния
съпруг, преди повече от 50 години, като представлява почти апартамент, който се
състои от кухня, хол, спалня и баня. Свидетелят заявява, че към настоящия
момент Ж. не живее на таванския етаж, тьй като е изгонена, по незнайни за нея
причини. От свидетелските показания се установява, че в двора има три гаража,
като два са в двора, а третия на улицата, който бил построен от жалбоподателя и
нейния съпруг.
По искане на жалбоподателя по делото пред настоящата
съдебна инстанция е прието и неоспорено от страните заключение по извършена
съдебно – техническа експертиза от вещото лице Р.М.Г.. От представеното заключението
на вещото лице и допълнено в проведеното съдебно заседание на 08.04.2019 година
се установява следното: таванският етаж, посочен в подаденото заявление, е
изграден върху цялата застроена площ на масивната жилищна сграда, отговаря на
условията за жилище, съгласно чл. 40 от ЗУТ, представлява самостоятелен обект
за живеене, състои се от коридор, кухня, три стаи и санитарен възел, намира се
в завършен вид относно изпълнението на довършителни работи и се ползва за
жилищни нужди. Към датата на неговото изграждане е отговарял на правилата и
нормите на ЗПИНМ, както и на тогава действащия общ устройствен план на
общината, поради което представлява търпим строеж, съгласно ЗУТ, съответно удостоверение
за търпимост на основание § 16 от ПР на ЗУТ може да бъде издадено по заявление
на собственик или съсобственик на имота и жилищната сграда. Относно гаража е
установено, че няма отстояния от съседни парцели и техните граници, построен е
съвместно с този, в съседния от изток имот, с едни строителни книжа, издадени
по надлежния ред – виза за строеж от 17.07.1990 година, одобрен проект от
07.08.1990 година, издадено разрешение за строеж № 210 от 07.08.1990 година,
съставен протокол № 136 за
определяне на строителна линия и ниво от 09.08.1990 година, като строителните
книжа за строежите в двата имота са издадени на името на *** и на Седефчо и
Рада Яневи, поради което не се налага издаване на удостоверение за търпимост по
реда на § 16 от ПР на ЗУТ или на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ.
Така даденото заключение настоящият съдебен състав го
кредитира, като обективно и кореспондиращо с приложените към административната
преписка писмени доказателства.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен
съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка
за законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу
подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, в 14 – дневния срок по чл.
215, ал. 4 от ЗУТ, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване. Писмото, предмет на настоящото
производство, съдържа властническо волеизявление на главния архитект на община
Перник, а именно отказ да издаде удостоверение за търпимост на двата строежа.
Издаването на удостоверение за търпимост по съществото си представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 3 АПК, във връзка с § 1,
т. 2 ДР на Закона за администрацията (ЗА), тъй като с него се
удостоверяват факти с правно значение – за признаване, упражняване или погасяване
на права или задължения. Уредените в АПК производства за издаване на индивидуални
административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат
и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на
отказите за извършването им по силата на § 8 от ПЗР на АПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна по
отношение на отказа да бъде издадено удостоверение за търпимост за строеж –
тавански етаж и неоснователна в частта й, относно отказа за издаване на
удостоверение за търпимост за строеж – гараж, находящи се в описания по горе
УПИ.
Обжалваният отказ, по отношение и на двата процесни
строежа, е издаден от компетентен орган. Съгласно § 16, ал. 1, изр. последно от
ПЗР на ЗУТ, удостоверенията за търпимост се издават от органите, които са
овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти. В същия смисъл е и
разпоредбата на § 16, ал. 2, предл. последно от ПЗР на ЗУТ, изискваща
деклариране пред одобряващите органи до 31.12.1998 година. Тези именно
разпоредби са относимите към процесните строежи, с оглед установеното време на
тяхното извършване.
Актът
е издаден при спазване на изискванията за писмена форма, както и съдържа
реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Актът съдържа мотиви, адресат и издател.
Пропускът в акта да се посочи ред и срок за неговото обжалване не води до
съществен порок, самостоятелно основание за неговата отмяна, като освен това
правото на съдебна защита на жалбоподателя не е засегнато, тъй като същата не е
препятствана да го упражни, съответно го е реализирала.
При
издаване на отказа не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да съставляват самостоятелно основание за неговата отмяна, въпреки изводите по – долу във връзка
с допустимостта на производството, по отношение искането за издаване на
удостоверение за търпимост за строеж – гараж.
По
отношение съответствието на оспорения акт с материалноправните разпоредби
относно таванския етаж:
Въз
основа на установените по делото факти, настоящият съдебен състав счита, че процесният
отказ, в частта му, отнасяща се до строеж – тавански етаж от масивна жилищна
сграда, находяща се в УПИ ***, кв. 20 по плана на гр. Перник, кв. „***“, с
идентификатор ***по КК и КР на гр. Перник, е несъответен на приложимите
материалноправни разпоредби.
Съгласно
разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ „строежи, изградени до 7 април 1987 година,
за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са
търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да
бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от
органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че
строежите са търпими.“ От съдържанието на цитирания нормативен текст следва, че
условие на даден строеж да се придаде качеството „търпим“, е да са налице в
кумулация три предпоставки, а именно: строежът да е изграден до 7 април 1987 година,
за същият да няма строителни книжа, т. е. да е незаконен, но да е бил допустим
по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ.
В процесния случай, видно е от събраните по делото
доказателства, включително от приетото заключение по извършената съдебно – техническа
експертиза се установява, че таванският етаж е изграден в периода 1963 – 1964 година.
Установява се също, че за този извършен строеж няма налични строителни книжа – таванският
етаж е изграден е в отклонение от наличните строителни книжа – одобрен проект от 30.06.1963 година, издадено
разрешение за строеж № 185/12.07.1963 година и протокол за дадена строителна
линия и ниво от 20.08.1963 година, предвиждащ изграждането на масивна жилищна
сграда на два етажа. По делото се установява още, че таванският етаж е изграден
върху цялата застроена площ на масивната жилищна сграда, отговаря на условията
за жилище съгласно чл. 40 от ЗУТ, представлява самостоятелен обект за живеене, намира
се в завършен вид, относно изпълнението на довършителни работи и се ползва за
жилищни нужди. Вещото лице е установило, че към датата на изграждането на таванския етаж, същия е отговарял на
правилата и нормите на ЗПИНМ, както и на тогава действащия общ устройствен план
на общината, поради
което счита, че изграденият тавански етаж представлява търпим строеж съгласно
ЗУТ и за същия може да бъде издадено удостоверение за търпимост на основание § 16 от ПР на ЗУТ. От представеното
по делото удостоверение за наследници
изх. № 281 от 26.01.2016 година на община Перник е видно, че към датата на подаване на заявлението Ж.Г.Т.
/настоящ жалбоподател/, в качеството си на наследник на нейния брат Тодор Г.
Игнатов (починал на 23.01.2016 година) е носител на правото на собственост в идеални
части, както от УПИ X-1293, кв. 20 по плана на гр. Перник, така и от
построената в същия жилищна сграда, а също и от изградения в имота гараж. От това
следва извода, че настоящия жалбоподател има право да подаде заявление за
издаване на удостоверение за търпимост по отношение на този строеж. В тази
връзка е напълно неоснователно възражението на процесуалният представител на
ответника, с оглед мотивите за постановения отказ в тази част, тьй като
жалбоподателя е съсобственик с останалите лица посочени в издаденото
удостоверение за наследници, съответно последния разполага с правото да иска
издаване на удостоверение за търпимост.
С оглед на гореизложеното настоящия съдебен състав намира
за установено по делото, че строежът – тавански
етаж, е търпим, тъй като са налице в кумулация и трите предпоставки за
приложението на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Следователно отказът да бъде издадено
удостоверение за търпимост по отношение на тавански етаж от масивна жилищна
сграда, находяща се в УПИ ***, кв. 20 по
плана на гр. Перник, кв. „***“, с идентификатор ***по КК и КР на гр. Перник, е
незаконосъобразен. Налице е основание по чл. 146, т. 4 от АПК за отмяна на
оспорения отказ в частта му, отнасяща се до строеж – тавански етаж от масивна
жилищна сграда, находяща се в УПИ ***, кв.
20 по плана на гр. Перник, кв. „***“, с идентификатор ***по КК и КР на гр.
Перник.
На основание чл.
173, ал. 2 от АПК, преписката в тази част следва да се
изпрати на компетентния административен орган за произнасяне по подаденото
искане за издаване на удостоверение за търпимост на тавански етаж от масивна
жилищна сграда, находяща се в УПИ ***, кв.
20 по плана на гр. Перник, кв. „***“, с идентификатор ***по КК и КР на гр.
Перник, съобразено с дадените задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона.
По отношение съответствието на оспорения акт с
материалноправните разпоредби относно процесния гараж:
Въз основа на установените по делото факти настоящия съдебен
състав намира, че процесният отказ, в частта му, отнасяща се до строеж – гараж,
находящ се в УПИ ***,
кв. 20 по плана на гр. Перник, кв. „***“, с идентификатор ***по КК и КР на гр.
Перник, като краен резултат е правилен и в този смисъл съответен на приложимия
материален закон.
Съгласно разпоредбата на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ „незаконни
строежи, започнати в периода от 8 април 1987 година до 30 юни 1998 година, но
неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и
ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември
1998 г.“ От съдържанието на цитирания законов текст следва, че за да бъде
предмет на производство по удостоверяване на търпимост, даден строеж следва първо
да е незаконен – да е изграден без строителни книжа (арг. от § 16, ал. 1,
предл. първо от ПР на ЗУТ), като съответно, за да е търпим, същият следва да
отговаря на кумулативно предвидените в разпоредбата на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ
условия. От събраните по делото доказателства, включително от приетото и неоспорено
от страните заключение по извършената съдебно – техническа експертиза се
установява, че процесният гараж е построен съвместно с този в съседния от изток
имот, през 1991 година, но че за същия са налични строителни книжа, издадени по
надлежния ред на името на *** Игнатови и на името на Седефчо и Рада Яневи, а
строителството е извършено с един проект. Вещото лице дава заключение, че за
изградения гараж, поради наличието на строителни книжа, не се налага издаване
на удостоверение за търпимост. Настоящият съдебен състав намира, че това е коректното
основание, но не за отказ по същество, а при преценка относно допустимост на
искането – производството е било недопустимо в тази му част пред
административния орган, тъй като не е установено строежът да е незаконен по
смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. Предмет на производство по издаване на
удостоверение за търпимост може да бъде само незаконен строеж. Що се отнася до собствеността върху процесния гараж, единствено
основание за отказ посочено в акта, съдът вече изложи доводи за неправилност на
мотивите на главния архитект, които доводи са относими и към тази хипотеза,
въпреки липсата на установена незаконност на строежа. Предвид изложеното, макар
административният орган да не е изложил коректни мотиви, респективно да не е
прекратил производството в тази му част, отказът, като краен резултат е
правилен – удостоверение за търпимост на строежа – гараж, находящ се в УПИ ***, кв. 20 по плана на гр.
Перник, кв. „***“, с идентификатор ***по КК и КР на гр. Перник, не може да бъде
издадено. Строежът не попада в хипотезата на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, която се
отнася само до незаконно строителство. Производство за удостоверяване на
търпимост е недопустимо при липса на данни, съответно констатации, за извършено
незаконно строителство. Законният строеж е винаги търпим.
С оглед на
гореизложеното, след извършената проверка по реда на чл. 168 от АПК, настоящия
съдебен състав приема, че не са налице основания по чл. 146, т. 4 от АПК за
отмяна на оспорвания акт в частта му относно строеж – гараж, находящ се в УПИ ***, кв. 20 по плана на гр. Перник, кв. „***“, с идентификатор ***по
КК и КР на гр. Перник.
С оглед изхода на
делото направеното искане от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски следва да бъде
уважено частично. Представени са доказателства за направени съдебни разноски в
общ размер на 610.00 лева, от които 10.00 лева платена държавна такса, 400.00 лева
платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, 200.00
лева платено възнаграждение за вещо лице. В тази връзка и с оглед чл. 78, ал. 1
от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 305.00 лева.
Ответникът по делото
не претендира разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК от АПК настоящия съдебен състав при
Административен съд – Перник
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Отказ
за издаване на удостоверение за търпимост, обективиран в писмо изх. № ***от
29.11.2018 година, издаден от главния архитект на община Перник, в частта
относно тавански етаж от масивна жилищна сграда със застроена площ (ЗП) – 100
м², находяща се в урегулиран поземлен имот (УПИ) ***, кв. 20 по плана на гр. Перник, кв. „***“, с
идентификатор ***по КК и КР на гр.
Перник, като незаконосъобразен.
ИЗПРАЩА административната преписка на главния архитект на община
Перник за ново произнасяне по заявление вх. № 18/ТР-5145/20.11.2018 година на Ж.Г.Т. с ЕГН ********** ***, в частта за издаване
на удостоверение за търпимост на тавански етаж от масивна жилищна сграда,
находяща се в УПИ ***, кв. 20 по плана на гр.
Перник, кв. „***“, с идентификатор ***по КК и КР на гр. Перник, в едномесечен срок
от получаване на административната преписка, съгласно дадените указания по
прилагането на закона.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.Г.Т. с ЕГН ********** *** против Отказ
за издаване на удостоверение за търпимост, обективиран в писмо изх. № ***от
29.11.2018 година, издаден от главния архитект на община Перник, в частта, с
която е отказано издаване на удостоверение за търпимост за строеж – гараж със
ЗП 18 м², находящ се в УПИ ***, кв. 20 по плана на гр. Перник, кв.
„***“, с идентификатор ***по КК и КР на гр. Перник, като неоснователна.
ОСЪЖДА община
Перник, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А, представлявана от кмета на община Перник да
заплати на Ж.Г.Т. с ЕГН **********
*** съдебни разноски в размер на 305.00 (триста и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14 – дневен срок от връчването му
на страните.
Съдия: