РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Перник,
23.04.2019
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Перник, в съдебно заседание
проведено на двадесет и девети март пред
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Слава
Георгиева
при секретаря Валентина Христова като
разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 2 по описа на
Административен съд–*** за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
268 от ДОПК.
Образувано е по жалба на Община ***,
представлявана от Кмета на община *** срещу Решение № ПИ-***от 04.12.2018г. на директора на ТД на НАП–***. С решението е отхвърлена
жалба подадена от Община *** срещу действия на публичен изпълнител при ТД на
НАП–*** по принудително изпълнение, изразяващи се в извършване на опис на
недвижим имот.
Жалбоподателят твърди, че неправилно жалбата
отхвърлена, тъй като не са налице основания за това, съобразно правилата на
ДОПК. Заявява да е собственик на имота върху който е насочено принудителното
изпълнение. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде разгледана по
същество жалбата срещу действията на публичния изпълнител.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован за представител изпраща юк. А. А.. Поддържа жалбата. Пледира същата да
се уважи. Аргументите са, че имотът е собственост на община ***. С вписаната възбрана и с направения опис на
имот нейна собственост се рефлектира директно в правната сфера на община *** и директно
се уврежда. С тези доводи, счита, че
извършения опис е незаконосъобразен и моли действията на публичния изпълнител
да се отменят. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Ответникът по жалбата–директорът на ТД на
НАП–***, чрез пълномощника си юк. Милена К. застъпва становище за
неоснователност на жалбата. Пледира, че към момента на извършване на описа,
публичния изпълнител след като се е уверил, че вещта е собственост на длъжника
правилно е пристъпил към опис на имота, с оглед удовлетворяване на вземането по
изпълнителното дело. Счита, че процесната сграда е собственост и към настоящия
момент на дружеството длъжник, поради което не са налице основания за отмяна на
действията на публичния изпълнител, които правилно са били потвърдени с
решението на директора на ТД на НАП-***. С тези доводи иска жалбата да се отхвърли
като неоснователна. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Административен съд-***, като взе предвид
твърденията на страните, фактическите и правни основания за издаването на
обжалвания акт и приложените по делото доказателства, за да се произнесе,
съобрази следното:
С Решение № ПИ-***от 04.12.2018г. на директора на ТД на НАП–*** е оставена без уважение
жалбата на Община *** срещу действията на публичен изпълнител при ТД на НАП–***,
извършени в производството по изпълнително дело № ****г. описа на ТД на НАП–***,
изразяващи се в извършен опис на 15.11.2018г.
на недвижим имот земя и сграда, терен представляващ–поземлен имот с
идентификатор **** с площ от 7106кв.м., съгласно одобрената кадастрална карта и
регистри на гр. ***, ведно с обекти с № 1, № 2, № 3, представляващи „Здравно
заведение“.
Решението е връчено на жалбоподателя по
пощата, с обратна разписка на 11.12.2018г., което се установява от приложената
по делото обратна разписка. Жалбата срещу решението е подадена до ТД на НАП–***
по пощата, с дата на пощенското клеймо
от 18.12.2018г. Седмо дневният срок за обжалване е спазен. Съгласно
разпоредбата на чл. 268, ал. 1 от ДОПК решението може да се обжалва от
длъжникът или взискателят. В случая с разпореждане за присъединяване от
05.05.2017г., публичния изпълнител е допуснал присъединяване по изпълнителното
дело на публичен взискател: община ***. Следователно жалбоподателят е в кръга
на лицата посочени в чл. 268, ал. 1 от ДОПК, който разполага с правото да
оспори процесното решение. Жалбата е процесуално допустима и ще се разгледа.
Разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна между страните не е спорно,
че в хода на производството по изпълнително дело № ****г. описа на ТД на НАП–***
е бил насрочен опис и проведен такъв на 15.11.2018г., на която дата е и описан
недвижимия имот посочен по-горе.
С жалбата си с вх. № 10-44-00-4949 от
22.11.2018г. по описа на ТД на НАП–***, Община *** е оспорила извършените
действия от публичния изпълнител с твърдения, че Община *** е собственик на
описания недвижим имот и към дата на извършения опис. Към жалбата са
представени решения на Общински съвет ***, акт за общинска собственост № 6445
от 22.03.2010г., приемо-предавателен протокол от 28.06.2017г..
С обжалваното решение директорът на ТД на
НАП–*** се е съсредоточил да изследва въпроса как процесната сграда е преминала
в патримониума на дружеството длъжник и без да изложи никакви аргументи
свързани с оспореното действие, осъществено от публичния изпълнител е оставил
жалбата без уважение.
Настоящия състав намира решението за
неправилно.
На първо място, съдът намира, че решаващия
орган не е преценил и изследвал въпроса община *** в какво качеството оспорва
действия на публичен изпълнител по изпълнителното дело. Дали същата е страна в
изпълнителното производство, дали е трето задължено лице или е лице със
самостоятелни права върху вещта. Именно от отговорите на тези въпроси зависи
първо допустимостта на производството пред решаващия органа, а след това и съществото
на спора.
Правилото на чл. 266, ал. 1 от ДОПК е, че
действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от
третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция.
Община *** няма качество на трето задължено
лице, тъй като съгласно определението за трето задължено лице в чл.
176, ал. 1 от ДОПК, такова е третото лице, различно от длъжника, от което
по силата на закон се удържа или внася публичното задължение. Община *** се
явява публичен взискател по изпълнителното производство и като такъв е страна в
производството за принудително изпълнение.
Община *** безспорно няма и качество на
длъжник по изпълнителното производство. Публичните задължения, за които е
образувано изпълнителното дело са такива на дружеството "****-***“ЕООД по
отношение, на което Община *** не е трето задължено лице. По отношение на част
от дълга Община *** е публичен взискател.
При липса, на каквито и да е мотиви, свързани
с преценка на допустимостта на жалбата, т.е на страната, сезирала
административния орган се налага извод, че постановеният акт е немотивиран.
Мотиви не могат да се изведат и от административната преписка. Преценката на качеството на жалбоподателя е
пряко свързана с производството, което следва да се развие пред органа.
В правомощието на решаващия орган е да остави
без уважение жалба, когато е подадена от длъжника или от третото задължено лице.
След като се установи в настоящето производство, че жалбоподателят няма
качество нито на длъжник, нито на трето задължено лице, то и решението, с което
е оставена жалбата без уважение е материално незаконосъобразно. Съдът е в
невъзможност да направи проверка на постановения акт. Посоченото в него правно
основание не може да замести волята на административния орган. При съобразяване
с изложеното по-горе се приема, че и това не е правното основание, по което
органът е трябвало да се произнесе. Решението е незаконосъобразно и като такова
ще се отмени, а преписката ще се върне на органа за ново произнасяне.
При новото произнасяне органът следва да съобрази
община *** какъв субект се явява и след това да изходи от доводите изложени в жалбата, с която е бил
сезиран и поддържани в хода на съдебното производство, в които са инкорпорирани
единствено собственически права върху процесния имот, т.е. Община *** заявява
самостоятелни права върху вещта.
Следва да има предвид, че в разпоредбите на чл.
267, ал. 2 от ДОПК са визирани правомощията на решаващия орган, като
единствено в т.
4 на чл. 267, ал. 2 от ДОПК е посочен начин на процедиране, когато жалбата
е подадена от трето лице със самостоятелни права върху вещта. Съгласно
цитираният текст решаващият орган може да отмени или откаже отменянето на
изпълнителното действие, обжалвано от третото лице със самостоятелни права
върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение. В този случай е
предвидена отделна процесуална възможност за защита на третото лице посредством
възможността да предяви иск по реда на чл. 269
от ДОПК за да установи своите права. Макар от текста на чл.
266, ал. 1 от ДОПК да следва, че право на обжалване на действията на
публичния изпълнител имат само длъжникът и третото задължено лице, тази
разпоредба, тълкувана съвместно с тази на чл.
267, ал. 2, т. 4 от ДОПК относно правомощията на решаващия орган при
обжалване на действия на публичен изпълнител от страна на трето лице със
самостоятелни права върху вещта, срещу която е насочено изпълнението, води до
извод, че жалба от такова трето лице до директора на ТД на НАП е допустима. Решаващият
орган следва да я разгледа и да се произнесе с решение в съответствие с
правомощията си по чл.
267, ал. 2, т. 4 от ДОПК. Това налага решението, с което жалбата е оставена
без уважение в условията на чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК, да бъде отменено като
незаконосъобразно. Преписката следва да бъде върната на решаващия орган за
произнасяне по жалбата по същество, доколкото в настоящето производство
административният съд действа като контролно-отменителна инстанция, а не такава
по същество. Освен това решението на решаващия орган по чл.
267, ал. 2, т. 4 от ДОПК има характер на процесуална предпоставка за
допустимостта и определя началото на срока за подаване на иска по чл. 269
от ДОПК от третото лице, ако жалбата е неоснователна. За да може третото
лице да предяви иск по чл. 269
от ДОПК и да защити правата си по съдебен ред, необходимо е спрямо него да
е приключило административното производство с решение по чл.
267, ал. 2, т. 4 от ДОПК.
По изложените съображения, съдът намира
обжалваното решение за неправилно, поради което следва да бъде отменено в
условията на чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК. Преписката следва да се върне на
административния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията дадени
в съдебния акт.
При този изход на делото жалбоподателят има
право на разноски. Същите са своевременно поискани и са придружени със списък
на разноските. Съгласно разпоредбата на чл.
161, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл.
78, ал. 8, изр. последно от ГПК, приложим в производството по силата на
препращащата разпоредба на § 2 от ДР
на ДОПК, във връзка с чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът присъжда на жалбоподателя
юрисконсултско възнаграждение и го определя в размер на 200 лева. Ответникът по
делото ще бъде осъден да заплати на Община *** разноски по делото в размер на
200.00лв..
При този изход на спора, претенцията на
ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователна и не подлежи на уважаване.
Водим от горното и на основание на чл.
268, ал. 2 от ДОПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № ПИ-***от 04.12.2018г.
на директора на ТД на НАП–***.
ВРЪЩА делото като преписка на директора на ТД
на НАП–*** за произнасяне по подадената от община *** жалба с вх. № ****. по
описа на ТД на НАП-***, съгласно дадените указания.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на Национална
агенция за приходите-*** да заплати на Община *** съдебни разноски в размер на 200.00 /двеста/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Съдия: /п/