Р
Е Ш Е Н И Е
№ 96
гр. Перник,
10.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито
заседание на втори април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е. В., като разгледа докладваното от съдия
Димитрова административно дело № 36 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), вр. с чл.1, ал.1
вр. чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Делото е образувано по искова молба на К.К.И. с ЕГН ********** и адрес: ***,
против Областна дирекция на МВР – П., представлявана от директора Д. П.. Ищецът
моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника да му
заплати сумата от 412,92 лв. /четиристотин и дванадесет лева и деветдесет и две
ст./, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди – платено
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. и 112,92 лв. – разноски за
изготвяне на две химически експертизи, в производство по оспорване на
Наказателно постановление № ***/19.07.2018 г., издадено от началник група в РУ
– Р. при ОДМВР – П., което е отменено като незаконосъобразно след разглеждането
му по съдебен ред, ведно със законната лихва за забава върху същата сума,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
дължимото, както и направените разноски.
Ищецът сочи, че срещу него е бил
издадено Наказателно постановление № ***/19.07.2018 г. на началник група в РУ – Р. при ОДМВР – П.. Същото е било
отменено с влязло в сила съдебно решение - Решение № ***/31.10.2018 г., постановено
по АНД № ***/2018 г. по описа на Районен съд – Р.. В хода на съдебното
производство по същото дело И. е бил представляван от адвокат И.М. въз основа
на подписан между тях Договор за правна защита и съдействие от 29.08.2018 г. В
последния е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. /триста
лева/. В резултат на незаконосъобразния акт, издаден от ответника началник група в РУ – Р. при ОДМВР – П., за И. е настъпила имуществена вреда в
посочения размер, а именно: 412,92 лева, представляващи направени по АНД № ***/2018
г. по описа на Районен съд Р., разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. и 112,92 лв. – разноски за изготвяне на две
химически експертизи, в производство по оспорване на Наказателно постановление
№***/19.07.2018 г. на началник група в РУ – Р. при ОДМВР – П., което е в
пряка причинна връзка с издадения срещу него административен акт, който е
отменен като незаконосъобразен.
В съдебно заседание, ищецът – редовно
призован, не се явява. Същият се представлява от адв. И.М., с пълномощно по
делото. Последната поддържа исковите претенции и моли съда да ги уважи като
основателни и доказани. Претендира и направените по настоящото дело съдебни
разноски и на основание чл.80 от ГПК прилага списък на същите.
Ответникът Областна дирекция на министерство на вътрешните работи - Перник, чрез
процесуалния си представител главен юрисконсулт Звездалина Василева моли съда
да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Подробни съображения
излага в представения отговор на исковата молба.
Окръжна
прокуратура Перник, редовно призована, се представлява от прокурор М. Л..
Последната счита, че исковете са доказани по основание и размер, поради което
следва да бъдат уважени.
Административен
съд Перник, като обсъди релевираните с исковата молба твърдения и доводите на
страните в съдебно заседание, и след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 ГПК, вр. чл. 144 АПК, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
Не се спори по делото /поради което по
аргумент за противното на чл.153 от ГПК не подлежи на
нарочно доказване/, че началник група в РУ – Р. при ОДМВР – П. е издал срещу
ищеца К.К.И. Наказателно постановление № ***/19.07.2018 г. за
налагане на глоба. Същото е било обжалвано по съдебен ред, за което пред
Районен съд Р. е образувано АНД № ***/2018 г. по описа на същия съд. Делото е
приключило с влязло в сила Решение № ***/31.10.2018 г. С него наказателното
постановление е отменено като незаконосъобразно в частта, в която на основание
чл.174 ал.1, т.1 от ЗДвП административнонаказващият орган е наложил на К.К.И. административно
наказание глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от шест месеца за нарушение по чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП му е наложил административно
наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП, както
и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР му е отнел общо 10
контролни точки. С решението
наказателното постановление е потвърдено в останалата част, с която на
основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП на И. е наложено административно
наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
В съдебното производство по АНД № ***2018
г. на Районен съд Р. ищецът К.К.И. се е представлявал от адв. И.М., на която
въз основа на Договор за правна защита и съдействие от 29.08.2018 г. е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. Това обстоятелство е изрично
отбелязано в договора.
Тази фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на приетите и приложени по делото писмени доказателства:
АНД № ***/2018 г. по описа на Районен съд Р., съдържащо
административнонаказателната преписка по издаване на Наказателно постановление № ***/19.07.2018 г. на началник група в РУ – Р. при ОДМВР – П.; Решение № ***/31.10.2018
г. по АНД № ***2018 г. на РРС; Договор за правна защита и съдействие, сключен
между К.К.И. и адв. И.М. на 29.08.2018 г., Пълномощно от К.К.И..
От
правна страна:
Предвид така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим – подаден е от
активно легитимирана страна, която твърди, че е претърпяла имуществени вреди
от незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на административна
дейност.
Материалноправно легитимиран в съответствие с нормата на чл.205 от АПК е именно ответникът по иска – ОДМВР – Перник, в
качеството му на юридическо лице /чл.37, ал.2 от ЗМВР/, което е издало
незаконосъобразния административен акт.
Разгледан по същество,
той е основателен.
Съображенията са
следните:
Съгласно разпоредбата
на чл.1, ал.1 от
ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. В този аспект и съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
причинени виновно от длъжностното лице.
Конкретната
искова претенция се основава на твърдения, че поради издаването на наказателно
постановление, което след протекло съдебно производство е отменено като
незаконосъобразно в посочената част, за ищеца са настъпили имуществени вреди,
представляващи направени от него разноски за адвокатско възнаграждение. Тъй като
имуществената отговорност по този закон е обективна, безвиновна, вината не е
елемент от фактическия състав на отговорността. Искът се предявява срещу
органите, от чиито незаконни актове, действия и бездействия са причинени
вредите (чл.7 от ЗОДОВ). Деликтната
отговорност на държавата/общината не се презюмира от закона, поради което в
тежест на ищеца /по аргумент от чл.154, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК/ е да проведе
главно и пълно доказване на всички елементи от фактическия състав на предявения
иск, а за съда съществува задължение да
приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал
недоказан. Фактическият състав на предявения иск
с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ в процесния
случай и с оглед фактическите твърдения на ищеца включва в кумулативна
даденост:
- наличие на административен акт,
издаден от длъжностно лице, орган на ответника или самия ответник;
- незаконосъобразност на
административния акт;
- вреда /претърпяна загуба или
пропусната полза/ от административния акт;
- пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда;
- размер на причинените вреди.
Липсата на който и
да е от елементите на фактическия състав обуславя неоснователността на
предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди.
В конкретния случай,
съдът намира горните предпоставки за доказани.
Наказателно постановление № ***/19.07.2018 г. на началник група в РУ – Р. при ОДМВР – Перник представлява административен акт. Неговата незаконосъобразност е установена и доказана в
съдебното производство по АНД №***/2018 г. по описа на РРС, приключило с
влязлото в сила Решение
№***/31.10.2018 г. С оглед на това, той попада в хипотезата на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ. Едновременно с това е изпълнено и условието за допустимост на
иска, следващо от чл.204 от АПК – административният акт да е отменен по
„съответния ред“ /обжалване по административен и/или съдебен ред/, във връзка с
което, лицето е ползвало адвокатска защита. За пълнота на изложението и в
отговор на възраженията на ответника следва да се посочи, че законът не въвежда
изискване за задължително участие на адвокат, но това е право на лицето, от което
то може да се възползва във връзка със защита на интересите си, накърнени
именно от административния акт, който се обжалва. Следователно, дължимият и
платен хонорар е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен
разход. Взаимната връзка между издадения акт, който лицето оспорва, и
потърсената от същото адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те
се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, защото никой не би
търсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ законните му
права и интереси.
От друга страна,
от приложения
по делото Договор за правна защита и съдействие от 29.08.2018 г., а и от
материалите по АНД № ***/2018 г. на РРС е видно, че ищецът е бил представляван
по същото от адв. И.М., на която е заплатил адвокатско възнаграждение в размер
на 300,00 лв. Този факт е отбелязан в договора, поради което следва да се
приеме, че вписването има характер на разписка. С оглед на това, както и
предвид горните съображения, следва че е налице вреда, както и пряка и
непосредствена причинна връзка между нея и отменения като незаконосъобразен
административен акт.
Въз основа на изложеното, настоящият
съдебен състав приема, че главният иск на И. е доказан не само по основание, но
и по размер. Същият е за обезщетение, съответстващо на критериите на чл.36,
ал.2 от Закона за адвокатурата за „справедлив и обоснован размер“ и репарира
действително причинени на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени
разходи за платено адвокатско възнаграждение в съдебно производство, в което е
отменен като незаконосъобразен издаден срещу него административен акт.
С оглед на горния извод следва, че е
основателна и акцесорната претенция на ищеца за присъждане на законната лихва
за забава, считано от предявяване на исковата молба пред съда – 21.01.2019 г.,
до окончателното изплащане на сумата.
Същевременно обаче ищецът е направил
разноски и в хода на настоящото производство, претендира присъждането им и
представя списък по чл.80 от ГПК. Искането е направено своевременно. Разгледано
по същество е основателно, тъй като искът му е уважен изцяло, поради което и на
основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати
внесената държавна такса, която видно от вносната бележка от 21.01.2019 г. е в
размер на 10,00 лв. /десет лева/, както и възнаграждението за един адвокат,
което според договора за правна защита и съдействие от 11.12.2018 г. е 300,00
лв. /триста лева/.
Така мотивиран и
на основание чл.203 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от
ЗОДОВ и чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ, Административен съд Перник
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна
Дирекция на министерство на вътрешните работи – П., със седалище и адрес на
управление: гр. П***, да заплати на К.К.И. *** с ЕГН **********
и адрес: *** сумата от 412,92 лв. /четиристотин и дванадесет лева и
деветдесет и две ст./, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди – платено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. /триста лева/,
и 112,92 лв. /сто и дванадесет лева и деветдесет и две ст./ - разноски за
изготвяне на химически експертизи, в производство по оспорване на Наказателно
постановление № ***/19.07.2018 г., издадено от началник група в РУ – Р.
при ОДМВР – П., което е отменено като незаконосъобразно след разглеждането му
по съдебен ред, ведно със законната лихва за забава върху същата сума, считано
от датата на подаване на исковата молба – 21.01.2019 г., до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на министерство на
вътрешните работи – П., със седалище и адрес на управление: гр. П.***, да
заплати на К.К.И. *** с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата
от 310,00 лв. /триста и десет лева/, представляваща направени по делото
разноски, от които: 10,00 лв. /десет лева/ - внесена държавна такса, и 300,00
лв. /триста лева/ - платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване чрез Административен съд Перник пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/