Решение по Административно дело 55/2019г.

Р Е Ш E Н И Е

№ 100

Гр. Перник, 10.04.2019 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на осми април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

при съдебния секретар ***и с участието на прокурор ***от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 55/2019 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на С.С.Е. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Г.Б. ***, офис 3 срещу Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Антим І“ № 5. Ищецът претендира присъждане на имуществени вреди в размер на 300 лева по платено адвокатско възнаграждение по отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № ***от 15.05.2018 година, издаден от заместник – началника на отдел „Пътна полиция“ при СДВР. Твърди, че наказателното постановление е отменено с Решение № *** от 12.11.2018 година, постановено по а.н.дело № ***/2018 година по описа на Софийски районен съд, влязло в сила на 18.12.2018 година. Настоящият ищец твърди, че пред първоинстанционния съд е ползвал адвокатска защита и е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300.00 лева, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение при ангажирането на адвокат по а.н.дело № ***/2018 година по описа на Софийски районен съд. Претендира и заплащане на законната лихва върху претендираната сума, считано от 29.01.2019 година – датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

В проведеното съдебно заседание на 08.04.2019 година процесуалния представител на ищеца адвокат Г.Б. *** моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски в настоящото съдебно производство по приложен списък.

В проведеното съдебно заседание на 08.04.2019 година ответникът СДВР, не изпраща процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки от юрисконсулт Владимир Пашунов, с които изразява становище за необоснованост и недоказаност на претенцията и моли съда да отхвърли претенцията, а в условията на алтернативност да бъде намалена.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за основателност на предявения иск, поради което предлага да бъде уважен изцяло.

Административен съд – Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От събраните по делото писмени доказателства съдържащи се в а.н.дело № ***/2018 година по описа на Софийски районен съд, се установява, че с Наказателно постановление № ***от 15.05.2018 година на С.С.Е. с ЕГН ********** *** /настоящ ищец/, на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл. 139, ал. 5 от същия закон.

Наложеното административно наказание с издаденото наказателно постановление е било обжалвано и е отменено като незаконосъобразно с Решение № *** от 12.11.2018 година, постановено по а.н.дело № ***/2018 година по описа на Софийски районен съд. Решението на Софийски районен съд не е обжалвано и е влязло в сила на 18.12.2018 година. Пред Софийски районен съд настоящия ищец е ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адвокат Г.Б. ***, съгласно пълномощно от 09.07.2018 година и договор за правна защита и съдействие от същата дата. Страните по сключения договор са уговорили, съответно е платено в брой възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лева.

При така установената фактическа обстановка настоящия съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим.

Разгледан по същество е основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

В разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ горепосочената правна норма е доразвита, като е определено, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

В конкретния случай претенцията се основава на това, че е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление и от тази отмяна се претендират имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност, която се осъществява от адвокати – лица с висше юридическо образование, които не са държавни служители и които за висококвалифицирания си труд получават хонорар от доверителя си на принципа на свободното договаряне при нормативно определен минимум. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за всеки един чужденец, български гражданин без юридическо образование, а още повече за неграмотен или гражданин с начално или основно образование, би било много трудно, граничещо с невъзможното да се справи със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование – юрисконсулти.

Правото на обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане е институт, познат от римското право и е бил прилаган още в българското обичайно право. Той стои в основата и на чл. 45 и следващите от действащия Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ и изцяло на него е базиран и Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по „съответния ред“, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, включително и чрез касация – за индивидуалните административни актове пред ВАС и за наказателните постановления пред административните съдилища, не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по – горе, гражданина изключително трудно, почти невъзможно би се справил със съдебното обжалване без неговата помощ. В подкрепа на това становище е въведеното с чл. 284, ал. 2 от ГПК задължително приподписване на касационната жалба до ВКС от адвокат. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по административен и/или съдебен ред и след като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, тъй като гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В тази връзка нелогично е да се твърди, че лицето безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е мотивирано от издаденото срещу него наказателно постановление, с цел той да бъде отменен по предвидения от закона ред, който изисква специални познания, каквито имат адвокатите.

В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условие на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон.

Правно неиздържано и неоснователно е изтъкваното становище от ответника, че процесния иск е недопустим, тъй като държавата не би могла да защити правата си чрез възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в това производство по ЗОДОВ и би се стигнало до присъждане на несправедливо високи хонорари, несъответстващи на реално извършената услуга. Възникването и признаването на право на обезщетение от непозволено увреждане не е функция и не зависи от неговия претендиран размер. Основно задължение на съда при тези производства е първо да установи дали искането се основава на действително настъпил в житейския мир правно релевантен факт – издадено незаконосъобразно наказателно постановление, отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за която ищецът е заплатил хонорар, и едва след това да установи неговия действителен размер.

Ето защо настоящия съдебен състав намира, че отмененото наказателно постановление е основание за ангажиране на отговорността на държавата, изразяваща се в репариране на причинените имуществени вреди в размер равен на платеното адвокатско възнаграждение. Изложените по – горе мотиви са изцяло в синхрон с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на Върховния административен съд на Република България по тълкувателно дело № 2/2016 година.

В случая следва да се приеме, че предявеният от ищеца иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева се явява основателен и като такъв следва да се уважи, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно му изплащане.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на ищеца за присъждане на направените съдебни разноски в общ размер на 310 лева, от които 10 лева платена държавна такса и 300 лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 07.01.2019 година следва да се уважи.

Мотивиран от гореизложеното настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Антим І“ № 5 да заплати на С.С.Е. с ЕГН ********** ***, ул. „Твърди ливади“ бл. 19, ап. 34 сумата от 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по платено адвокатско възнаграждение,ведно със законната лихва, считано от 29.01.2019 година до окончателното й изплащане.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия: