Решение по Административно дело 65/2019г.

Р Е Ш E Н И Е

№ 92

гр. ***, 04.04.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд–***, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и девети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия: Слава Георгиева

при съдебния – секретар Валентина Христова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 65/2019 година по описа на Административен съд-***, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ищцата В.П. *** е предявила чрез адв. В.П.,*** иск с правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/, като иска да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответникът Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-***, с адрес гр. ***, ул. “Самоков” № 1 да й заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер 300 лв., представляващи направени от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 127/2019г. описа на Районен съд-*** образувано по повод обжалване на наказателно постановление № 18-0249-000423/06.08.2018г., издадено от началник отдел на РУ-*** при ОД на МВР-***. Твърди, че претендираното обезщетение за сторени разноски за адвокатски хонорар представлява последица от незаконосъобразното наказателно постановление. Твърди, че в хода на съдебното производство е упълномощила адвокат, който да я представлява, за което на 26.10.2018г. е сключен договор за правна защита и съдействие и е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. Сочи, че заплатената сума представлява претърпяна от нея имуществена вреда в резултат на отмененото, поради незаконосъобразност, наказателно постановление.

Искането към съда е да осъди ответника да й заплати сумата от 300.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатени разноски за адвокатско възнаграждение, причинени в резултат на незаконосъобразен акт на администрацията – наказателно постановление № 18-0249-000423/06.08.2018г., издадено от началник отдел на РУ-*** при ОД на МВР-***, отменено с влязло в сила съдебно решение № 85 от 04.01.2019г., постановено по АНД № 127/2018 г. по описа на Районен съд–***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.02.2019г. до окончателното плащане. Заявена е претенция и за присъждане на направените по делото разноски.

В проведеното съдебно заседание пълномощника на ищцата адв. В.П.,*** пледира искът да се уважи така както е предявен. Същият е основателен и доказан поради което моли съда да го уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът-Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-***, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Звездалина В. поддържа отговора по исковата молба. Моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен.

Представителят на Окръжна прокуратура-*** дава заключение за основателност на предявения иск. Предлага същият да се уважи в предявения размер.

Административен съд–***, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От събраните по делото писмени доказателства съдържащи се в АНД № 127/2018г. на Районен съд-***, се установява, че с НП № 18-0249-000423/06.08.2018г. началник отдел на РУ-*** при ОД на МВР-*** е наложил на ищцата на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП глоба в размер на 50.00лв. за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.

Наказателното постановление е било обжалвано пред районен съд-***. Образувано е АНД № 127/2018г.. Пред районен съд В.В. е ползвала адвокатска защита и е била представлявана от адв. В.П.,***, съгласно пълномощно от 26.10.2018г.. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от същата дата, като съгласно отбелязването в същия договореното и платено в брой на 26.10.2018г. възнаграждение за един адвокат по делото пред районен съд-*** е в размер на 300 лева. По делото са проведени две открити съдебни заседания. С решение № 85 от 04.01.2019г., постановено по АНД № 127/2018г. по описа на Районен съд-*** наказателно постановление № 18-0249-000423/06.08.2018г. на началник отдел на РУ-*** е отменено. Решението е влязло в сила на 29.01.2019г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим. Разгледан по същество е основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на отменено с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразно наказателно постановление издадено от ответника. Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи е юридическо лице, съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Исковете за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, са редовно предявени от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК.

Искът за обезщетение е предявен пред съда по място на увреждането, съгласно чл. 7 от ЗОДОВ, с което се приема, че Административен съд-*** е компетентния съд, който да разгледа и да се произнесе по исковите претенции.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

В конкретния случай претенцията се основава на това, че е налице отменено като незаконосъобразно НП и от тази отмяна се претендират имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение. В случая е налице първата предпоставка за уважаване на предявения иск – отменен по съответния ред акт на администрацията. Този акт е в изпълнение на административна дейност. В разглеждания случай, безспорно се установи, че издаденият от администрацията акт, чийто адресат е ищцата, а именно – наказателно постановление № 18-0249-000423/06.08.2018г. на началник отдел на РУ-*** към ОД на МВР-*** е отменено като незаконосъобразено с влязло в сила съдебно решение. По мотивите на т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. по ТД № 2/2014г. се приема, че издаването на процесното наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание представлява административна дейност и в този смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки, че поражда наказателно-правни последици, е резултат от санкционираща административна дейност. Оспорваното наказателно постановление е отменено. Неоснователни са и доводите на ответника, че НП не са административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК, а актове с които се реализира административнонаказателна отговорност. Постоянната съдебна практика е непротиворечива и е в смисъл, че НП са актове издадени в резултат на административна дейност. В този смисъл е тълкувателното решение на ВАС. С оглед на това е налице първата от визираните в чл. 204, ал.1 от АПК предпоставки, а именно отменен като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност.

Съдът намира, че е налице и причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както и причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразния акт.

Съгласно съдържанието на Договор за правна защита и съдействие от 26.10.2018г. ищцата е възложила на адв. В.П. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на жалба против наказателно постановление № 18-0249-000423/06.08.2018г., издадено от началник отдел на РУ-***, както и процесуално представителство и защита по АНД пред Районен съд-***. Договорено е адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, което съгласно направеното отбелязване в договора е заплатено в брой и веднага при подписване на договора. Адвокатът се е явил в проведено открито съдебно заседание и е осъществил правна помощ в защита правата на доверителката си. Въз основа на това се приема, че във връзка с обжалването на наказателното постановление, издадено срещу ищеца пред първоинстанционния съд, ищцата е ангажирала адвокат, на когото е заплатила сумата от 300 лв., а от своя страна адвоката е осъществил процесуално представителство пред съд.

Въз основа на безспорните доказателства в тази връзка се приема, че във връзка с обжалването пред съда на наказателното постановление, издадено срещу ищцата от началник отдел РУ-*** към ОД на МВР-***, последната е ангажирала адвокат, на когото е заплатила сума в размер на 300лева за изготвяне на жалба и за процесуално представителство по АНД № 127/2018г. образувано пред районен съд-***.

Безспорно се установява от приложеното по делото АНД № 127/2018г. на районен съд-***, че наказателно постановление № 18-0249-000423/06.08.2018г., издадено от началник отдел на РУ-*** е отменено като незаконосъобразно с решение № 85 от 04.01.2019г. и решението е влязло в сила на 29.01.2018г..

Не се споделят съображенията на ответника свързани с това, че наказателното постановление било отменено на процесуално основание и поради това не се дължало адвокатско възнаграждение. В тази връзка ще се отбележи единствено това, че нито чл. 204, ал. 1 от АПК, нито чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държат сметка на какво основание е отменен акта. В настоящето производство е недопустимо преразглеждането на отменения по съответен ред акт. Необходимо условие за допустимост на иск с такъв характер е отмяна на акта, като в случая тази отмяна е налице.

Следващото възражение на ответника е, че претендираната имуществена вреда не произтича пряко от отмененото наказателно постановление, а представлява сума, заплатена по сключен договор за оказване на правна помощ във водено съдебно производство, т.е. породена е от облигационно отношение, което не е обвързано с отмененото НП. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие, като цитираната разпоредба е приложима и по отношение на вредите, причинени от незаконосъобразни наказателни постановления, отменени по съдебен ред. Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима предпоставка за отмяната на наказателното постановление и единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по съдебно обжалване съответният гражданин е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на незаконосъобразното наказателно постановление. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Заплащането на адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина и следствие. Хонорарът, платен за осъществяване на тази защита не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последици от него. Независимо, че плащането на адвокатското възнаграждение е извършено въз основа на изрично писмено пълномощно и по силата на облигационно отношение между адвоката и ищеца, несъмнено съществува пряка причинно-следствена връзка, тъй като единствената причина за упълномощаването и използването на адвокатска услуга, за реализиране на правото на защита, включително и чрез съдействие на защитник-адвокат е издаденото наказателно постановление. При това положение се приема, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане на съответно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление. Респективно намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано от издаването на това наказателно постановление, което впоследствие е отменено от съда.

С оглед на това и като се съобрази напълно с изложените в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело № 2/2016г. доводи, настоящият състав намира предявеният иск за имуществени вреди за доказан по основание.

По въпроса за доказването на разноските в исковото производство, ВКС се е произнесъл с Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по ТД № 6/2012г., ОСГТК. В него е прието, че когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Предпоставките в случая са налице: по АНД № 127/2018г. има договор за правна защита и съдействие и в него е отбелязано плащане в брой. Същият има значението на разписка за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300лева. С оглед на това иска е доказан и по размер.

По разбиране на състава предявяването на искове по чл. 1 от ЗОДОВ не трябва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване на ищеца. ССъгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.. В конкретния казус делото пред районен съд-*** е от административно наказателен характер. Адвокатът е изготвил жалба срещу наказателното постановление и е взел участие в производството по делото. Наложеното административно наказание е глоба в размер на 50лв. и адвокатското възнаграждение е определено в минимален размер, съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради тази причина договореното адвокатското възнаграждение се основава на действащи правни норми указващи начина на определяне на адвокатските възнаграждения и заплатеното адвокатско възнаграждение е в минимален размер. Затова предявеният иск е изцяло основателен и следва да се уважи.

С оглед на изложеното и разгледан по същество предявеният иск за сумата от 300 лв., обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.02.2019г. е основателен и доказан. Безспорно по делото е и се установява и от приложените по наказателно административен характер дело № 127/2018г. по описа на Районен съд-***, писмени доказателства, че ищцата, за да се защити против незаконното административно наказателно обвинение е ползвала услуги на адвокат. Между адвоката и наказаното лице на 26.10.2018г. е сключен договор за правна защита и съдействие № 10790, с договорено възнаграждение в размер на 300 лева, което е заплатено веднага изцяло в брой при подписване на договора. Така направените разноски представляват имуществена вреда съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, настъпила в резултат на незаконното обвинение в извършено административно нарушение и тази вреда е пряка последица от проведеното срещу ищцата административно наказателно производство приключило с отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Тези разноски се явяват пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение, по което е оправдана ищцата, т. е. се явяват такива, които са включени в обхвата на чл. 4 във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, които подлежат на репариране по този ред. Не се констатират предпоставки на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ. Поради това искът за имуществени вреди следва да бъде уважен до размера, в който е предявен.

С оглед на това предявеният иск е основателен и доказан. Същият ще бъде уважен в пълен размер. Ответникът ще бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 300.00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отменения по съответен ред акт.

При този изход на спора е основателно и акцесорното искане за присъждане на лихва върху претендираната сума от 300 лв.. Ответникът ще бъде осъден да заплати законната лихва върху сумата от 300лева, считано от предявяването на исковата молба - 05.02.2019г. до датата на окончателното й изплащане. В тази връзка са Решение № 7709 от 19.06.2017г. на ВАС по АД № 4087/2016г., Решение № 7496 от 14.06.2017г. на ВАС по АД № 4099/2016г., Решение № 7111 от 7.06.2017г. на ВАС по АД № 4286/2016г. и др.

ППри този изход от делото ищцата има право на разноски. Искането за присъждане е направено своевременно и е придружено със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Разгледано по същество се явява основателно. До приключване на съдебното дирене от страна на ответника не е постъпило възражение за прекомерност. Искът е уважен изцяло и въз основа на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца разноски в размер на 310лв. /триста и десет лева/, представляващи заплатена държавна такса в размер на 10лв. и 300лева, адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 10797 от 01.02.2019г..

На основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи-***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „Самоков“ № 1 да заплати на В.П.В., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда в резултат на отмяна на наказателно постановление № № 18-0249-000423/06.08.2018г. на началник отдел на РУ-*** при ОД на МВР-***, с влязло в сила съдебно решение № 85 от 04.01.2019г., постановено по АНД № 127/2018г. по описа на районен съд-***, ведно със законната лихва върху тази сума от дата 05.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

Решението подлежи на обжалване чрез Административен съд-*** пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.

СЪДИЯ: /п/