№ 97
гр. Перник, 17.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито
заседание на втори април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е. В., като разгледа
докладваното от съдия Димитрова административно дело № 72 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172,
ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано
е по жалба на Х.Й.Х. с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адв. В.Б. ***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0328-000011 от
12.01.2019 г., издадена от Р. Н. С. – мл.автоконтрольор в РУ – Радомир към
ОДМВР – Перник. С оспорвания акт, на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Административният
акт се оспорва с твърдение за незаконосъобразност поради допуснато съществено
нарушение на адиминстративнопроизводствените правила и противоречие с
материалноправни разпоредби. Жалбоподателят счита, че възприетата от
административния орган фактическа обстановка не съответства на действителната
такава и отрича да са били налице предпоставките за налагането на конкретната
принудителна административна мярка.
В
съдебно заседание, адв. Б. – пълномощник на жалбоподателя, поддържа жалбата,
допълва доводите в нея. Претендира присъждане на направените по делото разноски
и представя списък на същите по чл.80 от ГПК.
Ответникът
по жалбата, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Същият се
представлява по пълномощие от гл.юрисконсулт на ОДМВР – Перник З. В..
Последната оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Счита, че ЗППАМ е правилна и законосъобразна и при издаването й не
са допуснати нарушения.
Като
част от административната преписка по делото са представени
разписка за връчване на ЗППАМ № 19-0328-000011
от 12.01.2019 г., АУАН № 26/12.01.2019 г. /л.8/, Талон за медицинско
изследване № 0016507/12.01.2019 г. /л.9/, Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози от 12.01.2019 г. /л.10/, Справка за нарушител/водач /от л.15
до л.22 вкл./, Заповед № 313з-1464/08.08.2017 г. на директора на ОДМВР – Перник
/л.13/, Докладна записка УРИ № 328р- 529/14.01.2019 г. /л.23/, Докладна записка
УРИ № 328р- 530/14.01.2019 г. /л.24/.
В хода на
съдебното производство като доказателства са приети представените от страните:
Наказателно постановление № 19-0328-000025/23.01.2019 г. /л.34/, издадено от В.
В. – началник група в РУ – Радомир, и Наказателно постановление №
19-0328-000024/23.01.2019 г. /л.35/, издадено от В. В. – началник група в РУ –
Радомир, с което на Х.Й.Х. с ЕГН **********, на основание
чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, за това че
отказва проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол или друго упойващо вещество, с което виновно е нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП, както и жалба от Х.Й.Х. срещу НП 19-0328-000025/23.01.2019 г. с вх. №
328000-746/13.02.2019 г. /л.36/, жалба от Х.Й.Х. срещу НП
19-0328-000024/23.01.2019 г. с вх. № 328000-747/13.02.2019 г. /л.37/,
Удостоверение УРИ № 313р-2492/25.02.2019 г. /л.38/, от съдържанието на което се
установява, че Р. Н. С. с ЕГН ********** към дата 12.01.2019 г. е заемал
длъжността младши автоконтрольор І степен „Охранителна полция“ към РУ – Радомир
при ОДМВР – Перник, Заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. са министъра на вътрешните
работи /л.39/, Справка картон на водача Х.Й.Х. /от л.47 до л.54 вкл./.
При така
констатираната фактическа обстановка, настоящият състав на Административен съд
– Перник намира, че административният орган е процедирал правилно при
налагането на процесната ПАМ.
Безспорно по
делото се установиха фактическите основания за налагане й, а именно отказа на
жалбоподателя да бъде проверен с техническо средство за алкохол. Този факт е
надлежно удостоверен чрез подписа на един свидетел, а именно: Драгомир Димитров
Мартинов, положен върху съставения при проверката АУАН № 26/12.01.2019 г.
Съгласно чл.171, т.1, б."б" от
ЗДвП, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско
изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго
упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или
да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността
му, но за не повече от осемнадесет месеца; при наличие на медицинско изследване
от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи. При тази законова регламентация, необходимата материалноправна
предпоставка за налагане на мярката, е установено по надлежен ред управление на
МПС, при наличие на алкохол в кръвта над разрешения размер на концентрация или
какъвто е конкретния случай - отказ за извършване на проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество.
Предвид наличието на съставен АУАН в този смисъл - установяващ отказа на
жалбоподателя да му бъде извършена проверка за установяване на алкохол, следва
да се приеме за установено и че са осъществени предпоставките на чл.171, т.1, б."б" от
ЗДвП. Това е така, тъй като съгласно нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставеният АУАН се ползва с презумптивна доказателствена сила до
доказване на противното. Това оборване не може да стане в това производство, а
единствено в производството по обжалването на наказателното постановление,
издадено въз основа на съответния АУАН. В тази връзка не следва да бъдат взети
предвид дадените в съдебно заседание свидетелски показания, че жалбоподателят е
бил лишен от възможността да ползва притежавания от него лек автомобил при
придвижването към работното му място, както и че процесната заповед му е била
връчена от жена – служителка в полицейското управление, тъй като тези факти са
правно ирелевантни в конкретиката на настоящия казус.
В контекста на
гореизложеното е видно, че заповедта за
прилагане на ПАМ е издадена в съответствие с изискванията на Закона за движението
по пътищата с цел осигуряване безопасността на
движението по пътищата и опазване живота и здравето на участниците в него, като
се осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата на
ЗДвП.
От
многобройните писмени доказателства, приложени към административната преписка,
и допълнително представените такива в съдебно заседание, се установява, че
описаната в заповедта фактическа обстановка е правилно възпроизведена и същата
е съответна на приложената правна норма на чл.171, т.1,
б."б" от ЗДвП.
С
оглед на всичко изложено се налага извода, че оспорваната ЗППАМ отговаря на
всички изисквания за законосъобразност, поради което жалбата срещу нея е
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Отделно,
жалбоподателят е направил искане за присъждане на направените по делото
разноски, което при така направения извод за изхода на спора, се явява
неоснователно и също следва да бъде оставено без уважение.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Х.Й.Х. с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адв. В.Б. ***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 19-0328-000011 от 12.01.2019
г., издадена от Р. Н. С. – мл.автоконтрольор в РУ – Радомир към ОДМВР – Перник,
с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП му е наложена принудителна
административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: /п/