Р Е Ш Е Н И Е

№ 109

гр. Перник, 30.04.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

В присъствието на секретаря ТЕОДОРА МАРИНКОВА и прокурора *** ***, като разгледа докладваното от съдия Стефанова административно дело № 75/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 – 207 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ по иск, с правна квалификация чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 204, ал. 1 от АПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Е.Г.Д., ЕГН ********** *** против Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: ***.

Ищецът твърди, че с наказателно постановление ***/05.12.2014 г. на началник отдел „ПП“ към СДВР са му били наложени административни наказания, както следва: на основание чл. 174, ал. 1 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 700 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от осем месеца и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 300 лв. Сочи, че наказателното постановление е отменено с решение от 27.11.2018 г., постановено по АНД № 2417/2018 г. по описа на ***, І-ви н. с. Твърди, че в хода на съдебното производство е упълномощил адвокат, който да го представлява, за което на 19.01.2018 г. е сключил договор за правна защита и съдействие, в изпълнение, на който е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Сочи, че заплатеното адвокатско възнаграждение представлява претърпяна от него имуществена вреда в резултат на отмененото, поради незаконосъобразност наказателно постановление.

Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатени съдебни разноски, причинени в резултат на незаконосъобразен акт на администрацията – наказателно постановление ***/05.12.2014 г. на началник отдел „ПП“ към СДВР, отменено със съдебно решение от 27.11.2018 г., постановено по АНД № 2417/2018 г. по описа на ***, І-ви н. с, влязло в сила на 12.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на решението – 12.12.2018 г. до окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника и на Окръжна прокуратура – Перник.

В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е постъпил писмен отговор от ответника – Столична дирекция на вътрешните работи. Искът е оспорен като неоснователен. Ответникът твърди, че не дължи обезщетение за настъпилите имуществени вреди, тъй като по делото не е доказано, че наказателното постановление е отменено с влязло в сила съдебно решение. Оспорва наличието на вреда, като сочи, че заплатеното адвокатско възнаграждение е насрещна престация за извършена услуга и не представлява отрицателно изменение в имуществената сфера на ищеца, тъй като срещу нея той е получил адвокатска услуга. Оспорва наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между издаденото наказателно постановление и направените от ищеца разходи, тъй като адвокатската защита по админстративнонаказателни дела не е задължителна. Твърди се, че не е налице договор за правна защита и съдействие, както и надлежно установяване на заплатено адвокатско възнаграждение. Заявено е възражение за прекомерност на заплатеното в настоящото производство адвокатско възнаграждение.

Искането към съда е да отхвърли предявения иск.

В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, изтекъл на 08.03.2019 г. Окръжна прокуратура – Перник е изразила становище за основателност на предявения иск. Предложението към съда е да го уважи.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Б., поддържа предявения иск. Моли съда да го уважи по съображения подробно изложени в представени писмени бележки. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не е изпратил представител. Представил е писмени бележки, докладвани в съдебно заседание, с които е заявил, че поддържа отговора. Оспорва предявения иск. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление. Искането му към съда е да отхвърли предявения иск и да присъди в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Перник, чрез прокурор *** *** дава заключение за основателност на предявения иск. Предлага на съда да го уважи.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:

Искът е предявен от надлежно легитимирана страна по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу надлежен ответник съгласно чл. 205 от АПК, във вр. с чл. 37, ал. 2 от ЗМВР и при спазване условията на чл. 204, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество е основателен по следните съображения:

За уважаването му, в тежест на ищеца е да установи, че акт на администрацията, чийто адресат е той, е отменен като незаконосъобразен и че в резултат на издаването му е претърпял имуществени вреди.

От изисканото и представено АНД № 2417/2018 г. по описа на *** се установява, че с Решение от 27.11.2018 г., постановено по посоченото административнонаказателно дело, влязло в сила на 12.12.2018 г., е отменено наказателно постановление ***/05.12.2014 г., издадено от началник на отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на ищеца са наложени административни наказания, както следва: на основание чл. 174, ал. 1 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 700 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от осем месеца и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 300 лв. Затова настоящият състав приема, че е налице първата предпоставка за уважаване на предявения иск – отменен по съответния ред акт на администрацията.

Видно от приложеното АНД № 2417/2018 г. по описа на ***, жалбата срещу наказателното постановление е изготвена и подписана от адвокат Г.Б.. Той е представлявал ищеца, в качеството му на жалбоподател по административнонаказателнотот дело, в насрочените три броя съдебни заседания. Като негов процесуален представител е получавал изпращаните призовки и съобщения. Тези процесуални действия са извършени въз основа на упълномощаване от ищеца от 19.01.2018 г. и сключен на същата дата договор за правна защита и съдействие, приложен към андминистративнонаказателното дело. За предоставената му правна помощ и съдействие, ищецът е заплатил на адвокат Б., в брой, сумата от 500 лв. Това е отразено в представения договор. Затова, съдът приема, че в резултат на издаването на незаконосъобразния акт на администрацията, ищецът е претърпял имуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени.

Неоснователни са възраженията на ответника, че твърдените вреди не са в причинно-следствена връзка с отменения акт, тъй като защитата от адвокат в производството по съдебно обжалване на наказателно постановление не е задължителна. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК условие за допустимост на предявения иск е отмяната на акта на администрацията по съответния ред. „Съответният ред“ за отмяна на незаконосъобразно наказателно постановление е съдебното обжалване. Правото на ползване на адвокатско защита в административните и съдебните процедури е гарантирано от чл. 56 от Конституцията на РБ и е уредено в ЗА. За предоставената адвокатска защита, освен в изрично уредените в ЗА хипотези, се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение. По тази причина и доколкото ищецът не би направил разход за ангажирането на адвокат, ако незаконосъобразното наказателно постановление не е било издадено, то заплатеното възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие, представлява пряка и непосредствена имуществена вреда по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ./в този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия/.

Настоящият състав намира за неоснователно и възражението за прекомерност на така заплатеното възнаграждение. По силата на чл. 36, ал. 2 от ЗА размерът му се определя по договаряне между адвоката и довереника. Той трябва да отговаря на критериите за справедливост и обоснованост и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа. В конкретния случай съгласно чл. 18, ал. 2 и ал. 3, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на възнаграждението за осъществената от адв. Б. правна защита и съдействие по АНД № 2417/2018 г. по описа на СРС, е 600 лв., тъй като с наказателното постановление са наложени два вида административни наказания – две глоби в общ размер от 1000 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 8 месеца. Освен това производството по делото е протекло в три открити съдебни заседания, във всяко от които адв. Б. се е явявал и е извършвал процесуални действия. Заплатеното от ищеца възнаграждение е в размер на 500 лв. и не надхвърля минимално определения такъв в Наредба № 1/2004 г. Затова то не е прекомерно, а предявеният иск е изцяло основателен и следва да се уважи.

Частично основателен е и акцесорният иск за присъждане на законната лихва за забава. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с § 1 от ДР на ЗОДОВ при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Вземането на ищеца няма определен ден на изпълнение, затова по силата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, ответникът е в забава от деня на поканата. По делото не са ангажирани доказателства ищецът да е поканил ответника да му заплати исковата сума преди датата на подаване на настоящата искова молба. Затова забавата е настъпила с постъпването на исковата молба в съда – 06.02.1019 г. От този момент ответникът дължи заплащане на обезщетение върху присъдената главница. Затова акцесорният иск е основателен за периода 06.02.2019 г. до окончателното плащане и в тази му част следва да се уважи. Неоснователен е и следва да се отхвърли за периода от 12.12.2018 г. до 05.02.2019 г.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в тежест на ответника следва да се възложат, направените от ищеца разноски в настоящото съдебно производство. Съдът намира за основателно възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 05.02.2019 г., ищецът е заплатил за осъщественото от адв. Б. процесуално представителство, адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. минималният размер на адвокатското възнаграждение по настоящото дело е 300 лв. Производството се е развило само в едно съдебно заседание, в което са събрани писмени доказателства. Правният спор не разкрива фактическа и правна сложност. Затова заплащането на възнаграждение в размер по-висок от минимално предвиденото се явява прекомерно. Затова в полза на ищеца следва да бъде присъдено заплатеното от него адвокатско възнаграждение до минимално дължимия размер от 300 лв., както и разноските за държавна такса в размер на 10 лв.

Мотивиран от горното, Административен съд – Перник

Р Е Ш И

ОСЪЖДА на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: *** да заплати на Е.Г.Д., ЕГН ********** *** сумата от 500 лв./петстотин лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатени съдебно разноски, причинени в резултат на незаконосъобразен акт на администрацията – наказателно постановление ***/05.12.2014 г. издадено от началник отдел „Пътна полиция“ към Столична дирекция на вътрешните работи, отменено със съдебно решение от 27.11.2018 г., постановено по АНД № 2417/2018 г. по описа на ***, І-ви н. с, влязло в сила на 12.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.02.2019 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на законна лихва за периода 12.12.2018 г. – 05.02.2019 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: *** да заплати на Е.Г.Д., ЕГН ********** *** сумата от общо 310 лв. /триста и десет лева/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

СЪДИЯ: