Р
Е Ш Е Н И Е
№
85
гр. Перник,
19.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито
заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е. В., като разгледа
докладваното от съдия Димитрова аминистративно дело № 105 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 46, ал. 5 от
Закона за общинската собственост /ЗОбС/.
Образувано е по Жалба вх.
№ 491/18.02.2019 г. на Р.С.Г. с ЕГН **********,
К.С.М. с ЕГН ********** и Л.С.М. с ЕГН **********, чрез процесуалния им
представител адв. Б.В. от САК, със съдебен адрес:***, Търговски дом, кантора
223, против Заповед № ****/27.12.2018 г., издадена от кмета на община Перник. С
оспорвания акт, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.46, ал.2 от ЗОС и чл.33,
ал.1, т.6 във вр. с чл.5, ал.1, т.7 от Наредбата за реда и условията за
управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Перник
/НРУУРОЖ/ е отменена Заповед за настаняване № ***/17.04.2016 г. на Р.С.Г. с ЕГН
********** в общинско жилище, находящо се в гр. Перник, с адрес: кв. Хумни дол
бл.16, вх.Е, ет.3, ап.113, състоящо се от две стаи, кухня и сервизно помещение
/АОС № 7426 от 21.11.2013 г. на община Перник/“ и са прекратени наемните
правоотношения с Р.С.Г..
В
жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт
поради съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с
материалния закон. Сочи се, че същият е немотивиран, както и че липсват
основания за издаването му, тъй като макар наемателят Л.М. да е предоставил
информация за получен брутен доход в размер на 24916,23 лв., Р.Г. е без доходи,
а К.М. е студент и също е без доходи. Сочи се също, че копие от заповедта е
връчено само на жалбоподателя Л.С.М., но същата не е сведена до знанието на
другите двама - Р.С.Г. и К.С.М.. По тези съображения се
иска отмяна
на оспорената заповед и присъждане на направените по делото разноски, като се
представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът – кмета на община Перник, чрез
процесуалния си представител ю.к. Левтерова, изразява становище за неоснователност
на жалбата. Обосновава съображения за законосъобразност на оспорената заповед
по изложените в самата нея мотиви. Счита, че от представените по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателите не отговарят
на условията на чл.33, ал.1, т.6 вр. чл.5, ал.1, т.7 от НРУУРОЖ, поради което
са налице предпоставки за отмяна на кметската заповед, с която същите са
настанени в общинското жилище, респ. за прекратяване на наемните правоотношения
с тях.
Настоящият съдебен състав, след като се
запозна с доказателствата по делото, прецени доводите на жалбоподателите и
съобрази приложимите правни норми, намира жалбата за ДОПУСТИМА като подадена от
надлежна страна, разполагаща с правен интерес в срока по чл.149, ал.1 от АПК, приложим по
силата на чл.65, ал.5 от ЗОбС.
Разгледана по същество жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
От фактическа страна:
Въз основа на събраните в хода на съдебното
производството писмени доказателства от фактическа страна се установява
следното:
Със Заповед № ***/07.04.2016 г. /л.37/,
издадена от кмета на община Перник, Р.С.Г. и членовете на нейното семейство: Л.С.М.
с ЕГН ********** – син, и К.С.М. с ЕГН ********** – син, са настанени в
общинско жилище за отдаване под наем, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни
помещения, което се намира в гр. Перник, кв. Хумни дол бл.16 вх.Е ет.3 ап.113.
Срокът за настаняване е определен до промяна на обстоятелствата по чл.5, ал.2
от НРУУРОЖ, но не по-дълъг от десет години. Въз основа на заповедта и съобразно
указаното в нея с Р.С.Г. е сключен Договор за наем № 16Ж30134 от 22.04.2016 г. /от л.56 до л.58 вкл./.
На 08.10.2018 г. Р.Г. *** Заявление за
ползвано общинско жилище с вх. № 18/Ж-270 от същата дата /л.21/, към което
приложила документи: Декларация по Наредба за реда и условията за управление и
разпореждане с общински жилища на територията на община Перник /НРУУРОЖТОП/ -
/от л.23 до л.26 вкл./; Декларация, в която удостоверила, че е безработна
/л.27/; Удостоверение изх. № 5171/02.10.2018 г. от ТД на НАП София /л.28/ за
брутните доходи от трудови правоотношения на Л.С.М. през предходните дванадесет
месеца, от което е видно, че същите са в размер на 24916,23 лв.; удостоверения
от Агенция по вписванията, касаещи всеки от членовете на домакинството й /л.
34, л.35 и л.36/, копия от последните бележки за платени наем ток, вода,
топлоенергия / от л.29 до л.33 вкл./, както и копие от студентска книжка на К.С.М.
/л.22/, от което се установява, че същият е студент в НСА „Васил Левски“ – гр.
София.
Въз основа на така представените документи,
комисията по чл.10 от НРУУРОЖОП взела решение, което отразила в Протокол № 20
от проведено заседание на 18.12.2018 г., а административният орган издал
оспорената заповед, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.46, ал.2 от
ЗОС и чл.33, ал.1, т.6 във вр. с чл.5, ал.1, т.7 от Наредбата за реда и
условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на
община Перник /НРУУРОЖ/ отменил Заповед за настаняване № ***/17.04.2016 г. и прекратил
наемните правоотношения с Р.С.Г..
От правна страна:
Жалбата е
допустима – подадена е при надлежно упражнено право на оспорване.
При извършена
на осн. чл.168 от АПК, проверка на законосъобразността на
оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК, а не само основанията, посочени от
оспорващите, съдът намира следното:
Оспорената
заповед има два диспозитива: с единия се отменя настанителна заповед /Заповед №
***/17.04.2016 г., издадена от кмета на община Перник/, а с другия се
прекратява наемното правоотношение, възникнало въз основа на нея. За
прекратяването на наемното правоотношение за ползване на общинско жилище не е
необходимо да се отменя заповедта за настаняване, въз основа на която то е
възникнало. Разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗОС, съответно чл.33,
ал.2 от НРУУРОЖТОП, очертават предмета на заповедта, в рамките на който се
ограничава компетентността на постановилия я административен орган и това е
именно прекратяване на наемното правоотношение.
В частта, с
която се отменя заповедта за настаняване, оспорената заповед е нищожна, поради
липса на материалната компетентност за издаването й, тъй като същата е влязла в
законна сила и по отношение на постановилия я административен орган отдавна са
изтекли сроковете за възобновяване на административното производство по чл.102 във вр. с чл.99 от АПК. (В този смисъл е Решение № 15671
от 27.11.2013 г. по адм.дело № 2039/2013 г., ІІІ-то отд. на ВАС). Заповедта за
настаняване е влязъл в сила административен акт, неоспорен по съдебен ред, от
който са придобити права, като неговата отмяна би могла да се извърши само по
реда на чл.99 и сл. от АПК /глава седма,
"Възобновяване на производства по издаване на административни
актове"/. Основанията, при които влязъл в сила индивидуален
административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или
изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не
е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал,
са изчерпателно посочени във визирания текст. Такива не са обсъждани в
заповедта, а и приложението на чл.99 от АПК не е възможно, поради изтичане на предвидените за това срокове. По тези
съображения съдът следва да обяви процесната заповед в частта й, с която се
отменя настанителната заповед, за нищожна.
В частта с
която оспорената заповед прекратява наемното правоотношение, то същата е
издадена от компетентен по материя, територия и степен административен орган.
Съгласно чл.46, ал.2 от ЗОС и чл.33, ал.2,
изр.1 от НРУУРОЖОП /Наредбата/ наемното правоотношение се прекратява със
заповед на органа, издал настанителната заповед.
Предпоставките,
обуславящи законосъобразността на заповедта за прекратяване на правоотношение
за наем на общинско жилище са следните: а) имотът да е общинска собственост и
б) да е налице някое от алтернативно уредените в чл.46, ал.1 от ЗОС основания за
прекратяване на правоотношението. Наличието на тези две предпоставки пораждат
правомощието по чл.46, ал.2 от ЗОС на издателя на
настанителната заповед да прекрати наемното правоотношение. В тази хипотеза
административният орган действа при условията на обвързана компетентност и не
разполага с възможността да прецени дали да прекрати правоотношението.
Оспорената заповед представлява конститутивен индивидуален административен акт.
В случая,
противоречието между страните е очертано от въпроса за съществуването на
основанието по чл.46, ал.1, т.7 от ЗОС и чл.5, ал.1,
т.7 от Наредбата, за издаването на оспорената заповед, като не се спори относно
първата предпоставка, свързана със собствеността на имота.
В този аспект,
според
разпоредбата на чл.33, ал.2, изр.1 от наредбата, послужила като правно
основание за издаване на оспорената заповед, наемното правоотношение се
прекратява със заповед на кмета на община Перник, когато е налице някоя от
предпоставките, визирани в ал.1 на същата разпоредба. В случая, обжалваният
административен акт е мотивиран с наличието на хипотезата на чл.33, ал.1, т.6
от наредбата, аналогична на чл.46, ал.1, т.7 от
ЗОбС,
по силата на която наемното правоотношение се прекратява поради отпадане на
условията за настаняване на наемателя в общинско жилище. За да бъде приложима
цитираната правна норма, следва да са настъпили такива изменения в
обстоятелствата, обусловили настаняването в общинското жилище, които вече
изключват наемателя от категорията на лицата, отговарящи на условията за
настаняване в тях.
Условията за настаняване в общинско жилище
са регламентирани в нормата на чл.5, ал.1 от наредбата. Един от установените
критерии е този по т.7, а именно: една четвърт от
общия годишен доход на лицата и членовете на техните семейства (домакинства) да
не може да покрие разхода за средна пазарна наемна цена за жилище,
съответстващо на нуждите на семейството (домакинството), съгласно нормите по
чл.19 от Наредбата.
От материалите
по делото се установява, че домакинството на Р.Г. се състои от нея и синовете й
- жалбоподателите К.С.М. и Л.С.М.. От Справка за актуално състояние на всички
трудови договори за Р.С.Г. /л.52/ е видно, че последното трудово правоотношение
на Г. е било прекратено на 06.06.2012 г. и понастоящем тя е безработна, което
обстоятелство е удостоверила в саморъчно написана декларация /л.27/. От Справка
за актуално състояние на всички трудови договори за К.С.М. /л.53/ пък се
установява, че същият не се намира в трудови правоотношения. Той е студент, в
уверение на което по делото е представено копие от студентска книжка /22/, от
което се установява, че същият е студент в НСА „Васил Левски“ – гр. София.
Съгласно нормите на чл.19 от наредбата, за
тричленното домакинство на жалбоподателите нормата за жилищно настаняване е 55
кв.м. Административната преписка не съдържа данни за средната пазарна наемна цена за жилище, отговарящо на този показател, такива не
са ангажирани и в хода на съдебното производство, а това води до невъзможност
да се установи по безспорен начин, че предпоставките на чл.33, ал.1, т.6 ,
вр. чл.5, ал.1, т.7 от наредбата са били налице. При това положение оспорената
заповед, в частта с която се прекратява наемното правоотношение е издадена при
липса на законово основание, поради което в тази част следва да се отмени като
незаконосъобразна.
Относно разноските: Жалбоподателите
претендират разноски. Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК в тяхна полза
следва да бъдат присъдени разноски в размер общо на 483,00 лв. /четиристотин
осемдесет и три лева/, от които: 450,00 лв. /четиристотин и петдесет лева/-
заплатено адвокатско възнаграждение, 30,00 лв. /тридесет лева/ - внесена
държавна такса, и 3,00 лв. /три лева/ - такса за извършване на превод.
Водим от
горното, Административен съд - Перник
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА нищожността на
Заповед № ****/27.12.2018 г., издадена
от кмета на община Перник, в частта в която е отменена Заповед за настаняване №
***/17.04.2016 г., издадена от кмета на община Перник.
ОТМЕНЯ Заповед № ****/27.12.2018 г., издадена от кмета на община
Перник, в частта, в която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.46, ал.2 от ЗОС
и чл.33, ал.1, т.6 във вр. с чл.5, ал.1, т.7 от Наредбата за реда и условията
за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Перник
/НРУУРОЖОП/ се прекратяват наемните правоотношения с Р.С.Г..*** да заплати на Р.С.Г.
с ЕГН **********, К.С.М. с ЕГН ********** и Л.С.М. с ЕГН ********** – всички с
адрес: гр. Перник, кв. Хумни дол бл.16, вх.Е, ет.3, ап.113, направените по
делото разноски в размер общо на 483,00 лв. /четиристотин осемдесет и три
лева/, от които: 450,00 лв. /четиристотин и петдесет лева/- заплатено
адвокатско възнаграждение, 30,00 лв. /тридесет лева/ - внесена държавна такса,
и 3,00 лв. /три лева/ - такса за извършване на превод.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от връчване на преписи на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: /п/