Р Е Ш Е Н И Е
град Перник, 11.04.2019 г.
Административен съд-Перник, в публично съдебно
заседание проведено на двадесет и девети март през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
С
при участието на секретаря Валентина Христова, като
разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 110 по описа за
2019 година на Административен съд-Перник, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно
процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Д.П.С., с адрес ***
против Заповед № ******** от 08.11.2018г. на началник група, отдел „Пътна
полиция“ при СДВР за прилагане на принудителна административна мярка. Със
заповедта е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а,
б.“а“ от ЗДвП-прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
В жалбата се сочи, че оспорената заповед е материално
незаконосъобразна, тъй като не са били налице предпоставките за издаването й. Иска
се отмяна на оспорваната заповед.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно
и своевременно призована за представител изпраща пълномощникът си адв. И. М., от
АК-Перник. Същата поддържа жалбата. Пледира жалбата да се уважи като
основателна. В писмени бележки подробно и аргументирано акцентира на
материалната незаконосъобразност на оспорваната заповед. Счита, че не са налице
кумулативно разписаните предпоставки за налагане на ПАМ. Претендира и
присъждане на съдебни разноски, за което представя списък на разноските по чл.
80 от ГПК.
Ответникът по жалбата-Гергана
Борисова-началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ редовно и своевременно
призована не се явява и не изпраща
представител.
Административен съд-Перник, в настоящия
съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.
235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени
доказателства, приема за установено следното:
По допустимостта:
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ******** от
08.11.2018г. на началник група, отдел „Пътна полиция“ при СДВР за прилагане на
принудителна административна мярка е връчена на
жалбоподателката на 16.01.2019г.. Жалба срещу заповедта е депозирана по пощата
на 25.01.2019г. и същата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Насочена
е срещу подлежащ на съдебен контрол акт, адресат, на който е жалбоподателката,
поради което е процесуално допустима и ще се
разгледа по същество.
По фактите:
На 07.11.2018г. младши автоконтрольор Йордан
Стоядинов в присъствието на свидетеля
Илиян Иванов е съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
с бл. № 975934 на Б. П.С., с адрес *** за това, че на 07.11.2018г., в 23.30ч. по АМ“Люлин“ с посока
от гр. София към гр. Перник управлява лек автомобил Фолксфаген Поло с рег. № РК0489ВМ, собственост на Д.П.С., като
при проверката на километър 7-ми установили,
че водачът няма валидно СУМПС, тъй като същото е откраднато/изгубено. Веднага е
съставен акт за установяване на административно нарушение бл. № 975934 от 07.11.2018г. за установено
нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН на
жалбоподателката са иззети свидетелството за регистрация на МПС и
регистрационните табели на автомобила. Съставеният АУАН е подписан от
нарушителя без възражения и й е връчен препис от него.
По делото е представена Заповед №
513з-1618 от 26.02.2018г. на Директора на СДВР, с която на основание чл. 43,
ал. 4 от ЗМВР е определил да издават принудителни административни мерки по реда
на чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от Глава Шеста от ЗДвП,
съобразно тяхната компетентност, конкретно посочени длъжностни лица, между
които в т. 1 са служителите, полицейски органи в отдел „Пътна полиция“ при
СДВР.
По делото е представено удостоверение
рег. № 513р-78256 от 17.09.2018г., от което е видно, че издателят на заповедта
е назначен на 08.02.2017г. на длъжност –началник група към отдел „Пътна
полиция“ при СДВР и към настоящия момент заема тази длъжност.
По делото е представена и приета справка-картон
на водач- Б. С. от системата на МВР. От същата се установява, че Б. С. има
издадено свидетелството за управление на МПС № ******** валидно до
30.09.2024г.. Видно е още и че на 12.11.2018г. са подадени документи за
издаване на дубликат на СУМПС. На 15.11.2018г. е издадено СУМПС, валидно до
30.09.2024г.
По делото е представено и прието
удостоверение с УРИ № ********от 07.11.2018г., издадено от началник на
РУ-Брезник, от което се установява, че Б. С. е установила липса на кожен
портфейл от дамската си чанта, в които са били личната й карта, СУМПС,
контролен талон, дебитни карти и пари. По случая е образувана преписка УРИ
249000-2713/07.11.2018г., по описа на РУ-Брезник.
Началник група, отдел „Пътна полиция“
при СДВР въз основа на съставения АУАН издал
атакуваната Заповед за прилагане на ПАМ № ******** от 08.11.2018г., с която на
оспорващата Д.С., в качеството й на собственик на ППС и чието МПС е управлявано
от Б. С., която не притежава валидно СУМПС за
категорията към която спада управляваното от нея МПС-изгубено/откраднато
е наложена санкция на основание чл. 171, т.2а, б"а" от ЗДвП - "прекратяване на регистрацията
на ППС за срок от 6 месеца.
Заповедта е връчена на Д.С. и същата е
предмет на съдебен контрол.
Горната фактическа обстановка се възприе от
представената и приета по делото административна преписка. Документите
съдържащи се в нея, като неоспорени от страните се ценят като годни
доказателства и се кредитират.
При така установените факти, настоящия
съдебен състав на Административен съд-Перник като извърши по реда на чл. 168,
ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
По
правото:
За да е законосъобразна наложената принудителна
административна мярка същата трябва да е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.
171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон,
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Столичната
дирекция на вътрешните работи е определена за служба за контрол, на основание чл. 165
от ЗДвП, видно от Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на Министъра на
вътрешните работи. Със Заповед № 513з-1618 от 26.02.2018г. директора на
Столичната дирекция на вътрешните работи,
на основание чл. 172, ал. 2 от ЗДвП е определил
да прилагат принудителни административни мерки по чл.
171, т. 1, 2,
2а,
4,
5,
б."а" и т.
6 от ЗДвП, длъжностни лица-полицейски органи по чл.
142, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи от отдел „ПП“
при СДВР. Това е заповедта, оправомощаваща длъжностното лице нейн издател да
издаде мярка с такъв характер. От приложено по делото удостоверение се
установява, че издателят на заповедта заема длъжност в структурата на отдел
„Пътна полиция“ при СДВР. С оглед на това се приема, че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяната й в
условията на чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка е издадена в писмена форма и съдържа всички необходими
реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП. В нея е посочено, че се издава въз основа
акт за установяване на административно нарушение, като са описани и
установените с акта обстоятелства. С оглед на това същата е мотивирана,
като мотиви има изложени и в съставения акт за установяване на административно
нарушение. Не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.
Спазени са административнопроизводствените правила, но
при издаването й са нарушени разпоредбите на материалния закон.
Като правно основание за издаване на
оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл. 171, т.2а, б"а"от
ЗДвП. Съгласно нея за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка изразяваща се в прекратяване
на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Посочената законова норма съдържа няколко
хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Същите са
изчерпателно посочени. Самостоятелното осъществяване, на която и да е от тях
дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел
преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по
пътищата. В случая, за да приложи ПАМ по отношение на оспорващата,
административният орган се е позовал, че лицето Б. С.-водач на автомобила не
притежава свидетелство за управление на МПС, валидно за категорията, към която
спада управляваното от нея моторно превозно средство-изгубено/откраднато.
От събраните по делото доказателства се приема,
че тези хипотези не са налице по отношение на водача-Б. С.. Същата притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от нея моторно превозно средство и същото е валидно със срок до
30.09.2024г., видно от извлечение от
системата на МВР. Изрично е посочила, че СУ на МПС е откраднато, за което е
представила надлежен документ. Непритежаването на СУ на МПС се отнася до
водачи, които никога не са притежавали свидетелство за управление, както и
когато водачът не притежава правоспособност за съответната категория, и до
такива, на които същото е отнето по съответния ред, поради лишаване от
правоуправление по съдебен или административен ред или поради загуба на
правоспособност в изрично предвидените от закона случаи- например при загуба на
всички контролни точки.
Наложената ПАМ е на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо свидетелство за
управление, валидно за категорията, тъй като същото е откраднато/изгубено. По
разбиране на състава такава хипотеза в чл. 171, т. 2, б.“а“ от ЗДвП не е
предвидена. В конкретния случай от представените доказателства е безспорно
установено, че управлявалия автомобила водач е притежавал валидно свидетелство
за управление на МПС, валидно за категорията към която спада управляваното от
нея МПС, но същото към момента на проверката е откраднато/изгубено. Такова свидетелството би следвало да
се обяви за невалидно, с цел да не се използва от друго лице, тъй като е изгубено. Обстоятелството, че Б. С. е изгубила или й е откраднато свидетелството за
управление, не означава, че същата е неправоспособен водач, тъй като
правоспособността да управлява МПС е до 2024г., видно от справка картон на
водача, както и не означава, че същата не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията. При проверката реално същата не представя СУМПС, защото
е изгубено, а не защото не притежава валидно за
категорията, към която спада управляваното от нея моторно превозно средство. С изгубването на свидетелството, тя не губи
правоспособността си, която е до 30.09.2024г. Издаденото и СУМПС е в срока на
административна валидност на първоначалното и СУМПС.
При действието на чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП условие за правомерното управляване на МПС е водачът да
притежава СУ за МПС, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него МПС. След изменението на
тази разпоредбата-ДВ бр. 2 от 2018г., в сила от 03.01.2018г. са въведени и
изисквания водачът да не е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за
управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй
като е изгубено, откраднато или повредено, но пък и със същото изменение на ЗДвП, ПАМ по чл.
171, т. 2а е създадена б. "а", в която материалните предпоставки
за прекратяването на регистрацията са съобразени с изискванията на чл.
150а, ал. 1от ЗДвП, без обаче в тях
да е включена хипотезата на СУ на МПС,
което е обявено за невалидно, тъй като е изгубено или откраднато.
Валидността
на свидетелството може да бъде прекратена
и преди изтичането на срока му, например при повреждане или унищожаване или
при прекратена
фактическата власт върху него-изгубване
или кражба. Изтичането на срока на валидност на СУМПС
е основание за подмяната му, съгласно чл.
15, ал. 1, т. 1 от Наредба № I-157. Повреждането, унищожаването, изгубването и кражбата на СУМПС, освен юридически факти, пораждащи
правомощието на администрацията да промени статуса на свидетелството и да го
обяви за невалидно е и правопораждащ юридически факт за притежателя да поиска
издаване на дубликат, съгласно чл. 16 от Наредба № І-157. Издаването на
дубликат е административна услуга, при която е ирелевантна физическата годност
на заявителя, тъй като той си остава правоспособен водач. /В тази връзка Решение № 14642 от 28.11.2018г. на ВАС по АД № 3629/2018г./
Придобилият право да управлява МПС продължава да "притежава" СУМПС по терминологията на закона. Следователно
водачът е притежавал към процесната дата СУ на
МПС, валидно за управляваното от него превозно средство и не е
осъществен фактическият състав на ЗППАМ по чл.
171, т. 2а, б. „а“от ЗДвП. В конкретния случай намесата в правата и
свободите на засегнатите лица не е пропорционална още повече, че както се
посочи в заповедта е посочена хипотеза, която не е след изрично изброените в
правната норма.
При това положение и като взе предвид,
че ПАМ трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или
указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно. Те трябва да
са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина,
предвидени там, като издаването им
трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени (по арг.
от чл.
22 и чл.
23 от ЗАНН). Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива
мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в
хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга
директно и безусловно правната сфера на адресата. В този аспект е недопустимо
прилагането на ПАМ при липса на всички нормативно установени за това условия.
Въз основа на изложеното се приема, че
оспорващата не е допуснала управлението на водач, който не притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията към която спада управляваното
МПС-изгубено/откраднато, и спрямо нея, в качеството й на собственик на МПС-то не е било налице основанието по чл. 171, т.2а,
б.“а“ от ЗДвП за прилагане на процесната мярка–прекратяване на регистрацията на
собственото й МПС за срок от шест месеца. Не е доказан правопораждащ фактически
състав, липсва и основание за прилагане на правомощието на административния
орган за прекратяване регистрацията на лек автомобил, собственост на
жалбоподателката. Затова и оспорената заповед, издадена в нарушение на
материалния закон – при липса на материалноправните предпоставки за това и като
недоказана се явява незаконосъобразна и подлежи на отмяна и в условията на чл.
146, т. 4 от АПК.
В заключение, при извършената служебна
проверка по чл.
168, ал. 1 от АПК за законосъобразност на оспорената заповед настоящият
съдебен състав констатира, че тя е издадена от материално и териториално компетентен
орган, в рамките на делегираните му правомощия, но при неправилно прилагане на
материалноправните разпоредби. Оспорената заповед ще се отмени в условията на
чл. 146, т. 4 от АПК.
По изложените съображения съдът намира, че
жалбата е основателна и доказана, а
оспорената с нея заповед ще бъде отменена
като незаконосъобразна.
При този изход на спора жалбопадателката има
право на разноски. Искането е своевременно направено и е придружено със списък
на разноските по чл. 80 от ГПК. Разгледано по същество е основателно. Поисканите
разноски представляват заплатена държавна такса в размер на 10лв. и заплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
21.03.2019г. в размер на 500лева. Адвокатското възнаграждение е в минимален
размер и е определено по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските
възнаграждения. Столична дирекция на
вътрешните работи като юридическо лице, в чиято структура се намира
административния орган – издател на заповедта ще се осъди да заплати направените
от жалбоподателката разноски в размер на 510 лева.
Водим от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.П.С. Заповед № ******** от 08.11.2018г. на
началник група, отдел „Пътна полиция“ при СДВР за прилагане на принудителна
административна мярка.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи
да заплати на Д.П.С., с ЕГН **********,
с адрес *** съдебни разноски по АД № 110/2019г. в размер на 510 /петстотин и
десет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Съдия: /п/