Р Е Ш E Н И Е

№ 129

Гр. Перник, 03.04.2019 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в закрито заседание на трети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева

Силвия Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАД № 128 по описа за 2019 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с § 19 от ПЗР на ЗИДАПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията по чл. 37и, ал. 6 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) при Община *** назначена със Заповед № РД-01-05-67 от 28.03.2016 година на кмета на Община *** (по-нататък Комисията или Комисията по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ), представлявана от председателя Г. Л. М. против съдебно решение № 444 от 05.10.2018 година, постановено по административно дело № 98 по описа за 2018 година на Районен съд Дупница.

С атакувания съдебен акт е отменен Протокол от 28.04.2016 година на Комисията по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ при Община *** в частта по т. 12, с която е извършено разпределение по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ на свободните пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд в землището на с. **, община *** област *** за стопанската 2016 /2017 година, като на *** са разпределени имоти от общинския поземлен фонд в землището на с. **, община *** област ***, като преписката е върната на Комисията за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона.

С касационната жалба се пледира недопустимост и неправилност на решението на районния съд. Касаторът твърди, че решаващият първоинстанционен състав се е произнесъл по повод акт на комисия, назначена със заповед от 29.03.2016 година, а не от 28.03.2016 година, от която дата е заповедта, с която е назначена комисията в процесния случай. Твърди също, че съдът се е произнесъл по недопустима жалба, като подадена от лице без правен интерес от обжалване на протокола на комисията в частта му по т. 12, тъй като с тази част на протокола били разпределени имоти на друго правоимащо лице, както и поради факта, че с последващ протокол от 25.05.2016 година жалбата на А.Г. срещу т. 1 от протокола от 28.04.2016 година е била удовлетворена изцяло. В тази връзка се пледира в разпоредбата на чл. 37и, ал. 8 от ЗСПЗЗ да се има предвид площта на имотите, които са разпределени на жалбоподателя, а не и разпределените имоти на други лица. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е и неправилно, поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка се пледира неправилност на изводите на районния съд, тьй като комисията не е спазила материалноправните разпоредби, приложими за процесното разпределение, като се сочи, че в разпоредбата на чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ се предвиждат агротехнически критерии за определянето на площта, необходима на кандидатите, без да се предвиждат пропорции, които да се прилагат, и без да се предвижда степен, в която общинският поземлен фонд трябва да осигурява на кандидатите необходимата им площ, каквито са изводите в решението. Сочи се също, че изводите си за неспазване на материалноправните разпоредби районният съд е обосновал в неизвършени от комисията действия, каквито ЗСПЗЗ в чл. 37и, ал. 6 не предвижда, а предвижда единствено ред за разглеждане на заявленията на кандидатите, като пред съда не е установено този ред да не е спазен. В жалбата се възразява и срещу изводите на решаващия първоинстанционен състав за допуснати в производството по издаване на процесния административен акт съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В тази връзка се пледира, че съдът не е обосновал кои именно правила са нарушени. Посоченото в решението „неизвършване на действия“ от комисията, „довело и до липса на мотиви“, съставлява според касатора друг порок на административния акт. По тези съображения моли съда да отмени решението на Районен съд Дупница, като недопустимо или да реши делото по същество, като отмени решението на районния съд и отхвърли жалбата, като неоснователна.

Ответникът по касационната жалба – А.Г.Г. е получил препис от касационната жалба на 18.11.2018 година, като не е депозирал отговор в законоустановения двуседмичния срок по чл. 213а, ал. 1 от АПК.

Заинтересованата страна – ***, уведомен за касационната жалба по реда на чл. 213а, ал. 1 от АПК не е депозирал отговор в законоустановения двуседмичния срок по чл. 213а, ал. 1 от АПК.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник, в даденото заключение по чл. 217, ал. 4, изр. последно от АПК, излага становище за законосъобразност и обоснованост на решението на първоинстанционния съд, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори неблагоприятния за същата съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С оспореното решение Районен съд Дупница се е произнесъл по законосъобразността на Протокол от 28.04.2016 година за разпределение на имоти по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ на комисия по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ при Община *** назначена със Заповед № РД-01-05-67 от 28.03.2016 година на кмета на Община *** в частта му по т. 12, с която е извършено разпределение по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ за стопанската 2016 /2017 година на свободните пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд между правоимащите лица, притежаващи животновъдни обекти в землището на с. **, община *** съгласно разпоредбите на чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ. С оспорената част от този протокол, във връзка със заявление на ******“, на това лице са разпределени площи - свободни пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд в землището на с. **, община *** област ***. За землището на с. **, община *** заявление за разпределение на пасища, мери и ливади, заявление е подал и настоящият ответник А.Г.Г., което разпределение е обективирано в т. 1 на протокола от 28.04.2016 година, изменен в тази му част с протокол на Комисията от 25.05.2016 година.

Недоволен от така извършеното разпределение А.Г.Г. е обжалвал протокол от 28.04.2016 година и протокол от 25.05.2016 година на Комисията по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ при Община *** пред Районен съд Дупница.

Производството пред районният съд, в което е постановено обжалваното решение, предмет на настоящата касационна жалба, е водено по жалба на А.Г.Г. срещу т. 12 от протокол на Комисията от 28.04.2016 година, съгласно указанията, дадени с решение на Административен съд – *** по КАД № 201 по описа на съда за 2107 година, които указания са задължителни за първоинстанционния съд, с които последният се е съобразил.

С оспореното съдебно решение № 444 от 05.10.2018 година, постановено по АД № 98 по описа за 2018 година на Районен съд Дупница, решаващият първоинстанционен състав е приел жалбата за редовна и допустима за разглеждане и е отменил протокола на Комисията от 28.04.2016 година в частта му по т. 12, с мотиви за незаконосъобразност, поради неопределяне с обжалваната част на административния акт на необходимата за животните на всеки заявител площ, неяснота въз основа на какви критерии са определени тези площи и дали разпределението е извършено съразмерно и пропорционално на притежаваните от заявителите животински единици, липса на посочена обща площ, подлежаща на разпределение, както и неяснота относно начина за разпределение на площите между жалбоподателя и заинтересованата страна за землището на с. **, община *** довело до липса на мотиви в оспорения акт, от които да се изведе „логиката“ на извършената преценка, на която се основава извършеното разпределение. Това е обосновало отмяна на административния акт в оспорваната му част на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

Решението е правилно, макар касационният съд да не споделя в цялост мотивите, обосновали отмяната на процесния административен акт.

На първо място, изписването в мотивите и диспозитива на съдебния акт на заповед на кмета на Община *** за назначаване на комисията по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ с дата 29.03.2016 година, вместо с дата 28.03.2016 година, която дата е безспорна от данните, съдържащи се в доказателствата по делото, се възприема като очевидна фактическа грешка, поправима по реда на чл. 247 ГПК, във връзка с чл. 144 от ГПК. Грешката освен това е неотносима към валидността на произнасянето на съда по отношение законосъобразността на обжалвания протокол от 28.04.2016 година на комисията по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ, отменен в частта му по т. 12. Допуснатата грешка не рефлектира и върху изводите за издаване на оспорения протокол от компетентен орган – комисия, назначена по реда на чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ, за което по делото е приложена съответната заповед № РД-01-05-67/28.03.2016 година на кмета на Община *** (л. 25 от АД № 802/2016 година по описа на Районен съд ***.

На следващо място, без основание са доводите на касатора за недопустимост на съдебния акт, поради произнасяне по жалба, подадена от лице без правен интерес. Настоящият касационен състав споделя мотивите на районния съд за наличие на правен интерес на А.Г.Г., предвид това, че жалбата е от лице заявител в процедура по чл. 37и от ЗСПЗЗ, отнасяща се до площта на разпределените в проведената процедура имоти. Релевантен към допустимостта на обжалването е и фактът, че жалбата е по отношение площите на разпределени имоти в землището на с. **, община *** в което именно землище Г. е заявил и е допуснат до участие в процедурата по чл. 37и от ЗСПЗЗ, за което землище именно е подал заявление и заинтересованата страна ***. Разпоредбата на чл. 37и, ал. 8 от ЗСПЗЗ предвижда възможност заявител в процедура по чл. 37и от ЗСПЗЗ да обжалва протокола по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ по отношение площта на разпределените му имоти от съответното землище. В случая А.Г.Г. е изразил несъгласие, че имоти от землището на с. **, за участие в разпределението на които е заявил участие, са неправилно разпределени на заинтересованата страна ***, което е рефлектирало върху общата площ на разпределените на имотите и целесъобразността на това разпределение.

Основателни са доводите в жалбата срещу изводите в решението, че при съставянето на процесния протокол е допуснато нарушение на материалния закон, което е обосновало отмяна на оспорената част от административния акт по чл. 146, т. 4 от АПК. Такава проверка съдът не може да извърши при липса на посочени в акта и/или съдържащи се в преписката по издаването му фактически и правни основания за постановяването му, каквито правилни изводи са направени в съдебния акт и които се подкрепят от доказателствата по делото.

С основание възразява касаторът и срещу изводите в решението за допуснати в производството по издаване на оспорвания протокол съществени нарушения на административнопроизводствените правила поради немотивираност на административния акт. Това обаче не рефлектира върху правилността на изводите на районния съд, че е налице основание за отмяна на протокола. Немотивираността на административния акт което по своята същност е издаване на акта при неспазване на установената в закона форма. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт трябва да има за съдържание фактическите и правни основания за издаването му. Това изискване се отнася към формата на административния акт, тъй като не съдържа административнопроизводствени правила, регламентиращи действията на административния орган и страните, целящи издаването на законосъобразен административен акт, поради което е във връзка с основанието по чл. 146, т. 2 от АПК, а не с това по т. 3 на посочената правна норма. Това е така, тъй като изискването административният акт да съдържа мотиви нито е обвързано с предходно, нито предпоставя последващо действие на органа при водене на административното производство по издаване на акта. Изискването за форма на административния акт, що се отнася до посочване в същия на фактически и правни основания за издаването му, в съдебната практика трайно се приема за изключително важно. Само при наличието на такива посочени основания адресатът на акта може да осъществи гарантираното му от закона право на защита, респективно съдът може да осъществи контрол за законосъобразност на административния акт.

Във връзка с горното в оспорения административен акт не са посочени фактическите основания за извършеното разпределение по чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр. 61 от 2015 година). Разпоредбата на чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ в посочената редакция предписва пасищата, мерите и ливадите на първо място да се разпределят между правоимащите – т. е. в протокола следва да се съдържат конкретните факти, които обосновават, че съответният заявител има право да участва в извършваното разпределение. В протокола е посочено, че *** е собственик на животновъден обект с пасищни селскостопански животни, регистриран обаче в землището на с. ***, а не на с. **, от което са му разпределени имоти с т. 12 на протокола. От тези факти не следва, че заявителят е има право да участва в разпределението за това именно землище, ако се съди по съдържанието на протокола, който не препраща към други документи, част от административната преписка, които да се възприемат като мотивирали административния акт в тази му част. Дори и да е могло да се приеме, че с оглед данни по делото, че *** е правоимащ за землището на с. ** (същият има регистриран временен животновъден обект в с. ** по данни на ОДБХ – *** (л. 198 от АД № 802/2016 г. на РС – ***, разпоредбата на чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр. 61 от 2015 година) изисква също разпределението да е съобразно броя и вида на регистрираните животни. Посочването в протокола единствено на общия брой на животните в обекта на *** не обосновава как разпределението е съобразено с броя и вида на регистрираните животни. Това не се установява и от съдържанието на преписката по издаване на протокола в цялост, както и протоколът не препраща към такива документи. На следващо място разпоредбата на чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр. 61 от 2015 година) изисква разпределението да е в зависимост и от притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади. Такива факти в оспорваната част на протокола или в друг документ, съставен във връзка със изготвянето му, към който и протоколът да сочи, също не са изложени, респективно не се съдържат.

Предвид изложеното настоящия касационен състав споделя мотивите на решаващия съд, че т. 12 на протокола за разпределение не е ясно по какви критерии, т. е. какви са конкретните факти, въз основа на които е обосновано разпределението на съответните площи в землището на с. **, дали разпределението е съразмерно, пропорционално, на притежаваните от всеки от заявителите животински единици. Споделя се и изводът, че в протокола (както и в други документи), не са изложени съображения (фактически основания) и относно начина, по който комисията е разпределила площите за ползване на всеки от заявителите за землището на с. **, съобразно притежавани или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади в съответното землище. В т. 12 е посочено, че заявителят притежава и има наети земеделски земи с НТП – пасища, мери и ливади в размер на 86.548 дка. От това не може да се установи, както не се установява и от документите по преписката, към които протоколът да сочи, същите да са в землището на с. **.

Всичко гореизложено обосновава извод за извършено разпределение, немотивирано от фактическа страна. В тази връзка единствено посочването в т. 12 на протокола, че разпределението е извършено съгласно чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ не е достатъчно да обоснове извод за посочени в акта фактически основания за издаването му в смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Протоколът в оспорената му т. 12 не е издаден в изискуемата форма съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което води до неговата незаконосъобразност. По преписката също не се намират документи, съдържащи обстоятелствата, които да обосновават извършването на разпределение съобразно критериите по чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ, към които протоколът следва да сочи. Липсата на фактически основания съставлява липса на мотиви, което е съществено нарушение на закона. В съдебната практика трайно се възприема, че неизлагането на мотиви относно фактическите основания за издаване на акта е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е самостоятелно основание за отмяна на акта.

Липсата на фактически основания за извършеното разпределение е пречка да се извърши проверка за съответствие на разпределението с материалноправната разпоредба на чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Следва да се отбележи, че фактическите основания могат да се съдържат както в самия административен акт, така и в доказателствата към административната преписка, на които обаче административният орган следва изрично да се е позовал при постановяване на акта си или изрично да е препратил. Мотивите са от съществено значение както за адресатите на административния акт, така и за съда. Непосочването на фактически основания за издаване на оспорения административен акт прави невъзможна съдебната проверка, както за материалната му законосъобразност, така и за съответствието му с целта на закона. С оглед на изложеното решението на Районен съд Дупница следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание 221, ал. 2, предл. първо от АПК, настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 444 от 05.10.2018 година, постановено по административно дело № 98 по описа за 2018 година на Районен съд Дупница.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/п/