О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 147

гр. Перник, 16.04.2019 г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в закрито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

Като разгледа административно дело № 259/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 159 от АПК.

Постъпила е жалба от Г.Д.Г., ЕГН ********** *** срещу мълчалив отказ на кмета на община Перник да издаде заповед, с която да задължи собствениците на жилище, с административен адрес: ***, находящ се в УПИ ІІІ – за жилищно строителство, ***по плана на гр. Перник, ***, представляващ имот с идентификатор *** – *** и ***, да извършат ремонт на водоснабдителната и канализационната система.

Жалбоподателят твърди, че е собственик на ½ ид. ч. от апартамент, с административен адрес: ***, който се намира под жилището на ***и ***, и се уврежда от непрекъснатия теч в последното. По тази причина, твърди, че на 07.03.2019 г. е подал молба до кмета на община Перник да издаде заповед по чл. 195, ал. 4 от ЗУТ. Сочи, че едномесечният срок за произнасяне по молбата е изтекъл, поради което е формиран мълчалив отказ да се издаде искания индивидуален административен акт.

Като взе предвид изложеното в жалбата, съдът я намери за недопустима на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, по следните съображения:

Не е налице подлежащ на оспорване индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214 от ЗУТ. Цитираната разпоредба е специална по отношение на чл. 21 от АПК. В нея са посочени изчерпателно волеизявленията на административните органи, формирани въз основа на предоставената им в ЗУТ компетентност, представляват индивидуални административни актове. В т. 3, като такива са уредени актовете за спиране, за забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи. Това са заповедите на кмета на община по чл. 196, ал. 3, във вр. с чл. 195, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ. Отказите за издаването не са уредени в чл. 214 от ЗУТ като индивидуални административни актове, нито за тях е предвидена възможност да бъдат проверявани за законосъобразност по съдебен ред. Съгласно чл. 196, ал. 3, във вр. с ал. 4 от ЗУТ, препращащи към чл. 195, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ, на съдебно обжалване подлежат само заповедите за спиране, забрана ползването и премахването на незаконни строежи, но не и за отказите такива да бъдат издадени.

Това е така, защото отказът/мълчалив или изричен/ има характеристиките на индивидуален административен акт, когато с него се отричат претендирани от заявителя благоприятни правни последици. Когато, както е в настоящия случай, молителят иска издаването на административен акт, с който се създават задължения за трето лице, неиздаването му или отказът да бъде издаден не поражда последици на индивидуален административен акт. Съгласно правилата на чл. 195 и чл. 196 от ЗУТ адресати на задълженията за поддържане на строежите в техническо състояние, отговарящо на основните изисквания по чл. 169, ал. 1 и 3 от ЗУТ, са техните собственици. Административният орган длъжен да следи изпълнението на това задължение е кметът на община. Следователно страни в посочените правоотношения са собственикът на стоежа и кметът на община. Задължението на административния орган да издаде заповед по чл. 196, ал. 4 от ЗУТ следва от цитираната разпоредба и не е необходимо сезирането му от трети лица, за изпълнението м,. По тази причина и неиздаването на заповед за спиране, забрана ползването или премахването на строеж по искане, заявено от трето за административното правоотношение лице, не представлява индивидуален административен акт и оспорването му е лишено от предмет. Доколкото, като беше посочено по-горе, с него не се отричат претендирани от молителя благоприятни последици, последният няма правен интерес от оспорването му. Обосноваването на такъв, с обстоятелството, че е имотът му е съседен с жилището, което трябва да бъде ремонтирано и възстановено и бездействието на собственика му нанася имуществени вреди, сочи на наличие на гражданско правен спор между собствениците на двата обекта. Разрешаването на гражданско правни спорове, не е от компетентността на административните органи, а съгласно чл. 117, ал. 1 от КРБ и чл. 2 от ГПК е възложено на общите съдилища.

Предвид всичко изложено, настоящият състав намира жалбата за процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – да бъде прекратено.

Предвид изложеното, Административен съд – Перник

О П Р Е Д Е Л И

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК жалбата, подадена от Г.Д.Г., ЕГН ********** *** срещу мълчалив отказ на кмета на община Перник да издаде заповед, с която да задължи собствениците на жилище, с административен адрес: ***, находящ се в УПИ ІІІ – за жилищно строителство, ***по плана на гр. Перник, ***, представляващ имот с идентификатор *** – *** и ***, да извършат ремонт на водоснабдителната и канализационната система, като процесуално недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 259/2019 г. по описа на Административен съд – Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7-мо дневен срок от връчването му на страните пред Върховния административен съд.

СЪДИЯ: