Р Е Ш Е Н И Е

№ 89

гр. Перник, 11.04.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, касационен състав, в в публично съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

при секретаря Емилия Владимирова и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – *, прокурор Моника Любомирова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 106 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „***“СД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. *** с управител Л. М. Л., чрез пълномощника му адвокат К.С.,***, против съдебно решение № 628 от 12.12.2018г. на Районен съд – *, постановено по АНД № 1013 по описа на съда за 2018 г.

С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № *** г. на Заместник-директор на ТД на НАП – София, с което на „***“ СД, гр. *, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч) за неизпълнение на задължението по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, е наложена имуществена санкция в размер на 200 (двеста) лева.

В касационната жалба се излагат доводи за допуснато съществено процесуално нарушение при постановяване на обжалвания съдебен акт и за неправилно приложение на закона. Искането към касационния съд е да отмени решението на Районен съд – * и да реши делото по същество, като отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв. К.С.,***. Поддържа жалбата и иска от съда да отмени решението на районния съд и процесното наказателно постановление.

Ответникът по жалбата, ТД на НАП – София, редовно уведомен за касационната жалба и редовно призован за представител изпраща ю. к. Милена Кирилова. Възразява срещу жалбата и моли решението на районния съд да се остави в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура–* дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила. 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК - страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане. За установяване на касационните основания за обжалване не са представени писмени доказателства.

Административен съд–*, след като извърши проверка на обжалваното решение, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, като взе предвид посочените в жалбата пороци на решението и след служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на първоинстанционния съдебен акт с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С НП № ***г. Заместник-директор на ТД на НАП–София, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 74, ал. 1 от ЗСч, е наложил на „***“ СД, гр. * имуществена санкция в размер на 200 (двеста) лева, за това, че в срок до 30.06.2017г. не е публикувало ГФО за 2016г. чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенцията по вписванията (АВ) – Търговски регистър (ТР), с което не е изпълнило задължението по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд–*. Спорът е разгледан в производството по АНД № 1013 по описа на съда за 2018г. Районният съд, след събиране и преценка на доказателствата, относими към спора и като е обсъдил доводите на жалбоподателя, е потвърдил процесното наказателно постановление с мотиви за процесуална и материална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, включително относно неприложимост на чл. 28 от ЗАНН.

Решението е правилно.

Районният съд е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства и е приел, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч като при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на изискванията на ЗАНН. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1, и ал. 3 от ЗАНН. Наложената имуществена санкция е съобразена с разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗСч като е наложен възможният минимален размер на санкцията. Приел е, че случаят не отговаря на изискванията на чл. 28 от ЗАНН.

Касационният съд намира, че въз основа на събраните по делото доказателства, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. В решението си съдебният състав е достигнал до обосновани изводи. Обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за неговата отмяна.

Настоящият съдебен състав споделя фактическите констатации и правни изводи на районния съд. Изводът на районния съд е направен след съвкупна преценка и анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната хронология и логическа последователност.

Релевантните факти по делото са установени въз основа на надлежно събрани писмени и гласни доказателства, които правилно са преценени от решаващия съд. Не са допуснати нарушения при събиране и преценка на доказателствата по делото, още по-малко при тълкуването и прилагането на законовите норми. Съответни на материалния закон са изводите, свързани с това, че юридическото лице, търговец по смисъла на Търговския закон е адресат на задължението регламентирано в чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.

Предприятията публикуват, вкл. ГФО до 30 юни на следващата година, като всички търговци по смисъла на Търговския закон (каквото лице е и настоящият касатор) извършват това чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в ТР. Изложеното обоснова правилност на изводите на решаващия първоинстанционен състав за безспорно установено, като съответно доказано, че в срок до 30.06.2017г. настоящият касатор не е публикувал ГФО за 2016г. чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в АВ – ТР, с което не е изпълнил задължението по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч., наказуемо с имуществена санкция на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 74, ал. 1 от ЗСч.

Районният съд правилно, основано в закона и доказателствата по делото, е отказал да преквалифицира нарушението като маловажно по чл. 28 от ЗАНН. Административен съд–* в делата от такъв характер до изменението на ЗСч последователно приема, че смекчаващо отговорността обстоятелство (поради което нарушението представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, арг. от чл. 93, т. 9 от НК във вр. с чл. 11 на ЗАНН) е неизвършването на дейност през съответния отчетен период, в какъвто смисъл е и последвалото законодателно разрешение с изменението на ЗСч. От събраните пред районния съд доказателства не е установено дружеството да не е извършвало дейност през 2016г.. Ирелевантно е обстоятелството, че дружество е направило постъпки за обявяване в ликвидация, тъй като това е станало през 2018г.

Доводите в жалбата-за наличие на друго смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно–извършването на нарушението за първи път, също не обосновават неналагане на имуществена санкция. Това обстоятелство само по себе си не рефлектира върху обществената опасност на нарушението в смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Да се приеме, че първо такова нарушение е ненаказуемо означава въобще да се пренебрегне законодателното предвиждане за ангажиране на административнонаказателна отговорност при неподаване на ГФО за първи път. Този факт е от значение при преценката на тежестта на нарушението, съответно при определяне размера на санкцията, каквото е възприел в мотивите си и районният съд.

Касационният състав напълно споделя мотивите на районния съд и по отношение на последното сочено в касационната жалба за смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно - липса на вредни последици от нарушението. Нарушението е формално по характер и за неговата съставомерност не се изисква настъпил вредоносен резултат.

Изложеното обосновава извод за липса на основание за касиране на решението в условието на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Потвърдил наказателното постановление районният съд е приложил правилно материалния закон.

Съобразявайки горното настоящият съдебен състав не намира основания за отмяна на решението на районния съд. Проверката по чл. 218, ал. 1 във вр. с ал. 2 на АПК не установи нищожност, недопустимост и несъответствие на обжалвания съдебен акт с материалния закон, включително не установи наличие на основания за касиране на решението по изложените в касационната жалба доводи.

Поради това и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – *

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 628 от 12.12.2018 г. на Районен съд – *, постановено по АНД № 1013 по описа на съда за 2018 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.