Р Е Ш
Е Н И Е
№ 87
гр.
****, 02.04.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ****, в
публично съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на секретаря ЕМИЛИЯ
ВЛАДИМИРОВА и прокурора МОНИКА ЛЮБОМИРОВА, като разгледа докладваното от съдия
Стефанова КАНД № 108/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава
ХІІ от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба,
подадена от Ц.В.С., ЕГН ********** *** против Решение № ****г., постановено по
АНД № ****/2018 г. по описа на Районен съд – ****, с което е потвърден
електронен фиш серия К № **** на ОДМВР – ****, с който на касатора на основание
чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 600 лв. за административно
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В касационната жалба се излагат
доводи за допуснато съществено процесуално нарушение при постановяване на
обжалвания съдебен акт и за неправилно приложение на закона. Искането към
касационния съд е да отмени решението на Районен съд – **** и да постанови
друго, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – ОДМВ
– ****, в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК не е подал отговор.
В съдебно заседание, касаторът, чрез
процесуалния си представител – адв. С. поддържа жалбата. Моли съда да отмени
обжалвания съдебен акт и да постанови друг, с който да отмени наказателното
постановление.
В съдебно заседание, ответникът,
редовно призован не е изпратил представител.
В съдебно заседание Окръжна
прокуратура – **** дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита
обжалваното решение за законосъобразно. Предлага на съда да го остави в сила.
Административен съд – ****, в
настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при
съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от
АПК, намери следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което
постановеното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване
съдебен акт. Затова е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
След извършена служебна проверка на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящия касационен състав намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията
му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е
валидно и допустимо. Същото е
незаконосъобразно, поради неправилно приложение на закона. Съображенията за
това са следните:
За да постанови обжалвания съдебен
акт, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и веществени
доказателства, Районен съд – **** е приел, че на 16.02.2017 г. по път І – 6, на
около 50 м. от гостилница „Осояка“, в кв. Бела вода бил извършван контрол за
спазване на скоростния режим на моторните превозни средства, с мобилна система
за видеоконтрол – TFR 1-M, с радар №
632, монтирана на полицейски автомобил, в стационарен режим. В 14:16 ч. в
обсега на радарното устройство със скорост 99 км./ч. преминал лек автомобил
марка „Опел Зафира“, с рег. № РК **** ВА. Същият бил заснет на клип № 7326.
След преустановяване на осъществявания контрол, полицейски служител изготвил
протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. При направена
справка в информационния масив било установено, че собственик на лекия
автомобил е жалбоподателят – Ц.В.С.. Затова бил издаден електронен фиш серия К
№ **** на ОДМВР - ****, с който на
основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 600 лв., за това, че на 16.02.2017 г. в 14.16 ч., в гр. ****, на път
І-6 , км. 76+500, кв. Бела вода, на 50 м. след гостилница „Осояка“ в посока на
движение към гр. Радомир, при ограничение на скоростта от 50 км./ч. валидно за
населено място при наличието на ПЗ Д11 и ПЗ Е-24 и отчетен толеранс в полза на
водача – 3 км./ч., е управлявал лек автомобил марка „Опел Зафира“, с рег. № РК **** ВА, със
скорост 96 км./ч., с което е превишил разрешената скорост с 46 км/ч. –
нарушение по чл. 21, ал. 1, във вр. с ал. 2 от ЗДвП.
Районният съд е приел, че
електронният фиш е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и
реквизити, и при спазване на процесуалните правила. Направил е извод, че от
събраните по делото доказателства, по безспорен начин се установява извършването
на нарушението, самоличността на нарушителя и вината му. Приел е, че деянието е
квалифицирано правилно от административнонаказващия орган и наложеното за него
административно наказание е в съответствие с предвиденото в закона. При така
установеното, Районен съд – **** е потвърдил обжалвания електронен фиш.
Правилни са изводите на районния
съд, че процесният електронен фиш е издаден от компетентен орган, съгласно чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, във формата и с реквизитите, посочени в същата разпоредба.
Несъответстващо на установената по делото фактическа обстановка е, приетото от
него, че на 16.02.2017 г. жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „Опел Зафира“, с рег. № РК **** ВА в
гр. ****, км. 76+500, в населено място - кв. Бела вода, със скорост 96, при
ограничение, въведено с пътен знак Д11 – до 50 км./ч., с което е нарушил
разпоредбата на чл. 21, ал. 1, във вр. с ал. 2 от ЗДвП. Пред решаващият съд е
останал неизяснен спорният въпрос за местонахождението на лекия автомобил в
момента на заснемането му с мобилна система за видеоконтрол – TFR 1-M, с радар № 632, и по-конкретно съвпадат ли
географските координати: EL 22.99942 и NL 42.59316, за които се съдържа информация в клип №
7326, с посоченото в електронния фиш място на извършване на нарушението - км.
76+500.
В хода на касационното производство
в съответствие с разпоредбата на чл. 219
от АПК, за установяване на това обстоятелство са ангажирани писмени
доказателства – удостоверение изх. № 11-00-12/21.03.2019 г., издадено от
Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление – ****, ведно с
приложена към него схема на организация на движението на път І-6 Кюстендил –
София и извадка от ГИС на АПИ. От тях е видно, че географските координати: EL 22.99942 и NL
42.59316, където се е намирал лекият автомобил при заснемането му на клип №
7326, не съвпадат като местоположение с км 76+500 на път І-6 Кюстендил – София.
Км. 76+500 на път І-6 Кюстендил – София. Предвид така установеното, настоящият
касационен състав намира, че управлението на лек автомобил марка „Опел Зафира“,
с рег. № РК **** ВА, със скорост 99 км./ч. не е извършено на км. 76+500 на път
І-6, а на друго място. От доказателствата по делото, включително и
представената схема на организация на движение на път І-6 от км. 75+500 до км.
77+500, не може да се установи по категоричен начин мястото на заснемане, с
географски координати EL 22.99942 и NL 42.59316, намира ли се в пределите на населено
място и съответно – въведено ли е там ограничение на скоростта на движение на
моторните превозни средства с ПЗ Д11 до 50 км./ч. По тази причина настоящият
състав не споделя извода на решаващия съд, че е установено жалбоподателят да е извършил
нарушение по чл. 21, ал. 1, във вр. с ал. 2 от ЗДвП, за което административното
наказание е предвидено в чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Като е приел обратното
Районен съд – **** е приложил неправилно закона и е постановил незаконосъобразно съдебно решение, което на основание чл. 348,
ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН следва да бъде отменено. На
основание чл. 222, ал. 1 от АПК вместо него следва да бъде постановено друго, с
което да се отмени електронният фиш.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд - ****
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ
Решение
№ ****г., постановено по АНД № ****/2018 г. по описа на Районен съд – ****,
като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № ****
на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. ****, с който
на Ц.В.С., ЕГН ********** *** на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 600
лв. за административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, заснето на
16.02.2017 г. с автоматизирано техническо средство № TFR 1-M,
с радар № 632.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ /п/
Съдия
Слава Георгиева подписва решението с особено мнение.
Не съм съгласен с мотивите и диспозитива
на взетото решение от мнозинството на касационния състав по следните
съображения:
От събраните в съответствие с чл. 219 от АПК
писмени доказателства – удостоверение изх. № 11-00-12/21.03.2019г., издадено от
Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление – ****, ведно с
приложена към него схема на организация на движението на път І-6 Кюстендил –
София и извадка от ГИС на АПИ се установява, че географските координати: EL 22.99942 и NL 42.59316, където
се е намирал лекият автомобил при заснемането му на клип № 7326, не съвпадат
като местоположение с км 76+500 на път І-6 Кюстендил – София, посочено в
електронния фиш, като място на извършване на нарушението. Това несъответствие
не води на категоричния извод, че нарушението не е извършено на посочения
километър, така както прие мнозинството. Остават неизяснени въпросите дали
мястото с географски координати EL 22.99942 и NL 42.59316, находящо се по път І-6 Кюстендил – София
се намира в населеното място – гр. ****, кв. Бела Вода, в участъка, в който
действа ограничението на скоростта, следващо от поставения пътен знак Д11 и
дали това място би попадало в обхвата на действие на мобилна система за
видеоконтрол TFR 1-M, с радар № 632, в случай, че тя е позиционирана на
км. 76+500 кв. Бела вода на път І-6 Кюстендил – София на 50 м. след гостилница
Осояка. Едва след установяване на посочените факти може да се направи извод за
това извършено ли е посоченото в електронния фиш нарушение и къде е мястото на
извършване. Доколкото спорният въпрос повдигнат в касационната жалба е точното
място на извършване на нарушението и с оглед ангажираните пред настоящата
съдебна инстанция доказателства, в тази връзка следваше оспореното решение да
се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. С оглед на това, че
аналогични искания за снабдяване с документи са правени и пред
пърноинстанционния съд, които ги е
оставил без уважение като неоснователни следваше да се приеме, че районният съд
се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка. За установяване на този
правно релевантен факт следваше първоинстанционния съд да назначи и изслуша съдебно
техническа експертиза, която да отговори на въпроса: мястото с географски
координати EL 22.99942 и NL 42.59316,
находящо се по път І-6 Кюстендил – София, намира ли се в населеното място – гр.
****, кв. Бела Вода, в участъка, в който действа ограничението на пътен знак
Д11 и попада ли същото в обхвата на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M, с радар № 632, в случай, че тя е позиционирана на
км. 76+500 кв. „Бела вода“ на 50 м. от гостилница Осояка. Затова за
установяване на посочените правнорелевантни факти и на основание чл. 222, ал.
2, т. 2 от АПК обжалваното съдебно решение следваше да се отменени, а делото да
се върне на районния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав и за изпълнение
на горните указания.
СЪДИЯ:
/п/