Р Е Ш Е Н И Е

№ 164

гр. Перник, 25.04.2019 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева

Силвия Димитрова

Като разгледа, докладваното от съдия Димитрова КАНД № 113 по описа на Административен съд – Перник за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – гр. София, чрез процесуалния представител гл.ю.к. ***, против Решение № 726/21.12.2018 г., постановено по АНД № 1052/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е отменено Наказателно постановление № ***г., издадено от заместник-директор при ТД НАП – София. С последното на „***“ ООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: с. ***, община Трън, представлявано от управителя ***, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение по чл.3, ал.11 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства.

В жалбата са изложени съображения за неправилно приложение на закона при постановяване на обжалваното решение, представлявщо касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН. Посочено е, че наказателното постановление, предмет на съдебен контрол, е издадено след като по безспорен начин е установено извършването на административното нарушение, при спазване на процесуалните правила и в съответствие със закона. Искането към съда е да отмени обжалваното съдебно решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – „***“ ООД – с. ***, чрез процесуалния си представител адв. Хаджийска, е представила писмен отговор в срока по чл.213а, ал.1 от АПК. Счита, че касационната жалба е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея съдебно решение да бъде оставено в сила като законосъобразно и правилно.

Окръжна прокуратура – Перник, чрез прокурор ***, в определения й от съда срок по реда на чл.217, ал.4 от АПК, е представила писмено заключение. Изразява становище за неоснователност на жалбата. Искането към касационната инстанция е да остави в сила постановеното от Районен съд – Перник решение.

Административен съд – Перник, в настоящия състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, след съвещание, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от лице по чл.210, ал.1 от АПК - страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С оглед на това тя е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

За установяване на касационните основания за обжалване страните не са представили писмени доказателства.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд Перник е приел за безспорно установено от фактическа страна, че административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН № F374616/27.02.2018 г. В него са отразени констатациите от извършена на 15.02.2018 г. от служители ТД – София на НАП проверка в транспортна база, находяща се в гр. Перник, ул. Юрий Гагарин № 1, Индустриална зона, стопанисвана от „***“ ООД. В акта за установяване на административно нарушение е посочено, че дружеството притежава един брой метален стационарен надземен резервоар, с вместимост около 2000 литра, в който съхранява дизелово гориво, използвано за зареждане на собствената му техника. В момента на проверката наличното количество дизелово гориво е 790 литра по показание на брояча. Вписано е, че според декларация от Бойко Димитров Илиев – съдружник в „***“ ООД, горивото се използва за зареждане на МПС-та, собственост на дружеството. Отразено е също, че към резервоара има един брой помпа за зареждане на течни горива и един брой пистолет и механичен брояч, без монтирана електронна система за фискална памет. След направена справка за актуално състояние на подадени към НАП данни за съдове/съоръжения към дата 26.02.2018 г. се установява, че стационарният наземен резервоар за съхранение на течни горива с предназначение на горивото: зареждане на превозни средства, не е деклариран в НАП на дата 26.02.2018 г. Описаната фактическа обстановка е квалифицирана от актосъставителя като нарушение по чл. 3, ал. 11 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Районен съд – Перник е приел, че отразеното в АУАН не съдържа всички обективни елементи от фактическия състав на нарушението по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, за което с процесното наказателно постановление е наложена имуществена санкция от 3000 лв. Направен е извод, че непосочването на обстоятелството води ли допуснатото нарушение до неотразяване на приходи, е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е определящо за правната квалификация на деянието. Прието е, че това е довело до накърняване правото на защита на санкционираното юридическо лице, тъй като в хода на административнонаказателното производство то е било лишено от възможността да се защити по всички факти, представляващи елемент от състава на нарушението. Затова районният съд е стигнал до извода, че не са били налице предпоставките на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН за издаване на обжалваното наказателно постановление.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Перник намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на неговите правомощия, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол и с оглед на това е валидно и допустимо.

Фактическата обстановка е установена правилно. При спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН са събрани гласни и писмени доказателства относими към всички факти, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. С оглед установената фактическа обстановка, като е приел, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, районният съд е приложил правилно закона.

От събраните по делото доказателства е безспорно установен факта на извършената на 15.02.2018 г. проверка от служители на ТД на НАП – София, в транспортна база, находяща се в ***, стопанисвана от ***“ ООД – с. ***. Проверяващият екип е констатирал че на територията на транспортната база е разположен стационарният наземен резервоар за съхранение на течни горива с предназначение на горивото: зареждане на превозни средства, с намиращо се в него 790 литра дизелово гориво, който не е бил деклариран в НАП на дата 26.02.2018 г.

При така установената фактическа обстановка, правилно районният съд е приел, че е реализирано нарушение по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, във вр. с чл. 3, ал. 11 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ. Цитираните норми предвиждат, че данъчно задължените лица, които извършват зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива са длъжни да регистрират и отчитат зареждането по реда на наредбата по ал.4, а именно: Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Загл. Изм. - ДВ, бр. 80 от 2018 г./, като е длъжно да подава данни в НАП за наличните съдове/съоръжения за съхранение и/или зареждане с течни горива по реда на глава девета "б".

Санкциите за извършено нарушение по чл.118 от ЗЗД или нормативен акт за неговото прилагане са предвидени в чл.185, ал.2 от ЗДДС. Според посочената разпоредба имуществена санкция в размер от 3000 лв. до 10000 лв. се налага на юридическо лице или едноличен търговец, който извън случаите по ал.1/не издаде фискален или системен бон/ извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, а в случаите, в които нарушението не води до неотразяване на приходи се налага имуществена санкция, предвидена в чл.185, ал.1 от ЗДДС в размер от 500 лв. до 2000 лв.

В настоящия случай търговецът е санкциониран за нарушение по чл.185, ал.2 от ЗДДС. Елемент от неговия фактически състав е предвиденият в изречение 2-ро на чл.185, ал.2 от ЗДДС съставомерен резултат: неотразяване на приходи. Като обективен елемент от състава на нарушението, посоченият факт подлежи на доказване в хода на административнонаказателното и съдебното производство. Той е въздигнат от законодателя като определящ за степента на обществена опасност на нарушението, което е намерило отражение в разликата в размера на предвидените имуществени санкции за формалното нарушение по чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС и за резултатното нарушение по чл.185, ал.2 по ЗДДС. Затова непосочването му в АУАН представлява съществено нарушение на процесуалните правила – чл.42, т.4 от ЗАНН, както правилно е посочил в решението си Районен съд – Перник. От една страна, това е ограничило правото на защита на санкционираното юридическо лице, а от друга е довело до незаконосъобразност на издаденото въз основа на него наказателно постановление. Нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него наказателно постановление са посочени факти, въз основа на които да може да се направи извод за наличие на предвидения в чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДДС резултат, изразяващ се в неотразяване на приходи. В хода на административнонаказателното и на съдебното производство не са ангажирани и доказателства за установяване на такива обстоятелства.

Предвид изложеното, изводът на районния съд за незаконосъобразност на наказателното постановление е правилен, а това налага извод, че обжалваното съдебно решение е законосъобразно. Тъй като не са налице касационни основания за отмяната му, същото на основание чл. 221, ал. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.1 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 726/21.12.2018 г., постановено по АНД № 1052/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е отменено Наказателно постановление № ***г., издадено от заместник-директор при ТД НАП – София.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: